№ 5995
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513317 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20159196 от 19.07.2021г., постановено по гр.дело №64206/2020г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е осъдена С.О. да заплати на ЗД”Б.И.” АД, с ЕИК
*******, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 234.52
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” и ликвидационни разноски по щета №**********/2018г.,
образувана при ЗД”Б.И.” АД, за вреди, причинени на лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег.№*******, при ПТП, станало в град София на 11.06.2018г. в
резултат на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на ул.“Бачо Киро“,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 49.64 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
18.11.2018г. до 17.12.2020г. вкл., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
750.00 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О. /СО/, с ЕИК *******, чрез
юрисконсулт М.А., с която се обжалва изцяло решение №20159196 от 19.07.2021г.,
постановено по гр.дело №64206/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.
Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно СРС е
приел, че между ищеца и собственикът на увреденото МПС е сключена имуществена
застраховка "Каско" с валидност към датата на настъпване на процесното ПТП, както и
1
че процесното увредено МПС - лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", с рег.
№*******, е бил обект на застраховката и е бил включен в списъците, представени от
ищеца, за които важи застраховката. Твърди се, че ищецът не е представил списък,
включващ процесния увреден лек автомобил, който да е предмет на имуществена
застраховка "Каско", предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Излага се още, че неправилно СРС е
приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, част от общинската пътна
мрежа. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд механизъм на настъпилото
ПТП. Твърди се, че за установяването на тези обстоятелства е представен по делото
протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е
съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото
ПТП. В тази връзка се излага, че по делото не е установено по категоричен начин, че
процесното ПТП е настъпило на мястото, посочено от ищеца, съответно не е доказан
механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на
ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
молба-становище на 25.10.2023г., в която е инкорпориран списък по чл.80 от ГПК. В
същата молба се съдържа и възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ЗД”Б.И.” АД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор,
подадени са молби на 13.09.2022г. и на 05.10.2023г. чрез процесуален представител
адв.М.Г., в които се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 360.00 лв., в която
сума е включен и 20 % ДДС, съгласно ЗДДС и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представените молби от
13.09.2022г. и от 05.10.2023г. се съдържа списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от ЗД”Б.И.” АД, с ЕИК *******, срещу С.О., с ЕИК *******, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във
вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ЗД”Б.И.” АД, с ЕИК *******,
срещу СО, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявените искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с
чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу
ответника – въззивник в настоящото производство - СО се основава на чл.49 от ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
3
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.
В конкретния случай от приетия пред СРС протокол за ПТП №1705755 от
11.06.2018г., съставен от длъжностното лице при СДВР след посещение на място, се
установява, че на същата дата около 22.10 часа в гр.София непосредствено след
кръстовището на ул."Бачо Киро" и ул."Св.св.Кирил и Методий", е настъпило ПТП с
управляваното от М.М.И. МПС марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******,
собственост на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности /УССД/ -
МВР". В протокола като причина за ПТП-то е посочено, че посоченото МПС се
движело по ул."Бачо Киро" с посока от ул."Цар Симеон" и към ул."поп Богомил" и
непосредствено след кръстовището с ул."Св.св.Кирил и Методий", преминава през
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение. В протокола е
направена и схема на ПТП-то като изрично е отбелязано разположението автомобилът
и на нарушената асфалтова настилка /дупка/, като са посочени и щетите по автомобила.
В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че ул."Бачо
Киро", находяща се в гр.София, е общински път.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани
от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на
автомобила застрахователно обезщетение в размер на 209.52 лв., с преводно нареждане
03.08.2018г.. Този факт не е спорен и се установява от събраните по делото
доказателства.
В конкретната хипотеза спорно между страните е обстоятелството дали към
датата на процесното ПТП - 11.06.2018г., ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка за увредения автомобил, съгласно застрахователна полица №
Е18990000001 по имуществена застраховка "Каско", сключена между ищеца в
качеството на застраховател и Дирекция "УССД - МВР" – с предмет – автомобили за
служебни нужди по списък с период на покритие от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.. По
делото ищецът е представил писмо с рег.№578500-2216 от 12.03.2021г. от МВР,
Дирекция "УССД" относно предоставяне на списък на автомобилите, застраховани по
застрахователна полица №Е18990000001 от 01.01.2018г. с приложени към опис -
приложение №1 към договор УРИ 5785опд-188/28.12.2017г. за застраховка "Каско", от
който е видно, на позиция №240 в раздел "Леки автомобили" е включен процесния лек
автомобил марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******. Настоящият състав не
споделя доводите, на въззивника, че от така приложената застрахователна полица не
може да се установи факта, че процесният увреден лек автомобил марка "Опел", модел
"Астра", с рег.№******* е бил предмет на договора за имуществено застраховане. В
случая застрахователна полица №Е18990000001 от 01.01.2018г. съдържа всички
изискуеми реквизити посочени в чл.345 КЗ, по нея е заплатена пълната
застрахователната премия от страна на застрахования на обща стойност 558171.20 лв.,
което се установява от приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. По
отношение действието на полицата и относно процесното МПС, настоящият състав
намира, че в представените опис-приложение №1 и описи-приложения във връзка с
договор УРИ 5785опд-188/28.12.2017г. за застраховка "Каско" на инженерна и
плавателна техника, е посочено, че в предмета на застраховката е включен процесния
лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******. Описите са представени
4
от страната по застрахователния договор Дирекция "УССД" при МВР - с писмо с рег.
№578500-2216 от 12.03.2021г..
На следващо място макар да не е конкретно посочено в самите списъци, че
съставляват приложение именно на процесната полица №Е18990000001 от
01.01.2018г., изявлението за това обстоятелство се съдържа в писмото с рег.№578500-
2216 от 12.03.2021г. на МВР, Дирекция "УССД", което не е оспорено от ответника и е
направено от застрахованата страна именно по процесния договор, което въззивният
състав намира за достатъчно доказателство за установяване на посочения факт.
Наличието на застраховка "Каско" за процесното МПС се потвърждава и от
обстоятелството, че ищецът е заплатил обезщетение за увреждането на МПС,
причинено на процесното ПТП, именно по тази застрахователна полица, отново
безспорно установено в производството от приетите по делото писмени доказателства.
Налице са самостоятелни изявления и на двете страни, които се ползват от договора за
застраховка, че МПС е предмет на застраховката, които следва се съобразят заедно с
всички останали доказателства по спора.
По горните съображения въззивният съд намира, че всички писмени
доказателства, в своята съвкупност, са достатъчни да се приеме, че процесното МПС
марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******, е обект на застраховка "Каско" по
силата на застрахователна полица №Е18990000001 от 01.01.2018г.. Въззивникът – СО
не е оспорила валидността на застрахователния договор, а освен изложеното съдът
приема, че само страните по него могат да правят възражения, че не дължат
изпълнение, а в случая СО не е страна по застрахователния договор.
В заключение, настоящият състав намира, че след като е налице плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка,
от този момент за него възниква суброгационното право по чл.410, ал.1 КЗ да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП,
респективно срещу ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и
ликвидационни разходи, при установяване елементите от фактическия състав на
деликта: вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
На следващо място неоснователни са и възраженията на въззивника-ответник -
СО, че не е установен механизма на произшествието и причинната връзка на вредите с
него. Във връзка с възражението относно доказателствената стойност на протокола за
ПТП, въззивният съд приема следното:
В процесния протокол за ПТП №1705755 от 11.06.2018г. е отбелязано изрично,
че актосъставителят е посетил на място произшествието веднага след настъпването му.
В схемата към протокола е отбелязана дупката на пътното платно, станала причина за
ПТП. Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
5
посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение
№24 от 10.03.2011г. по т.д.№444/2010г., Т.К., І Т.О. на ВКС, решение №98/25.06.2012г.
по т.д.№750/2011г. на ВКС, II T.O., решение №43/15.03.2011г. по т д.№414/2010г. на
ВКС, ІІ Т.О. и др.). В случая автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени
по предвидения в закона ред - в производство по реда на чл.193 ГПК. При липса на
надлежно оспорване материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде
зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено
в него. Следва да се посочи, че механизмът на произшествието може да бъде установен
с всички допустими доказателствени средства в хода на производството, като ищецът е
провел доказване в тази посока освен със САТЕ и с разпита на свидетел - водача на
МПС, който макар и да няма спомени за случилия се инцидент, потвърждава, че
подписът, положен за участник №2 на съставения протокол за ПТП, е негов, т.е. следва
да се обоснове извода, че към датата на съставяне на протокола за ПТП свидетелят е
бил съгласен с отразените в него констатации относно механизма на настъпилото ПТП.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че от съвкупния анализ на
доказателствата, в това число заключението на САТЕ, е установен както механизма на
ПТП, така и причинно-следствена връзка на щетите по застрахованото МПС с този
механизъм. Следователно се налага извода, че по делото е доказан факта, че вредите по
процесния лек автомобил са настъпили на посочения в исковата молба пътен участък,
който е част от общинската пътна мрежа, поради което са налице основанията в закона
за ангажиране на отговорността на въззивника-ответник. Правилни и законосъобразни
са изводите на първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая настъпване
на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на преминаване му през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е установено и бездействие
от страна на компетентните служби на ответната административна структура да
поддържа и стопанисва процесния пътен участък /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с
чл.8, ал.3 от ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране
отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е
необходимо. При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1,
т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на увреден лек
автомобил по застраховка „Каско“ настоящият съд приема че е доказана по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото
заключение като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
въззивният съд изцяло препраща към изложените от СРС мотиви, които счита за
законосъобразни, обосновани при правилна преценка на събраните доказателства –
регресна покана, получена от въззивника-ответник, и правилно приложение на
материалния закон.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите
6
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
т.ч. и за разноските като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция от въззиваемата страна – ищец за присъждане на разноски, на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден
да му заплати сумата от 360.00 лв., представляваща направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
реално сторени такива. Направеното своевременно от въззивника възражение по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съдът намира за
неоснователно. Претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за платено
адвокатско възнаграждение са в минимален размер от 300 лв., върху която сума е
начислен 20 % ДДС на основание §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или общият размер на сторените разноски
възлиза на сумата от 360.00 лв., която сума въззивникът-ответник следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна – ищец.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20159196 от 19.07.2021г., постановено по гр.дело
№64206/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.”*******; да заплати на
ЗД”Б.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”*******; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК сумата от
360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7