М О Т И В И към Присъда № 380 от 07.12.2010
г., постановена по н.о.х.дело № 2312 по описа на Районен съд- П. за 2010 г.
Районна прокуратура- П. е
повдигнала обвинение против подсъдимия К.Н.Ю. ***, за престъпление по чл. 316,
във връзка с чл. 308 ал. 2 във връзка с ал. 1 вр. чл.
26 ал. 1 от Наказателния кодекс НК), за това, че при условията на продължавано
престъпление през месец декември 2008
г. в град М.пред И.М.- инструктор в Учебен център „Артон” ООД- град М., съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ- свидетелство за завършено основно образование, серия Е-01 №
004301 с рег. № 22-34/ 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”-
село К.на негово име и на 13.05.2009 г. в град П., пред М.В.- служител на
сектор „КАТ-ПП” при ОД на МВР град П., при подаване на заявление А 01477483,
съзнателно се е ползвал от същия документ, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Производството по делото се
проведе при условията на задочното производство поради отсъствието на подсъдимия,
който се представляваше и защитаваше по делото от назначен му служебен защитник.
Прокурорът поддържа обвинението
във вида, в който е внесено, като пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание „лишаване от свобода”, като същото бъде отложено с изпитателен срок
от три години.
Служебният защитник не оспорва обективната
и субективна съставомерност на деянието, в извършване
на което е обвинен подсъдимият, като моли за налагане на минимално наказание,
при превес на смекчаващите обстоятелства.
Районен съд- П., като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ю. нямал нямал
завършено основано образование, но през 2008 г. решил да завърши шофьорски курс и да се
сдобие със свидетелство за управление на МПС. Съгласно нормативните изисквания
при записване в учебните центрове на лицензираните
школи за придобиване на правоспособност кандидат- водачите е необходимо да се
представят съответни документи, сред които задължително се изисква и заверено
копие от завършено минимум основно образование.
През месец декември 2008 г. в град М.подсъдимият
се срещнал със св. И.М.- преподавател- инструктор към учебен център „Артон” ООД- град М.и изявил желание да започне курс по
теоретична и практическа подготовка за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като му
било разяснено какви били необходимите документи за започване на курса. По-
късно през същия месец подсъдимият представил пълния набор от документи за
започване на курса, сред които било и копие от свидетелство за завършено
основно образование, серия Е- 01 № 004301 с рег. № 22-34/ 23.06.2001 г.,
издадено от ОУ „Св. св. Кирил и Методий”- с. К.. Върху копието той написал
„вярно с оригинала” и се подписал, като запазил за себе си оригиналния документ.
Бил записан в регистъра на учебния център под № 22/ 22.12.2008 г. и в последствие
издържал успешно теоретичния и практическия изпити.
На 13.05.2010 г. подсъдимият
отишъл в Сектор "Пътна Полиция" КАТ-П. към ОД на МВР- П., за да
подаде документи за издаване на свидетелство за управление на МПС. Представил
попълнено вече заявление за издаване на ДСБГ серия А 01477483 с вх. № 1-3613 /
13.05.2009 г. и необходимия набор от документи съгласно изискванията, сред
които и копие от свидетелство за завършено основно образование, серия Е- 01 №
004301 с рег. № 22-34/ 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. св.Кирил и Методий”-
с. К.пред св. М.В., системен оператор към служба „Квалификации” при КАТ- ОД на
МВР- град П. и пред нея същият положил заверка върху копието от свидетелство за
основно образование "Вярно с оригинала" и се подписал. Длъжностното
лице се усъмнила, че представеното свидетелство за завършено основно
образование е фалшиво и в тази връзка било отправено запитване до Регионалния
инспекторат по образованието в град П..
Изискан е и отговор от Директора
на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”- с.К., в който е посочно,
че лицето е учил от 1997 г.
до 2003 г,
като през този период три пъти е повтаряло V-ти клас, който е завършило през
1999- 2000 г.
с класен ръководител А.И.С.. Никога обаче на същото лице не била издавана
диплома за завършен VІІІ-ми клас, като серийните номера на дипломите, издадени
през 2000- 2001 г.,
не са били с №004301, а започвали от серия Е 2001 и № 2086493 до № 2086509,
издадени на 19.06.2001 г.
В хода на досъдебното
производство подсъдимият е предал доброволно оригинала на свидетелството за
завършено основно образование, за което е съставен протокол за доброволно
предаване.
По делото е изслушана и приета
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че бланката на
дубликата на свидетелството не е оригинална, а същата е изработена на цветен
принтер. Двата отпечатъка от кръгъл печат в бланката дубликат не били положени
от тампонен печат, а били изработени на цветен
лазерен принтер.
От заключението на графологическата експертиза се установява, че подписът и
ръкописният текст „вярно с оригинала”, положени в това свидетелство, не били
положени от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът възприема след
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства- показанията на
свидетелите В. и М., изслушаните експертизи на вещото лице В. и писмените
доказателства по делото- писма от ОД на МВР, справки, протокол за доброволно
предаване, заявление, оригинални документи за издаване на СУМПС, свидетелство
за съдимост, характеристична справка и други.
Събраните доказателства по делото
са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята
съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият е обвинен в
извършване на продължавано документно престъпление- съзнателно ползване на
неистински официален документ- свидетелство за придобито основно образование,
без той да може да отговаря за престъпно създаване на същия.
Той е ползвал документа на първо
място пред инструктора- св. М.- преподавател към учебен център „Артон” ООД- М.с цел да бъде допуснат до практическо и
теоретично обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
като пред преподавателя в негово присъствие лично заверил копието от дипломата
си като написал собственоръчно „вярно с оригинала” и се е подписал.
В последствие е подал и заявление, в сектор „ПП” на ОД на МВР- гр. П. за
издаване на СУМПС, заедно с необходимите за това документи, в това число и
копие на издадената му неистинска диплома за основно образование, пред
съответния служител- св. В., пред която също написал „вярно с оригинала” и се е
подписал.
Във връзка с възникнали съмнения относно редовността
на документа е била извършена служебна проверка и констатирано, че на подсъдимия
никога не му било издавано свидетелство за основно образование.
Поради обстоятелството, че производството е проведено
задочно и в отсъствие на лицето, остава неизяснен момента относно това как и от
къде подсъдимият се е снабдил с неистинския документ. Безспорно е обаче, че той
е съзнавал, че ползва именно неистински документ за удостоверяване на завършено
основно образование пред св. М. като преподавател- инструктор по шофьорски
курсове, във връзка с явяване на изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС и пред св. В.- служител на „КАТ- ПП” при ОД на МВР- П., във
връзка с искане за издаване на свидетелство за управление на МПС. Несъмнено е
съзнавал неистиността на документа, тъй като той не е
завършил необходимия курс на обучение за основно образование в посоченото в
свидетелството учебно заведение. Независимо от това го е използвал, за да
докаже че има завършена такава степен на образование, с цел да бъде уважено
искането му за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверяване на съдържащите се в
него факти, а именно- че лицето притежава изискуемата степен на образование за
получаване на документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла
на чл. 93 т. 5 от НК документ, издаването на който става по установен ред и
форма, от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му. Документът е бил
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето, което се сочи като негов автор, а не на това, което действително го е
съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, деянието правилно е било квалифицирано по чл. 308 ал. 2
от НК и подсъдимият е бил обвинен в извършване на престъпно ползване на
неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование. В
тази връзка безспорно от обективна и субективна страна е бил осъществен състава
на престъплението, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение и в
извършване на което същият бе признат за виновен.
При определяне вида и размера на
конкретното наказание, съдът взе предвид критериите за неговата
индивидуализация по чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат
с налагането му визирани в чл. 36 от НК.
По принцип степента на обществена
опасност на подобно деяние е висока, а на конкретния деец- сравнително ниска,
отчитана на базата на липса на предходни осъждания или криминалистични
регистрации в МВР. Не може да се приеме обаче, че деянието представлява
маловажен случай, защото тук се касае за документно престъпление, предмет на
което е документ, удостоверяващ съответна степен на образование. Подсъдимият не
е осъждан (справка за съдимост- л. 73), сред обществото не е познат с
криминални прояви и се ползва с добро име по местоживеене (характеристична
справка- л. 71). Деянието е на формално извършване, като вредни последици от
него не са постъпили. Отегчаващи обстоятелства не се установяват. В тази връзка
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи
наказанието при условията на чл. 54 ал. 1 от НК и наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години.
Съдът намира, че с така
наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефекта на личната и генерална
превенция. Целта на наказанието е с него да намери приложение идеята на
законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно
негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален
резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на осъдения съдът
приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са
налице предпоставките на закона за приложение на института на условното
осъждане. Подсъдимият не е осъждан преди това и няма установени престъпни
навици. Обстоятелството, че деянието е извършено при условията на чл. 26 ал. 1
от НК, а именно- продължавано престъпление, обуславя факта на така определения
по- висок от най- минималния размер на наложеното наказание, с което според
съдът могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави.
На основание чл. 53 ал. 1 буква
„а” от НК веществените доказателства, а именно- процесното
свидетелство за завършено образование, да се отнеме в полза на държавата, като
след влизане в сила на присъдата, следва да се унищожи.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени
разноските по делото в размер на 150 лева- за изготвените експертизи, платими
по сметка на ОД на МВР- П., както и 15 лева по сметка на Районен съд- П.- за явяването
на вещото лице в съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър
Точевски/