№ 11960
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110154239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. К. Т. и М. И. Т. срещу Д. И.
П..
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, находящ се в сградата, намираща се в /населено
място/ с идентификатор ****************, който обект представлява жилище,
апартамент на ет. 1 с площ от 58,60кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл,
клозет, ведно с избено помещение от 8,90 кв. м. и таванско помещение с площ от 7,4
кв. м., при граници на таванското помещение по нот. акт: сграда на партера и А. Д. Н.,
а към настоящия момент – коридор, таванско помещение на Д. И. П. и общо
помещение, ведно с 1100/23930 ид. ч. от общите части на сградата. Посочват, че са
придобили правото на собственост по наследство от И. М.ов Т., починал на
06.07.1989г., който го придобил по наследство от майка си Е. А. Т., починала на
05.01.1981г., и отказ от наследство от сестра му Л. М. Т.. Поддържат, че през период
2002г.-01.07.2021г. жилището (без мазето и таванското помещение) били отдадени под
наем на търговско дружество. През 2014г. наемателят без да ги уведоми пренаел
апартамента на ответника, без избеното и таванското помещение. Последният обаче
без знанието и съгласието на ищците започнал да ползва и таванското помещение,
принадлежащо към апартамента. На 01.07.2021г. договорът за наем бил прекратен, като
бил предоставен 2-месечен срок на ответника да освободи имота и таванското
помещение, който през м. април 2022г. предал владението на апартамента, но
продължил да ползва таванското помещение без основание и без да заплаща
обезщетение. На 14.06.2022г. на ответника била връчена нотариална покана, с която
бил поканен в 20-дневен срок да опразни таванското помещение и да го предаде, но
същият не го сторил. Поради това считат, че имат право и на обезщетение за лишаване
от ползването за периода 05.07.2022г.-06.10.2022г., което оценяват на 600лв. /на всеки
по 300лв./.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесното таванско помещение, представляващо таванско помещение под № 3 на
1
изготвените от вещото лице по СТЕ скици /л. 92 и л. 106/, уточнено в проведеното на
11.05.2023г. открито съдебно заседание – стр. 2 от протокола, и ответникът да бъде
осъден да им предаде владението, както и да им заплати сумата от 600лв.,
представляваща обезщетение за периода 05.07.2022г.-06.10.2022г. за лишаване от
ползването, ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Твърди,
че не притежава собственост на сочения адрес и не владее обекти в него. Описаното в
исковата молба таванско помещение било собственост на А. Л. Г. съгласно нот. акт №
84 от 2000г., поради което производството спрямо него следвало да бъде прекратено.
Евентуално оспорва да владее таванско помещение на адреса, да е сключвал договор с
дружеството /фирма/ или с ищците, както и да е пренаемал помещения.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 108 ЗС:
Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело №
4/2014г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по
този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат
пълно и главно доказване, че са собственици на процесното таванско помещение под №
3 от скицата към СТЕ с площ от 7,4кв. м. и съседи по нот. акт: сграда на партера и А. Д.
Н., а към настоящия момент според техните твърдения: коридор, таванско помещение
на Д. И. П. и общо помещение, което таванско помещение представлява
принадлежност към собствения им недвижим имот, представляващ жилище с
идентификатор *****************, находящо се в /населено място/, ет. 1, придобито
по наследство от И. М.ов Т. и Е. А. Т., както и че ответникът упражнява фактическа
власт върху таванското помещение.
По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот № 27, том 10, дело № 417/1936г. /л. 94-96/, с който Д. Г. В. е признат за
собственик на апартаментно помещение, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл,
клозет и изложение към двора на жилищния дом, при съседи вътре в зданието: А. С.
М. и стълбището, заедно с едно избено помещение при съседи: А. М. С. и А. Д. Н., и
таванско помещение при съседи: стаята на портиера и А. Д. Н., с обща плоскост около
50 кв. м. вътрешни мерки без зидовете, заедно с припадащия се дял от общите части на
зданието в етажната собственост, поменати в чл. 2 от етажната собственост, равни на
1100/23930 идеални части. Посочено е, че апартаментът се намира на партера на
сградата, изградена в /населено място/, парцел XXII a/32, кв. 152, при съседи на
парцела: ул. „Б. М.“, Н. Н. и П. К..
