Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 15.05.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 25.04.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Кирилка Илиева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7394 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Определение от 15.02.2021г., постановено по гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-18 състав, на основание чл. 213 от ГПК, са съединени за разглеждане в едно производство гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, 1-18 състав и гр. дело № 2402/2020г. по описа на СГС, I- 20 състав, като е разпоредено производството да продължи под гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, 1-18 състав.
С Решение № 353/19.02.2020г. на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л.Е.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********, пред Софийски градски съд. Въз основа на исковата претенция е образувано гр. дело № 2402/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-20 състав, с цена на иска в размер на 2 800 963,74 лв.
С Решение № 1265/15.07.2020 г. на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л.Е.К. с ЕГН ********** пред Софийски градски съд. Въз основа на исковата претенция е образувано гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-18 състав, с цена на иска в размер на 81 000 лв.
С Определение №265826/27.10.2023г., постановено по настоящето дело, на основание чл.233 ГПК, е прекратено производството по делото в частта му, с която са предявени следните искове от КПКОНПИ срещу Л.Е.К., с ЕГН:**********, и С.С.К., с ЕГН:**********, за отнемане в полза на държавата на следните суми от ответниците:
- сумата в размер на 200 000 лева, предоставена от трето лице и установена по досъдебното производство;
- сумата в размер на 341 772,37 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „В.СПА Резорт“ ЕООД.
- сумата в размер на 11 500 лева, представляваща пазарна стойност на отчужденото движимо имущество към настоящия момент.
- сумата в размер на 13 001,11 лева, представляваща вноска по сметка от проверяваното
лице;
- сумата в размер на 36 833,50 лева, представляваща вноска по сметка от трето лице;
- сумата в размер на 1 192 000 лева, представляваща изтеглени средства от Л.К. от разплащателна сметка № *************“;
- сумата в размер на 874 488,33 лева, представляваща вноски по сметки на Адвокатско дружество „К. и П.“.
- сумата в размер на 89 209,63 лева, представляваща вноска по сметка от С.К.;
- сумата в размер на 2 301,47 лева, представляваща вноска по кредитна карта от С.К.;
- сумата в размер на 35 707,33 лева, представляваща вноска по сметка от трето лице.
- сума в размер на 31 000 лева, внесена в брой през 2018 г. от Л.К. по сметка BG*************, открита в „Юробанк България“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „К. и П.“;
- сума в размер на 50 000 лева, внесена в брой през 2019 г. от Л.К. по сметка № ********, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр Адвокатско дружество „К. и П.“.
С Определение №265826/27.10.2023г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 214 ГПК е допуснато намаляване на цената на предявения иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество по настоящето дело от 2 881 963,74 лв. на 4 150 лв., като производството по делото е продължило в следните му части за отнемане в полза на държавата на следните суми от ответниците както следва:
-На основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.Е.К.. ЕГН **********, с цена на иска в размер на 1 650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност 1 650 лв. от капитала на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК********.
-На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.С.К., ЕГН **********. с цена на иска в размер на 2 500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС К. 2005“ ЕООД, ЕИК ********.
В законоустановения срок са подадени отговор на исковата молба от ответниците Л.Е.К. и С.С.К., с които се възразява, че производството по делото е недопустимо. При условията на евентуалност искат отхвърляне на исковете като неоснователни.Твърдят, че никога не са придобивали, притежавали, контролирали и не са правили разпореждания с незаконно придобито имущество. Твърдят, че липсват основания за отнемане на незаконно придобито имущество по смисъла на ЗОНПИ. Оспорват да е налице значително несъответствие в имуществото им по смисъла на ЗОНПИ.Иска присъждане на направените по делото разноски.
След като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение №85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар. „гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещно-прехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Съгласно постоянната съдебна практика установяването на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, а не въпрос на тяхната допустимост. В този смисъл е Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о.
По основателността:
За да възникне потестативното
право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде
установено наличието на следните предпоставки (юридически факти):
1) проверяваното лице, с
което останалите ответници са свързани лица (чрез
брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да
е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в
чл. 108 ЗОНПИ;
2) ответниците
да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за
което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото
и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150
000 лева за целия проверяван период
3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в
период от 10 години назад от предявяване на иска и
4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Първите три материални предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото,
което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
Видно от писмените доказателства производството
по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Специализирана прокуратура
с вх. № УВКП- 605/21.05.2018г., с което уведомява, че лицето Л.Е. К. е
привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 26/2018г. по
описа на СО- СП, пр. пр. № 287/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК,
което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ.
От справка в НБДН е видно, че Л.Е.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********
са съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.04.1993г.
Проверяваният период е от 22.05.2008г. до 22.05.2018г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от
ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107,
ал. 1 от същия, ЗОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може
да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима
законова презумпция, според която "обосновано предположение" е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице.
С ТР № 4/2021 г. на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява
"имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на
ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане
паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. Със същото тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на §1
т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само
правата, но не и задълженията ("собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях" ).
Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването
е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не
е противопоставимо на държавата, имуществото се
отнема от "приобретателя". "Стoйнocттa нa т.нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa
нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa проверявания
пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице,
на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания
период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на
придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в
полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като
се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на
проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице
съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е
налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане."
С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно
нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото
и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Прилагайки същия подход по т. 2 на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС се приема, че
"Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в
икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани
средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са
налице и останалите условия за отнемане по закона.Не могат да бъдат предмет на
отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето
или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по
чл. 153 ЗОНПИ, респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не
предвижда такава възможност.". В тежест на КОНПИ е да докаже какво
имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в началото и в края
на проверявания период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които
не са налични в края на изследвания период, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не
подлежат на отнемане.
Основната предпоставка за отнемането е
установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в
началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е
тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и
ако това увеличение надхвърля посочения в пар. 1, т.
3 ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение
подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. В този
смисъл е и Решение №50116/03.04.2024г. по гр.д.№3698/2021г. на ВКС, IV г.о.
От заключението по СОЕ на в.л. Г. Х. е видно,
че за проверявания период ответниците са придобили
имущество на обща стойност 51 523,00лева, което е налично и към края на
проверявания период. В тази сума се включва сума в размер на 47 371лв. на придобитите през
процесния период МПС, както и дружествени дялове на
обща стойност 4152лв.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г.,
на ВКС, ІV г.о., в случаи като
настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как
да се формира значително несъответствие по смисъла пар.
1, т. 3 ДР ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР ЗОНПИ.Доколкото значителното несъответствие
по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по
чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, то и липсата му води до отхвърлянето на исковете като
неоснователни.
Предвид гореизложеното и исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 4, във вр. с ал. 1 ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски и възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с прекратената част от делото.
Съдът намира, че следва
да осъди ищеца да заплати на всеки от двамата ответници
сумата от по 1000лв., представляваща направени по делото разноски за
експертизи.
Съгласно Определение № 2833 от 4.10.2023 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г. о., ГК, схващането, че комисията не
дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на
незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на
Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този закон не се съдържат
специални разпоредби за държавните такси. Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото
чрез производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата
не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК/решение № 215 от
12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012
г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия закон за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм., 23.01.2018 г. и в
сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на
държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.)
и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана
практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато
искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от
3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. №
3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV
ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.
Предвид първоначалната цена
на иска в настоящето производство от 2 881 963,74 лв., то и съдът намира, че
следва да осъди ищеца да заплати държавна такса в размер на 115 278,55лв. по
сметка на СГС.
Предвид гореизложеното и на основание чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:.********* и С.С.К. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. А. П., с правно основание чл. 153, ал.1 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4 150 лв., формирано както следва:
-На основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.Е.К.. ЕГН **********, с цена на иска в размер на 1 650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност 1 650 лв. от капитала на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК *********.
-На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.С.К., ЕГН **********. с цена на иска в размер на 2 500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС К. 2005“ ЕООД, ЕИК **********.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********** и адрес: гр.София, пл.“********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 115 278,55лв., представляваща държавна такса за настоящето производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“*******, да заплати на Л.Е.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. А. П., сумата от 1000лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:*********** и адрес: гр.София, пл.“******, да заплати на С.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. А. П., сумата от 1000лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: