Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185
гр. Пловдив, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесетата
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор
Янков, след като разгледа докладваното от чл.съдията Рангелова наказателно дело
№ 354 /В/ по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на глава 33-та от НПК, в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане на изрично
упълномощения от осъдения К.П.К. адв. П.Ч. за
възобновяване на ВНОХД № 20/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик, с влязлото в сила
по което решение е потвърдена присъдата № 126/19.09.18 г. по НОХД № 560/18 г.
на РС-Пазарджик, с която за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
като е приложен институтът на условното осъждане и е определен тригодишен
изпитателен срок.
Оплакването е за нарушение на процесуалните правила,
а именно липса на мотиви на присъдата. Според молителя при разглеждането на
делото не били обсъдени доказателства и доводи на защитата, като районният съд
не създал яснота относно доказателствената база на
приетата за установена фактическа обстановка; този порок окръжният съд се
опитал да отстрани (със свои мотиви), без да отчита, че подобен подход лишава
осъдения от възможността за валидно оспорване на изводите на първата инстанция.
Така въззивната инстанция е допуснала на свой ред
съществено процесуално нарушение. Във връзка с посоченото оплакване се прави
искане въззивното дело да бъде възобновено, решението
и присъдата да бъдат отменени и ПАС за разпореди ново разглеждане на делото.
При пренията осъденият беше представляван от друг защитник – адв. Г.. Той изложи доводи, които преповториха аргументите
на искането за възобновяване, а после потвърди претенцията за възобновяване на въззивното дело. Доверителят му обяви, че се присъедини към
наведената аргументация и искане за възобновяване на делото.
Представителят на АП-Пловдив намери, че искането не е основателно и
предложи да бъде оставено без уважение.
Апелативният съд на гр. Пловдив, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваните съдебни актове,
счете, че искането за възобновяване е допустимо – депозирано е в срок, от лице,
което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него е
обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, така че подлежи на
разглеждане.
Не е основателно оплакването за съществено процесуално нарушение, като в
тази връзка не се установи правото на защита на осъдения да е било съществено
злепоставено.
Както беше споменато, твърдението за подобно нарушаване на правата на
г-н К. е насочено към мотивите на присъдата, като се претендира за извод, че не
покривали стандарта за аргументиране на съдебен акт. От искането излиза, че
възражението за непълноценни мотиви е възражение срещу анализа на
доказателствата, извършен от първоинстанционния съд.
Според защитата на осъдения при първоинстанционното
разглеждане на делото не били обсъдени показанията на свидетелите С. и В.,
обясненията на осъдения и писмените сведения от страна на работодателя му за
полагане на труд на датата 26.08.16 г.
Твърдението, че обясненията на К. са останали извън полезрението на
решаващата инстанция не е вярно. Те са обсъдени, без да бъдат кредитирани,
което е допустим подход, разбира се. Видно от пледоарията на неговия защитник,
основната линия на защитата е била ориентирана около изграждането на алиби за процесната дата. За да докаже, че на тази дата не е бил в
дома на пострадалата, г-н К. сочи свои колеги и приятел от детските години.
Въпросните – свидетелите С., В. и Т. – са били разпитани в съдебни заседания на
районния съд, а дадените от тях показания са участвали, видно от отбелязването
в мотивите, в комплекса доказателствени данни, които
са убедили съда, че осъденият е имал физическата възможност да пребивава в гр.
*на 26.08.16 г. рано сутринта.
Прочитът на техните показания сочи следното: св. С.е казал, че на
горната дата е пил кафе с осъдения в началото на работната смяна, а именно
около 9.00 часа; св.В. е отбелязал, че нито за себе си, нито за осъдения е
сигурен дали е бил на работа на въпросната дата, но ако последният е бил, е
отишъл не по-рано от 08.30/08.45 часа, а св. Т. е заявил, че няколко пъти през
м. август 16 г. е качвал осъдения в автомобила си около 08.00/08.15 часа от
улицата пред дома му в софийския квартал „*“ и го е водил на работа, без да
може да уточни дали едно от превозванията се е състояло на 26.08.16 г. Оплакването, че цитираното твърдение на
свидетеля С.не е прокоментирано, просто не е вярно.
То е посочено ясно и конкретно при аргументиране на съдебния акт, обявено е и
че се отхвърля (по съображение че било недостоверно). Показанията на св. В.
действително не са подложени на коментар, но пропускът на районния съд в това
отношение не е бил фатален, при положение че свидетелят не е изложил, видно от
горния цитат на показанията му, някакви опровергаващи обвинителната теза
твърдения. Възражение, свързано със свидетелстването на г-н Т., не е
формулирано в искането за възобновяване. И правилно, доколкото неговите
показания са надлежно обсъдени.
Въззивната инстанция на свой ред е обсъдила показанията на св. С., като преди това
ги е съпоставила, от една страна, с обясненията на осъдения, получили подкрепа
от новосъбрано доказателство (удостоверение от
работодателя му – дружеството *ЕАД, видно от което е бил на работа от 09.00 часа на 26.08.16 г. в гр. *), а от друга
страна, с показанията на пострадалата, комуникиращи с текстовите съобщения
(изпратени от телефона на осъдения) и с производните доказателства,
представляващи показания на възприелите нейния разказ за случилото се очевидци
на силната ѝ тревога (един от които е майката на осъдения К.). В тази
връзка след отстраняване на пропуска на районния съд да поиска изясняване на
противоречието в предходните писма на *по обстоятелството бил ли е техникът К.
на работното си място в гр. * от сутринта на 26.08.16 г., ПзОС
е кредитирал горецитираното твърдение на свидетеля С..
Така е било извършено законосъобразно изменение на фактическите констатации на
първата инстанция относно движението на осъдения на процесната
дата – прието е, че той е извършил деянието малко след 07.00 часа в гр. *и
веднага след това си е осигурил транспорт до своята месторабота в гр. *, като е
извършил физически възможно за час и половина придвижване между двата града,
респ. е достигнал до работното си място около 09.00 часа, когато го е видял св.
С.. Защитата не е права във възгледа си, че подобна промяна във фактическите
изводи предполага ново първоинстанционно разглеждане
на делото. Напротив, НПК регламентира възможността за събиране на нови
доказателства при въззивното разглеждане на делото,
дори за възприемане на отхвърлена от първата инстанция теза на съответната
процесуална страна.
Показанията на св. В. също са обсъдени и е прието, че той говори
достоверно по въпроса кога обичайно
(а не конкретно) осъденият се е явявал на работното си място – не по-рано от
08.30/08.45 часа. Както беше отбелязано, тези показания не са свързани с
някакви ключови доводи на защитата (останали необсъдени от първата инстанция),
така че обсъждането им едва при инстанционния контрол
е допустимо поправяне пропуска на първоинстанционния
съд в това отношение.
Няма аргументиране на други касационни основания, което да бъде
подложено на коментар от съда по възобновяване.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.П.К. за възобновяване на
ВНОХД № 20/19 г. по описа на ОС-Пазарджик, с решение по което е потвърдена
присъдата по НОХД № 560/19 г. по описа на РС-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: