РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 12.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16339/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 157072/17.12.2015 г., предявена от Е.И.И., с ЕГН: **********, и П.Е.И., с ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Е.И.И., и двамата с адрес: гр. *********,
против ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че на 01.10.2011 г., по път І-7, при км. 45, в посока от гр. Дулово
към гр. Шумен, при управлението на МПС – седлови влекач „Мерцедес 1843 ЛС
Аксор“, с рег. № *********, И.Г.С., нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с насрещно движещия се по път
с предимство лек автомобил Мерцедес 200Е“, с рег. № *********.
По случая било образувано НОХД № 339/2011 г. по описа на Окръжен съд – С.,
което приключило със споразумение от 04.01.2012 г., с което И.Г.С. бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения.
В
исковата молба се твърди, че вследствие на уврежданията, получени при описаното ПТП, е починал Р.И.П.,
който бил водач на лек автомобил Мерцедес 200Е“, с рег. № *********. Твърди се,
че ищцата Е.И.И. е живяла на съпружески начала с Р.И.П.. Макар съжителството им
да не било скрепено с граждански брак, между двамата били установени отношения
на най-голяма близост и изключително силна емоционална привързаност. Двамата
създали семейство, споделяли ежедневието, отгледали и възпитали собствено дете.
След случилото се, ищцата изпаднала в шок, прераснал в емоционална депресия,
страдала от безсъние, плачела, постоянно ходела на гроба на Р., търсейки
емоционална утеха. По време на
съвместното съжителство между Р.И.П. и Е.И.И. се родил ищецът П.Е.И.. Тъй като
неговият биологичен баща - Р.И.П., нямал сключен граждански брак с ищцата, в
акта за раждане на детето било отбелязано, че баща му е неизвестен. Това,
обаче, по никакъв начин не се отразило на отношенията между Р.и П. – починалият
отглеждал и възприемал детето като свой роден син, грижил се за него като баща,
стараел се да не му липсва нищо, осигурявал му издръжка и дом. След смъртта на Р.И.П., ищецът останал на 2-годишна възраст
без баща. П. постоянно питал къде е баща му и кога ще се прибере. Неговият баща
не бил до него и ще му липсва през целия
му живот, като морално и материална подкрепа.
В
исковата молба се твърди, че при настъпване на описаното ПТП, ищците са били пътници в лек автомобил
Мерцедес 200Е“, с рег. № *********.
В резултат на ПТП, ищцата получила следните
увреждания: счупване
на лакътната кост на лява предмишница, силни болки в лява китка и лява раменна
става, главоболие, фрактура на таза, открита рана на клепача и околоочната
област и клинично изявен травматичен шок, наложил поставяне на ЦВИ и провеждане
на реанимационни процедури. Ищцата не можела да се движи и обслужва
самостоятелно, изпитвала силни болки, имала множество загрозяващи белези по
лицето и тялото.
В резултат на ПТП, ищецът получил следните
увреждания: счупване на черепа, съпроводено с контузия на мозъка. Ищецът
постоянно плачел, изпитвал болки, страдал от безпокойство. Травмата на главата
се отразявала изключително негативно върху цялостното развитие на детето и щяла
да оказва влияние върху здравословното му състояние през целия му живот.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно седлови влекач „Мерцедес 1843 ЛС
Аксор“, с рег. № *********, включително и на водача И.Г.С..
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати сумата от по 200 000 лева за всеки един ищец, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на Р.И.П.,
да заплати на ищцата Е.И.И. сумата от
50 000 лева - застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от уврежданията й,
причинени при описаното ПТП, както и да заплати на П.Е.И. сумата от 30 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от уврежданията му, причинени при описаното ПТП.
Сумите се
претендират ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на
увреждането – 01.10.2011г. до
окончателното им изплащане.
Ищците
претендират и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗАД „А.“ е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно седлови влекач
„Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № *********, включително и на водача И.Г.С.. Ответникът оспорва
исковете с възражението, че са недопустими, тъй като ищците не са легитимирани
да ги предявяват. Излага съображения, че липсват доказателства за връзката на ищците с починалия Р.И.П..
Евентуално, ответникът поддържа, че исковете са неоснователни. Твърди, че
виновен за настъпване на произшествието е единствено починалия Р.И.П..
Доколкото, обаче, било налице одобрено от съда Споразумение по НОХД, ответникът
прави възражение за съпричиняване от страна на Р.И.П., чиято вина за настъпване
на ПТП била на 90 %. Ответникът твърди,
че основните причина за настъпване на ПТП са управлението на лекия автомобил от
Р.И.П. с концентрация на алкохол в кръвта 1.86 промила и с изключително висока
скорост (126 км./ч.), при ограничение на скоростта от 60 км./ч. - при наличие
на отклонение, а на съответния пътен участък от 90 км./ч. Отделно от това, ударът настъпил близо до
разделителната (осевата) линия, което сочело, че лекият автомобил не се е
движел плътно вдясно на пътното платно,
което било в резултат на алкохолното опиянение и неспособността на водача за
оценка на ситуацията. Освен това, ответникът твърди, че при настъпването на
удара, Р.И.П. е бил без поставен или с неправилно поставен обезопасителен
колан, с което е допринесъл да настъпване на вредоносните последици.
Ответникът оспорва
твърденията, че ищцата и Р.И.П.
са живели на съпружески начала, както и че са живели в мир, разбирателство и любов.
Ответникът твърди и че на възраст от две години, ищецът не е разбирал нито
какво е значението на бащата, нито е възприемал загиналия като баща.
Ответникът
оспорва, като неоснователни, и исковете, с които ищците претендират обезщетения
за вредите, претърпени в резултат на описаните увреждания на ищците. Излага
съображения, че претендираните размери на обезщетенията не са съобразени с
твърдените болки и страдания и не отговарят на принципа за справедливост. Твърди, че ищцата Е.И.И. е допринесла
съществено за настъпване на твърдените увреждания, тъй като при настъпването на
удара е била без поставен обезопасителен колан, а и е знаела, че водачът на
лекия автомобил е бил повлиян от алкохол.
Освен това, ответникът сочи, че ищцата е напуснала медицинското
заведение и е отказала оперативно лечение, с което сама е попречила за
провеждането на адекватно лечение.
Уврежданията на ищеца П.Е.И. също били в резултат на значително
съпричиняване на резултата. Към настъпване на ПТП, ищецът бил малолетно дете и
като пътник в лекия автомобил се возел без допълнителна специална седалка. По
вина на майката си, ищецът пътувал на предната седалка до водача, като бил
държан от ищцата.
Ответникът
оспорва началния момент от който се дължи лихва за забава. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на лихвата.
Ответникът моли исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищците поддържат исковете и оспорват възраженията
на ответника.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа възраженията си.
На 13.03.2018 г., ищците
са представили по делото писмени бележки, в които излагат съображения, че
исковете са доказани, а възраженията на ответника са неоснователни.
На 12.03.2018 г.,
ответникът е представил по делото писмени бележки, в които поддържа
възраженията си и излага съображения, че същите са доказани по делото.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Г.О.”, който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ
(отм.), може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Г.О.” между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 01.10.2011 г. (датата на процесното ПТП), по
силата на Договор за задължителна застраховка „Г.О.“, сключен във формата на
застрахователна полица № 111111111111118900684444, ЗАД „А.“ е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи седлови влекач
„Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № *********, включително и на водача И.Г.С..
Този факт не се оспорва от страните, а и се установява от представената Справка
от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 23).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
01.10.2011 г., по път І-7, при км. 45, в посока от гр. Дулово за гр. Шумен, при
управлението на МПС – седлови влекач „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № *********,
И.Г.С., нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП), с насрещно движещия се по път с
предимство лек автомобил Мерцедес 200Е“, с рег. № *********.
Тези факти се установяват от споразумение,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 04.01.2012 г. по НОХД №
339/2011 г. по описа на Окръжен съд – С., с което И.Г.С. е признат за виновен в това, че на
01.10.2011 г., по път І-7, при км. 45, в посока от гр. Дулово за гр. Шумен, при
управлението на МПС – седлови влекач „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № *********,
е нарушил правилата за движение – чл. 37, ал. 2 ЗДвП, като при извършване на
маневра – завИ.е на ляво, за да премине през лентата за насрещно движение и да
навлезе в предприятие „З.Х.“ АД – база гр. Дулово е отнел предимство на
насрещно движещ се по път с предимство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
200Е, рег.номер *********, при което допуска по непредпазливост причиняването
на смъртта на водача Р.И.П. ***, и
средна телесна повреда на повече от едно лица, а именно пътниците в лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел 200Е, рег.номер ********* – Е.И.И., изразяващо се в счупване на
лакътната кост на лявата предмишница, обуславящо наличието на трайно
затруднение движенията на ляв горен крайник, клинично изявен травматичен шок,
наложил поставяне на ЦВИ и провеждане на реанимационни процедури, обуславящи
наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота, и средна
телесна повреда на П.Е.И.,
изразяваща се в счупване на черепа, съпроводено с контузия на мозъка,
обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота,, поради което и
на основание чл. 343, ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 36, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, вр. чл. 381, ал. 5, т. 2 НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което е отложено,
на основание чл. 66 НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години и шест месеца.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Окръжен съд – С. определение,
с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните
и субективни предели на одобреното от Окръжен съд – С. споразумение,
настоящият състав следва трябва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че И.Г.С. е извършил
деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че И.Г.С.
по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.П., а на ищците са причинени вредите, изразяваща се в описаното в
споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на
одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 01.10.2011 г., са причинени
травматични увреждания на Р.И.П., които са довели до неговата смърт, а на ищците
са причинени описаните в споразумението травматични увреждания.
Както
беше посочено, разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на
увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Г.О.”. Когато пострадалият е починал, обезщетение за
неимуществени вреди от прекия причинител могат да претендират и неговите най –
близките роднини, чиито кръг е подробно очертан в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел
ІІІ, т. 2 – низходящи, възходящи и съпруг, както и лицата между които са
установени трайни връзки, аналогични между родител и дете и между съпрузи,
които не са оформени по законоустановения ред посочени в ППВС № 5 от 1969 г. –
взетото за отглеждане и осиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия от непозволеното увреждане. Следователно описаните категории лица са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
Неоснователно
е възражението на ответника, че ищците не спадат към кръга лица, имащи право на
обезщетение от деликт.
Въпреки,
че не е наследник по закон на починалия, ищцата Е.И.И. е в правото си за
претендира обезщетение за причинените й вследствие на ПТП неимуществени вреди
от смъртта на Р.И.П., доколкото от събраните по делото гласни доказателства се
установи, че преди злополуката същата е била изградила трайни близки
взаимоотношения с него.
От
показанията на свидетелката Н.И.Х. (л. 155) се установи, че към момента на
катастрофата, Е.И. и Р.П. са били разведени, но са живеели заедно. Свидетелката
сочи, че са се развели през 2008 г., но през 2009 г. отново се „събрали“, тъй
като Е. забременяла с П.. Двамата живеели заедно при родителите на Е. в гр. С.,
кв. „Изток“. Р.бил автомонтьор, грижил се за семейството си, живеели в едно
домакинство, излизали заедно с двете си деца. Свидетелката заявява, че с ищцата
са близки, и ако е имало проблем, Е. би й го споделила, но не й била казвала за
проблеми с Р..
Свидетелят
В.М.В.познава Р., откакто Е. се е омъжила за него. Свидетелят сочи, че
съпругата му и бащата на Е. са брат и сестра и ищцата и Р.са ходили на гости в
дома на свидетеля и последният им е помагал. Свидетелят заявява, че Е. и Р.са били в добри отношения. Били разведени,
но след това се събрали. Заедно ходили на гости в дома на свидетеля, Р.бил
добър съпруг, свидетелят не ги бил виждал да се карат. Живеели в апартамента на
Е., при майка й.
Съобразявайки
свидетелските показания, които изцяло кредитира като непосредствени и обективни
съдът намира, че между ищцата и починалото лице приживе са били изградени
такива трайни взаимоотношения отношения като между съпрузи, въпреки липсата на
сключен помежду им граждански брак. Установи се по категоричен начин, че те са
живеели на съпружески начала, като заедно са полагали грижи за детето П.Е.И..
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля И.П.Д., в частта им, в която се
сочат противните факти. Показанията на този свидетел относно взаимоотношенията
на ищцата и починалия не са последователни, не почиват на непосредствени
впечатления и самият свидетел заявява, че не знае какви взаимоотношения са
имали, както и че „се е учудил, че тримата са били в колата“. Вземайки предвид,
че показанията на Н.И.Х. и В.М.В.се базират на лични впечатления натрупани в
резултат на постоянните им контакти с ищцата и починалия, съдът приема, че
същите не бяха опровергани и че по делото е установено, че ищцата и починалия
са съжителствали на съпружески начала.
С
решение № 345/30.06.2016 г. по гр.д. № 1027/2015 г. по описа на Софийски
окръжен съд, ГО, 2 състав, е признато за установено, на основание чл. 69 СК,
вр. чл. 72, ал. 2 СК, че биологичен баща на детето П.Е.И., с ЕГН: **********,
родено на *** г. от майка Е.И.И., е Р.И.П., с ЕГН: **********, и е определено
детето да носи името П. Р.ОВ П.. Видно от извършеното отбелязване, решението е
влязло в сила на 26.07.2016 г.
Установяването
на произхода с влязло в сила решение е факт, настъпил след предявяване на иска
и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен да го прецени
в решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него
ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение по настоящото дело.
Поради това и съдът приема, че ищецът е низходящ от първа степен (син) на
починалия при ПТП - Р.И.П. и в това си качество притежава активна материално
правна легитимация да претендира репарация на причинените й, вследствие на
смъртта на неговия възходящ, вреди (Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума
на ВС).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Г.О.“ ЗАД „А.“ дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците (чл.
265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата, легитимирани
да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р.И.П..
По отношение на исковете за претърпени неимуществени
вреди от причинените при ПТП увреждания на ищците: Както беше посочено,
тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна
телесна повреда, поради което и силата на присъдено нещо на одобреното
споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние. Поради това, застрахователят
по застраховка ЗАД „А.“ дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увредените лица, каквито като пострадали се явяват
ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
С оглед на изложеното съдът намира, че и четирите предявени
искове са
доказани по основание.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищцата Е.И.И. е съжителствала на съпружески начала с починалия Р.И.П.,
а П.Е.И. е негов син. Отделно от това, ищците претендират обезщетение за
вредите, претърпените от уврежданията им, настъпили при ПТП.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените страдания от ищците от смъртта на Р.И.П., както и от претърпените болки и
страдания от собствените им увреждания,
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените да
претендират парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от
ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката "Г.О. на автомобилистите", са от
значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 179/29.01.2016
г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Твърдените в исковата молба увреждания на ищеца (счупване на
черепа, съпроводено с контузия на мозъка) са елемент от престъпния състав на
престъплението средна телесна повреда, и са установени със Споразумението по
НОХД.
Освен
установените със Споразумението увреждания (счупване на лакътната кост на
лявата предмишница, клинично изявен
травматичен шок, наложил поставяне на ЦВИ и провеждане на реанимационни
процедури), ищцата Е.И.И. твърди и
че е претърпяла силни болки в лява китка и лява раменна става, главоболие,
фрактура на таза, открита рана на клепача и околоочната област, както и че е
има множество загрозяващи белези по лицето и тялото.
По
делото е прието заключение по извършената комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза (КСМЕАТЕ), което не е оспорено от страните, в тази му
част, и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице, след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация е посочило, че Е.И.И. е
получила при процесното ПТП следните увреждания: травматичен шок; контузия на
главата; сътресение на мозъка; хематом и разкъсно – контузна рана на лявата
очница; контузия на лявата раменна става; счупване на лакътната кост; контузия
на таза вляво; Въз основа на КСМЕАТЕ, съдът приема, че Е.И.И. получила при
процесното ПТП посочените в заключението увреждания.
Видно
от КСМЕАТЕ, и при двамата ищци е било проведено интензивно лечение с вливания,
противошоково лечение, антибиотично и болкоуспокояващо лечение. Били са
проведени образни и лабораторни изследвания и консултации. Прогнозата за пълно
възстановяване на ищците е благоприятна.
От
показанията на Н.И.Х. се установи,
че свидетелката е видяла Е. и П. около
седмица след катастрофата. Е. била с гипсирана ръка, не говорела много,
плачела. Свидетелката се опитвала да играе с П., който бил на около 2 години
тогава, но той се дърпал, странял, криел се, не говорел, заеквал. Водили го по
доктори, ходил и на логопед за заекването. Отначало, ищцата нямало как да се
справя със сина си и трябвало майка й да й помага. След това свидетелката
започнала да ходи по-рядко при ищцата. Свидетелката заявява, че сега (свидетелката
е разпитана на 07.11.2016 г.) е добре, но още тъжи за него, мъчно й, както
преди, депресирана е.
Свидетелят
В.М.В., че след катастрофата ищцата е била уплашена. В момента (свидетелят е разпитан на 07.11.2016 г.)
ищцата все още не била добре, все още не можела да преживее случилото се.
Свидетелят им помагал, водил ги по болници.
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Р.И.П., съдът
съобрази и възрастта на починалия към датата на настъпване на ПТП – 28 години, а ищцата е била на 24 години. Установи се, че
въпреки, че бракът им е бил прекратен с
развод, двамата са заживели заедно. Същевременно не се доказаха твърденията,
изложени в исковата молба, че ищцата е страдала от безсъние и постоянно е
ходела на гроба на Р.. Видно от показанията на свидетеля И.П.Д., който е баща
на Р.П., ищцата не е отишла на погребението на Р.. След смъртта на Р.,
свидетелят не е виждал ищцата, а „сега“ свидетелят разбрал, че „наскоро Е. е
родила трето дете“ (свидетелят е разпитан на 20.02.2017 г.).
Съдът
не обсъжда решение № 100/18.06.2012 г. по гр.д. № 263/2012 г. на Дуловски
районен съд, с което малолетният И.Радославов И. – син на ищцата и Р.И.П., е
настанено при своите баба и дядо си (Н.Р.Д. и И. П.Д.), тъй като същото не
установява релевантни за спора факти. Съдът не обсъжда и решение №
124/21.06.2017 г. по гр.д. № 77/2012 г. на Дуловски районен съд, с което Е.И. е
лишена от родителски права по отношение на сина си И.Р.И. – същото е
представено след приключване на съдебното дирене, а и не установява релевантни
за спора факти.
По
отношение на малолетния ищец, който към датата на ПТП е бил на 2 години,
напълно основателни са доводите, изложени в исковата молба и писмената защита,
че следва да се обезщетят и болките и страданията, които детето ще търпи за в
бъдеще, поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила, както и че
малолетното дете търпи във всяка възраст неимуществени вреди, когато е загубило
родителя си, тъй като се лишава от грижите, вниманието и радостта, които
родителят може да му даде, като необходима морална подкрепа в живота.
Съдът
съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси
към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния
период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната
практика по аналогични случаи. Съобразявайки всичко изложено, както и принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 100 000 лева – за ищцата Е.И.И., и 130 000 – за ищеца П.Е.И..
Неимуществените
вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия
и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
По
отношение на неимуществените вреди, претърпени от ищците от уврежданията им от
процесното ПТП: Съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на ищците.
С оглед на всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата Е.И.И. неимуществени вреди възлиза общо
на сумата от 32 000 лева, а справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца П.Е.И.
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І
т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента
или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество е направило следните възражения за
съпричиняване: Р.И.П. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта 1.86 промила, с изключително висока скорост (126 км./ч.), лекият
автомобил не се е движел плътно вдясно
на пътното платно, както че при настъпването на удара, Р.И.П. е бил без
поставен или с неправилно поставен обезопасителен колан.
Ответникът
твърди също, че ищцата Е.И.И. е допринесла съществено за настъпване на
твърдените увреждания, тъй като при настъпването на удара е била без поставен
обезопасителен колан, а и е знаела, че водачът на лекия автомобил е бил повлиян
от алкохол. Освен това, ответникът сочи,
че ищцата е напуснала медицинското заведение и е отказала оперативно лечение, с
което сама е попречила за провеждането на адекватно лечение.
Ответникът
твърди, че ищецът П.Е.И. бил малолетно дете и като пътник в лекия автомобил се
возел без допълнителна специална седалка.
Видно
от заключението по КСМЕАТЕ, процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на
01.10.2011 г., около 23.30 часа, по път І-7, при км. 45, в посока от гр. Дулово
за гр. Шумен, се е движил лек автомобил „Мерцедес 200Е, с рег. № *********,
управляван от Р.И.П. със скорост 112 км./ч. (уточнена в о.с.з. на 29.05.2017
г., л. 188). Когато приближил Т-образното кръстовище за входа на предприятие „З.Х.“
АД, намиращо се вдясно от пътя, на 90 метра преди мястото на удара, водачът Р.П.
е възприел, че движещия се в лентите за насрещно движение седлови влекач
„Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № *********, с полуремарке, е предприел завИ.е
наляво, за да навлезе във входа на „З.Х.“ АД. Тогава водачът Р.П. реагирал за
аварийно спиране, но тъй като опасната му зона за спиране от 116 метра е била
по-голяма от отстоянието от 90 метра, не е успял да спре преди точката на
пресичане на траекторията на двата автомобила, настъпил е удар между предната
лява част на лекия автомобил и вече спрелия товарен автомобил. При удара силно
се е деформирала предната лява част на лекия автомобил. След приплъзване на
предната част на лявата страна на автомобила, той се отклонява надясно, като
продължава напред със скорост около 53 км./ч. до мястото, където е намерен.
Мястото
на удара по дължина на пътя е на 14 метра след ориентира и на 1.0 метра вляво
от десния край на основното платно за движение, в лентата за движение на лекия
автомобил.
Опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение 112 км./ч. е била
116 метра, а при 90 км./ч. е била 82 метра, но при водач под въздействието на
алкохол е била 121 метра. Поради това, и водачът на лекия автомобил не е успял
да спре.
В
заключението е посочено, че няма данни за пътни знаци, ограничаващи скоростта
на движение, от което следва, че разрешената скорост е до 90 км./ч.
От
схемата в заключението е видно, а и вещото лице е посочило, че лекият автомобил
се е движил преди удара в най-дясната част на основното платно за движение.
Уширението за десен завой е преди кръстовището.
Основната
причина за създаване на опасността и настъпване на ПТП е навлизането на
товарния автомобил в лентата за движение на лекия автомобил и препречването на
пътя му. Втората причина е в движението на лекия автомобил със скорост 112
км./ч., която е над регламентираната 90 км./ч., след употреба на алкохол 1.86
промила.
При скорост от 90 км./ч. и без алкохолно
повлияване, водачът на лекия автомобил би имал възможност да предотврати
опасната ситуация, която е създал товарния автомобил, чрез аварийно спиране.
Лекият
автомобил е бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички 5 места. Вещото
лице е посочило, че има техническа възможност, тялото на водача да достигне до
волана и при внезапно спиране или челен удар на автомобила, ако водачът е бил с
правилно поставен обезопасителен колан. Тъй като деформациите по автомобила са
били в зоната на водача, възможно е при правилно поставен предпазен колан да не
могат да се предотвратят увреждания от проникнали в неговата зона деформации. В
открито съдебно заседание, вещото лице д-р Г. уточнява, че и при правилно
поставени колани не могат да се предотвратят наранявания на пътниците и
починалия. Вещото лице инж. А. уточнява, че товарният автомобил се е движел с
включени фарове и е могъл да бъде възприет, включително и след като е започнал
да завива. Вещото лице А. също не може да отговори със сигурност, че починалият
и пътниците са били с постановени предпазни колани, но заявява, че „със или без
поставени колани е щяло да настъпят уврежданията на всички лица“, както и че до
80 км./ч., коланът има много добра ефективност. След тази скорост, коланът
започва да действа и увреждащо.
По
делото е извършена повторна съдебно медицинска експертиза, в заключението на
която е посочено, че от данните по делото не може да се направи извод, че
водачът и двамата пасажери в лекия автомобил са били с поставени колани.
Установените увреждания хипотетично могат да се получат и от действията на
самия колан, но и от детайли от деформираното купе. Вещото лице е посочило,
обаче, че черепно-мозъчната травма на пострадалото дете би могла да се избегне,
в случай, че детето е било фиксирано в детско обезопасително столче, прикрепено
към задната седалка, каквото не е било налице. При останалите пътници, не може
да се твърди със сигурност, че и при поставен предпазен колан щяха да бъдат
избегнати травматичните увреждания. Черепно-мозъчната травма на водача на лекия автомобил е получена при удар в
лявостраничната част на главата в детайли от интериора на купето, в ляво от
него. Следва да се отчете и факта, че главата се отличава с известна подвижност
и заема различни положения, независимо от поставен или не предпазен колан.
Уврежданията на ищцата също могат да бъдат получени независимо дали е бил
поставен или не обезопасителен колан. Единствено при детето е съществувала
вероятност да бъде предотвратена черепно-мозъчната травма, в случай, че е било поставено
в детска обезопасителна система, подходящо прикрепена на задната седалка.
Вещото
лице по КСМЕАТЕ (част СМЕ) е посочило, че отказаната от ищцата операция не е
довела до отрицателно въздействие на оздравителния процес.
Вещото
лице по повторната СМЕ е посочило, че оперативното лечение цели по-добра
фиксация и скъсява срока на имобилизация с около 2 седмици.
Вещото
лице по КСМЕАТЕ (част СМЕ) е посочило, че инцидентът е станал на 01.10.2011 г.,
а химичният анализ на кръвта (според който концентрацията на алкохол в кръста
на Р.И.П. е била 1.86 промила) е извършен на 28.10.2011 г. Вещото лице е
посочило, че трупната кръв не се стабилизира, както при проба кръв от живо
лице, и в тази трупна кръв настъпват послесмъртни процеси, които при такъв
дълъг срок от вземане на пробата до извършеното химическо изследване, напълно
компрометират достоверността на
получения резултат. В о.с.з., ВЛ заявява, че за 27 дни в трупната кръв
настъпват разложителни и ферментационни процеси, от които може да има
изкуствено увеличаване (до 2 промила) дори и изобщо да не е имало алкохол в
кръвта.
По делото е прието и допълнителното заключение
към повторната съдебно медицинска експертиза,
вещото лице, по което е посочило, че процесите на трупно гниене могат да
доведат до новообразуване на алкохол. Количеството новообразуван алкохол зависи
от наличието на глюкоза и други въглехидрати и времето за осъществяване на
ферментацията. Според ВЛ, ако се спазят
изискванията на Наредба № 30, новообразуване на алкохол няма и резултатите на
пробите са съпоставими в интервал от 3 месеца. Не е изключено, алкохолът в
пробата да се дължи на послесмъртни процеси. Няма доказателства, че
изискванията на Наредба № 30 са били спазени – напр., че пробата е изпратена в
лаборатория до денонощие след вземането й, не е описан мирисът й.
По
делото е приет Протокол за химическа експертиза № 559, съставен на 28.10.2011
г., в който е посочено, че в кръвната проба, иззета от трупа на Р.И.П. е
установено количество етилов алкохол н количество 1.86 промила (л. 138 от
делото). Това е протоколът, обсъждан от вещите лица по КСМЕАТЕ и допълнителната
повторна СМЕ.
Кръвната
проба, е била иззета при огледа и аутопсията на трупа на Р.И.П., извършени на 02.10.2011 г. - видно от
съдебномедицинска експертиза на труп (л. 139 и сл.).
По
делото не се спори, че при настъпване на процесното ПТП, Р.И.П. е управлявал
лекия автомобил след употреба на алкохол. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определение
от 29.05.2017 г., л. 189 от делото).
При така установените факти, по възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат, релевирани от ответника, съдът приема
следното:
Неоснователно
е възражението на ответника, че лекият автомобил, управляван от Р.И.П., не се е
движел плътно вдясно на пътното платно.
Видно от заключението по КСМЕАТЕ (и схемата в същото), лекият автомобил се е
движил преди удара в най-дясната част на основното платно за движение (а
уширението за десен завой е преди кръстовището). Поради това съдът приема, че
пострадалият не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
предвиждаща, на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение.
Съдът приема, че в конкретния случай и предвид
заключенията на експертизите, наличието или липсата на предпазен колан не е
било решаващо за настъпилата смърт на Р.И.П. и по изложените по-горе
съображения, възражението за съпричиняване, поради липсата на предпазен
колан, е неоснователно.
Останалите
нарушения на правилата за движение, обаче, допуснати от водача на лекия
автомобил, се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпване на вредоносните последици.
Съдът
приема, че Р.И.П. е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта 1.86 промила и със скорост над разрешената (112 км./ч.). Действително,
по делото липсват данни, че са били спазени нормативно установените правила за
вземане, съхранение и изследване на пробата от кръв, взета от трупа на
починалия. Наличието на концентрация на алкохол в кръвта на починалия, обаче,
не се оспорва по делото, същият е отделен като безспорен, поради което и съдът
го приема за установен. Видно от КСМЕАТЕ, опасната зона за спиране на лекия автомобил
при скорост на движение 112 км./ч. е била 116 метра, а при 90 км./ч. (която е
била разрешената скорост) е била 82 метра, но при водач под въздействието на
алкохол е била 121 метра. Поради това, и водачът на лекия автомобил не е успял
да спре.
Следователно,
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
В
настоящия случай, и двамата водачи са допуснали нарушения на ЗДвП.
Видно от КСМЕАТЕ, основната причина за създаване на опасността и настъпване на
ПТП е навлизането на товарния автомобил в лентата за движение на лекия
автомобил и препречването на пътя му.
Втората причина е в движението на лекия автомобил със скорост 112
км./ч., която е над регламентираната 90 км./ч., след употреба на алкохол 1.86
промила. При скорост от 90 км./ч. и без
алкохолно повлияване, водачът на лекия автомобил би имал възможност да
предотврати опасната ситуация, която е създал товарния автомобил, чрез аварийно
спиране.
Това
дава основание да се приеме, че допуснатите от водача на товарния автомобил
нарушения на правилата за движение са по-тежки. Същевременно, приносът на
пострадалия за настъпването на вредите е изключително съществен и следва да
бъде определен в размер на 45 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД,
следва да бъдат намалени определените застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на Р.И.П..
Поради
изложеното, искове за неимуществени
вреди от смъртта на Р.И.П. са
основателни и доказани за сумата от 55 000
лева (100 000 лева – 45 %) – за ищцата Е.И.И. и за сумата от 71500 лева (130 000 лева – 45 %) - за ищеца П.Е.И.. За разликата до пълните предявени размери,
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно
възраженията на ответника, че ищците са допринесли за настъпване на претърпените
от тях увреждания:
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата Е.И.И., тъй
като е била без поставен обезопасителен
колан. Видно от КСМЕАТЕ, и при правилно поставени колани не
могат да се предотвратят наранявания на пътниците. Това се потвърждава и от
повторната СМЕ, според която уврежданията на ищцата могат да бъдат получени
независимо дали е бил поставен или не обезопасителен колан. И в двете
експертизи се сочи, че коланът има добра ефективност до 80 км./ч. (а в случая,
лекият автомобил се е движел с много по-висока скорост).
По
делото не се събраха доказателства, че ищцата е знаела, че водачът на лекия
автомобил е бил повлиян от алкохол, поради което и това възражение е
неоснователно.
Относно
напускането на ищцата на медицинското
заведение: КСМЕАТЕ е посочила, че отказаната от ищцата
операция не е довела до отрицателно въздействие на оздравителния процес, а в
повторната СМЕ е посочено, че
оперативното лечение цели по-добра фиксация и скъсява срока на имобилизация с
около 2 седмици. Това, обаче, само по
себе си не означава, че проведено лечение на ищцата не е било адекватно, нито
че фиксацията е била „лоша“. Поради това
възражението е неоснователно.
Съдът
приема за установено по делото, че П.Е.И., който е бил на 2 години към датата
на настъпване на ПТП, се е возел в лекия автомобил на предната дясна седалка. С
това е допуснато нарушение на чл. 133, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че превозването
на деца до 12-годишна възраст е забранено (…) на предната седалка на лек
автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. Несъмнено родителите на детето (единия от
които е бил и водач) не са обезопасили дете, съобразно разпоредбите на чл. 137б ЗДвП и сл. и в подзаконовите нормативни актове.
Това бездействие е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от
ищеца увреждания – видно от СМЕ, черепно-мозъчната травма на пострадалото дете
би могла да се избегне, в случай, че детето е било фиксирано в детско
обезопасително столче, прикрепено към задната седалка, каквото, обаче, е нямало.
Налице е съпричиняването на вредоносния резултат, но не от пострадалия, а от
поведението на трети лица, (родителите
на детето).
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС е разгледан въпросът
следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и
пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите
му надзор. Прието е, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения, може да се намали, ако сам увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, както и че текстът визира случаите, когато
вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който
се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Поради
това, налице е основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и за
намаляване на обезщетението с 30 %.
Следователно,
искът предявен от Е.И.И. за обезщетяване на вредите от претърпените от нея
увреждания в резултат на процесното ПТП е основателен за сумата от 32 000 лева, а искът, предявен от П.Е.И. за обезщетяване на вредите от
претърпените от него увреждания е основателен за сумата от 28 000 лева (40 000 рева – 30 %). За разликата до пълните предявени размери, исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д.
№ 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 01.10.2011 г.
Частично
основателно е възражението на ответника за погасяване на вземанията за лихва,
поради изтекла погасителна давност. Вземането за лихви при упражнено право на
трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се
погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. ”в” ЗЗД, считано от
деня на настъпилото ПТП, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от
непозволено увреждане (решение № 128/25.06.2013 г. по т. д. № 396/2012 г. на ВКС,
ІІ ТО). В случая искът е предявен на
17.12.2015 г. след повече от три години от началната дата на възникване на
вземането за лихви, която е датата на пътно-транспортното произшествие –
01.10.2011 г. Ето защо, акцесорните
вземания за лихва следва да се считат погасени за периода от 01.10.2011 г. до 16.12.2012 г., т. е. за периода,
предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За останалата
част от периода – от 17.12.2012 г. до датата на исковата молба 17.12.2015 г. –
възражението за давност е неоснователно. Следователно, посочените по-горе суми
са дължими ведно със законната лихва, считано от 17.12.2012 г. до окончателното плащане. Претенциите за законна
лихва, следва да се отхвърлят, като погасени по давност, за периода от 01.10.2011
г. до 16.12.2012 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 2138.66 лева от
общо направените разноски в размер на 3506 лева (3506 лв. х 0.61), вкл. депозит
за КСМЕАТЕ (500 лв., л.109), депозит за свидетел (80 лв., л. 109), депозит за
допълнителна СМЕ (130 лв., л. 166), депозит за повторна СМЕ (280 лв., л.194),
допълнителна повторна СМЕ (80 лв, л. 214) и платено адвокатско възнаграждение
(2436 лв., с ДДС, л. 215 и сл.).
Сумата от 160 лв. – депозит за свидетели, представляваща част от сумата,
внесена с преводно нареждане от 05.07.2016 г. (л. 109), не подлежи на
присъждане, а на възстановяване (при поискване от ответника), тъй като депозитите
не са изплатени (свидетелите не са разпитани).
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П.И И.“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление:***, адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 6987.24 лева, формирана, както следва: (14930 лева + 0.20% ДДС= 17916 лв.) х (0.39).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 7616
лева,
които включват: 7460 лева
– държавна такса (186500 лв. х 4%)
и 156 лева (400 лв. х 0.39) –
депозит за вещи лица, от внасянето на които съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищците.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.И.И., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
-
сумата от 55 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Р.И.П.,
с когото са живеели на съпружески начала, настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на
01.10.2011 г., ведно със законната
лихва, считано от 17.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и
-
сумата от 32 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от уврежданията й, настъпили
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 01.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2012 г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 55 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева
(обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Р.И.П.) и за
разликата над 32 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
(обезщетение за неимуществени вреди от увреждания), като неоснователни, и
претенциите за законна лихва, за периода от 01.10.2011 г. до 16.12.2012 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на П.Е.И.
(П. Р.ОВ П.), с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Е.И.И., и двамата с адрес: гр. С., ул. „*******, на основание чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
-
сумата от 71500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
неговия баща Р.И.П., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 01.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
17.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и
-
сумата от 28 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от уврежданията му, настъпили
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 01.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2012 г. до окончателното изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 71500 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева
(обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Р.И.П.), и за
разликата над 28 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева
(обезщетение за неимуществени вреди от увреждания), като неоснователни, и
претенциите за законна лихва, за периода от 01.10.2011 г. до 16.12.2012 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Е.И.И., с ЕГН: **********,
и П.Е.И. (П. Р.ОВ П.), с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.И.И., и двамата с адрес:
гр. С., ул. „*******, да заплатят на
ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2138.66 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П.И И.“, БУЛСТАТ *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 6987.24 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 7616 лева
– държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: