Р Е
Ш Е Н
И Е № 188
гр.Севлиево, 07. 06. 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИ районен съд
в публичното заседание на
Седемнадесети
май
през две хиляди и осемнадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
при секретаря ЗЛАТОЗАРА НЕНОВА като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА
гр.д.№ 354 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е за
сумата 10000 лв. и
е с правно основание чл. 45 ЗЗДвр. С чл.
49 ЗЗД. .
Ищцата, по съображения подробно изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, моли съдът да осъди ответниците да й заплатят солидарно, сумата
от общо 10000 лв., от които 2000 лева ,
обезщетение за болки и страдания, които е претърпяла на ***г. -влошаване на
здравословното й състояние, изразяващо се в учестено сърцебиене, световъртеж,
силно г***, както и сумата от 8000 лв. , представляващи обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на доброто й име и достойнство и описани в т. 2.2 от исковата
молба, като вредите по т.1 и т. 2 са настъпили в резултат на написването и
публикуването на 08.02.2018г., на интернет страница с домейн ***, ***„ **”. Претендира и лихви от датата на предявяване
на иска и разноски..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците,
в който исковете се оспорват, както по
основание, така и по размер. Молят съда, да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и
недоказани, със законните последици.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които , съдът намира
за установено следното: представените от ищцата: Приети са преписи от: констативен
протокол по чл.593 ГПК, вр. чл.580 ГПК от 27.02.2018 г., рег. № 984,том 1, акт
№ 61 на ***, констативен протокол от 27.02.2018 г., рег. № 985,том 1, акт № 62,
по описа на ***, извлечение от интернет страница с домейн: ***; лист за преглед в
спешно отделение, извлечение от регистър Булстат за ответника сдружение „ Про
веритас“, преписи от: печатен
материал от информационния сайт БГ – Баба, публикация със заглавие „ ***, от
19.08.2015г.,печатен материал от информационния сайт „ Габрово Днес“,
публикация със заглавие „ Златната къща“ празнува рожден ден“, 15.08.2016 г.,
интернет страница на ***“ в с.Я., поддържан от „ Дара 13“ЕООД, Разпечатка от
разговори от мобилен тел. *** принадлежащ на ответницата проведени в периода
21.01.201-20.11.2017 г. с ищцата и областна дирекция „ Социално
подпомагане“,печатен материал–интернет страница на агенция за социално подпомагане,
писмо изх. № 9100-0030/31.01.2018 г. на ***на Агенцията за социално
подпомагане, изх. № 584-06-415/20.03.2018 г.по описа на Народното събрание,
съставляващо отговор на министъра на труда и социалната политика на въпрос на ***,Скайп-разговор
от 06.02.2018 г.между Е.Д. – Д. и С. С., констативен протокол от 05.04.2018
г.съставен от *** Н. К. с район на действие РС-Севлиево, констативен протокол
от 05.04.2018 г.съставен от *** Н. К.,печатен материал-публикации в телевизия
БТВ относно нередности в дом „***“ от януари
Разпитани са св. Н.Т., С.Б., Б.Р., Р. Б., К.
С. и К. С..
Касае се за претенция по чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД. Ищцата моли да бъдат осъдени ответниците, солидарно да й заплатят
сумата от общо 10000 лв., от които 2000 лева , обезщетение за болки и страдания,
които е претърпяла на *** г. ******, както и сумата от 8000 лв. , представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто й име и достойнство и описани в т
2.2 от исковата молба, като вредите по т.1 и т.2 са настъпили в резултат на
написването и публикуването на ***г., на интернет страницата с домейн ***, ***„ ***”. Претендира и лихви от датата на предявяване
на иска и разноски..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците,
в който исковете се оспорват , както по
основание, така и по размер. Молят съда, да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и
недоказани, със законни последици.
Не се спори, че първата ответница - Е.Д.-Д., е написала статия, публикувана
на интернетстраницата ****,
а също, че този сайт е собственост и се поддържа от втория ответник
сдружение „Про веритас" , на *** г. Статията била озаглавена „***“. Не е спорно
също, а е видно и от приложен акт за раждане/л.25/, че ищцата е *** на Р. Д. Б..
Ищцата била информирана от свои близки за публикацията,
незабавно я прочела и, цитирам:“..силно се притеснила и стресирала…, както от
това, че се изнасят чудовищни лъжи по неин адрес, така и от отзвука от тази
статия сред обществеността роднини, приятели…Изпитала чувство на възмущение, угнетеност, обида. Получила
учестено сърцебиене, световъртеж, силно г***, поради което е приета в Спешен
център гр. Габрово…“, край на цитата. Наред с описаните здравословни проблеми,
от тогава и до днес, ищцата била силно разстроена, страдала от безсъние, изпитвала непрекъснато
вътрешно напрежение и гняв, от това, че била поставена в позиция да се
оправдава, без да е виновна. Всичко изложено обуславяло правен интерес за
ищцата от настоящия иск, с правно основание чл.45 ЗЗД вр.с чл.49 ЗЗД.
ОТНОСНО претенцията
в размер на 2000 лв.
Ищцата претендира сумата от 2000 лв., , представляваща обезщетение за болки и страдания, които е претърпяла на ***
г. ******.
Представя писмени доказателства- акт за преглед на
пациент в спешно отделение
№2058/08.02.18 г./л.26/, където ищцата е прегледана около 19.20 ч., с вписани
оплаквания „стягане в областта на гърдите/,
отказала болнично лечение и напуснала Спешен център в 19.50 ч. В с. з.
На 17.05.18 г., представя препис от болничен лист № 347/12.03.2018г., за
домашно амбулаторно лечение, с диагноза *** от 10.03.18 г. до 08.04.18 г. , със
забележка в долната лява част на същия, че се издава за минало време.Представя
и амбулаторен лист от 12.03.18 г. , към
направление 6 от 07.03.2018 г., под същия номер, с вписана същата диагноза , както *** препис от медицински резултат от ДКЦ I
Габрово ЕООД № 82643/07.03.2018 г. Писмените
доказателства целят да докажат, че отразеното в тях състояние е в резултат на
прочетеното в процесната статия.
Съдът не намира такава връзка.
Първата справка, цитирана по-горе от Спешен център, кореспондира с показанията
на св. Б.,
който установи, че е закарал
ищцата в Спешен център Габрово, след 18.30 ч. на ***г. , когато я видял разстроена и разплакана и тя му обяснила състоянието
си, с публикуването на процесната
статия. Същият твърди, че ищцата
била
насочена за хоспитализация и извършване на ***, която тя
отказала. Върнал я в дома й, като твърди, че след няколко дни, тя е постъпила в болница.
Данните от представените писмени доказателства, сочат, че
ищцата е била на преглед много по-късно и
има болничен лист № 347/12.03.2018 г., за домашно амбулаторно
лечение, от 10.03.18 г. до 08.04.18 г. , със забележка в долната лява част на
същия, че се издава за минало време.
При анализ на тези документи се установяват несъответствия, които съдът следва да обсъди. Единствената диагноза, отразена в тези
неоспорени доказателства е ***. В нито един от представените документи не се сочи за
наличие на *** и необходимост от *** . Като
придружаващи заболявания и усложнения са вписани ***. В графата терапия- не са
вписани медикаменти или процедури. Други доказателства относно твърдяните здравословни проблеми на
ищцата, свързани с прочитането на процесната статия, не представя.
От събраните гласни доказателства ,също не могат да се
направят изводи, в подкрепа на твърденията на ищцата. В показанията си, св.
Р. Б., ***, твърди, че *** й постъпила в болница на 12.03.2018 г, с оплаквания – стягане в гърдите, че ,
цитирам:“ ... , пие една торба с
лекарства, незнайно какви..“, край на цитата, но те не кореспондират с
цитираните данни от приложения болничен лист-няма данни за ***, няма посочена
терапия, поради което съдът не ги кредитира
. Съдът не ги кредитира и поради обстоятелството, че тази свидетелка е ***
и ***в с. Я., общ. Г., във връзка с който е написана процесната
статия.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът, в частта
относно сумата от 2000 лв. , представляваща
обезщетение за болки и страдания, които ищцата е претърпяла на ***г. *** ***, е недоказан. Не се доказа по
несъмнен начин причинна връзка между прочетената на 08.02.18 г. статия и заболяването й, с водещата диагноза- *** , лекувано почти
месец след това.
Ето защо, искът в тази част, следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА НА СУМАТА ОТ 8000 лв.
Ищцата претендира и сумата от 8000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто й име
и достойнство.
В подкрепа на
твърденията си, ищцата представя гласни доказателства- показанията на с. Н.
Т. , Б.Р., С.Б. и с. Р. Б..
С. Б.Р. посочва, че е научила за статията на *** г. от
друга ***-Р.Л.. Към 17.30 се обадила по телефона на ищцата и я е попитала , дали знае за статията. Отговорът на Б. бил, че е много зле и не може да говори. Св. Б.,
***, също непосредствено възприела промяната , настъпила у *** й в резултат
на прочетеното в тази статия и твърди, че *** и се е затворила в себе си, същото споделя и св. Б. , не търсела контакт с хората, криела се, „променила се е психически и станала много
затворена.
Показанията на
първата група свидетели- тези на ищцата- Т., Б., Р. и Б., съдът не можа да
кредитира, по различни причини. Първата- св. Т., заяви, че е дългогодишна,
близка, приятелка на ищцата, познава
я добре, описва я като отличен
професионалист, състрадателна и отговорна. Сочи за поредица от случаи, при
които ищцата , след работно време, се занимавала с бездомни и болни хора.
Свидетелката отразявала дейността й. Има нейни /на свидетелката/
публикации и за *** , цитирам“ тъй като съм писала за нея като
модел, която е печелила много титли“., край на цитата.
Св. Б. не отрече, че е ***, собственост на *** в с. Я., общ. Г.. Св.
Б. е *** и собственик на тази къща, обект на ***ическото разследване в
процесната статия ***" в с. Я., общ. Г.. Т.е. неговите показания също не
могат да бъдат кредитирани, тъй като има непосредствена връзка с обекта на
разследването в статия. С. Р., в момента
също има лично отношение към този дом, тъй като е настанила *** си там. Всички
свидетели на ищцата внимателно избягваха употребата
на названието ***, като подчертаваха,
че се касае за къща под наем. По данни на св. Б. , тази къща е голяма, побирала
25-30 души , както се изрази той , на различна възраст. От показанията на св. Б.
и св. Р., се установява, че освен
предоставянето на стаи под наем, фирма“ Дара 13“ , също собствена на ***,
осигурявала и други услуги на наемателите - социален асистент, домашен помощник
и др.
Според данни от св. С.- наемът за една стая в
тази къща бил 900/деветстотин/ лв.
Ищцата развива
съображения, че изнесеното в статията не отговаря на истината, че ответниците
не доказали наличието
на частен интерес на ищцата
в ***" в с.
Я., общ. Г. Недоказано останало твърдението,
че ищцата насочва пациенти към „***".
Свидетелите на ответната страна- К. М. С. и К. М. С. , установиха
няколко , релевантни за спора , факти.
Така св. С.а, твърди, че лично се е
обаждала в ДСП – гр. Г., в края на м.
август, 2017 г., по повод молба на приятел, живеещ в А., за настаняване на негова
близка, в ***. Намерила телефон на ДСП –
гр. Габрово и позвънила, като в отговор на въпроса й, неизвестна ***, отговорила,
цитирам: „ … единственият подходящ дом се намира в село Я., .който се управлява от нейната шефка“, край на цитата.
Същата свидетелка, също ***, ***, не е съм чувала за лични взаимоотношения между
ищцата и първата ответница. Твърди, че ***, е направено от нея вследствие на постъпили
сигнали за нарушения от този дом, в с. Я..
В този смисъл са и показанията на св. К. С.,
която, в качеството си на ***, на
приемни дни е получавала сигнали от граждани на гр. Г., цитирам:..“
при потърсване на възможност
за настаняване на ***. с *** *** Б.
са им предлагали и са ги
насочвали да ги настанят в къщата в с. Я.“ , край на цитата. В един от тези
сигнали се сочело, че лично Б. /ищцата/, ги е развеждала в тази къща в с.
Я. , за да им покаже какви са условията. Свидетелката С. , специално се обърнала към
първата ответница, като подала сигнали
за евентуално наличие за конфликт на
интереси, тъй като , отново цитирам:“ Сигнализирах
на Е. в качеството й на разследващ ***. Не беше направено в Г., тъй
като нямам доверие на ***, сигналите
бяха от ****, различни по време, на мои
приемни дни. Някои от *** знаеха за това,
но не бяха предприели нищо“, край на цитата.
Тези показания кореспондират с представеното копие от отговор до св. С., ***, от МТСП, по неин въпрос, зададен по реда на
парламентарния контрол в НС до МТСП №
02-68/20.03.18 г./л.66/. В този документ, на стр. 3, абзац първи, е посочено, че в
резултат на проверката от МТСП, е установено следното, цитирам: “От извършеното
в хода на проверката анкетно проучване сред служителите в дирекцията, както и
въз основа на намерените в кабинета на директора, документи/част от тях на
персоналния и служебен , компютър ,
който е иззет с протокол/, е установено че Р.Б. има пряко отношение към
функционирането на социалната услуга, предоставена от фирмата на ***“край на
цитата.
При този анализ на всички писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено следното:
Като правно основание на иска се сочат чл. 45 ЗЗД, по силата на който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното и чл.49 ЗЗД- този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Основният
въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали е
налице противоправно поведение на ответницата Е.Д. - Д. в качеството й на ***
при написването на статията, съответно и на втория ответник, като възложител..
Най –
важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е тази на чл.
45, ал. 1 ЗЗД, определяща като противоправно всяко деяние, което нарушава
общата забрана да не се вреди другиму.
От съществено значение за противоправността е признаването на визираните
в чл. 32 от Конституцията на РБ и чл. 17 от Международния пакт за граждански и
политически права абсолютни субективни /т.е осигуряващи на титуляра им защита
срещу всяко лице/ права : право на чест,
достойнство и добро име на личността.
Обект на тези права са лични и непрехвърлими морални блага,
неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена
в раздели VI и VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото
уважение към качествата на личността, нейните морални принципи, доброто й име,
почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството обикновено са
неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за
личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. Доброто име на личността е положителната обществена
оценка за лицето, неговата известност в обществото като човек нравствен,
морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради
тези му качества.
Най-значимият проблем, който възниква в практиката при
реализирането на правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име,
се отнася до отношението между посочените субективни права и правата на
свободно изразяване на мнение и свободно разпространяване на информация. От значение за баланса
между тези права е начинът на формулиране на съотношението между тях в
действащата нормативна уредба. В разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2,
чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ, чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от МПГПП правото
на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения - за изключение
от принципа. По този начин се извежда
задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително
на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това
число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива това
тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в Решение от 07.12.1976 г.
на ЕСПЧ по делото „*** срещу Обединеното кралство”. В това решение се казва
следното: „Свободата на словото е една от основите на демократичното общество,
едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки
човек. Според чл. 10, т. 2, тя се прилага не само към "информация"
или "идеи", които се възприемат благосклонно или на които се гледа
като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат,
шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са
изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма "демократично
общество"…”. Позовавайки се на същото решение, Конституционният съд на РБ в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. по
конст. д. № 1/96 г. постановява следното: „Отделните права, предоставени от
разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се
въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е
допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в
Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън
посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения
органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да
държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява
мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на
информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права
могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят
защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи
намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този
начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно
чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно
ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика,
особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.
В своята практика по
чл.10 от ЕКПЧ Европейският
съд по правата на човека неизменно проверява наличието на трите предпоставки,
които задължително трябва да са налице, когато се налага ограничение на
свободата на изразяване. Тези три изисквания са: 1) ограничението да е
предвидено в националния закон, 2) да е предвидено с цел защитата на някой от
посочените в чл.10, ал.2 от ЕКПЧ интереси, 3) да е необходимо в демократичното
общество. От особено значение при обсъждането на третата предпоставка е
въпросът дали изказването /в случая изнесеното в статията/ представлява критика
на една обществена или политическа позиция. Както беше посочено по-горе, в
Решение № 7/1996 г., тълкувайки съотношението между свободата на изразяване
/комуникационните права/ и правото на неприкосновеност на личността,
Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо
честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за
осъществяване на публична критика, особено на публични личности.
В случая е безспорен
фактът, че ищцата е публична
личност, доколкото е директор на ДСП
при АСП Габрово/прочее, след публикуване на процесната статия, нейният престиж
не е бил уронен, ако се съди по заповедта за повишаване в ранг , видно от заповед № ЧР-1 348/29.03.18 г. МТСП АСП,
представена в с.з. /.
Съдът приема за
установено и доказано по един безспорен начин, че процесната статия е в резултат на добросъвестно проведено ***
от страна на първата ответница, която споделила с *** “***“ сигналите за
евентуални нарушения и започнала разследването, с негово съгласие. Данните,
отразени в статията се съдържат и в цитираното
писмо на МТСП , резултат от тяхна проверка -писмо на МТСП/л.66/. Установи се, че
първата ответница не е била позната с ищцата лично, не е имала желание да й
навреди, а е била ръководена, само и единствено от необходимостта, като *** , при наличие на
обществен интерес и данни за евентуален конфликт на интереси в работата на ***, да
извърши задълбочено проучване и да публикува установените факти.
От изложеното следва извод, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
ответниците на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД. При непозволено
увреждане следва да се установи наличие на причинна връзка между поведението на
дееца и вредоносния резултат. Причинната
връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана. Такава причинна връзка не е установена и не е доказана по един
несъмнен начин..
С оглед всичко изложено по-горе,
съдът намира, че липсва извършено непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна
на ответницата Е.Д. - Д., , а за втория ответник- като възложител
, поради което не може да бъде
ангажирана и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на
възложителя на работата. Следва извод и,
че претенцията за присъждане на 10000 лв., обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и накърняване на доброто име и достойнство на
ищцата , е неоснователна и недоказан и следва да бъде отхвърлена.
На осн. чл. 78 ал.2 ГПК, ищцата
следва да заплати на ответниците общо сумата от 1372 лв. разноски по делото, съобразно
списък по чл. 80 ГПК, като изрично следва да се отбележи, че нито в с.з., нито
в писмените бележки, процесуалният представител на ищцата не е направил
възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искът на Р.П.Б. ЕГН ********** *** против Е.М.Д.
- Д., ЕГН ********** *** и Сдружение „ ПРО ВЕРИТАС“ БУЛСТАТ *********
гр. Варна, ул. Ген. Радко Димитриев № 7, ет.3, ап.6, представлявано от управителя С. Ц. С., за сумата от общо 10000
/десет хил./ лв., от които 2000 /две
хиляди/лв. , обезщетение за болки и страдания, които е претърпяла на ***г.
-влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в учестено сърцебиене,
световъртеж, силно г***, както и сумата
от 8000/осем хиляди/ лв. ,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто й име
и достойнство и описани в т. 2.2 от исковата молба, като вредите по т.1 и т. 2
са настъпили в резултат на написването и публикуването на 08.02.2018г., на
интернет страница с домейн ***, ***„ ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, на осн. чл.45 вр. чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.П.Б. ЕГН ********** *** да заплати на
Е.М.Д. - Д., ЕГН ********** ***
и Сдружение „ ПРО ВЕРИТАС“ БУЛСТАТ
********* гр. Варна, ул. Ген. Радко Димитриев № 7, ет.3, ап.6, представлявано от от управителя С. Ц. С.
направените по делото разноски от 1372
/хиляда триста седемдесет и два/ лв.
Решенето подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ :