МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 55 по описа на
Варненския районен съд за 2018 г., 4-състав.
Срещу подсъдимия Й.Д.Х. ВРП е възвела
обвинение за извършено престъпление по чл.313 ал. 1 от НК - за това, че на
17.02.2017г. в гр.Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която се дава
по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност, приет с ПМС № 13 от 08.02.20Юг.: „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да
подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец, съгласно приложение № 6
относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОД на МВР, ДБДС-МВР,
ДМ-МВР или в звената „Миграция" при ОД на МВР", като я подал пред
орган на властта - служител на МВР, на длъжност „системен оператор" в
сектор „БДС" при ОД на МВР - Варна, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - заявил, че е изгубил задграничен паспорт сериен № *********,
издаден на 28.07.2014 год. от МВР-Варна, на негово име.
В разпоредително с.з. подсъдимия, редовно призован,
не се явява. Същото е било разгледано по реда на чл.269 ал.3 т.3 ат НПК.В с.з. по общия ред подсъдимия, нередовно
призован, не се явява. Призовката на същият е
била върната с отбелязване, че същият не е открит на адреса. Съдът, като е взел предвид, че се касае за обвинение за умишлено
престъпление,което не е „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, подсъдимят не е
открит на посоченият адрес, е намерил, че са налице условията на чл.269
ал.3 т.1 от НПК за даване ход на делото в отсъствие
на подс. в присъствие на упълномощения в хода на досъдебното
производство защитник и е дал ход на
делото.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на
прокуратурата поддържа предявеното обвинение спрямо подсъдимия. Счита
фактическата обстановка по делото за безспорно установена такава, каквато е
описана в обвинителния акт. Моли съда да определи наказание „Глоба“
около средния предвиден размер.
В пледоарията си по
съществто на делото защитника на подсъдимия Х. моли съда да се произнесе с оправдателен диспозитив поради несъставомерност
на деянието.
Излага позиция, че написаното в
декларацията по чл.17 от ПИБДС изявление че „паспорта липсва“ по съществото си
отговаря на истината, т.к. този документ се е намирал на съхранение като
веществено доказателство по водено ДП в ОП-Варна и реално не е бил в негово
владение.
Защитата оспорва компетентността на лицето
пред което е била подадена декларацията като изразява позиция, че същото не се
явява „орган на власт“ и деянието е несъставомерно.
Счита, че деянието не е обществено опасно и
моли за справедлива присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2016г. срещу подс.Й.Х. е било
заведено ДП № 769/16г. по описа на Второ РУ-Варна.
На същата дата органите на реда са
извършили оглед на произшествие , както и претърсване и изземване от апартамент
в гр.Варна, нает и обитаван от подс.Х..
В това жилище освен наркотични вещества е
бил намерен и иззет и международен паспорт сериен № *********/28.07.2014г.,
издаден на подс.Й.Х..
По ДП № 769/16г. по описа на Второ РУ-Варна
по отношение на подс.Х. са били възведени обвинения за деяния по чл.354А ал.1 и
чл.354В ал.1 от НК.
Тъй като имал желание да пътува извън
страната – включително и до държава извън ЕС – Руска Федерация, а паспорта му
се намирал в материалите по ДП № 769/16г. по описа на Второ РУ-Варна подс. Х.
със съдействието на защитника си – адв.Л.
на 10.02.2017г. депозирал молба в деловодството на ОП-Варна да му бъде
върнат иззетия паспорт.
Въз основа на така депозираната молба с
постановление на хрокурор при ОП-Варна от 24.02.2017г. било постановено връщане
на иззетия с протокол за претърсване и
изземване от 09.06.2017г. международен паспорт сериен № *********/28.07.2014г.,
издаден на подс.Й.Х..
Междувременно подс. Х. не изчакал
произнасянето по молбата му за връщане на паспорта, а на 17.02.2015г. посетил
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна и пред св.Л.Н.К. - системен оператор в сектор
„БДС", собственоръчно попълнил и подписал декларация вх. № 62/17.02.2017г.
