Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 7588 по
описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й. В.против М.П.Б. ***, с правно
основание чл.422 ГПК. В исковата
молба ищецът твърди, че по
реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника по ч.гр.дело № 4254/2017г. по описа на РС Плевен.
Ищецът твърди, че като собственик
на топлоснабден имот, находящ се
в ***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия
за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат
в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани
във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди,
че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставка
на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът
е изпаднал в забава за тази сума
като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че
сградата етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя
топлинна енергия до имота на
ответника има сключен договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “***“ ЕАД гр.София. Твърди, че сумите за
топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата “***“ ЕАД гр.София
на база реален
отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61
ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение
моли съда да признае за
установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество
сумата от 499,76 лева представляваща главница за периода 01.08.2015г. –
30.04.2017г. и сумата от 46,18 лева представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 02.10.2015г. – 09.06.2017г. , ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 16.06.2017г. до окончателното изплащане. Твърди, че между страните
има сключено споразумение за разсрочено плащане, което представлява признание на факта
за наличие на задължения към
ищцовото дружество. Прави искане за
привличане на трето лице помагач. В съдебно
заседание поддържа предявените искове. Представя писмени бележки.
Ответникът оспорва исковете.
Не оспорва, че е подписал споразумение за разсрочено плащане,
но го е подписал,
защото не знаел факти относно
отчитането на топлинна. Оспорва начина на изчисление
на топлинна енергия. Прави доказателствени искания ищцовото дружество да представи писмени
доказателства, по отношение на част
от които съдът счита, че
са неотносими по спора. Прави
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. В съдебно
заседание прави доказателствени искания за събиране
на нови доказателства. В представените писмени бележки оспорва исковете и
поддържа писмения отговор.
По
допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 4254/2017г.,
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните
суми: 499,76 лв – главница,
представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.08.2015г. до 30.04.2016г.; 46,18 лв – лихва върху
главницата за периода от 02.10.2015г. до
09.06.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 16.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направени деловодни разноски: 25 лв – внесена държавна такса и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение. В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане съдът е
указал на кредитора да предяви установителен иск
относно вземането си. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват
допустими следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 4254/2017г. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са
допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително
основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Съгласно редакцията
на чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ Тази норма урежда отношенията между страните по делото
през процесния период. Продажбата на топлинна енергия
на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия,
утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен
договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в
чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на
лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор или откриване
на партида на топлоснабдения имот. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия. По делото е представен договор №
0640262/07.05.2001г. с който ЕС е възложила на фирма за топлинно счетоводство
да извършва индивидуално отчитане на
разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители
и разходите за топла вода. По делото е представено свидетелство на лист 140, от
което се установява, че Средството за измерване СЪОТВЕТСТВА на изискванията,
като метрологичната проверка е извършена съгласно ЗИ, Наредба за СИ, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието БДС EN 1434 и BS EN 60751, като срокът на валидност на проверката е до 09.04.2017г., т.е.
включва процесния период.
При така събраните доказателства, съдът приема, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, като собственик на имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, в която
има абонатна станция и се доставя топлоенергия, находяща
се на адрес ***.
За изясняване на обстоятелствата дали са спазени
изискванията на Наредба 16-334/2007г., във връзка с възраженията на ответника, съдът
допусна до изслушване и назначи съдебно-техническа експертиза по въпроси
поставени от ответника. От експертизата се установява, че в абонатната станция,
в сградата, където се намира жилището на ответника има монтиран един топломер,
който е преминал при проверка в независима лаборатория. Вещото лице е
установило, че в сметката си за отопление, ответникът има един компонент, който
е от сградна инсталация.
Съгласно чл.78 от Наредба 16-334/2007г., когато топлинния товар на
отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е намален с над 50 % от
проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена
от сградната инсталация е по-голямо от количеството
на енергията за отопление на имотите, топлопреносното
предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата и дружеството за
дялово разпределение и да предприеме действия по т.6.6 и т.6.6.1 от Методиката. В хода на производството, ответникът не
доказа кумулативното наличие на двете предпоставки, за да възникне задължението
на ищцовото дружество да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от
методиката.
От заключението се установява, че проектната мощност на отоплителната
инсталация е 790,84 kW а мощността на отоплителните тела е 407,05 kW, поради което не е
изпълнено първото условия на чл.78 Наредба за топлоснабдяването
- топлинният товар не е намален с повече от 50 % и в този случай не е
необходимо да се прилагат изискванията на 6.6 от Методика за дялово
разпределение. Наличието само на едно
от двете условия не е достатъчно, за да възникне за ищцовото
дружество задължение да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката.
Установява се от същото заключение, че делът на
топлоенергията от сградна инсталация за имота е
пресметнат съгласно т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение. В съдебно
заседание вещото лице изясни, че отопляемия обем на сградата е установен от приложения
архитектурен проект в ищцовото дружество, който
проект е бил представен в дружеството при присъединяване на сградата и
изграждане на абонатната станция. Разликата в отопляемия обем на сградата в
техническия паспорт, изготвен по програма за саниране и проекта, представен от
собствениците при пускане в експлоатация на абонатната станция се явява от
площта на терасите, като при пресмятане на отопляемия обем, терасите не са
включени. В заключението си вещото лице заяви, че за имота на ответника е
начислявана топла вода за 6 месеца - от месец август 2015г. до януари 2016г.
По делото е изготвено и прието и второ заключение
по съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че ответникът е
представил снимков материал относно начина на монтажа на топломера и от същата
е видно, че монтажа е на връщащата линия на абонатната станция, каквито са
технологичните изисквания.
По отношение на консумацията на топла вода в имота,
съдът прие като доказателства карнети за отчет на
водомера за топла вода за отчетния период (291 и сл.), като в съдебно
заседание, трето лице помагач представи и оригиналите на карнетите
(336 и сл.) Установява се, че за периода от август 2015г. до декември 2015г. (включително) в имота не е бил
предоставен достъп за отчет – отразено е Н.Д. на мястото на подпис на клиента.
Тези отчети кореспондират с показанията на свидетеля Владимир В., който заяви,
че с втори договор извършва отчети на уредите за измерване на топла вода. От
показанията му се установява, че когато в жилището не е открито лице, което да
осигури достъп за проверка на водомера, в карнета се отразява Н.Д., а когато
има данни, че в жилището не живее никой, дори и по данни на съседи – в карнета
се отразява Н.Ж. От заключението на вещото лице, изготвено на 11.01.2018г. (лист 133) се установява, че
през периода август 2015г. – януари 2016г., абонатът не е осигурявал достъп за
отчитане на водомера за топла вода. В такива случаи, съгласно чл.69 ал.2 от Наредба
16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването, се
начисляват по 140 литра на обитател на едно денонощие, като за 30 дни се отчита
консумация 4200 литра, или 4,2 куб.м. Това кореспондира и със справките за
дялово разпределение, представени по делото на лист 176 и сл., от които е
видно, че за периода от август 2015г. до декември 2015г. включително, за имота
на ответника са начислявани по 4,2 куб.м. вода, на стойност 33,60 лева.
При така изложеното, съдът приема, че
предявените искове са доказани по основание – ответникът е клиент на топлинна
енергия като собственик на имот в сграда, в която има абонатна станция. Топломерите
в сградата са преминали задължителните технически прегледи. Доказа се наличието
на договор, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение на
топлоенергията. Ответникът не ползва отопление и сумата за отполение
през отоплителния сезон е формирана само от сградна
инсталация. Установява се от заключението на вещото лице по съдебно
техническата експертиза, че през процесния период
ответникът не е осигурявал достъп за отчет на водомера – няма отчетена
консумация на уредите за топлоразпределение, нито щранг лира в банята, която да топлоотдава.
Но като собственик на имот в топлоснабдена сграда,
ответникът дължи заплащане на сградна инсталация,
която е изчислена съобразно изискванията на Наредба 16-334/2007г. и Методиката
към нея, по формула, която включва отопляемия обем на сградата. За установяване размера на задълженията
на ответника към ищцовото дружество по делото са
представени документи за главен отчет
на уредите за дялово разпределение
и справка за разпределение на топлинна енергия за процесния период,
издадени от „***” ЕАД гр.София. Изготвено
е заключение, което съдът кредитира като обективно и компетентно. Не се доказаха твърденията на ответника, че процесният топломер не отговаря на изискванията на
стандарта, напротив, установява се, че топломерът е годно техническо средство,
минал през задължителните проверки за съответствие. Сградната
инсталация е изчислена по действащата към съответния период методика, като са
спазени данните относно отопляемия обем на жилищния имот – по архитектурния
проект, който е подаден в топлофикационното дружество при въвеждане на
абонатната станция в експлоатация.
Що се отнася за размера на претенцията в частта за
заплащане на ползвана топла вода, то съдът счита, че искът в тази част е
неоснователен. В съдебно-икономическата експертиза, вещото лице подробно е
посочило от какво е формирана начислената сума. В нея е включена такса партида,
цена за индивидуален разпределител на топлоенергия и за индивидуален водомер.
За периода в жилището е имало два уреда за разпределение и един водомер за
топла вода. За месеците от август до декември 2015г., на ответника е
начислявана топла вода в размер на по 4,2 куб.м. на стойност 33,60 лева. В
същото време, вещото лице е установило, че за същия период, ответникът не е
ползвал топла вода. За тези пет месеца начислената, но неизползвана топла вода
следва да бъде приспадната от общата претенция за главница като от сумата от
499,76 лева главница следва да се приспадне сумата от 168 лв
и остава задължение в размер на 331,76 лева. В съдебно заседание вещото лице
обясни защо за месеците октомври, ноември и декември 2015г. на абоната са
начислявани суми в размер на 36,10 лева, 59,77 лева и 55-60 лева вместо само
служебно начисляваната сума за топла вода в размер на 33,60 лева. В съдебно
заседание от 29.01.2018г., вещото лице разясни, че на абоната е начислявана
такса партида 2,10 лева, която за половин година е 1,05 лева, цена за един
разпределител е 6,50 лева, за два съответно 13 лева, която такса за половин
година е 6,50 лева и цена за индивидуален водомер за топла вода е 8,40 лева, за
половин година е 4,20 лева. Общата сума в размер на 11,76 лева е начислена и
включена към задължението за месец ноември 2015г., като заедно с начислената
макар и неизползвана топла вода на стойност 33,60 лева и сградната
инсталация за месеца от 14,41 лева е в общ размер на 59,76 лева. В определението за насрочване на
делото (лист 35) , съдът е разпределил доказателствената тежест на страните, като е указал ищецът
да докаже, че ответникът е потребил топлоенергия в
този размер. Ответникът не представи доказателства в тази насока, а от
заключенията на вещите лице не се установи по безспорен и категорачен
начин какво количество топла вода е ползвал ответника през процесните
пет месеца. При така изложеното, съдът приема, че искът за главница е
основателен до размера от 331,76 лева като за разликата до 499,76 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията за лихва
за забава, то същият е основателен до сумата от 20,20 лева, която
представлява лихвата за забава за всяка главница за периода от датата на
изискуемостта и до датата на подаване на заявлението съобразно разпоредбата на
чл.31 ал.6 Общите условия, като за разликата до 46,18 лева са явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото
страните са представили списъци с разноски, съобразно които разноските на ищеца
са в размер на 350 лева за исковото и 75 лева за заповедното производство.
Разноските на ответника с в размер на 627,91 лева. Исковете са предявени в общ
размер на 545,94 лева, а са основателни общо до сумата от 351,96 лева.
Съобразна уважената част на исковете, разноските на ищеца следва да се
определят в размер на 225,64 лева за исковото производство и 48,35 лева за
заповедното производство. Съобразно отхвърлената част на исковете разноските на
ответника в производството са 223,10 лв. С оглед изложеното, ответникът дължи
на ищеца разноски в размер 2,54 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника М.П.Б. ***, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Й. В.В., сумата от 351,96 лв., от които 331,76 лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и такса за услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2015г. – 30.04.2017г.
и 20,20 лв. представляващи лихва за забава за
периода от 02.10.2015г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 331,76 лв., считано
от 16.06.2017г. до изплащане на вземането, като за разликата до предявения
размер 545,94 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.Б. ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Й. В.В., сумата от 48,35 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство съобразно уважената част от вземането,
както и сумата от 2,54 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение
е постановено при участието като трето лице на
„***” ЕАД гр. София.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: