№ 16267
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110142524 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 76974/20.03.2023 г., подадена от ищеца И.
Я. К. за изменение на Решение № 3477/07.03.2023 г., постановено по гр.д. №
42524/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в частта за разноските.
Молителят сочи, че насрещната страна е дала повод за завеждане на делото,
поради което следва разноските в производството да се възложат в тежест на
ответника.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна С.. заема становище за
неоснователност на молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя, предвид данните по и
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за допълване на решението в частта за разноските е
депозирана в срока за неговото обжалване от лице, което е представили
списък по чл. 80 ГПК /лист 85 от делото/, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
С постановеното по делото решение съдът е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и e признал иска, което становище остава
непроменено и към настоящия момент. В цитираната разпоредба
законодателят е предвидил при кумулативно наличие на двете предпоставки
разноските в процеса да се възлагат върху ищеца.
Досежно първата предпоставка – даване на повод за завеждане на
делото, съдът изцяло се солидаризира с обективираното в Определение №
1
95/22.02.2018 година по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО
тълкуване, съгласно което извънсъдебната покана до длъжника да плати,
дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на
исковата молба. В настоящия случай дори не е изпратена такава покана, а е
погрешно издадено удостоверение с вписани вече заплатени задължения.
Налице е и втората предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – признание на
иска. С отговора на исковата молба ответната страна е направила признание
на всички елементи от фактическия състав на спорното право и е отправено
искане да бъде уважена исковата претенция. Това обстоятелство е отчетено и
в изготвения доклад по делото, където елементите от фактическия състав са
отразени като безспорни.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 76974/20.03.2023 г., подадена
от ищеца И. Я. К. за изменение на Решение № 3477/07.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 42524/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2