Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Тодорова гр.дело №5339 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 689,27 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 14,54 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин
на ***, срещу Х.Г.Т., ЕГН **********,***, в която се твърди, че „Ч.Е.Б.” АД се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които
са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 08.11.2018 г. до 09.03.2019г. От
своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Твърди, че ищеца е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Х.Г.Т. , с ЕГН ********** ,
с електроснабден имот находящ
се в ***, ул. ***, с ИТН ***ел.енергия за периода от 08.11.2018 г. до
09.03.2019г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно: 1. Фактура No ********* от 16.01.2019г. на стойност 212 15 (двеста и
дванадесет лв. и петнадесет ст.) лева за периода 09.12.2018 - 08.01.2019, 2. Фактура No
********* от 14.02.2019г. на стойност 236.52 (двеста тридесет и шест лв. и
петдесет и две ст.) лева за периода 09.01.2019 - 07.02.2019, 3. Фактура No ********* от 16.03.2019г. на стойност 109.78 (сто и
девет лв. и седемдесет и осем ст.) лева за периода 08.02.2019 -
09.03.2019, 4. Фактура No ********* от 14.12.2018г. на стойност 130.82 (сто и
тридесет лв. и осемдесет и две ст.) лева за периода 08.11.2018 - 08.12.2018г.
Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на ищецът, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става
годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия
изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че на
основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен
съд PC Плевен, по което е образувано ч.гр.дело 3258/2019г. Твърди, че ищецът в съответствие със ЗЕ е
издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на длъжника не е постъпило. Твърди, че върху задълженията по посочените
фактури в общ размер от 689,27 лв.главница, ответника дължи законна лихва в
размер на 14,54 лв. за периода от 08.01.2019г. до 09.05.2019г. Моли да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 689,27 лв.
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
08.11.2018 г.. до 09.03.2019г. и сумата от 14.54 лева - законна лихва за забава, считано от 08.01.2019 г. до
09.05.2019г., законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от назначения особен представител ответника, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявената претенция, тъй като ищецът не е
установил по безспорен начин, че ответникът има качеството на клиент на
ответното дружество.излага съображения, че съгласно чл.4 ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство ,което ползва ел.енергия
за домакинството си. Посочва, че към исковата молба няма доказателства,че
ответникът е собственик, нито ползвател на електроснабден
имот, което да му придава качеството на потребител. Счита, че в издадените
фактури и представените справки за консумация на клиенти се сочи като обект
адрес в с.***,***на ул.”***,в други се сочи друг адрес: с.*** , ***. Във всички
книжа по призоваването е отбелязано ,че лицето има за постоянен и настоящ адрес
*** , посочено е ,че то е продало имота си преди години и не живее в
страната.Има отбелязване ,че се намира в ***. Счита, че това означава, че в
рамките на исковия период 18.11.2018 год.- 09.03.2019 год. ответникът не е
ползвал електроенергия и следователно не дължи заплащане на претенцията. Моли
исковата молба да бъде оставена без движение до уточняване от ищеца на факта
кой е електроснабдения имот, за който е начислена
консумация на ел.енергия за исковия период и да бъде задължен ищеца да представи доказателства, че ответникът има
качеството на потребител- нотариални актове или за собственост или за
учредяване на право на ползване на такъв имот.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно, че между страните съществува
облигационно отношение с ответника, което се регулира от Общи Условия за
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са
общоизвестни и обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съответно не е
оспорено, че ищеца има качеството „Продавач на електрическа енергия“, а
ответника качеството „Потребител на електрическа енергия“ по смисъла на същите.
Не е спорно и наличието на неизпълнение на договорните задължения на ответника
за периода от 20.01.2018г. до 21.05.2018г., за които са издадени отделни
фактури установяващи размера на задължението по пера и по точно: 1. Фактура No
********* от 16.01.2019г. на стойност 212 15 (двеста и дванадесет лв. и
петнадесет ст.) лева за периода 09.12.2018 - 08.01.2019, 2. Фактура No
********* от 14.02.2019г. на стойност 236.52 (двеста тридесет и шест лв. и
петдесет и две ст.) лева за периода 09.01.2019 - 07.02.2019, 3. Фактура No ********* от 16.03.2019г. на стойност 109.78 (сто и
девет лв. и седемдесет и осем ст.) лева за периода 08.02.2019 -
09.03.2019, 4. Фактура No ********* от 14.12.2018г. на стойност 130.82 (сто и
тридесет лв. и осемдесет и две ст.) лева за периода 08.11.2018 - 08.12.2018г.
Признание за този факт се съдържа имплицитно в извършеното от името на ответника
плащане на претендираните суми, което е признато от
ищеца по делото.
Ответника не е оспорил размера на задължението,
установено в издадените от ищеца фактури. В хода на процеса, на 17.10.2019г. задължението
на ответника е заплатено, като на ищеца е платена сумата от 978,48 лв. видно от
представеното извлечение от сметка и изрично признание на ищеца по делото, че с
платената сума е погасено изцяло задължението на претендираните
суми, като дължими за плащане са останали само 150 лв. за особен представител.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 689,27 лв.:
В процесния случай
съдът намира, че не е спорно между страните
и е безспорно установено, че ищецът е
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и
че му е начислена процесната сума. Не е представен
договор за доставка на ел.енергия, но че такъв съществува е обстоятелство,
което не се оспорва от страните.
Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по
договор за пренос на ел.енергия. Съгласно чл. 98а от ЗЕ обществените снабдители
на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при
публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет
страницата на доставчика и същите се счита за влезли в сила съгласно същата
разпоредба. По делото са ангажирани доказателства от страна на ответника по
делото, който носи доказателствената тежест за общите
условия, при които той доставя електрическа енергия на потребителите, както и
че те са приети, одобрени и в сила по отношение на ищеца по делото. Чл. 27, ал.1 от Общите условия е прието, че
продавачът има право да събира вземанията си за доставена електрическа енергия
от неизправни длъжници въз основа на извлечение от сметките в съответствие с
действащото законодателство. Безспорно е неизпълнение на договорните задължения
на ответника за периода от 08.11.2018г. до 09.03.2019г., за които са издадени
отделни фактури подробно описани по- горе в изложението, установяващи размера
на задължението по пера. Така посочените задължения са станали изискуеми, тъй
като съгласно Общите условия за предоставяне на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, абонатът разполага с десет дневен срок за плащане на задълженията за
консумираните ел. енергия, през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред.
Ответника не оспорва дължимостта
на предявената претенция, но ишеца признава, че ответника е заплатил
претендираната сума. Този факт се установява и от представеното извлечение от
банкова сметка ***.10.2019г. Поради изложеното следва предявения иск да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 14,54 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за заплащане
на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Във връзка с извършеното изпълнение в хода на процеса няма спор, че
процесните суми са платени, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен, признание
за което прави самия ищец с приложена по делото молба. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното плащане, поради което предявения иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за особен представител в
размер на 150,00 лв. съразмерно с платената в хода на процеса сума, тъй като
ищеца признава, че е получил плащане на останалите направени деловодни
разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** ***, представляван от Л.В., гражданин на
***и К.К., гражданин на ***, срещу Х.Г.Т., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 689,27 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена електроенергия от
ответника за периода от 08.11.2018г. до 09.03.2019г. за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1813/23.05.2019г. по ч.гр.д.№3258/2019г. по описа на
РС-Плевен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** ***, представляван от Л.В., гражданин на
***и К.К., гражданин на ***, срещу Х.Г.Т., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 14,54
лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 689,27 лева за периода от 08.01.2019г.
до 09.05.2019г. за която сума е издадена за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1813/23.05.2019г. по ч.гр.д.№3258/2019г. по описа на РС-Плевен, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Х.Г.Т., ЕГН **********,***
да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата от 150 лв. направени деловодин разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: