Решение по дело №755/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20207200700755
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 25 февруари 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 09 февруари 2021 година в състав:

 

Съдия: Диан Василев

 

при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  ………    административно дело № 755…… по   описа   за  2020  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по чл.197, ал.2 от ДОПК .

Образувано по постъпило в съда оспорване от А.В.И., насочено срещу решение №261 от 08.12.2020г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба на А. И., срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки(ПНОМ), изх. №С2000018-023-0003519/24.11.2020г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе.

Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на оспореното решение, издадено в нарушение на разпоредби от ДОПК и при неспазване на основни принципи, разписани в чл.2 от ДОПК и чл.6 от АПК. Твърди се, че възбранените имоти следвало да бъдат оценени по пазарна, а не по данъчна оценка. Извършва се и анализ на ПНОМ, което жалбоподателят също счита за незаконосъобразно, за което релевира аргументи в жалбата си.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърдения с решението отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С2000018-023-0003519/24.11.2020г., постановен от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна.

Ответникът - директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния представител - главен юрисконсулт Р. М. счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001820002466-020-003/04.09.2020г. срещу А.В.И., ЕГН ********** е образувано ревизионно производство по реда на чл.122 от ДОПК за определяне на основата за облагане на ревизираното лице с данъци и осигурителни вноски.

 С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С2000018-023-0003519 от 24.11.2020г., са наложени следните обезпечителни мерки спрямо жалбоподателя - Възбрана върху недвижими имоти както следва : 1. Земя и сграда, Земя в гр. Русе, ул. Цар Асен №15-17 с идентификатор 63427.2.2047, с 132.44 кв.м. /24257 % ид.ч. от 565 кв.м. и данъчна оценка(ДО) за частта 572.20 лева. и 2. Жилище в гр. Русе, ул. Цар Асен №15-17, ет.2, ап.2 с идентификатор 63427,2.2047.1.2., с площ 39.24 кв.м. и ДО 31 712,10 лева, площ 171.68 кв.м, находящ се в гр. Русе, област Русе, ул. „Цар Асен“ № 15-17, ет. 2, ап. 2 - Заповед за одобрение на КККР № РД-18-18/16.05.2007г., на изпълнителен директор на АК, с граници за земята с идентификатор 63427.22047 - идентификатори 63427.2.1882, 63427.2_2040, 63427.2.2044, 63427.2.2049, 63427,22050 за жилище, апартамент с идентификатор 63427.2.2047.1.2 - идентификатори 63427.2.2047.1.2, 63427.2.2047.1.19,   63427.2,2047.1.3. 63427.2.2047.1.6.

Постановлението, с което е наложена обезпечителната мерка е издадено във връзка с постъпило мотивирано искане №Р-03001820002466-039-001/19.11.2020 г. от И. В.. на длъжност гл. инспектор по приходите и ръководител на извършваната ревизия. Съгласно мотивите в отправеното искане ревизионното производство е във връзка с установени обстоятелства за определяне на данъчна основа за облагане с данъци, като ревизираното лице не било представило доказателства  за обстоятелства по чл.122 от ДОПК.

С оглед предполагаемия размер на публичните задължения, органът по приходите, извършващ ревизията, е стигнал до извод, че събирането на бъдещото задължение значително ще се затрудни, а от страна на  публичния изпълнител е констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен орган по приходите, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК и е наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С2000018-023-0003519/24.11.2020г.

Дружеството жалбоподател е подало жалба с вх.№ 29319/02.12.2020 г.  за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.197, ал.1 oт ДОПК. След преглед на редовността на жалбата същата с решение №261 от 08.12.2020г. на директора на ТД на НАП Варна е оставена без уважение, а ПНОМ е потвърдено.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването. При липса на данни, представени от АО за момента на връчване на оспореното решение, съдът приема, че е в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, както и при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната допустимост.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

От своя страна и акта за налагане на обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Първата предпоставка е установяване висящност на ревизионно производство– такова се доказва да е налице към датата на издаване на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Конкретното ревизионното производство срещу А.В.И. е образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001820002466-020-003/04.09.2020г. и следователно, по аргумент от чл. 112, ал. 1 ДОПК, от тази дата е в ход ревизионно производство.

Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, според която предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната мярка, а именно, че целта е да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника и да му се отнеме възможността на се разпореди с активите си, преди да е започнала процедура по принудителното им събиране. Налагането на обезпечение се мотивира и с опасността удовлетворението на публичното вземане да бъде невъзможно или да бъде значително затруднено.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно  чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание; или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка.

Според първата хипотеза на  чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя, въпреки дадените от съда указания с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, безспорно се установява, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.

Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, понеже ревизираното лице по данни от извършената проверка притежава само недвижими имоти и затова органът по приходите е насочил обезпечителните мерки срещу тях с налагането на възбрана върху недвижими имот, по реда на чл.205 от ДОПК. Този имот не е единствен за лицето, и не се нарушава и правилото за несеквестируемост, разписано в чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП- град Варна. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.

Настоящият съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и доказателства и се извличат от естеството и характера извършваната ревизия по чл.122 от ДОПК и липсата на представени от ревизираното лице доказателства и документи, опровергаващи установените от данъчните органи обстоятелства. Конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД на НАП- град Варна.

Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП- град Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №С2000018-023-0003519/24.11.2020г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Неоснователни остават възраженията, релевирани с жалбата до АС Русе от адресата на предварителните обезпечителни мерки, че са нарушени основни принципи в ДОПК и АПК, както и твърдението, че била нарушена разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК, тъй като имота/ите били оценени по данъчна оценка, а не по пазарна стойност. Именно последната норма сочи, че „Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка“. Неоснователно е и възражението, че стойността на тези имоти надхвърля многократно предполагаемата дължима сума, предвид установеното от ревизиращия орган. В самото постановление е записано, че обезпечението е до размера на дълга.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна чрез процесуален представител, жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. В полза на Национална агенция за приходите, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.

Предвид изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.И. против решение №261 от 08.12.2020г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата й срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. №С2000018-023-0003519/24.11.2020г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе.

Осъжда А.В.И. ***, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 (Сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

СЪДИЯ: