№ 247
гр. Русе, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500332 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Юробанк България“АД със седалище и адрес на управление гр.София
обжалва Решение № 245 от 25.02.2022, постановено по гр.д.№ 3933/21 по
описа на РРС в частта, в която е уважен предявеният срещу банката иск за
сумата от 905.26лв, ведно със законната лихва и разноски. Излагат се
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на приложимия
материален закон, необоснованост и допускане на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният
иск за заплащане на сумата от 905.26лв бъде отхвърлен. Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемата С.Р.А. счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно. Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
От събраните по делото писмени доказателства в първата инстанция е
установено, че на 27.02.2007 между „Българска пощенска банка“АД/ сега
„Юробанк България“АД / и С.Р.А. е сключен договор за разплащателна
сметка на физически лица като към тази сметка и е издадена и дебитна карта,
за което на същата дата между страните е сключен договор.
Установено е ,че на 22.10.2016 С.А. е имала по сметката си 999.13лв, за
което е направила справка в банкомат на банката, а на 24.10.2016г баланса по
сметката й е бил в размер на 77.64лв. На същата дата А. е подала формуляр за
1
оспорване на транзакции, извършени с дебитната и карта. По това оспорване
банката е отговорила с писма от 02.11.2016 и от 21.12.2016г, според които на
23.10.2016 в 13.39ч е регистрирана успешна транзакция в размер на 50лв на
виртуален ПОС ********** в интернет портал EASY PAY, на същата дата
13.42ч е регистрирана успешна транзакция в размер на 250лв от същия
виртуален ПОС в същия интернет портал, както и на същата дата в 13.53ч. е
регистрирана успешна интернет транзакция в размер на 400лв от същия
виртуален ПОС в същия интернет портал. Плащанията са извършени към
Национала лотария от сайта play.7777.bg от клиент и имейл,посочени в
писмото на л.20 от делото. Банката е установила също, че са налице
извършени транзакции с дебитната карта на А. на виртуален ПОС терминал
на търговец Elyland LLC. По делото е представена и разпечатка от тези
извършени транзакции/л.21 от делото/
Образувана е била преписка 188200-5003/16 на ОДМВР-Русе, която с
Постановление от 10.03.2017г е изпратена на Окръжна прокуратура-Пловдив
по компетентност. Видно от Постановление от 11.10.2017г на прокурор при
Окръжна прокуратура-Пловдив наказателното производство по ДП № 95/17,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.249,ал.1 НК е спряно.
При така установената фактическа обстановка предявеният иск следва
да се квалифицира като такъв по чл.57,ал.2 Закон за платежните услуги и
платежните системи/ЗПУПС/-отм. Действително първоинстанционният съд в
доклада по делото е квалифицирал иска по чл.79, ал.1 ЗПУПС, а в решението
си е направил правилната квалификация, но това нарушение не е съществено
с оглед идентичното съдържание на двете разпоредби.
Жалбоподателят е оспорил, че С.Р.А. има качеството на „потребител“
по смисъла на същия закон. Това възражение е неоснователно. В §1,т.23 от ДР
на ЗПУПС/отм/ е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ по
смисъла на този закон. Това е физическо лице-ползвател на платежна услуга,
което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност,
различна от неговата търговска или професионална дейност. Сключвайки
като физическо лице договори с банката за разкриване на разплащателна
сметка и дебитна карта към нея, ищцата получава качеството на „потребител“
по смисъла на закона за извършваните от нея разплащания чрез тази банкова
сметка и дебитна карта. Обстоятелството, че оспорените от ищцата плащания
са извършени, предимно в интернет, не променя качеството и на
„потребител“ по смисъла на закона. В този смисъл не намира приложение
нормата на чл.48,ал.2 ЗПУПС/отм/ и нормите от раздел ІІ „Разрешаване на
платежни операции“, посочени в цитираната разпоредба намират
приложение.
По делото е безспорно, че оспорените от А. транзакции са извършени
чрез използване на издадената й от банката дебитна карта като същите от
външна страна са извършени редовно, но плащанията не са извършени от
ищцата, а от трети лица, т.е чрез използване на данни за номера на картата и
ПИН кода за същата, които са бил предоставени от банката на ищцата. По
времето на извършване на оспорените транзакции дебитната карта е била във
владение на А. и същата е имала задължението да предприеме всички
разумни действия за запазване на персонализираните защитни
характеристики на платежния документ/чл.53, т.3 от ЗПУПС/отм//. Общият
модел на поведение на картодържателя при изпълнение на задължението
2
изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Добросъвестно изпълнение
на задълженията в случая означава съхранение на дебитната карта , да не
попада в държане на трети лица, както и полагане на всички разумни
действия за запазване на персонализирани защитни характеристики, веднага
след получаване на платежния инструмент, включително да не записва
каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния
инструмент. В случая същественото е, че осъществяването на платежните
операции чрез виртуален ПОС терминал е резултат от знание за номера на
дебитната карта и знание на ПИН-кода от страна на наредителя – бил той не
ищцата или трето лице, без регистриране на неуспешни опити за ползването й
и без предварителна справка за наличност по сметките. Без значение за
отговорността на банката в случая е дали тези он-лайн платежни операции
евентуално са извършени от трето лице, щом не е установено
картодържателят да е съхранявал и използвал картата си с грижата на добрия
стопанин. Няма никакви данни самата карта да е ставала обект на
престъпление, посредством което да са извършени оспорените трансакции,
нито, че платецът не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 ЗППС
поради груба небрежност; операциите не са засегнати от техническа повреда
или друг недостатък, регистрирани са и осчетоводени от банката. По делото
има индикации, че компютърът на ищцата чрез който същата е извършвала
он-лайн плащания не е бил достатъчно защитен. Предвид изложеното съдът
намира, че макар и ищцата да има качеството на „потребител“ по смисъла на
закона, са налице основанията на чл. 53, ал. 3, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 и ал. 2
ЗПУПС /отм./ , поради което платецът понася загубите, свързани с всички
неразрешение платежни операции, поради което банката не носи отговорност,
респективно не дължи възстановяване на сумите , представляващи стойността
на неразрешените платежни операции по чл.57,ал.1 и ал.2 от ЗПУПС/отм/. В
този смисъл предявеният иск за възстановяване на тези суми от страна на
банката е неоснователен и следва да се отхвърли. Като се стигнал до обратния
извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено в частта, в която искът на А. е уважен.
С оглед изхода на спора А. дължи направените от банката разноски в
първата инстанция в размер на 300лв разноски за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,ал.8 ГПК
вр чл.27 ЗПП вр чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ определя
в размер на 300лв.
В тежест на въззиваемата са направените от жалбоподателя разноски
във въззивната инстанция в размер на 25лв,заплатена държавна такса и 100лв
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 245 от 25.02.2022г, постановено по гр.д.№
3933/21 по описа на РРС в частта, в която „Юробанк България“ АД е осъдена
да заплати на С.Р.А. сумата 905.26 лв.- представляващи сбор от извършените
неразрешени транзакции на 23.10.2016 г. от 50 лв., 250 лв., 400 лв. към
EasyPay BG и 205,26 лв. на равностойност на 114,47 щатски долара /2,49 USD,
3
55,99 USD и 55,99 USD/ – по извършени неразрешени трансакции към Elyland
LLC, ведно със законната лихва върху нея считано от 13.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и 292.79 лв. разноски по компенсация в
настоящото производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Рени №2, вх.2, ет.6 да
плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-гр.София, район Витоша, бул. Околовръстен път 260 сумата от
600лв, направени разноски в първата инстанция, както и сумата от 125лв
разноски във въззивната инстанция.
Решението в частта, в която искът на С.Р.А. е отхвърлен, като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4