Р Е Ш Е Н И Е № 123
Гр. Разград, 14 октомври 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело №130 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Т. В. М. от с.С., обл.Р. против Заповед №19-1075-000269/25.04.2019г. за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на Началник група към
Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Разград, с която на основание чл.171, т.2а, б "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията
на собственото му ППС за срок от една година.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази
заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С
оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не ангажира съда със становище по нея.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно изричната норма на
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че
от 20.00 часа на 24.04.2019 г. до 08.00 часа на 25.04.2019г. полицейските служители Й. Й. и С. Ц. (разпитани
като свидетели) са били наряд и са изпълнявали дейност по контрол на пътното
движение на територията на област Разград.
На 24.04.2019 г. около 20, 20 часа те се движели с
полицейския автомобил по пътя гр.Разград- гр.Лозница, когато забелязали
автомобил „Сузуки Витара“ с
рег. № ********, натоварен с дърва, който се движел по път ІІІ-206, преминал през
кръстовището за с.Градина, в посока с. Студенец и продължил по черния път. Полицейските служители подали звуков и
светлинен сигнал, но водачът на МПС не реагирал и продължил движението си. Извършена
е проверка на документите на автомобила и водача, при която е установено, че
той е собственост на жалбоподателя Т. В. М., който бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред с влязла в сила ЗППАМ
№18-0296-000114/06.08.2018г. С оглед на това той бил посетен на домашния му
адрес и срещу него е съставен и АУАН бл.№ 0363494/24.04.2019г. за това, че
управлявал процесното МПС след като е бил лишен от това право по административен ред - нарушение по чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Този АУАН е съставен в негово присъствие, като му е предявен
да се запознае със съдържанието му, но той отказал да го подпише. Отказът е надлежно
удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел. Въз основа на така установените факти е издадена
процесната ЗППАМ №19-1075-000269/25.04.2019г. на Началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Разград, с която на основание чл.171, т.2а, б. "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията
на собственото му ППС за срок от една година. Тази заповед е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като
постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и приложената Заповед
№330з-1984/06.10.2017г. на директора на ОДМВР. Заповедта е издадена в надлежна
писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми.
Правилно е приложен и материалният закон. Според чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство“ на водач и собственик, който управлява моторно
превозно средство, след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред.
В хода на производството е безспорно
установено, че на посочените дата и място Т. В. М. е управлявал процесното МПС, след като е бил лишен от това право по административен
ред. Нарушението на водача е установено от компетентните длъжностни лица с
редовно съставен АУАН, при спазване на процесуалните правила и норми. Съгласно
нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП този АУАН има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които
да установяват противното. Този извод не
се оборва от показанията на свидетелката К. С., която живее на съпружески
начала с жалбоподателя. Пред съда тя заявява, че тя е управлявала МПС. Тези
показания обаче са в противоречие на всички други доказателства, житейски
нелогични и дадени от лице, което е заинтересовано и явно цели да се изключи
отговорността на нейния фактически съпруг и да се избегнат неблагоприятните
последици от издадения административен акт. С оглед на това съдът намира, че не
следва да се кредитират. Показанията на другия свидетел М. В. М. (брат на
жалбоподателя) също са дадени от заинтересовано лице от една страна, а от друга
страна те се явяват неотносими към
конкретния спор, тъй като той не е пътувал с жалбоподателя и не е възприел
пряко и непосредствено кой е управлявал процесния автомобил към инкриминирания момент
на проверката.
В хода на съдебното производство са разпитани като
свидетели полицейските служители Й. Й. и С. Ц. Те категорично и недвусмислено
заявяват, че ясно и точно са възприели, че процесният автомобил се управлявал
от Т. М. Техните показания са непротиворечиви, последователни и в съответствие
с другите писмени доказателства (докладни записки, обяснения и АУАН), поради
което съдът приема, че следва да се кредитират изцяло като обективни.
С оглед на това съдът намира, че са били налице
фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния
орган за да постанови своя акт. В този
случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при
установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат
превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят
неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време
действие от една година. Определеният
срок е в максималния размер, предвиден от закона, но съответен на степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Видно от приложената справка за наложените му наказания за
нарушения по ЗДвП той е многократно наказван, което сочи на упорито и трайно
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, поради което определянето
на максимален срок в процесната ЗППАМ се явява справедливо и обосновано.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. В. М. от с.С., обл.Р. против
Заповед № 19-1075-000269/25.04.2019 г. за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Разград, с която на основание
чл.171, т.2а, б "а" от ЗДвП е
постановено прекратяване на регистрацията на собственото му ППС за срок от една
година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/