Решение по дело №117/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 507
Дата: 5 декември 2022 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Елеонора Филипова
Дело: 20221630100117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Монтана, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221630100117 по описа за 2022 година
Правното основание на разглеждания иск е чл.410, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът ЗАД бвиг твърди в исковата си молба, че към 17.09.2021 година между
дружеството и собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.номер СВ 000000
МА е била налице валидна имуществена застраховка Каско, клауза Пълно каско, сключена
на 12.05.2021 година. На 17.09.2021 година автомобилът се е движел по републикански път
Е – 79, км 82+500, управляван от Н. Д. К. с посока на движение от град Монтана към град
Белоградчик. В резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначен дупка
на пътя, е реализирано ПТП, при което на автомобила са нанесени щети – увредени са
предна и задна дясна гума и съответно предна и задна дясна лята алуминиева джанта. За
реализираното ПТП са уведомени органите на реда, като представителят на сектор
Пътна полиция на място е съставил констативен протокол. За настъпилото
застрахователно събитие е образувана преписка – щета от застрахователното
дружество, по която е изплатено обезщетение 361.98 лева. На основание чл.410, ал.1, т.3
КЗ застрахователното дружество е поканило ответната Агенция, стопанисваща пътя и
отговаряща за неговата изправност, да възстанови заплатената сума по щетата с
регресна покана, получена на 05.11.2021 година. До момента на предявяване на иска
плащане не е извършено, което обосновава и правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответната Агенция да
заплати посочената по – горе сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и направените в
производството разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът Агенция Пътна Инфраструктура взема
становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за наличност на
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпилото ПТП; за липса на
неизправност на пътя, която да е причина за настъпилото произшествие; навежда доводи
за вина на водача на МПС за настъпилото ПТП, както и за извършено от
застрахователната компания плащане без основание. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен и претендира заплащане на сторените разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е прието
заключение по назначена съдебно автотехническа експертиза. Анализът на
доказателствата сочи следната фактическа обстановка :
На 12.05.2021 година за лек автомобил с марка Фолксваген Пасат с рег.номер СВ
000000 МА е сключена имуществена застраховка Каско, клауза Пълно каско.
Застраховката била валидна до 11.05.2022 година. На 17.09.2021 година автомобилът се
движел по републикански път Е – 79, км 82+500, управляван от Н. Д. К. с посока на
движение от град Монтана към град Белоградчик. Около 21 часа при ляв завой на пътния
участък и насрещно движещи се автомобили, водачът К. попаднал в необезопасена дупка
на пътното платно. В резултат двете десни гуми – предна и задна били сцепени, а летите
джантите – изкривени. За инцидента водачът съобщил на тел.112. Пристигналите на
място полицаи съставили протокол за ПТП с приложен към него снимков материал. За
настъпилото застрахователно събитие било уведомено застрахователното дружество,
което образувало преписка (щета) 470421212148981. Уврежданията били оценени на
сумата от 361.98 лева. От тях застрахователното дружество удържало сумата от
165.00 лева като дължима застрахователна премия за втора вноска, а остатъкът от
196.98 лева изплатило на собственика на застрахования автомобил. На 02.22.2021 година
дружеството изпратило до ответника писмо – регресна покана за заплащане на
процесната сума, а в отговор било заявено, че претенията е неоснователна.
Така установената фактическа обстановка сочи на основателност на предявения
иск.
На първо място се установи, че към датата на застрахователното събитие за
пострадалия автомобил е била налице валидна имуществена застраховка Каско с клауза
пълно Каско. Неоснователни са възраженията на ответната Агенция, че застраховката не
включвала допълнително покритие „Гуми”. Представената по делото застрахователна
полица сочи безусловно на сключен договор за имуществено застраховане с основно
покритие Пълно Каско. Според представените по делото Общи условия на застраховка
каско срязване или пробиване на гуми действително изисква застраховката да е сключена и
за допълнително покрит риск, но само когато се касае до стандартна застраховка Каско.
Когато договорът е сключен с клауза Пълно каско (какъвто е конкретния случай),
повредите по гумите на автомобила са инкорпорирани в основния пакет на покрити
рискове. Застрахователното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие и след оценка на щетата в полза на собственика на застрахованата вещ е
2
изплатена процесната сума.
Установи се наличие и на застрахователно събитие. В тази връзка е налице
протокол за ПТП, съставен от компетентен орган. Актосъставителят е разпитан в
производството като свидетел и установи, че действително в участъка на пътното
платно е била налице дупка с размери, достатъчни, за да не може да бъде избегната от
водача без да навлезе в насрещната лента за движение и достатъчни да причинят
сцепване на гумите и изкривяване на джантите. Свидетелят ясно си спомни за случая и
мястото на произшествието и потвърди категорично данните, отразени в протокола.
Заяви пред съда, че дупката (препятствието на пътя) не е била сигнализирана и
обезопасена. Механизмът на ПТП, в резултат на което са настъпили щетите по
автомобила (включително и самите щети) се установява по несъмнен начин и от
показанията на другия разпитан в производството свидетел, който е управлявал
автомобила по време на инцидента.
От заключението на вещото лице по въпроси от 1 до 3 се установява наличие на
причинно следствена връзка между механизма на ПТП и причинените на автомобила
щети, както и стойността на последните. За да достигне до този извод вещото лице е
взело предвид данните, посочени в протокола за ПТП, заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, техническите характеристики на гумите на увредения
автомобил.
По делото не се събраха доказателства, които да сочат на поведение на водача на
увреденото МПС, което да е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Няма
данни водачът да се е движел с несъобразена скорост или по начин, който да причини
конкретните увреждания по автомобила.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователното дружество -
ищец встъпва в правата на кредитора (застрахования) срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Управляват се от Агенция Пътна Инфраструктура
по арг. от чл.19, ал.1, т.1 ЗП. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата са длъжни ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на
пътищата изисква осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита, водене на техническа отчетност на пътищата – все дейности
вменени като отговорност и задължение на АПИ и нейните териториални звена.
3
Както бе посочено по – горе, получените увреждания по автомобила са в причинна
връзка от попадането му в дупка на пътя. Последната представлява "препятствие на
пътя", което според дефиницията, дадена в § 1, т. 19 от ППЗДвП е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират
на пътя и създават опасност за движението. В този случай, с оглед посочените по – горе
отговорности на дружеството, стопанисващо пътния участък, последното е било
длъжно да предприеме своевременно действия по отстраняване на препятствието на
пътя, обезопасяването му и обозначаване наличието на такова препятствие.
Ответникът не ангажира доказателства за установяване на положителния факт
на изпълнение на предписаното в закона дължимо поведение. В тази връзка съдът не
възприема частта от заключението на вещото лице по отношение на факта, че на
посочения в протокола за ПТП участък от пътя и в разстояние на още три километра
няма дупки, неравности и следи от такива, че дори няма и завой на ляво. Този извод на
вещото лице е изолиран от всички останали доказателства по делото, в т.ч. и с
показанията на разпитания актосъставител. Последният при изпълнение на служебните
си задължения е възприел лично фактическата обстановка, отразена в протокола за ПТП
и е посочил мястото – участъка между с.Смоляновци и бензиностанция на Лукойл към
с.Белотинци.
Предвид анализа на събраните доказателства, съдът намира, че са установени
елементите на фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.3 КЗ, при които следва
да бъде ангажирана отговорността на ответната Агенция. Доколкото главницата е за
лихвоносно вземане, то следва да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. При
този изход на делото, ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените от ищеца
разноски в производството. Ето защо съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция Пътна Инфраструктура, Областно Пътно Управление,
Монтана, БУЛСТАТ ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ул.Христо Ботев 65 ДА ЗАПЛАТИ на бвиг ЕАД, ЕИК
,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано 5 сумата 361.98
лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022 година до окончателното
изплащане, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
470421212148981/21.09.2021 година, както и направените в производството разноски в
размер на 545.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4