2
С нотариален акт № 25, том 49, дело № 4254/1936г. от дата 09.12.1936г. /л. 8-9/ Д.
Г. В. продава на Е. А. М. същия горепосочен имот, който е описан по следния начин в
този нот. акт: апартаментно помещение, състоящо се от две стаи, кухня, вестибюл,
клозет с изложение към двора на жилищния дом, при съседи вътре в зданието: А. С. М.
/сега Е. А./ и стълбището, заедно с едно избено помещение при съседи: А. М. С. /сега
Е. А./ и А. Д. Н., и таванско помещение при съседи: сграда на партера и А. Д. Н. с обща
плоскост около 50 кв. м. вътрешна мярка без зидовете, заедно с припадащия се дял от
общите части на зданието в етажната собственост, поменати в чл. 2 от закона за
етажната собственост, равна на 1100/23930 ид. ч., което апартаментно помещение се
намира в партера на зданието, бивша собственост на жилищната кооперация „А.“,
построена в един двор от 432,33 кв. м., находящ се в /населено място/ по
регулационния план на гр. София, съставляващо парцел XXII a/32 от кв. 152, при
съседи на целия двор: ул. „Б. М.“, н Н.а и П. К..
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от дата
19.04.2021г., издадено от Столична община, район Възраждане /л. 17/, съгласно което
Е. А. Т., Е. А. М., Е. М. Т. и Е. М. М. са имена на едно и също лице.
Съгласно удостоверение за наследници от 13.09.2022г. /л. 13/, Е. А. Т., което лице
е идентично с Е. А. М., е починала на 05.01.1981г., като е оставила за свои законни
наследници Л. М. Т. – дъщеря и И. М.ов Т. – син. И. Т. е починал на 06.07.1989г., като
е оставил за свои законни наследници съпругата си Ц. Т. /ищцата/ и сина си М. Т.
/ищецът/.
Съобразно представеното удостоверение, издадено през 1982г. от РС – София /л.
18/, Л. М. Т. е подала молба вх. № 24041/14.04.1982г., с която се отказва от
наследството на Е. А. Т., починала на 05.01.1981г., и този отказ е вписан в специалната
книга на съда под № 312/1982г.
От изложеното се налага извода, че ищците са придобили по силата на
наследствено правоприемство при равни квоти собствеността върху описания по-горе
недвижим имот /апартамент/, заедно с принадлежащите към него избено и таванско
помещения.
Предмет на настоящия иск по чл. 108 ЗС е само принадлежащото към имота
/апартамента/ таванско помещение, като изцяло в тежест на ищците е да докажат, че
претендираното от тях таванско помещение под № 3, изобразено на изготвените от
вещото лице по СТЕ скици, принадлежи именно към техния имот. Съдът намира, че
пълно доказване на този факт не е проведено.
Както в нотариалния акт на праводателя на Е. М., така и в нот. акт, с който
последната придобива имота, не е посочена площ на принадлежащото към апартамента
таванско помещение, като и в двата акта са описани само по две граници. В първия
границите са посочени като стаята на портиера и А. Д. Н., а във втория сграда на
партера и А. Д. Н.. Съдът намира, че промяната в първата граница във втория
нотариален акт се дължи на грешка при пренасянето на информацията от първия нот.
акт (№ 27, том 10 от 1936г.), който е ползван при съставянето на втория /л. 9/, предвид
че в първия тази информация е изписана ръкописно, а във втория целият текст е
напечатан. Отделно от това, по делото не са събрани никакви доказателства което и да
е таванско помещение да граничи със „сграда на партера“, което и само по себе си е
алогично, предвид принципното местоположение на партера и на таванските
помещения. Ето защо, съдът приема, че е налице една сигурна граница на таванското
помещение, принадлежащо към имота на ищците, и това е стаята на портиера. От
заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи,
които съдът намира за обосновани, се установява, че стаята на портиера (портиерското
помещение) е под № 1 на изготвените от вещото лице скици /л. 92 и л. 106/, като
3
непосредствено съседно на него е само едно таванско помещение, което е изобразено
под № 2 на скиците. Този извод кореспондира и с показанията на свидетеля Д., която
живее в сградата и изброява таванските помещения от тази страна на сградата (от
дясната част), както следва: портиерна, една друга таванска стая, след това
помещението на М. (№ 3 от скиците, като по делото е установено с категоричност, че
това помещение се владее от ответника), след това има празно таванско помещение и
след това е помещението на други съседи. Следва да се посочи, че макар страните
фактически да спорят за помещения под № 3 и 4, кое таванско помещение принадлежи
на всеки от собствениците се установява от актовете за собственост, а не от
твърденията на страните. Ето защо, съдът е длъжен да изследва точното
местоположение на помещението и неговите граници според съдържанието на актовете
за собственост. По тази причина и не може да се приеме, че понастоящем границите на
претендираното от ищците таванско помещение били коридор, таванско помещение на
Д. И. П. и общо помещение, както се твърди в исковата молба, доколкото подобни
граници не фигурират в нито един от нотариалните актове и тези граници
представляват единствено и само твърдения на ищците, които нямат доказателствена
стойност, тъй като възпроизвеждат изгодни за тях факти.
Другата описана в нотариалните актове граница на таванското помещение,
принадлежащо към апартамента на ищците, е А. Д. Н.. Свидетелят Д. посочва, че
живее в сградата от 1966г., като нейната приятелка, която продала апартамент на
ответника М., била А. А., понастоящем на 97г. Последната била внучка на А. Д., която
построила кооперацията, инвестирала в нея и за това кооперацията се казвала „А.“.
Видно от представения архитектурен проект на сградата /л. 97/, както и от
съдържанието на цитираните по-горе нотариални актове, действително жилищния
кооперативен дом се е казвал „А.“. Свидетелят Д. разказва, че имотът, който
ответникът е придобил, бил първо отчужден от собствениците, след което даден на
„Софжилфонд“. След това имотът бил реституиран на приятелите на свидетеля
(разбирай А. А.), които го продали на ответника, като прехвърлителите ползвали
същото таванско помещение, което ползвал и ответника (№ 3).
Според представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том 1,
дело № 94/2000г. от дата 05.05.2000г. /л. 38/, С. К. Г. и съпругът й Л. А. Г. продават на
своята дъщеря А. Л. Г. апартамент, находящ се в същата сграда на третия етаж с площ
около 80 кв. м., заедно с принадлежащите към него избено помещение при съседи: от
две страни А. Д. Н. и таванско помещение при съседи: Д. Г. В. и А. С. М.. Макар в този
нотариален акт праводател на имота да не е А. А., както сочи свидетелят Д., съдът
намира, че следва да кредитира показанията му. Причината е, че видно от описаните
документи, които са ползвани при съставянето на нот. акт, е налице и нот. акт № 194 от
1998г., тоест през 1998г. е имало друга сделка с имота, която легитимира родителите
на А. Г. – С. Г. и Л. Г. за собственици на имота. Макар този акт да не е представен по
делото, с оглед датата на съставянето му, съдът допуска, че след реституция на имота
на старите собственици, същият може да е бил продаден на тези лица, както посочва
свидетеля. От своя страна, не може да се очаква от свидетеля да е запознат с
документите за собственост на своите съседи, а логично съди по това кои са
собствениците от лицата, които вижда да обитават имота, и от това, което му е
споделено. Ето защо, показанието, че собственик на имота е ответникът М., а се
установява, че такъв реално е съпругата му А., с която към 05.05.2000г. не са били още
в граждански брак /л. 71/, не опорочава показанията в степен на недостоверност. От
събраните доказателства (показанията на свидетелите Б. и Д.) се установява по
несъмнен начин, че ответникът живее в сградата от над 20г., като по изложените по-
горе съображения не може да се приеме, че всеки съсед трябва да знае със сигурност
чия реално е собствеността на обитавания имот. В същото време, апартаментът е
4
придобит първоначално от родителите на А., а бракът между А. и Д. е от 14.05.2000г.
(няколко дни по-късно), което оправдава показанията на свидетеля Д., че приятелите,
за които тя говори, „са продали имота на М.“.
Важно значение в коментирания по-горе нотариален акт от 2000г. /л. 38/ има една
от границите, които се сочи на принадлежащия към този имот таван, а именно Д. Г. В..
Това лице е първоначалният собственик на имота на ищците и праводател на техния
наследодател. Макар настоящото производство да няма за предмет таванското
помещение на ответника (с оглед на което не следва да се провежда пълно и главно
доказване кое точно помещение принадлежи към притежавания от съпругата му имот),
неговите граници спомагат за установяване точното местоположение на таванското
помещение на ищците. По делото няма данни Д. В. да е притежавал друг имот в
сградата, освен този, който е прехвърлил с нот. акт за продажба от 09.12.1936г. на
наследодателя на ищците. Както бе посочено, едната от границите на таванското
помещение на ищците е напълно ясно посочена в първоначално съставения нот. акт
(стаята на портиера) и е установена по делото като помещение № 1. С оглед на което,
таванско помещение № 2 може да се приеме, че е принадлежало на Д. В., което от своя
страна води до извод, че помещението към имота на съпругата на ответницата е
помещение № 3, което граничи с „Д. В.“. Освен това, доколкото свидетелят Д.
разказва, че А. Н.а е баба на А. А., от която е купен имотът на съпругата на ответника,
то това води до съвпадение и на другата граница, а именно помещение № 3, което е
принадлежало първоначално на А. Н.а. Тоест, съдът намира, че при съвкупната
преценка на доказателствените източници може да се изгради обоснован извод, че
принадлежащото към имота на ищците таванско помещение е под № 2 на скиците, а не
под № 3 или № 4 (което не е заявено като принадлежащото на ищците, но пък се
твърди, че именно то им се предоставя от ответника и с него е искал да направят
замяна).
Както бе посочено, в нито един от актовете за собственост на праводателите на
ищците не е посочена площ на притежаваното от тях таванско помещение. Самата
площ обаче не представлява значим индивидуализиращ белег, а такъв съществен
признак са границите. Твърдяната от ищците площ на принадлежащото им таванското
помещение е от 7,4 кв. м., като същата площ е посочена в удостоверението за данъчна
оценка. Последното се издава въз основа на заявени данни от самите собственици при
подаване на данъчната декларация. Представената кадастрална схема на самостоятелен
обект в сграда /л. 12/ е резултат от проведената процедура по нанасяне на имота в
кадастъра. От тази схема не може да се направи извод за точното местоположение на
описаното в нея таванско помещение. Самите отразявания в кадастъра нямат вещно-
правно действие, тоест не пораждат и не променят вещни права. Констатациите на
правоспособно лице за извършване на дейности по кадастъра нямат и обвързващо
значение за съда. На изготвената от инж. Ив. Т.ов схема /л. 88/, която е послужила за
нанасяне в кадастъра, не е ясно точно за кое таванско помещение се отнася. От
показанията на свидетеля Б., който е присъствал при извършването на замерването от
инж. Т.ов и именно той е отворил двете помещения, с оглед на което се явява очевидец,
се установява, че инж. Т.ов е замерил таванските помещения, които са му посочени от
присъстващите. Това поведение е логично, доколкото целта на извършеното замерване
е да се определи площта на помещението и да се онагледи неговото фактическо
архитектурно положение, за да може да бъде отразено в кадастъра. Тоест, това
правоспособно лице по кадастъра въобще не разполага с компетентност и правомощия
да изследва принадлежността на правото на собственост върху помещенията, а
извършва само специализирана кадастрална дейност.
Съдът не възприема начина на определяне на площта на помещението в
изготвената схема (л. 88), доколкото е видно, че същата е изчислена само по червения
5
контур, а не по кафявия, който реално обхваща цялата площ. В нея е посочено, че
площта е определена в съответствие с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. и при спазване на условията на пар. 2 от допълнителните разпоредби на
Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004г.). Съгласно цитираната норма на чл.
4, ал. 5, площите на самостоятелните обекти се извличат от акта за собственост, а при
липса на данни за площта в акта - от инвестиционния проект и придружаващата го
документация. При липса на данни от акта за собственост или от инвестиционния
проект и придружаващата го документация, площта се изчислява от правоспособно
лице по кадастър след измерване на място, при спазване условията на §2 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.).
Съгласно пар. 2, ал. 1 от ДР на втората наредба, застроена площ на самостоятелни
обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п.) е площта,
ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на
обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към
общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта (жилище и др. п.) се
прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им
конструктивни очертания. Според ал. 3, когато външната стена е с прозорци, балкони
или лоджии, към застроената площ на обекта се включва цялата й дебелина. Когато
външната стена е без прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ се включва
само половината от дебелината на стената, а останалата част от външната стена се
причислява като обща част на сградата.
При тълкуване съдържанието на горните норми се налага изводът, че няма
изискване и правило площта на един имот или помещение да се измерва само при
наличие на определена височина над 1,50м, както е направил инж. Т.ов. Последният
ясно е посочил, че площта от 7,4 кв. м. е единствено очертаната в червения контур,
която обхваща само частта от помещението с височина над 1,50м., но не и останалата
част с височина под 1,50м. Съдът намира тези замервания за неправилни, като изцяло
кредитира измерванията, направени от вещото лице Д. по приетите първоначална и
допълнителна СТЕ, тъй като вещото лице е измерила реално цялата площ на
помещенията именно както изискват цитираните по-горе правила. С оглед на това,
вещото лице Д. посочва, че таванско помещение № 2 е с площ от 7,40 кв. м., таванско
помещение № 3 с площ от 10,50 кв. м., а таванско помещение № 4 с площ от 9,72 кв. м.
Тази площ обхваща пълната площ на помещенията, а не само тази с височина над
1,50м. Единственото помещение, което е с твърдяната от ищците площ от 7,4 кв. м., е
помещение № 2.
Съдът намира, че останалите събрани доказателства по делото не могат да доведат
до различен извод. Свидетелят Стоянов посочва, че бил приятел със съпруга на ищцата
– И., който починал, и е посещавал имотът им. Описва, че таванското им помещение се
намирало, както следва: от входа за таванските помещения от лявата страна имало две
помещения – едно отдясно и едно отляво като се стои срещу вратата на помещението и
лявото било тяхно, в което са носили стари вещи. Посочва, че същото било с площ
около 7-8 кв. м. Тези показания не могат да обосноват извод за принадлежността на
правото на собственост на конкретното таванско помещение, тъй като тази
собственост се доказва с актове за собственост. Същите единствено могат да установят
упражняваната фактическа власт върху помещението към конкретния възпроизведен
момент. В настоящото производство ищците са навели като собственическо основание
единствено наследствено правоприемство, с оглед на което дали и колко дълго е
упражнявана фактическа власт върху някакво друго таванско помещение е без
значение. Изложеното се отнася и досежно показанията на свидетеля Б., от които
6
несъмнено се установява, че ответникът владее таванско помещение № 3 и таванско
помещение № 4, предвид че именно той му е предоставил ключовете за тези две
тавански помещения. Наличието или липсата на основание за упражняваната
фактическа власт обаче представлява втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, а
първата е доказване на собствеността върху имота. Доколкото в настоящото
производство не е проведено пълно доказване претендираното таванско помещение №
3 да принадлежи към имота на ищците, дали и от кого се ползва същото се явява без
значение.
Представените договори за наем и анекса към тях, нотариална покана и
констативен протокол не допринасят за формиране на различни изводи у съда,
доколкото предметът на договорите за наем е само апартаментът и нямат отношение
към таванските помещения, а изпратената покана и констативния протокол биха имали
значение евентуално за поставяне в забава на длъжника по иска по чл. 59 ЗЗД, но
нямат пряко отношение към основателността на иска по чл. 108 ЗС.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл. 108 ЗС се
явява недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Искът по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползата, от която
собственикът е лишен, през времето, в което имотът е бил ползван от друго лице, е
обусловен от изхода по спора по иска по чл. 108 ЗС. Тоест, за да бъде уважен този иск,
на първо място трябва да бъде доказано, че ищецът е бил собственик на имота през
претендирания период. Предвид че настоящият съдебен състав приема иска по чл. 108
ЗС за неоснователен, това води като резултат до неоснователност и на иска по чл. 59
ЗЗД, който също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но същият не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, и М. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу Д. И. П., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/ искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59
ЗЗД за признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на
наследствено правоприемство на таванско помещение под № 3, изобразено на
изготвените по делото скици към СТЕ на л. 92 и л. 106, приподписани от съдията-
докладчик и представляващи неразделна част от решението, принадлежащо към техния
собствен недвижим имот, представляващ апартамент на партера в сградата, намираща
се в /населено място/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****************, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху това
таванско помещение под № 3 от скиците, както и за осъждане на ответника да им
заплати сумата от 600лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
помещението за периода 05.07.2022г.-06.10.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8