РЕШЕНИЕ
№ 106
Ямбол, 11.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При секретар К. ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 314 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с Определение № 10763 от 24.11.2022 г. по адм. д. № 10685/2022 г. на ВАС адм. д. № 1037/2022 г. на Административен съд – Бургас е изпратено за разглеждане от Административен съд–Ямбол.
Същото е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 2в от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на И.Н.Р. ***, против Върховния административен съд на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, произтичащи от Определение № 10271 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 9778/2021 г. на ВАС на РБ. Твърди се, че при постановяване на определението съдът е допуснал нарушение на Европейското право, ратифицираните договори и ДЕС, а именно: чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 6, чл. 10, чл. 13, чл. 14 и чл. 34 от КЗПЧОС, чл. 38, чл. 41, т. 1 и т. 2, чл. 42, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 8, чл. 10 и чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. и Регламент (ЕС) 1169/2011 на ЕП от 25.10.2011 г. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира се също така и мораторна лихва, считано от датата на постановяване на определението на ВАС – 11.10.2021 г., до предявяването на исковата молба в размер на 10 % от иска, равняваща се на 1 000 лева.
В исковата молба и уточненията към нея се сочат съображения, че съдебният акт противоречи на материалния закон и прегражда упражняването на основни права, включително и правото на справедлив процес, а за правно основание на предявените искове са посочени нормите на чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 6, чл. 10, чл. 13, чл. 14, чл. 34 от КЗПЧОС, чл. 38, чл. 41, т. 1 и т. 2, чл. 42, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 8, чл. 10 и чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г., Регламент (ЕС) 1169/2011 на ЕП от 25.10.2011 г.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат А. ***, като поддържа претенцията си и прави искане същата да бъде уважена изцяло.
Ответната страна - Върховен административен съд на Република България, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От редовно упълномощения такъв юрисконсулт Преслава Дякова е постъпил Писмен отговор с вх. № 791 от 04.04.2023 г., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и необоснован с претенция за отхвърлянето му и за присъждане на направените по делото разноски по подробно изложени съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ямбол намира исковата претенция за неоснователна, тъй като заявените с нея неимуществени вреди са недоказани. Сочи, че по делото не е доказано ответникът при постановяване на процесното определение по адм. д. № 9778/2021 г. по описа на Върховен административен съд да е нарушил, и то достатъчно съществена норма на правото на ЕС, която предоставя на ищеца права в качеството му на частноправен субект. Счита, че липсват каквито и да е доказателства да са претърпени претендираните неимуществени вреди именно в резултат на определението на ВАС. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
Първоначално
по исковата молба на И.Р., с която се
претендира присъждане на обезщетения за вреди,
произтичащи от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз четири окончателни съдебни акта – Определение
№ 9603/24.09.2021 г. по адм. дело № 8814/2021 г. на ВАС, Определение № 10271/11.10.2021 г. по адм. дело № 9778/2021 г. на ВАС, Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС и Определение № 9833/30.09.2021 г. по адм. дело
№ 9038/2021 г. на ВАС, е било образувано адм. д. № 890/2022 г. по описа на Административен съд–Бургас. С окончателно определение от 21.06.2022 г. състав на БАС е приел, че са налице предпоставките по чл. 210, ал. 2 от ГПК за разделяне на производството, поради което е разделил исковете, тъй като всяко от определенията на ВАС има самостоятелен характер и макар да са издадени от един и същ съд, но по различни дела, се отнасят до различни материални правоотношения, поради което твърдяното нарушение на правото на ЕС следва да се преценя от съда самостоятелно за всеки от съдебните актове съобразно фактите по случая. Впоследствие разделените производства са изпратени по подсъдност на АС – Ямбол и са
образувани съответно адм. д. № 1038/2022 г. на БАС в адм. д. № 253/2022 г. на ЯАС, адм. д. № 1037/2022 г. на БАС в адм. д. № 314/2022 г. на ЯАС и адм. д. № 1039/2022 г. на БАС в адм. д. № 320/2022 г. на ЯАС. Посочените дела са изпратени по подсъдност на АС–Ямбол в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.
Със заявление от 22.01.2021 г., подадено по ел. поща до началниците на девет места за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“, в това число и до Началника на затвора в гр. София, В.Р., като пълномощник на ищеца Р. (негова майка), е поискала достъп до обществена информация на основание чл. 4 от ЗДОИ с посочване на нейния предмет - предоставяне на информация за стоките и продуктите, които се предлагат в съответната лавка на всеки от затворите.
По жалба на Р. от 05.05.2021 г. срещу мълчалив отказ на началниците на затворите, посочени в молбата за достъп до обществена информация, е образувано адм. д. № 418/2021 г. по описа на Административен съд–Бургас, а с Определение № 902/29.04.2021 г. така образуваното производство е разделено, като по жалбата на Р. срещу мълчаливия отказ на Началника на затвора–София е образувано адм. д. 1022/2021 г. По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството, направено с жалбата, и по искането за предоставяне на правна помощ във вид но процесуално представителство, отправено с допълнителна молба, състав на АС– Бургас се произнесъл с Определение № 1072 от 25.05.2021 г., като освободил оспорващия от внасянето на дължимата държавна такса, но отхвърлил молбата за предоставяне на правна помощ по съображения за наличие на хипотезата по чл. 24, т. 1 от ЗПП. Недоволен от така постановеното определение Р. го обжалвал пред ВАС, където е образувано адм. д. № 9778/2021 г. С Определение № 10271 от 11.10.2021 г. по делото състав на ВАС, пето отделение, оставил в сила Определение № 1072 от 25.05.2021 г. по адм. д. № 1022/2021 г. на Административен съд–Бургас в частта, с която искането на И.Р. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по адм. д. № 1022/2021 г. по описа на БАС е оставено без уважение. Според касационната инстанция правилно решаващият съд е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. В случая съдът е сезиран с жалба, която е уточнена с молба, изготвена от адвокат К.А., назначена за процесуален представител на И.Р. по адм. д. № 418/2021 г. на АС - Бургас. Делото, по което е постановено оспореното определение е образувано след разделянето на производството по дело № 418/2021 г. на АС – Бургас което пък от своя страна е станало след уточняване на жалбата с молбата на адвокат А.. Въз основа на това ВАС приел, че жалбата е достатъчно ясно формулирана, делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. В заключение касационната инстанция приела, че като е отхвърлил искането на И.Р. за предоставяне на правна помощ по делото, Административен съд–Бургас е постановил правилно определение, което е оставено в сила.
С Определение № 14 от 19.01.2023 г. по адм. д. № 314/2022 г. състав на ЯАС е върнал исковата молба на И.Н.Р. и е прекратил производството по делото по съображения за неговата недопустимост. Така постановеният съдебен акт е отменен с Определение № 2498 от 09.03.2023 г. по адм. д. № 1826/2023 г. на ВАС и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е счела, че неправилно първоинстанционният съд е приел недопустимост на исковата молба, тъй като преценката за обстоятелствата, които обосновават всички твърдени факти и обстоятелства за нарушение на правото, връзката между тях и причинените вреди, е преценка досежно основателността на иска, а не по неговата допустимост.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се разгледа по реда на АПК по
аргумент за приложение на чл. 2в, ал.
1, т.
1 от
ЗОДОВ и по силата на
новоприетата норма на чл.
203, ал. 3 от АПК (ДВ, бр.
94 от 2019 г.), според която по реда
на Глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз. В случая искът е предявен от лице с правен
интерес, което твърди, че в рамките на
проведено производство от орган в структурата на съдебната власт са били
нарушени защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив съдебен
процес и ефективни
правни средства за защита, поради
което същият е допустим.
По основателността на претенцията на ищеца за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз при дейност на ответника, съдът съобрази следното:
Съгласно практиката на СЕС и конкретно според приетото т. 29 и т. 30 от Решение на Съда от 26 януари 2010 година по дело C-118/08 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.
В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават като осъществени, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно и липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.
Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Следователно, съдебният акт е влязъл в сила и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан този акт. Настоящото производство има друга цел, изразяваща се в проверка за допуснати от съда нарушения при разглеждане искането на Р. за предоставяне на правна помощ по образуваното пред БАС производство във връзка с оспорване на мълчалив отказ на началника на Затвора – гр. София да се произнесе по заявление за достъп до
обществена информация от 22.01.2021 г. и постановеното от ВАС Определение № 10271 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 9778/2021 г., с което е потвърдил Определение № 1072 от 25.05.2021 г. по адм. д. 1022/2021 г. по описа на БАС в частта досежно произнасянето по искането за предоставяне на правна помощ при разглеждането на частната му жалба против постановения първоинстанционен съдебен акт. Допуснатите нарушения, ако такива са налице, следва да обосновават извод за нарушено право на защита на ищеца и в тази връзка основателност на претенцията му за обезщетение по аргумент за установено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на жалбата му. Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи за това дали законът е бил правилно приложен.
Настоящият съдебен състав, извършвайки проверка на събраните в хода на производството доказателства и съобразно наведените от страните твърдения и възражения, намира процесната искова претенция за неоснователна по следните съображения:
В случая е налице първото условие за присъждане на обезщетение, доколкото ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността.
Второто условие - достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата-членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно, правото на преценка на държавата-членка представлява важен критерий за установяване наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (в този смисъл т. 3 от Решение на Съда от 25 януари 2007 година по дело C-278/05).
В конкретния случай ищецът се позовава в исковата си молба на извършено нарушение на чл. 3, чл. 6, чл. 10, чл. 13, чл. 14, чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 38, чл. 41, т. 1 и т. 2, чл. 42, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 8, чл. 10 и чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г., Регламент (ЕС) 1169/2011 на ЕП от 25.10.2011 г. Така посочените норми са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт, (включително органите на съдебната власт), е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции.
Когато се претендират вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, основната преценка на съда е свързана с това дали съответното право е приложимо в конкретния случая. Настоящият съдебен състав счита, че посоченото изискване за приложимост на правото на Европейския съюз в случая не е налице.
В разглеждания казус Р. претендира, че в следствие незаконосъобразното според същия определение на ВАС е почувствал нечовешко и унизително отношение, преживял е силен стрес поради ограничаване на законните му права и интереси, като му е преграден пътя за по-нататъшна съдебна защита по делото с оглед окончателността на съдебния акт на ВАС като последна инстанция в производството. Същият счита, че е бил лишен от възможността да води справедливо делото си в разумен срок и от независим и безпристрастен съд и по-конкретно – ВАС, като не е имал възможността и времето да подготви своята защита, бил е лишен от безплатна служебна защита, с оглед на което навежда доводи за нарушение от страна на ответника по иска на чл. 6 от КЗПЧОС. В посочената разпоредба е уредено правото на справедлив съдебен процес, като в корелиращата норма на чл. 47 от ХОПЕС относно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес е посочено, че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.
Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл. 51, съгласно чийто § 1 разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите- членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза; в § 2 се съдържа уточнението, че настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Следователно, правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза.
След като в процесния случай не се откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза съгласно чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (митнически съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за държавите от еврозоната; търговия и международни споразумение – при определени условия; морски растения и животни), нито в споделената му с държавите-членки компетентност съгласно чл. 4 от ДФЕС (единен пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика и други), то се явява обоснован изводът за неприложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност и на предявената искова претенция.
Отделно от това настоящият съдебен състав намира, че не са налице и кумулативно дадените предпоставки за
уважаване на иска, тъй като на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, включително и освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси, както по образуваното адм. д. № 1022/2021 г. по описа на Административен съд, гр. Бургас, така и по адм. дело № 9778/2021 г. на ВАС на РБ. Спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните актове са постановени в рамките на сроковете от обявяване на делата за решаване и са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните му изводи за това дали законът е бил правилно приложен. Не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от ефективни правни средства на защита, тъй като определенията на Административен съд–Бургас и на ВАС са мотивирани с приложимите процесуални правни норми или с предмета на доказване по повдигнатия за решаване правен спор.
В случая приложимост не намират и останалите норми, на които ищецът основава претенцията си. Същите могат да бъдат обособени в две групи, като разпоредбите в първата, за които се твърди, че са били нарушени, уреждат права, които ищецът по никакъв начин не е бил ограничаван или възпрепятстван да упражнява заради постановените определения по адм. д. № 1022/2021 г. по описа на Административен съд, гр. Бургас и по адм. д. № 9778/2021 г. на ВАС на РБ. В тази група попада уреденото в чл. 10 от КЗПЧОС право, според който всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този текст не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция; ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. В първата група попадат и прогласените в чл. 13, чл. 14 и чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи право на ефективни правни средства за защита, забрана на дискриминацията и правото на индивидуални жалби, както и прогласените в чл. 8, чл. 10 и чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека права, посочващи, че всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона; че всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него; че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. Според твърденията в исковата молба е нарушен и чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права, уреждащ, че никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си; всяко лице има право на свобода на словото, което включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор, като изрично в т. 3 е записано, че упражняването на правата, предвидени в точка 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности. Следователно, то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими за зачитане на правата или на доброто име на другите или за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал.
Във втората група твърдени за нарушени норми са тези, които не уреждат касаещи ищеца обществени правоотношения или поради това, че не е техен адресат, или поради това, че са извън обхвата на търсената от него обществена информация и не биха довели до целения резултат. В този аспект са Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, в чийто чл. 1 като цел на директивата е заложено да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите- членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите, а обхватът според чл. 3 е да се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока; Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба), който в чл. 1 като предмет определя, че настоящият регламент установява обща регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), както и мерки за предотвратяване на пазарна злоупотреба, за да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари, а регламентирания в чл. 2 обхват касае изброените в него финансови инструменти; Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, който в чл. 1 като предмет и обхват посочва, че настоящият регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.
В тази връзка не без значение за разглежданата хипотеза е и обстоятелството, че посредством постановеното
определение на ВАС не са преградени пътят и възможността на ищеца да упражни правото си на жалба, тъй като резултатът от съдебния акт е довел до реализиране на приложимата нормативна процедура, което по никакъв начин не е довело да твърдяното нарушаване на правата му.
Горните изводи не се променят независимо от дадените в хода на съдебното производство по делото свидетелски показания от П.И.Л. - Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора–Бургас и приобщените в тази връзка писмени доказателства. Изводите на съда не биха се променили дори и при уважаване на направените от ищеца искания за събиране на допълнителни доказателства, включително и за назначаване на съдебна експертиза, тъй като целят събирането на неотносими доказателства при необосновано удължаване на производството и в нарушение на принципа за
процесуална икономия, без това да доведе до изясняване на фактическата обстановка. Само по себе си събирането на доказателства не може да се превръща в самоцел – то следва да е във връзка с предмета на спора и за установяване на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи претенцията.
При липсата на втория елемент от фактическия състав на отговорността, преценката относно третият елемент - вредоносен резултат, както и причинно-следствената връзка между него и твърдяното нарушение, се явява безпредметна, поради което съдът не излага мотиви в тази насока. За ангажиране на отговорността по чл. 2в, ал. 1. т. 1 от ЗОДОВ, както се посочи по-горе, условията следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният от И.Н.Р. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени му от Определение № 10271/11.10.2021 г. по адм. д.
№ 9778/2021 г. на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Определение № 1072 от 25.05.2021 г. по адм. д. 1022/2021 г. по описа на АС–Бургас, постановено при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорните искове за присъждане на лихва.
При този изход на спора и предвид правилото на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 143 от АПК своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ВАС направените по делото разноски в размер от 100 лева, определен по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р.,***, да бъде осъден Върховен административен съд на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателна дейност в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, произтичащи от Определение № 10271/11.10.2021 г. по адм. д. № 9778/2021 г. на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Определение № 1072 от 25.05.2021 г. по адм. д. 1022/2021 г. по описа на Административен съд–Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва, считано от датата на постановяване на акта на ВАС - 11.10.2021 г., до депозирането и образуването на производството в размер на 10 % от иска, равняваща се на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА И.Н.Р., с адрес: ***, да заплати на ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ГР. СОФИЯ, бул. „Александър Стамболийски“ № 18, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете