О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 25.11.2020 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря……………като разгледа докладваното от съдия Вълчева в.ч.гр.д. № 642 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Околовръстен път” № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д.Ш.и Петя Димитрова, и прокуриста М.В.чрез
пълномощника адв.Х.И., срещу Разпореждане № 2088 от 04.09.2020 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 1378 по описа на съда за 2020 г., с което
първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта относно претендираните вземания за
такси в размер на 187.58 лв., начислени за периода от 08.06.2018 г. до
20.08.2020 г., както и за сумата от 35.88 лв., представляващи разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 408.35 лв. съдебно-деловодни
разноски. На първо място изтъква, че разпореждането в обжалваната му част не
съдържа мотиви, че искането за претендираните такси е във връзка с действия по
управление на кредита и като такова противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Счита,
че погрешно заповедният съд въвежда приложимостта на ЗПК по отношение на
процесния Договор за издаване на кредитна карта, тъй като той не е за
предоставяне на потребителски кредит, а такъв за издаване на потребителска
карта. Затова намира за приложим в настоящия случай Закона за платежните услуги
и платежните системи /отм./.
В
условията на евентуалност, ако се приеме, че ЗПК намира приложение към
процесния договор, не споделя становището на заповедния съд, че претендираните
такси за управление на кредита и като такива противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Счита, че от характера на отделните такси, участващи в общия размер на
сумата 187.58 лв. е ясно, че не касаят действията по усвояване и управление на
кредита и не противоречат на цитираната от районния съд разпоредба.
Моли въззивния съд да отмени
разпореждането на РС – Ловеч в обжалваната част и вместо това да постанови
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“
АД срещу длъжника Д.Т.П. за сумата 187.58 лв., представляваща начислени такси
за периода от 08.06.2018 г. до 20.08.2020 г., както и за сумата от 35.88 лв.,
представляващи разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 408.35
лв. съдебно-деловодни разноски, като му се пирсъдят и направените в настоящето
производство разноски.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния
размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 1378/2020 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано
производството по ч.гр.д. № 1378/2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч,
заявителят „Юробанк
България“ АД е претендирал, че Д.Т.П. дължи заплащане на следните
суми по извлечение от счетоводните книги на банката: 1240.55 лв. главница за
периода от 26.11.2018 г. – 20.08.2020 г.; 373.74 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 26.11.2018 г. до 17.03.2020 г.; 208.56 лв. – мораторна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 20.01.2020 г.;
124.30 лв. застраховки за периода 28.05.2018 до 20.08.2020 г. и 187.58 лв. такси за периода от 08.06.2018 г. до 20.08.2020
г.
В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
Договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ с № МК68334 от 19.02.2018 г.,
сключен между заявителя „Юробанк България“ АД /с предишно наименование
„Българска пощенска банка“АД/ и Д.Т.П., на която е предоставен кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 1300.00
лв. Към заявлението са приложени – извлечение от счетоводните книги на
банката, Договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ с № МК68334 от 19.02.2018 г., заявление,
писмо изх. № 8738/13.03.2020 г., известие за доставяне, Тарифа за таксите и
комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на
клиенти – физически лица, рамков договори и пълномощни.
С
Разпореждане № 2088
от 04.09.2020 г. районният съд е уважил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 7887/01.09.2020 г. на „Юробанк България“ АД за следните
суми: 1240.55 лв. главница за периода от 26.11.2018 г. – 20.08.2020 г.;
373.74 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.11.2018 г. до 17.03.2020
г.; 208.56 лв. – мораторна лихва за
периода от 26.11.2018 г. до 20.01.2020 г.; 124.30 лв. застраховки за периода
28.05.2018 до 20.08.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, като и за сумата 372.47 лв. разноски по делото, включваща държавна
такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от заявлението,
като е отхвърлил заявлението в частта за вземането в размер на 187.58 лв. такси за периода от 08.06.2018 г. до
20.08.2020 г.
По
отношение на сумата в размер 187.58 лв.
такси отхвърлил искането като противоречащо на закона. В мотивите си районният съд е приел, че
искането за присъждане на такси във връзка с действия по управление на
противоречи на императивната норма на чл.10, ал.2 от ЗПК, което налага
отхвърляне на заявлението в тази част.
Въззивната
инстанция споделя направения от районния съд правен извод. Съдебният
състав счита за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че
процесният договор не е за предоставяне на потребителски кредит, а такъв за
издаване на кредитна карта. С оглед качеството на длъжника е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във
връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е
приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В чл.1 от Договора за издаване
на кредитна карта „MASTERCARD“ с № МК68334 от 19.02.2018 г. изрично е посочено, че банката предоставя на
картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 1300.00 лв. Издаването на
карта е само средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит,
което не променя характера на договора като договор за потребителски кредит и
приложимостта на разпоредбите на ЗПК.
Възможността за събиране от потребителя на
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
– чл.
10а, ал. 2 ЗПК. За да обоснове претенцията си за претендирани такси в
размер на сумата от 157.58 лв., заявителят в т.14 от подаденото заявление се е позовал на чл.10.1 от
Общи условия за издаване на
използване на кредитни карти и Приложението към тях. Съгласно цитираната
разпоредба, „За предоставяне на кредита и за други услуги, свързани с ползване
на картата, които се предоставят от Банката, Картодържателят заплаща на Банката
възнаграждения вкл., но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към условията.
Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като
задължения по кредитния лимит на Картата през съответния отчетен период и се
посочват в месечното извлечение.“ Безспорно
характерът на претендираните от заявителя такси за обслужване на платежен
инструмент, обезщетения за надвишаване на кредитен лимит и такси за блокиране
на картата са такива, свързани с усвояване и управление на кредита, което
противоречи императивното правило на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, какъвто е и направения от заповедния съд извод.
В претенцията на частния жалбоподател фигурира и сумата
от 30 лв. „такса администриране просрочен кредит“ на основание раздел VІІІ, В,
т.13. По отношение на тази такса настоящата инстанция счита, че тя също противоречи
на закона и правилно е отхвърлена от районния съд. Това са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението, но те нямат
характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи във
връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попадат в изброените в
чл.10а, ал.1 от ЗПК услуги. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на
кредита.
Поради изложените съображения въззивният съд
намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваният съдебен акт на ЛРС като
законосъобразен следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2088/04.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1378/2020 г. на РС Ловеч в частта, с която е оставил
без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
от „Юробанк България“ АД срещу длъжника Д.Т.П. относно претендираните вземания
за такси в размер на 187.58 лв., начислени за периода от 08.06.2018 г. до
20.08.2020 г., както и за сумата от 35.88 лв., представляващи разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 408.35 лв. съдебно-деловодни
разноски. .
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.