О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.С., 14.10.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД,
ІV въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретаря
........... и с участието на прокурора ................, изслуша докладваното
от съдия Колева ВНЧД № 515 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава 22 НПК.
Срещу определение на
СНС, 16 състав, постановено в
разпоредително заседание, проведено на 27.09.2019 г. по НОХД № 1830/2019 г. СНС, с което са оставени без уважение исканията на защитата за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на СП за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е
депозирана жалба от адв. К.Г. – защитник на подс. Т.С. и подс. В.Р..
В жалбата се твърди,
че обвинителния акт е неясен поради липса на фактология в него. Посоченото от
прокурора за начина на формиране на твърдяната организирана престъпна група /ОПГ/
било декларативно. Защитникът установява и противоречие в обстоятелствената
част на обвинителния акт, от където трудно се преценявало дали се касае за
организиране или ръководене на ОПГ от подзащитния й С. като заявява, че
действията по формиране на ОПГ нямат отношение към действията по ръководене. Навежда
се довод за бланкетно формулирано обвинение и по отношение на подзащитния й Р.,
за когото също твърди, че липсва фактология в обвинителния акт относно
претендираното негово участие в ОПГ, че липсва яснота относно личното разпространение
на наркотичното вещество във връзка с второто повдигнато нему и на подс. С.
обвинение по чл.354а, ал.2, т.1 вр. чл. 20, ал.2 НК и че държането на
наркотично вещество се свързва с лице, а не с помещение, както е сторено в
обвинителния акт във връзка с обвинението по чл.354а, ал.3, т.1 НК спрямо
двамата й подзащитни, поради което счита, че са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които обуславят прекратяване на съдебното
производство и иска връщане на делото на СП.
Съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.342 от НПК и е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол по този ред. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
За да остави без уважение искането за
прекратяване на образуваното
съдебно производство, съдебният състав при СНС е приел, че в обвинителния акт „макар и лаконично, ясно и
конкретно са изложени фактически твърдения за осъществяването на всяко от
деянията, за които на С. и Р. са повдигнати обвинения в диспозитива на
обвинителния акт.“
По отношение
повдигнатото обвинение на Т.С. за ръководство на ОПГ съдът не е споделил
възражението на защитата, че липсват време, начин и място на осъществяване на
претендираното деяние като е посочил страниците и абзаците от обстоятелствената
част на обвинителния акт, където са изложени твърдения за същите и ги е
съпоставил с диспозива на обвинителния акт и не е констатирал липси, неясноти
или противоречия.
Съдът е възприел
доводът на защитника, че по отношение обвинението за образуване на ОПГ липсва
конкретика в обстоятелствената част на обвинителния акт, но доколкото в
диспозитива му не е повдигнато такова обвинение по отношение на С., не се
налага излагането на допълнителна конкретика. Първостепенният съд не е приел,
че е нарушено правото на защита на подс. С., т. к. е налице пълно съответствие
между словесно и цифрово повдигнатото обвинение за ръководство на ОПГ по
отношение този подсъдим и на практика липса на обвинение за образуване на ОПГ.
Аналогично е
постъпил контролираният съд и спрямо обвинението, повдигнато на подс. Р. за
участие в ОПГ. Съдът е посочил частите от обвинителния акт – страници и абзаци,
които се отнасят до това обвинение и при липсата на противоречие между словесно
и цифрово изражение на обвинението е намерил, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс. Р..
По същия начин
съдът е процедирал и относно вторичните обвинения, повдигнати спрямо С. и Р.,
поради което е направил извод, че обвинителния акт е годен да очертае предмета
на съдебното производство и същевременно позволява на подсъдимите да разберат
обвиненията и да организират защитата си.
Произнасяйки се по
посочения начин, контролираният съдебен състав е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
В коментираното
определение първостепенният съд правилно е отхвърлил доводите на защитата за
допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СП и не е приел, че е нарушено
правото на привлечените към наказателна отговорност лица да разберат
фактическите и правни рамки на обвинението, което би се отразило съществено на
правото им на защита. На този извод следва да се настои, т. к. макар
обвинителния акт да се отличава с пестеливост на фактите, той е ясен. Вярно е,
че в първата част на обстоятелствената му част фигурират твърдения за
образуване от страна на подс. С. на претендираната от прокуратурата ОПГ, но
такова обвинение не му е повдигнато в диспозитива на акта.
Освен това, касае
се за обвинителен акт с обвинени шест лица с по две, а едно от обвиняемите лица
с три обвинения за вторични престъпления, освен обвинението по чл.321 НК, който
обем прокурорът изготвил акта се е опитал да структурира по възможно
най-разбираемия и за непрофесионалист начин тъкмо с цел привлечените към
наказателна отговорност лица да не бъдат затруднени в разбирането на
фактическото и юридическо обвинение. Видно от съдържанието на акта, той е така
структуриран, че да достигне не само до професионалистите в процеса, а до
привлечените към наказателна отговорност лица. Използваният език е ясен и
разбираем, което не е недостатък на акта. Затова споделим е изводът на СНС, че обвинителния
акт е годен да формулира ясно и точно обвинение и така да очертае конкретно
предмета на доказване. Още повече, че се касае за второ по ред въззивно
произнасяне по същия обвинителен акт по този ред с предмет преценка дали той
отговаря на изискванията на чл.246 НПК, от една страна и от друга - за
приключили веднъж първоинстанционно и въззивно производства, където предмет на
разглеждане е бил вече коментирания обвинителен акт.
Макар и еднотипно
изложена за всеки един от обвиняемите фактология в обвинителния акт за всяко от
претендираните престъпления е налична. В него се съдържа минимално необходимата
информация от гледна точка на чл.246 НПК за всяко от обследваните от СП деяния
и за всяко предадено на съд лице. Правилно и първоинстанционният съд е цитирал
точно страниците и абзаците от коментирания акт, отнасящи се конкретно до всеки
подсъдим и всяко вменено му деяние, с оглед по-лесната му ориентация в акта за
фактите относно предмета на доказване.
Действително за
престъплението по чл.354а, ал.2, т.1, вр. чл.20, ал.2 НК за С. и Р. е използван
един общ словесен изказ – множественото число на глагола „разпространили“, което
представлява изпълнителното деяние на вмененото им престъпление, но този подход
на прокурора не е погрешен. Това е така, доколкото и С., и Р. са обвинени в
съучастие да са осъществили посоченото в обвинителния акт деяние, поради което
не е необходимо да се описват отделни действия на лицата, когато са изложени твърдения,
че са осъществили съвместно едно и също деяние, на едно и също място, по едно и
също време, какъвто е настоящия случай.
Последното възражение на адв. Г. относно
деянията по чл.354а, ал.3, т.1 НК, вменени на двамата й подзащитни, тангира по-скоро
с довод по същество на делото, доколкото се възразява, че правния термин
„държал“ е свързан в обвинителния акт не с човек, а с помещение. Настоящият
съдебен състав ще отговори принципно на това възражение, с оглед запазване непредубедеността на
състава при евентуално разглеждане на делото по същество пред въззивната
интстанция. Добре известно е, че под законовия термин „държал“ се има предвид
упражняване на фактическа власт върху вещ, която власт дава възможност на
лицето непосредствено на ползва същата и не е задължително тя да е в
непосредствена негова фактическа власт. Поначало, освен буквалното държане,
деецът може да осъществи тази форма на изпълнителното деяние без чисто
физически да държи вещта, стига да има съзнание, че тя е негова и може винаги
да се разпореди с нея. На следващо място, едва ли за някого възниква съмнение,
след преглед на прокурорския акт, че СП претендира да са осъществени деянията
по чл.354а, ал.3, т.1 НК от подс. С. и подс. Р. на надлежно посочените в акта населени
места, а именно гр. С., жк „Н.“, бл…, ап…. от подс. Т. С. *** от подс. В. Р.. Следователно
безспорно е, че се касае за претенция на СП Т. С. и В. Р. да са извършили
инкриминираните деяния съответно на територията на гр. С. и гр. С.
Поради изложеното
въззивният съд приема, че обвинителния титул е достатъчно ясен и конкретен от
към съдържание и правна квалификация, поради което и не е налице неяснота в
съдържанието на обвинението, което да пречи на привлечените към наказателна
отговорност лица да разберат рамките на обвинението и да организират защитата
си.
Предвид изложените
съображения съдът счете, че разпореждането на СНС
за прекратяване на
съдебното производство и връщане
делото на СП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения
следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.345 от НПК, ІV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 27.09.2019 г. по НОХД № 1830/2019 г. по описа на СНС – 16 състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.