по чл.17 ал.1 от ПИБДС за изгубен, откраднат, унищожен или отнет български
документ за самоличност /л.38 от ДП/.
В тази декларация подс.Х. декларирал, че е
изгубил издадения му задграничен паспорт сериен № *********/28.07.2014г., като
в определената за това графа / относно факти и обстоятелства по изгубването,
открадването и унищожаването или отнемането на документа за самоличност/
собственоръчно изписал, че „паспорта липсва“. Съгласно чл. 17 ал. 1 от ПИБДС
декларацията се подава тогава, когато личния документ е изгубен, откраднат или
унищожен, респ. липсва.
След попълване на декларацията свид. К.
вписала същата в съответния регистър под пореден №62/л.42 от ДП/, след това
извършила справка в информационните масиви на МВР и вписала номера на
изгубеният задграничен паспорт. След това свид. К. съобразно дадените и
правомощия обявила и вписала в информационните масиви на МВР относно БДС
задграничен паспорт сериен № *********/28.07.2014г. за „невалиден“ като в
горният десен ъгъл поставила съответната резолюция, посочила поредният номер и
дата на декларацията и поставила и мокър печат на МВР.
След попълване на декларацията подс.Х.
изявил желание с експресна поръчка да му бъде издаден нов задграничен паспорт.
По тази причина на същата дата –
17.02.2018г. полицейски служител при 4 РУП при ОД МВР-Варна съставил АУАН № 172
срещу подс.Х. за нарушение на чл.7 от ЗБЛД, за това, че е изгубил задграничен
паспорт сериен № *********/28.07.2014г./л.41 от ДП/.
На 20.02.2017г. на подс.Х. бил издаден нов
задграничен паспорт сериен № *********.
След установяване на горното материалите относно
деянието по чл.313 били отделени от тези касаещи деяния по чл.354 от НК.
От назначената и изготвена в хода на ДП и
приета от съда почеркова експертиза е видно, че ръкописния текст „Й.Д.Х. -
********* - 19.08.2009 - МВР Варна - ********** *** 11 - паспорта липсва
-17.02.2017 - Варна", както и положения подпис в графа „декларатор",
в декларация вх. № 62/17.02.2017г. по чл.17 ал.1 от ПИБДС, са изпълнени от
подс.Й.Д.Х..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства : прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр. Ал.1 т.2 от НПК обяснения на подс.Х.
дадени в хода на ДП, показанията на разпитания
в с.з. свидетел К.; прочетените
на осн. чл.283 от НПК документи, приложени по делото;
заключението на назначената по дознанието
съдебно- почеркова експертиза;
свидетелство съдимост и др.
Преди да приеме за установено
гореизложеното съдът прецени и възраженията на защитата по съществото на
делото.
Съдът не споделя позицията на защитата, че
написаното в декларацията по чл.17 от ПИБДС изявление че „паспорта липсва“ по
съществото си отговаря на истината, т.к. този документ се е намирал на
съхранение като веществено доказателство по водено ДП в ОП-Варна. Съдът не
споделя подобно тълкувание доколкото ако една вещ се съхранява на определено
място, то тя не „липсва“ а е налична и подобна интерпретация е несъставомерна.
Безспорно е, че подсъдимият е знаел, че паспортът му е бил иззет като веществено
доказателство и именно за това е била подадени и нарочна молба до ВОП за
неговото връщане.
Съдът не споделя и възражението на
защитата, с което се оспорва компетентността на лицето пред което е била
подадена декларацията – свид. К., както и изразената позиция, че същото не се
явява „орган на власт“ и деянието е несъставомерно.
Видно и от показанията на самата свидетелка
К., както и от изисканите от съда и приети като доказателства Справка УРИ:
365р-50095/28.11.2017г., копие на акт за встъъпване в длъжност и длъжностна
характеристика е, че свид. К. заема длъжността „Системен оператор 4РУП в сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД МВР-Варна. Съобразно длъжностната
характеристика на свид. К. е било възложено освен осъществяване на
административно обслужване на на граждани по прием, регистриране и обработка на
заявления за издаване на български документи за самолибност, също така и
обработването на декларации за изгубени, откраднати, повредени или унищожени
документи за самоличност, а също така и да поддържа архивните фондове по
преписки за лични документи.
Видно и от показанията на свид. К. в
правомощията на същата е било освен приемане и завеждане на декларациите, то
също така и обявяването на даден документ за невалиден в системата на БДС.
И доколкото свид. К. е била назначена и е
осъществявала възложените и функции в системата на МВР съдът намира че е лице с
властнически функции в тази насока, съобразно вменените и правомощия. Предвид
изложеното съдът не приема и възражението за обективна несъставомерност на
деянието.
На последно място съдът не споделя и
възражението за липса на обществена опасност на деянието, доколкото с
действията на подсъдимия Х. е засегнат нормалният
документооборот и по- конкретно - сигурността, свързана с изискването за
достоверност на отразените обстоятелства в документите.
Съобразно изложеното съдът прие от правна
страна, че подсъдимия Й.Д.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.313 ал. 1
от НК - за това, че на 17.02.2017г. в гр.Варна, потвърдил неистина в писмена
декларация, която се дава по силата на чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
български документи за самоличност, приет с ПМС № 13 от 08.02.20Юг.: „В
случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по
образец, съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ
на МВР, ОД на МВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР или в звената „Миграция" при ОД на
МВР", като я подал пред орган на властта - служител на МВР, на длъжност
„системен оператор" в сектор „БДС" при ОД на МВР - Варна, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - заявил, че е изгубил задграничен
паспорт сериен № *********, издаден на 28.07.2014 год. от МВР-Варна, на негово
име.
Обект : обществените отношения , осигуряващи
нормалният документооборот и по- конкретно - сигурността, свързана с
изискването за достоверност на отразените обстоятелства в документите.
От обективна страна: деянието е осъществено чрез действия,
изразяващи се в попълване на декларацията, в
която подс.Х.
декларирал, че притежаваният от
него задграничен паспорт сериен № *********, издаден на 28.07.2014
год. от МВР-Варна, на негово име е изгубен – като вписал че „паспорта липсва“,
макар да знаел, че това не отговаря на истината.
Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна : деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл – подс.Х. е съзнавал, че потвърждава нестина , съзнавал е, че обстоятелствата които е вписал не отговярат на обективната истина и се
ползва от този документ, но въпреки всичко е насочил действията си към
постигане на целения резултат. Същият е знаел, че паспортът му е иззет
като веществено доказателство по воденото срещу него друго наказателно
производство и дори е подал нарочна молба да му бъде върнат от наблюдаващия
производството прокурор при ОП-Варна, но без да изчака неговото произнасяне
съзнателно е предприел действия по снабдяването си с друг – нов такъв документ,
като за целта съзнателно и изложил ниестина в предоставената му по чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност,декларация.
При определяне на наказанието на подсъдимият Х., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние под средния към минималния размер. Съдът прецени и степента на общестевна опасност на
дееца, като взе предвид :
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към момента на деянието.
отегчаващи отговорността обстоятелства –
не се констатираха.
С оглед изложеното, съдът намери, че следва да определи наказание от вида „Глоба“ при установената минимална
степен на обществена опасност на деянието и при наличие само на на смегчаващите
отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, в неговият минимален
размер, а именно: „ГЛОБА в размер на 100/СТО/ лева.
По този начин и с това наказание , съдът счита, че ще се
изпълнят целите на наказанието.
С присъдата съдът, на осн. чл.189 ал.3 от НПК осъди
подс. Х. да заплати направените деловодни разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :