№ 27869
гр. София, 08.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110123442 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10, т. 12, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК от К. Д. Р., ЕГН **********, с адрес ****, с
пълномощник адв. М. М., с адрес ***, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от всеки двама от изпълнителните директори заедно: ***
с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
720031287882 от 15.12.2023 г. поради противоречие със закона.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника договор
за потребителски кредит № 720031287882 от 15.12.2023 г., съгласно който
получила сума в размер от 500 лева, при ГПР 59.35 %, годишен лихвен
процент – 47.63 %, като се задължила да върне сума в размер от 1057.40 лева
за срок от 18 месеца. Съгласно чл. 7.1. от договора, ищцата следвало да
заплати и Застраховка „Живот“ в размер на 245.52 лева. Поддържа, че
процесният договор е недействителен, тъй като не е посочен приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му, както и дали същият е
фиксиран за целия срок или е променлив. На следващо място, не е посочено
нито в договора, нито в погасителния план какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, както и на дължимата
неустойка с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително приложения. Сочи, че договорът е недействителен поради
липсата на яснота относно формирането на годишния процент на разходите,
както и дали същият обхваща всички разходи по кредита. Твърди се, че
сумата, дължима за застраховката по кредита, както и тази за неустойка, не са
включени в годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент.
Поддържа, че посоченият ГПР в размер на 59.35 % надхвърля максимално
допустимия съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК размер на ГПР – 50 %. Посочва, че в
договора за потребителски кредит и погасителния план към него, не се
съдържала посочената в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация.
Предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, счита, че целият договор е
недействителен.
1
С исковата молба е представен договор за потребителски кредит от
15.12.2023 г., който следва да бъде допуснат.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника
със становище за допустимост, но неоснователност на исковете. На първо
място се твърди, че към датата на сключване на договора, максималният
допустим размер на ГПР е в размер на 65.5 %, а не на 50 %, както и че в
договора са посочени размер на лихвения процент и метод на изчисляването
му. Счита, че по-големият размер на лихвения процент, спрямо средния такъв,
не е основание за нищожност, тъй като разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
не предписва уговорка относно размера на лихвения процент, тъй като същият
се определя от страните, а и ищецът не посочил необходимост лихвеният
процент да бъде редуциран до средния такъв. Поддържа, че противоречието
на договора с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК не е основание за
недействителност на същия съгласно чл. 22 ЗПК. Намира, че задължение на
кредитора е да информира потребителя за размера на ГПР, изразен като
годишен процент от общия размер на кредита, но не и да разяснява как е
изчислен ГПР, кои разходи се включват в него, тъй като тази информация била
налична в закона, а и не би могла да бъде предоставена по ясен и разбираем за
потребителя начин. Относно твърденията в исковата молба във връзка със
сумите, дължими по застрахователния договор, ответникът твърди, че
сключването на такъв не е било условие за сключване на договора за кредит,
поради което ирелевантно се явявало обстоятелството, че страна по
застрахователния договор е ответникът, както и се оспорва застрахователните
премии да представляват разход, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди
се, че заемополучателят е бил наясно каква част от дълга се погасява с всяка
вноска, тъй като в погасителния план се съдържала разбивка на задълженията,
като се сочи, че от страна на потребителя не е постъпвало искане за
получаване на извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, съдържащ разбивка на всяка от
вноските.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК, ищецът следва да докаже сключването на процесния договор за
потребителски кредит,да установи обстоятелствата,от които следва,че
договорът не би могъл валидно да обвързва страните,а в тежест на ответника е
възложено доказването,че при сключване на договора са спазени
изискванията,регламентирани съгласно императивни правни
норми,регламентирани в ЗПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писменото доказателство – договор за потребителски
кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.10.2024 г., от 10,15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да
им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3