Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1545
гр.
Бургас, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на
секретаря Д.М.,
като разгледа НАХД № 4841 по описа на БРС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.В.С.
ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 447007-F491643 от 08.07.2019г., издадено от директор
на дирекция "Обслужване" при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас,
с което за нарушение на чл.264, ал. 1 от ЗКПО му е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че
наложената санкция с наказателното постановление не е съобразена с
обстоятелствата, тъй като не са налице вредни последици и моли за прилагане на чл.28 ЗАНН. Не ангажира
доказателства.
Процесуалният представител
на ответната страна – ТД на НАП - гр.Бургас оспорва жалбата като неоснователна
и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Ангажира доказателства.
По делото в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителя св.И.
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Бургаският районен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Свидетелката Ж. – инспектор по приходите в дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП - гр. Бургас, е констатирала, че
жалбоподателят в качеството на управител на *** е допуснал управляваното от него дружество да не
подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за определяне на
годишната облагаема загуба/печалба и облагане с годишен корпоративен данък за
календарната 2018г. в
законоустановения срок – до 1.4.2019г. Декларация
по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подадена в дирекция "Обслужване" на ТД на
НАП-Бургас с вх.№ 0********** от 10.06.2019г.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствие на нарушителя, като е отразено, че с
бездействието си е допуснал представляваното от него дружество
–данъчно-задължено лице по ЗКПО да извърши нарушение, като не подаде в
законоустановения срок – до 1.4.2019г годишна
данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за определяне на годишната
облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за
календарната 2018г. Така
констатираното е било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 264, ал.1 вр. с чл. 261, ал.1 вр. с чл.
92, ал.2 от ЗКПО.
Въз основа на
горепосочения АУАН е било издадено обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление, издадено от директор на дирекция
"Обслужване" при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 92, ал. 1,2 от ЗКПО на основание на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО, вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е наложена глоба в
размер на 200 лева, с фактическо описание на нарушението, идентично с
посоченото в акта.
Жалбоподателят е представляващ посоченото
търговско дружество и в качеството му на такъв е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 264 от ЗКПО. Жалбоподателят с
бездействието си е допуснал управляваното от него търговско дружество да не
подаде декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, посочена в
наказателното постановление, управител, който с действие или бездействие е
допуснал нарушение посочено в чл. 261, чл. 262 и чл. 263 се наказва с
имуществена санкция и глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв. Видно от тази разпоредба
наказуемо е допустителството и наказващият орган правилно е формулирал
фактическото описание на нарушението, като точно е посочил качеството на
жалбоподателя и в какво се състои нарушението.
По същество жалбоподателят в качеството си на
представляващ *** с бездействието си е допуснал представляваното от него
дружество –данъчно-задължено лице по ЗКПО да извърши нарушение по чл. 261, ал.1
от ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок – 1.4.2019г. годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1
от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с
годишен корпоративен данък за календарната 2018г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 264, ал. 1 вр. с чл.
261, ал.1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Съдът
намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по
чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени
отношения, които са предмет на правна уредба от ЗКПО. Нарушението е извършено
чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално -
на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без
значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни
последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да
послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във
фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от
обективната му страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе върху
съставомерността на деянието.
На база всичко посочено по-горе, според настоящия съдебен състав,
извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради
което и не са налице основания за отмяна на НП. От друга страна АНО е взел
липсата на предишни нарушения, поради което при индивидуализацията на
наказанието е определил същото в минимален размер, който размер е напълно
съобразен с обществената опасност на извършеното и на извършителя.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената
санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави
без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 447007-F491643 от 08.07.2019 г., издадено от директор на
дирекция "Обслужване" при Териториална дирекция на НАП - гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.264, ал. 1 от ЗКПО на Д.В.С. ЕГН ********** му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.