РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Плевен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 278 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Т.К.П.,***
чрез адв. В.П., съдебен адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0374-000053/07.03.2022 г. на Началник РУ към ОД на
МВР Плевен, РУ Червен бряг, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.
В жалбата се посочва, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според оспорващия оспорената заповед е издадена в
нарушение на изискването за форма, като са изложени съображения, че в
разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и цифрово
посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно
прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое
ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част
на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото
ППС. В случая няма изписано след „заповядвам“ нито конкретно ППС, нито каквито
и да било негови индивидуализиращи белези.
Посочва
се, че съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за прилагане на
принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е
недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се
постига с прекратяване регистрацията на ППС и според оспорващия в
разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка - в случая прекратяване регистрацията
на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което се прилага мярката. Счита,
че е допуснато нарушение, като в оспорената заповед, мярката е приложена заради
това, че МПС е управлявано от Л. В. П. лице „с отнето сумпс същото по административен
ред” в този смисъл е неправоспособен водач и като фактическо основание за
издаване на заповедта не е описан съставен АУАН на нарушителя за това, че
управлява МПС след като е лишен по административен ред от правоуправление, а е
следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви
"в", "к", "л", "м", "н" и т.
2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се
изземват и табелите с регистрационен номер. т.е. във всички случаи следва да
има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая
има) и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и
позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва,
а именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е
неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и
сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ.
Намира, че неправилно,
органът е приложил мярката за срок от 180 дни, а законът не предвижда
прекратяване на регистрация за дни, а от 6 месеца до една година, като органът
е следвало за посочи срока на прекратяване на регистрацията в месеци или една
година, а не в дни. В атакувания ПАМ не са изложени мотиви на какво основание е
прието, че следва да се приложи за максимално предвидения в закона срок.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК и води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е
изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с
целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност
на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т.
5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове
спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви и
след като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ,
то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок от 180
дни, а като не е направил това, административният орган не е обосновал
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
В жалбата се твърди, че Т.К.П. не е знаел, че Л. В.
П. е с отнето свидетелство за правоуправление т.е. неправоспособен водач. Моли
се за отмяна на оспорената ПАМ и присъждане на разноски - държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият - Т.К.П.,*** не се явява, представлява се от адв. В.П., която
заявява, че поддържа жалбата и заявява, че заповедта следва да бъде отменена,
като излага доводи относно липса на мотиви, индивидуализация на продължителност
на мярката. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
– Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, не се явява, не се
представлява.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Приложен е АУАН № 585531/07.03.2022 година, с който на
Л. В. П. за това, че на 07.03.2022 г. в 14.45 часа в гр.Червен бряг на
кръстовище, образувано от ул. „Антим I“ и бул.
„Европа“ посока с. Реселец управлява товарен автомобил, собственост на Т.К. П.
като използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо
използването му без участие на водача и управлява с отнето СУМПС.
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
г. на директора на ОД на МВР Плевен
(лист 10) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, и т. 5 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност
имат и началниците на РУ при ОД на МВР Плевен – за нарушения извършени на
територията обслужвана от съответното РУ.
На 07.03.2022 година е съставена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0374-000053 от 07.03.2022 год. по чл.
171 т.2а, б.А от ЗДвП, с която на Т.К.П. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП „Прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни”,
като се отнемат СРМПС № ********* и два бр. рег. № ******, за това че в град
Червен бряг кръстовището образувано ул. Антим I и
бул. Европа, посока с.Реселец, лицето Л. В. П., ЕГН **********,
управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер с per. номер *******, като използва мобилен телефон
по време на движение без устройство позволяващо използването му без участието
на ръцете водача и управлява с отнето СУМПС същото по административен ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
като по делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 10) за
компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, и т. 5 от ЗДвП,
като в т. 1.3 такава компетентност имат
и началниците на РУ при ОД на МВР Плевен – за нарушения извършени на
територията обслужвана от съответното РУ, а оспорената заповед е издадена от
началник РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, за нарушение извършено в гр. Червен
бряг.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство", без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая по делото е
безспорно установено, че Л. В. П. управлява
МПС с
отнето СУМПС по административен ред и автомобилът е собственост именно на
оспорващия – Т.П..
Неоснователни са доводите на оспорващия, че не е
посочен акт, с който е отнето свидетелство за управление на П., тъй като обстоятелството,
че оспорващият е управлявал моторното превозно средство с отнето СУМПС, се
установява от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата
вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.
2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.
Съдът намира, че правилно е приложен материалния
закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП
- управление на МПС с отнето
свидетелство и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена
мярката. Възраженията изложени в жалбата, че не е индивидуализирано ППС на
което се прекратява регистрацията в разпоредителната част на атакуваната
заповед за ПАМ, не позволява индивидуализация на конкретното ППС не се споделят
от съда, тъй като както в мотивите е индивидуализирано конкретното ППС, а също
така и в разпоредителната част, след определянето на срока за който се
прекратява регистрацията, са посочени и отнети документи, а именно и 2 бр. рег.
№ **********,
които безспорно са на ППС на което е прекратена регистрацията.
Възражението на оспорващия,
че в заповедта за налагане на ПАМ е следвало да се посочи, че се издава въз
основа на съставен АУАН, в който е констатирано, че лицето управлявало МПС
е неправоспособен, в случая с отнето
СУМПС по административен ред, също не се споделя от съда, тъй като АУАН е
задължителна предпоставка за съставяне на НП, освен в случаите когато ЗАНН допуска
издаване на НП без необходимостта от съставен АУАН. В случая обаче, заповедта
за налагане на ПАМ се издава като в нея не е цитиран АУАН, с който е
констатирано конкретното нарушение, но АУАН е част от преписката, приложен е
към процесната заповед и не може да се възприеме, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като в нея подробно е описано соченото в АУАН и не е
нарушено изискването за форма на административния акт.
Съдът счита за неоснователно и наведеното от оспорващия,
възражение, че органът е приложил мярката за срок от 180 дни, а законът не
предвижда прекратяване на регистрация за дни, а от 6 месеца до една година и в
атакувания ПАМ не са изложени мотиви на какво основание е прието, че следва да
се приложи за максимално предвидения в закона срок, като административно-наказващият
орган следва да изложи мотиви, когато определя конкретния срок на наказанието,
освен ако не се налага минимално допустимото. В процесния случай е именно така,
наложено е минималното наказание от 6 месеца, а не максимално, както се твърди
в жалбата, като в случая срокът е определен в дни, а именно 180 дни, но това
всъщност е минималния срок, поради което неизлагането на мотиви не съставлява
нарушение, тъй като мярката е определена към минимума.
Неоснователно е и
възражението на оспорващия, че не е
знаел, че Л. В. П. е неправоспособен водач, но същият като собственик на МПС носи
отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй като разпоредбата на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП не
предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от водач с отнето
СУМПС, то отговорност носи и собственикът на МПС, каквато е настоящата хипотеза.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже
нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се
постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в
страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на
регистрация на МПС препятства
възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи с отнето СУМПС, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС от водачи с отнети СУМПС, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния
закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
Т.К.П.,*** чрез адв. В.П., съдебен адрес: *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0374-000053/07.03.2022 г. на Началник
РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, с която е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/