№ 57
гр. Смолян, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 75/05.10.2022 г. по гр. д. № 26/2022 г. Зл. районен
съд отхвърля предявения иск от Ж. С. Х., Н. И. Х. и Ц. И. Х., срещу
Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, с правно
основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79 от ЗС, с който иск ищците
искат съда да признае за установено срещу ответника, че са собственици на
основание давностно владение над 52 години на имот с идентификатор
******** – държавна горска територия, по данни на КК и КР – Зл., с площ на
претендирания имот 1, 891 дка, при граници: сухо дере, държавна горска
територия, сухо дере и пътека – като неоснователен и недоказан.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищците
Ж. С. Х., Н. И. Х. и Ц. И. Х., чрез пълномощник адв. Н. Д., с оплаквания, че е
неправилно, незаконосъобразно и постановени при редица процесуални
нарушения.
Във въззивната жалба се твърди, че претенцията на ищците е, че са
собственици по наследство, неформална делба и давностно владение. Изтъква
се, че имотът не е бил обобществяван законно никога, чрез ДЗС, ТКЗС или
АПК, не е бил одържавяван – национализиран по никой закон и имотът е
останал фамилна собственост по наследство от незапомнени времена. Сочи
се, че ищците не са искали имота да бъде реституиран, тъй като никога не е
бил обобществяван по законов ред, не е бил отнеман и ищците са го ползвали
непрекъснато, неоспорено пред всички, лично и чрез наематели до ден
днешен.
Твърди се във въззивната жалба, че в тежест на ответната страна е
да докаже, че ищците са правили неуспешно стъпки за реституирането му,
както и че са придобили имота на законово основание – чрез обобществяване
по законов път или национализирането му.
1
С оглед твърдението в отговора на исковата молба, че имота е
частна държавна собственост и като такъв не може да бъде придобиван по
давност, в жалбата се сочи, че това обстоятелство не се оспорва от ищците и
те нямат твърдение в тази насока.
Твърди се в жалбата, че от писмените доказателства и заявеното от
вещото лице се установява, че за имота не се правени от ищците постъпки за
реституирането му. Сочи се, че няма записване на имота в емлячния регистър,
но е ноторно известно, че емлячните регистри към настоящия момент са
много повредени, с откъснати страници и не могат да са надежден източник
на пълна информация.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд въобще
не е обсъдил твърдението, че процесния имот не е бил отнеман в периода
1944 – 1989 г., поради което и не е претендирана реституцията му; вместо да
обсъди твърденията в исковата молба, районният съд изцяло е възприел
доводите на ответника, че имота не може да бъде придобиван по давност с
оглед забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна
собственост.
По-нататък в жалбата се прави позоваване на показанията на
свидетелите В. Д. и К. Д., които сочат, че когато имота им бил отдаден под
наем през 1990 г., същият бил подграден със зид, направен от ищците; твърди
се, че ищците са осъществили сделка, отдавайки ги под наем. Сочи се, че
двамата свидетели установяват, че знаят, че имота е на И. и Ж. Х., че имота са
го ползвали необезпокоявани от ответника или от който и да било друг;
косвено свидетелство за това е, че те са съборили старата вила и са построили
нова, бетонен резервоар и подпорни стена.
Твърди се в жалбата, че не е оспорен факта, че имота е
наследствен; не е оспорено твърдението, че имота не е бил обобществяван.
По-нататък в жалбата се твърди, че твърденията на ищците са, че
имота незаконно е записан като държавна частна собственост, а не че са го
придобили по давност; същият е придобит по наследство много преди 1944 г.,
той е наследствен имот, който никога не е отнеман.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалването решение и се постанови решение, с което да уважите иска
изцяло.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Министъра на
земеделието на република България, чрез Д. Ш. – главен юрисконсулт в РДГ
гр. См., с който се оспорва жалбата като неоснователно.
В отговора се изразява съгласие с възприетата от районният съд
фактическа обстановка и направените правни изводи.
По повод изложеното във въззивната жалба в отговора се сочи, че
в жалбата се правят множество твърдения, ,които се припокриват с тези в
исковата молба, без да се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди се,
че ищците не са доказали по никакъв начин, дори чрез гласни доказателства,
правото на собственост върху процесния имот, както към минал период, така
и към настоящия. Твърди се, че ответната страна е представила всички
относими доказателства, чрез които се доказва категорично, че държавата е
собственик и е стопанисвала, в това си качество, чрез залесяване, добив и
реконструкция процесния имот още от 1971 г., видно от лесоустройството на
територията на ТП ДГС Зл.. Сочи се, че се установява, че ищците са
възпрепятствали стопанисването на имота от ТП ДГС гр. Зл. чрез изграждане
на ограждения, изкореняване на дървета и незаконно строителство на вила и
водоем в горска територия – държавна собственост. Излагат се доводи, че
твърдението на ищците, че имотът е придобит по наследство много преди
1944 г. е недоказано както по отношение на техния наследодател, така и по
отношение на тях. Сочи се, че имотът никога не им е отнеман, тъй като се
2
установява, че имотът никога във времето не е бил притежаван от тях, същият
е държавна собственост, стопанисван от ДГС гр. Зл., устроен и поддържан
като горска територия, съгласно Лесоустройствен проект от 1971 г. Твърди
се, че от таксационното описание на имота /отдел 169 подотдел „г“/, още през
1971 г. е описано, че възрастта на горската растителност е над 15 години –
факт, сочещ, че имота се стопанисва като горска територия още от преди 1956
г.
С отговора на ответника се прави искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и обосновано.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от третото лице
помагач ТП „Държавно горско стопанство“ гр. Зл., чрез юрк. Г., с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
В отговора на третото лице се изразява съгласие с изводите на
районния съд. Сочи се, че наследодателят на ищците не фигурира в
емлячните регистри с имоти на негово име. Твърди се, че имота е държавна
собственост; видно от таксационното описание на имота /отдел 169 подотдел
„г“/ от 1971 г., в което е описано, че възрастта на горската растителност е на
15 години, което сочи, че имота се стопанисва като горска територия още от
преди 1956 г. Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание за жалбоподателката Ж. Х. пълномощникът й
адв. Св. Н. поддържа въззивната жалба. Останалите жалбоподатели не се
явяват и не изпращат представител.
За въззиваемия Министерство на земеделието, храните и горите Д.
Ш. – главен юрисконсулт при РДГ – См., надлежно упълномощена, оспорва
въззивната жалба.
Третото лице-помага – ТП „Държавно горско стопанство – Зл.“ не
изпраща представител.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
От Ж. С. Х., Н. И. Х. – М. и Ц. И. Х. е предявен иск да бъде
признато за установено спрямо ответника Министерство на земеделието,
храните и горите, че ищците са собственици по силата на наследство,
неформална делба и давностно владение от 01.01.1970 г. на недвижим имот с
площ от 1. 891 дка, , находящ се в местността „Х.“, землище на гр. Зл., като
част от имот горска дървопроизводителна площ, държавна частна
собственост, с идентификатор ******** – Държавна горска територия по
данни от КККР на гр. Зл..
Искът е предявен срещу ответник Министерство на земеделието,
храните и горите, като се претендира от ищците, че имота не е държавна
собственост, а е придобит от наследодателя им по силата на наследство,
неформална делба и давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 6 от Закона за горите, по дела,
които се отнасят до горски територии – държавна собственост, държавата се
представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите.
Поради това настоящата инстанция намира, че иска не е предявен
3
срещу надлежния ответник – Държавата. След като имота е включен в
държавен горски фонд, иска следва да бъде насочен именно срещу Държавата,
а не срещу Министерство на земеделието, храните и горите. Въпреки че
според посочената разпоредба Държавата по тези дела се представлява от
Министъра на земеделието, храните и горите, надлежния ответник е
Държавата, за да е налице сила на присъдено нещо именно спрямо
Държавата.
В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС е прието: Когато нередовността на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до
разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма
качеството на надлежна страна, решението е недопустимо. Такова решение
изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало
качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това
лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне
отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира
от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да
върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на
надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
С оглед гореизложеното следва обжалваното решение като
недопустимо да се обезсили и делото се върне на районния съд за ново
разглеждане, при което следва исковата молба да се остави без движение и се
укаже на ищците да насочат иска срещу надлежния ответник – Държавата.
Следва да се допълни, че при оставяне на исковата молба без движение
следва да се дадат указания на ищците до попълнят изложението на
обстоятелствата, на които се основава иска, като въведат твърдения: от кого
И. Ц.в Х. е получил имота в наследство, на какво основание неговият
наследодател е придобил собствеността върху процесния имот. Следва да се
прецени назначаването на съдебно-техническа експертиза, която по
възможност да извърши съвместяване на представените на л. 60-63, 66 и 69
извадки с действащата кадастрална карта, с оглед установяване дали
процесния имот е част от представения лесоустройствен план.
Деловодни разноски в настоящото производство не следва да се
присъждат, същите следва да се определят с оглед изхода на спора.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 75/05.10.2022 г. по гр. д. № 26/2022 г.
на Зл. районен съд.
ВРЪЩА делото на Зл. районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5