Решение по дело №9009/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 323
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20191100109009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 14.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: С. Станчев

като разгледа докладваното от съдия С. Станчев гр.дело № 9009  по описа за 2019 година, прецени:

Производството е образувано след изпращане по подсъдност от Софийския районен съд на гр. дело № 75435/2016 г. на същия съд. Предявен е от Н.И.Н. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 01.03.2015 г., увеличен с молба от 13.06.2019 г. до СРС от първоначалния размер от 1000 лева, на 46 000 лева (гр. дело № № 75435/2016 г. СРС л. 60).

Ищецът Н.И.Н. излага, че на 01.03.2015 г. около 10:33 ч. в Чешка република, на магистрала D1, 99,445 километър, е настъпило ПТП между МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от Р.С., и товарен автомобил „ДАФ“ модел „ЛФ45“ с рег. № *******управялван от М.П.. Произшествието настъпило поради отклоняване посоката на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ от лявата пътна лента вдясно, вследствие заспиване на водача, и последвал удар с движещия се в дясната пътна лента товарен автомобил. При инцидента пострадал ищецът, който бил пътник в лекия автомобил. Ищецът бил приет в болнично заведение в Чехия, където били констатирани следните травматични увреждания: мозъчно сътресение с антероградна амнезия, разкъсна рана на главата фронтално с дължина 3 см, компресионна фрактура на прешлен Тх12. Уврежданията наложили последващо оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“На 11.03.2015 г. била извършена операция – канюлирани са педикулите на Тх12 двустранно. Размачканото тяло на Тх12 изградено с около 7 сс костен цимент. Ищецът твърди, че в ремултат на ПТП здравословното му състояние се влошило, което дало отражение на психиката му. Вследствие изживения шок се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, изпитвал главоболие и чувсво на замаяност, болки в областта на счупения гръбначен прешлен, имал ограничени и болезнени движения на снагата. За лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с който настъпило ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, обективирана в полица № 06114002700520/03.11.2014 г., валидна от 06.11.2014 г. до 06.11.2015 г. На 03.11.2016 г. от името на ищеца била подадена молба до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответното дружество уведомило ищеца, че е определило и му изплатило обезщетение в размер на 24 000 лева. Ищецът намира, че така определеното и изплатено застрахователно обезщетение не било достатъчно и оценява претърпените от него вреди, след приспадане на изплатеното обезщетение, на 56 000 лева.

Като се основава на тези обстоятелства, ищецът прави искане до съда да осъди ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да му заплати обезщетение в размер на 46 000 лева (увеличен с молба от 13.06.2019 г.), ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва иска, като излага становище, че изплатеното от него застрахователно обезщетение от 26 500 лева – 24 000 лева за неимуществени вреди и 2500 лева за имуществени вреди, е достатъчно за репариране на претърпените от ищеца увреждания. Оспорва причинната връзка между всички посочени в исковата молба телесни увреждания и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради непоставяне на предпазен колан.

По делото не се спори между страните, че с ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е била сключена застраховка „гражданска отговорност“ за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, валидна към датата на ПТП. Не се спори и за факта на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева.

Механизмът на ПТП и вината на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, описани в исковата молба, са признати от представителя на ответника в съдебно заседание пред СРС на 02.05.2019 г. (СРС л. 57). Механизмът на ПТП се установява и от изготвената в производството пред СРС автотехническа експертиза. Съгласно отговора на втора задача, причината за ПТП е отклонение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и навлизането му в лентата за движение на т.а. „ДАФ. Промяната в посоката на движение на автомобила е настъпила поради загуба на контрол върху МПС, причинена от заспиване на водача (СРС л. 49). Установените обстоятелства при настъпването на ПТП обуславят извод за извършено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, задължаващо водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват.

Претърпените от ищеца травматични увреждания и техните последици са установени от приложените по делото медицински документи и изготвената в производството пред районния съд съдебно-медицинска експертиза (СРС л. 41-44). Пострадалият е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието; разкъсно-контузна рана на главата челно; счупване на 12-ти гръден прешлен. Според заключението на вещото лице, травматичните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП (л. 44). Лечебният и възстановителният период е определен на 5-6 месеца. Вещото лице е констатирало напредване на артрозните промени в областта на травмирания прешлен и е дало прогноза за бъдещи оплаквания от болки и ограничена подвижност в областта на гръбнака.

Настъпилото ПТП и причинените с него травматични увреждания на ищеца Н.И.Н. имат характер на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 3 от ДР във вр. с чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди, като е прието за безспорно, че ответникът е изплатил за тези вреди застрахователно обезщетение в размер на 24 000 лева. За да се произнесе по основателността на иска за заплащане на обезщетение в по-висок размер, съдът следва да прецени дали вече изплатеното обезщетение е справедливо спрямо претърпените травматични увреждания и техните последици и обуславят ли те дължимост на по-висок размер на обезщетението.

От заключението на вещото лице се установява, че непосредствено след ПТП и до 20-25 дни след оперативната интервенция ищецът е търпял интензивни болки, страдания и затруднения в движението на тялото. Констатирано е и напредване на артрозните промени в областта на травмирания прешлен. Характерът и последиците на травматичното увреждане и свързаните с това здравословни изменения, болки и затруднения в движението,  обуславят  извода на съда, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е общо 40 000 лева. Ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева. С оглед определения от съда справедлив размер на обезщетението, следва ответникът да изплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на 16 000 лева. Искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен до този размер.

Неоснователно е направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване.  Не се доказа твърдението на ответника, че ищецът по време на ПТП е бил без поставен предпазен колан. Изготвената комплексна съдебно-муедицинска и автотехническа експертиза не дава категорично становище за това обстоятелство. Съгласно заключението на вещите лица, травматичните увреждания биха настъпили и при правилно поставен предпазен колан.

Върху така определеното като дължимо допълнително обезщетение ответникът дължи законна лихва. Началната дата на дължимостта на законната лихва е датата на настъпване на застрахователното събитие. Горното следва от разпоредбата на чл. 227 т. 2 от КЗ (отм.), тълкувана във връзка с чл. 224 ал. 1 и чл. 223 ал. 2 изр. 2 от същия кодекс. Задължение на застрахованото лице пож застраховка „гражданска отговорност“ е да съобщи на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, на което съответства задължението на застрахователя, съгласно чл. 223 ал. 2 изр. 2 от КЗ (отм.)  да заплати на пострадалия законна лихва от датата на съобщаването. В чл. 227 т. 2 от КЗ (отм.) е предвидено  право на регрес на застрахователя за платените от него законни лихви от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването по чл. 224 ал. 1 от КЗ (отм.). От това следва, че при действието на отменения КЗ, застрахователят дължи на пострадалия законна лихва върху застрахователното обезщетение от датата на застрахователното събитие, независимо от това дали и кога е бил уведомен за събитието от застрахования.

Искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е неоснователен в частта му над сумата от 16 000 лева до пълния предявен размер от 46 000 лева. Не са установени травматични увреждания с по-голяма тежест и интензитет на болките и страданията от така описаните в медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза. Изцяло недоказани са твърденията на ищеца за други физически и емоционални увреждания като понижено настроение, тревожност, загуба на съня, главоболие и чувство на замаяност. На ищеца са допуснати гласни доказателства, от чието събиране той се е отказал пред СРС и настоящия съд. Поради това, искът за заплащане на обезщетение в частта му над сумата от 16 000 лева следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1856 лева, според уважената част от иска. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението при материален интерес от 46 000 лева е 1910 лева. С начислен ДДС размерът на възнаграждението е 2292 лева. Договореното и заплатено от ищеца възнаграждение е 2300 лева, с 8 лева по-високо от минималния размер, поради което не е прекомерно.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 420 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, според отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** р-н „Триадица“ бул. „******** да заплати на Н.И.Н. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева допълнително обезщетение над изплатената от ответника сума от 24 000 лева, за неимуществени вреди, нестъпили вследствие травматични увреждания при ПТП на 01.03.2015 г. в Чешка република, виновно причинено от Р.С., ведно със законната лихва от 01.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Отхвърля предявения от Н.И.Н. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) над сумата от 16 000 лева до пълния предявен размер от 46 000 лева.

            Осъжда „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София да заплати на Н.И.Н. разноски в размер на 1856 лева, според уважената част от иска.

Осъжда Н.И.Н. да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД гр. София разноски в размер на 420 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, според отхвърлената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: