Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211 от 30.09.2021 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 209 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от С.С.П.,
с ЕГН **********, срещу Решение № 260168/26.04.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 42/2021 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 277а-1243/02.12.2020 г., издадено от директора на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С
посоченото наказателно постановление на основание чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) във вр. с т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020
г. на министъра на здравеопазването на С.П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300,00 лева. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
С.П. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
С отговор с вх. № 266208/10.06.2021 г. по описа на Районен съд – Дупница и
в съдебното заседание по делото юрисконсулт Г. Б. – процесуален представител по
пълномощие на ОД на МВР – Кюстендил, оспорва касационната жалба. С отговора се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 277а-1243/02.12.2020 г., издадено от директора на
ОД на МВР – Кюстендил. От фактическата страна на спора е установено, че на
11.11.2020 г., около 15:30 часа, в условията на извънредна епидемична
обстановка в Република България, обявена с
Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерския съвет (МС), удължена с Решения №
378/12.06.2020 г., № 418/25.06.2020 г., № 482/15.07.2020 г. № 525/30.07.2020
г., № 609/28.08.2020 г. и № 673/25.09.2020 г. на МС, С.П. се е намирала в закрито обществено място – магазин „К.”
в гр. Д., без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на т.
I.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, съгласно
която всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Срещу П. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № П348а-1446/13.11.2020 г. за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във вр. с т. 7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление,
в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна
страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано, като не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, и е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната
отговорност на С.П. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението, са посочени ясно в
акта и в наказателното постановление. Настоящият
касационен състав намира за необходимо да отбележи, че чл. 209а ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно
нарушение. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба препраща
към общ административен акт (в случая Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването) относно въведената и нарушена/неизпълнена противоепидемична
мярка, не означава, че с този акт са въведени административни нарушения.
Напротив, това е акт, с който са въведени определени задължения за неопределен
брой лица – спазването
на изброените в тях противоепидемични мерки. Неизпълнението на тези задължения
обаче е въведено като административно нарушение с нормативен акт – Законът за здравето.
Неоснователно
е наведеното в касационната жалба възражение за нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, поради неподписване на наказателното постановление от санкциониращия
орган. Наказателното постановление, представено по делото с
административнонаказателната преписка, е подписано от директора на ОД на МВР –
Кюстендил и видно от съдържащата се разписка върху него, екземпляр същото е
връчено на С.П. на 08.01.2021 г. Обстоятелството, че
връченият на санкционираното лице екземпляр на наказателното постановление не е
подписан от издателя му, не представлява съществено процесуално нарушение.
Касационната инстанция споделя извода на
районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната. В изпълнение на това правомощие, в условията на
обявено извънредно положение, с т. I.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването на територията на Република България, считано от
22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведена следната противоепидемична мярка: задължение
за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3. В т. I.10 от заповедта е пояснено, че за
целите на тази мярка „обществени” са местата, които са достъпни за гражданите
и/или са предназначени за обществено ползване. Към 11.11.2020 г. Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването е валиден общ административен
акт, установяващ задължение за гражданите да носят защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), когато се намират в закрити обществени места.
При действието на тази заповед С.П. се е намирала в закрито обществено място –
магазин „К.” в гр. Д., без поставена защитна маска на лицето или друго средство
покриващо носа и устата, с което е нарушила въведената противоепидемична мярка
и правилно на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ ѝ е наложено административно
наказание глоба в минималния размер от 300,00 лева. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съображенията, изложени в тази връзка от
районния съд, се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето
им. Осъждането
на С.П. да заплати на ОД на МВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН С.П.
следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР – Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева за касационното производство, определено
съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260168/26.04.2021 г., постановено
по АНД №42/2021 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА С.С.П.,
с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР– Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.