РЕШЕНРР•
гр. София, ……………… г.
Р’ РМЕТО РќРђ НАРОДА
РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, Гражданско отделение, III „В” състав РІ публично заседание РЅР° единадесети април през РґРІРµ хиляди Рё деветнадесета РіРѕРґРёРЅР°, РІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РќРКОЛАЙ Р”РРњРћР’
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛРРќРђ ПЕЙЧРРќРћР’Рђ
РјР». СЃСЉРґРёСЏ: Р‘РЛЯНА КОЕВА
          при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 14118/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
         Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
         С решение № 448335 от 11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 15682/2018 г. на СРС, ГО, 33 състав, е отхвърлен предявеният от З.М.Ц. срещу “ОТП Ф.Б.” ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 24 260,53 лв. гланица по договор за кредит от 10.10.2008 г., сумата в размер на 3 336,74 лв. договорна лихва за периода 18.10.2011 г. 16.08.2012 г., сумата в размер на 1 416,22 лв. лихва за забава за периода 26.10.2011 г. – 16.08.2012 г. и 1 320 лв. разноски по делото.
          Срещу постановеното съдебно решение Рµ депозирана РІСЉР·Р·РёРІРЅР° жалба РѕС‚ ищеца Р—.Рњ.Р¦.. Рзлага съображения, че решението Рµ неправилно Рё незаконосъобразно, постановено РІ нарушение РЅР° материалния закон Рё процесуалните правила. Поддържа, че РЎР РЎ неправилно Рµ приел, че извършените доброволни плащания РІ периода 18.02.2013 Рі. – 25.03.2015 Рі.В Рё двете доброволни плащания РЅР° 11.08.2016 Рі. Рё 13.09.2016 Рі. представляват признание РЅР° вземането Рё СЃР° прекъснали давността. Рзлагат СЃРµ съображения, че според трайната съдена пракита признаването РЅР° част РѕС‚ дълга РЅРµ означава изразена воля РЅР° длъжника, че признава цялото вемане. Поддържа СЃРµ, че РѕС‚ датата РЅР° последното валидно изпълниелно действие, Р° именно извършения запор РЅР° 04.03.2013 Рі. Рµ започнала РґР° тече РЅРѕРІР° давност, СЃ която Рµ погасено вземането РЅР° 04.03.2018 Рі. Рскането РєСЉРј СЃСЉРґР° Рµ РґР° СЃРµ отмени решението РЅР° РЎР РЎ Рё РґР° СЃРµ постанови РґСЂСѓРіРѕ, СЃ което РґР° Р±СЉРґРµ уважен предявеният РёСЃРє. Претендират СЃРµ разноски.
          Ответникът РїРѕ жалбата “ОТП Р¤.Р‘.” ЕАД Рµ депозирал РІ СЃСЂРѕРєР° РїРѕ чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор РЅР° въззивната жалба, СЃ който СЏ РѕСЃРїРѕСЂРІР°. Поддържа СЃРµ, че СЃ подаденната молба РѕС‚ 25.01.2013 Рі. длъжникът Рµ признал дължимостта РЅР° цялото задължение. Рзлагат СЃРµ съображения Р·Р° правилност Рё обоснованост РЅР° решението РЅР° РЎР РЎ. Рскането РєСЉРј СЃСЉРґР° Рµ РґР° потвърди решението. Претендират СЃРµ разноски Р·Р° юрисконсултско възнаграждение.
         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
          Първоинстанционният СЃСЉРґ Рµ сезиран СЃ РёСЃРє СЃ правна квалификация чл. 439 ГПК. В В В В В В В В В В В В В В
           Не е спорно между страните, а и от
представения по делото изпълнителен лист от 13.09.2012 г. по гр. Д. №
39063/2012 г. на СРС се установява, че ищецът З.М.Ц. е осъден да заплати на
кредитора Банка ДСК ЕАД сумата от 24 260,53 лв. – главница, ведно със законната
лихва за периода от 17.08.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 3336,74 лв. за периода 18.10.2011 г. до 16.08.2012 г., лихва за
забава в размер на 1416,22 лв. за периода 26.10.2011 г. до 16.08.2012 г. и
1320,4 лв. разноски по делото.
По делото е приеложена молба от
08.01.2013 г. от Банка ДСК ЕАД, с която се иска да бъде образувано изпълнително
длео въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
По делото е прилжоено
разпореждане от 09.01.2013 г. на ЧСРБ.Б.с рег. № 856 при КЧСРСофия, с което е
образувано изпълнителното дело въз основа на посочената молба.
По делото е приложена покана за
доброволо изпълнение от 11.01.2013 г., с която въз основа на образуваното
изпълнително дело № 201385604000043 на ЧСРБ.Б.с рег. № 856 при КЧСРСофия, с
която ищецът е поканен да заплати на Банка ДСК дължимите суми.
Представена е молба от “ОТП Ф.Б.”
ЕАД до ЧСРБ.Б.с рег. № 856, с която се иска да бъде конституирано дружеството
като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за покупко-продажба
на вземания от 31.01.2013 г., с който “Банка ДСК” ЕАД е цедирала в цялост
–процесното вземане.
По делото е представен и
Договор за покупко-продажба на вземания между ответника в настоящото производство
и “Банка ДСК’ЕАД, с който цедентът прехвърля на цесионера вземания посочни в
Приемо-предавателен протокол. По делото е приложено извлечение на вземанията, в
което е обективирано и процесното вземане срещу ищеца З.М.Ц..
Представено е пълномощно, с
което цедентът “Банка ДСК” ЕАД е упълномощило цесионера да уведоми всички
длъжници за извършената цесия.
Представено е уведомление до З.М.Ц.,
с което “ОТП Ф.” ЕАД уведомява първия за извършената цесия, както и известие за
доставяне, подписано от получателя.
По делото е представена молба
от 25.01.2013 г. от З.М.Ц. до ЧСРБ.Б.с
рег. № 856, в която е посочено, че е наложен запор върху сметката на първия,
като длъжникът няма други доходи освен получаваното обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 123 лв. В молбата е посочен адрес, на който са
бъдат получавани съобщенията по изпълнителното дело и е направено искане да
бъде погасявано разсрочено задължението му на вноски месечно от по 200 лв. По
делото са представени транзакции от 11.08.2016 г. и 13.09.2016 г., , с които
ищецът е превеждал сумите съответно от 200 лв. и 100 лв. по сметка на “ОТП Ф.”
ЕАД.
          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
          Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
          Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
           При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
           В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.
           Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В В В В В В В В Р’ случая ищецът основава исковата претенция РЅР° обстоятелството, че Рµ изтекла давността Р·Р° вземането след образуване РЅР° изпълнителното дело. РЎ оглед РЅР° това следва РґР° СЃРµ приеме, че СЃРµ позовава РЅР° юридически факт, настъпил след влизане РІ сила РЅР° заповедта, което обуславя приложимост РЅР° защитата РїРѕ реда РЅР° чл. 439 ГПК.В В В В В В В В В В В
        Нормата РЅР° чл. 117, ал. 2 Р—Р—Р” регламентира, че ако вземането Рµ установено СЃСЉСЃ съдебно решение, СЃСЂРѕРєСЉС‚ РЅР° новата давност Рµ РІСЃСЏРєРѕРіР° 5 РіРѕРґРёРЅРё. Заповедта Р·Р° изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, РЅРѕ РїСЂРё оспорването Р№ РѕС‚ длъжника чрез възражение РїРѕ реда РЅР° чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува СЃРµ извършва РІ общия РёСЃРєРѕРІ процес. РџРѕ силата РЅР° чл. 416 ГПК, когато възражение РЅРµ Рµ подадено РІ СЃСЂРѕРє, заповедта Р·Р° изпълнение влиза РІ сила. РќРµ Рµ налице изрична правна РЅРѕСЂРјР°, която РґР° предвижда, че съществуването РЅР° вземането РІ този случай Рµ установено СЃСЉСЃ сила РЅР° пресъдено нещо. Следва РґР° СЃРµ съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът РЅРµ възрази РІ рамките РЅР° установения РІ нормата РЅР° чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен СЃСЂРѕРє, заповедта влиза РІ сила, като СЃРµ получава ефект, близък РґРѕ силата РЅР° пресъдено нещо, тъй като единствената възможност Р·Р° оспорване РЅР° вземането СЃР° основанията РїРѕ РёСЃРєР° СЃ правно основание чл. 424 ГПК – РїСЂРё новооткрити обстоятелства Рё РЅРѕРІРё писмени доказателства. Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» СЃР° разясненията, дадени СЃ определение в„– 480 РѕС‚ 19.07.2013 Рі. РїРѕ С‡. РіСЂ. Рґ. в„– 2566/2013 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ГК, IV ГО, постановено РїРѕ реда РЅР° чл. 274, ал. 3, С‚. 1 ГПК. РР·РІСЉРЅ РёСЃРєР° РїРѕ чл. 424 ГПК длъжникът РЅРµ може РґР° СЃРµ ползва РѕС‚ РґСЂСѓРіР° форма РЅР° РёСЃРєРѕРІР° защита, СЃ която РґР° РѕСЃРїРѕСЂРІР° самото вземане. Когато длъжникът Рµ Р±РёР» лишен РѕС‚ възможност РґР° РѕСЃРїРѕСЂРё вземането, може РґР° РїРѕРёСЃРєР° РѕС‚ РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏ СЃСЉРґ отмяна РЅР° заповедта Р·Р° изпълнение РЅР° основание чл. 423 ГПК. РўРѕР·Рё режим СЃРµ различава РѕС‚ регламентирания РІ ГПК (отм.); РІСЉРІ РІСЂСЉР·РєР° СЃ издаването РЅР° изпълнителен лист РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° несъдебно изпълнително основание, РІ който СЃРµ предвиждаше възможност Р·Р° предявяване РёСЃРєРѕРІРµ – чл. 252 ГПК (отм.); , чл. 254 ГПК (отм.); , чл. 255 ГПК (отм.); , които РЅРµ СЃРµ преклудират СЃСЉСЃ специални СЃСЂРѕРєРѕРІРµ. Р’ действащия ГПК СЃ изтичане РЅР° преклузивния СЃСЂРѕРє Р·Р° подаване РЅР° възражение против заповедта СЃРµ получава крайният ефект именно РЅР° окончателно разрешен правен СЃРїРѕСЂ относно съществуването РЅР° вземането.
         За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа не несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.);. Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.); и заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК(отм). С оглед на това съдебната практика, постановена по отношение на несъдебните изпълнителни основания, няма отношение към процесния случай, като следва да намери приложение актуалната задължителна съдебна практика, постановена във връзка с регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство.
            По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
       Съгласно чл. 116, Р±. "РІ" Р—Р—Р” давността СЃРµ прекъсва СЃ предприемането РЅР° действия Р·Р° принудително изпълнение РЅР° вземането. Съгласно задължителните разяснения РїРѕ С‚. 10 РѕС‚ РўР в„– 2 РѕС‚ 26.06.2015 Рі. РїРѕ тълк. дело в„– 2/2013 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК, прекъсва давността предприемането РЅР° РєРѕРµ РґР° Рµ изпълнително действие РІ рамките РЅР° определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± (независимо РѕС‚ това дали прилагането РјСѓ Рµ поискано РѕС‚ взискателя Рё или Рµ предприето РїРѕ инициатива РЅР° частния съдебен изпълнител РїРѕ възлагане РѕС‚ взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСР): насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР° запор или възбрана, присъединяването РЅР° кредитора, възлагането РЅР° вземане Р·Р° събиране или вместо плащане, извършването РЅР° РѕРїРёСЃ Рё оценка РЅР° вещ, назначаването РЅР° пазач, насрочването Рё извършването РЅР° продан Рё С‚. РЅ. РґРѕ постъпването РЅР° парични СЃСѓРјРё РѕС‚ проданта или РЅР° плащания РѕС‚ трети задължени лица. РќРµ СЃР° изпълнителни действия Рё РЅРµ прекъсват давността образуването РЅР° изпълнително дело, изпращането Рё връчването РЅР° покана Р·Р° доброволно изпълнение, проучването РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, извършването РЅР° справки, набавянето РЅР° документи, книжа Рё РґСЂ., назначаването РЅР° експертиза Р·Р° определяне РЅР° непогасения остатък РѕС‚ дълга, извършването РЅР° разпределение, плащането РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° влязлото РІ сила разпределение Рё РґСЂ.
          Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че изпълнителното дело е било прекратено, поради неизвършване на валидни изпълнителни действия в продължение на две години, поради следните съображения:
          Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело е било образувано на 09.01.2013 г., също така не е спорно и че на 04.03.2013 г. е бил наложен запор на собствените на ищеца МПС.
          След тази дата РЅР° 25.01.2013 Рі. РѕС‚ страна РЅР° длъжника Рµ депозирана молба РґРѕ ЧСР, СЃ която Рµ заявил, че желае РґР° внася месечно РїРѕ 200 лв. Р·Р° погасяване РЅР° задълженията РјСѓ РїРѕ изпълнителното дело.
          Не се спори между страните, че длъжникът е извършвал доброволни плащания по изпълнителнтото дело след депозиране на посочената молба в периода 18.02.2013 г. – 25.03.2015 г.
         Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която, ако взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулират взискателя или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в разпоредбата преклузивен срок, който тече в изпълнителния процес следва да се разграничава от погасителната давност за материалното правоотношение. Той започва да тече от образуването на изпълнителното дело, защото независимо, че образуването на изпълнителното дело не представлява изпълнително действие по смисъла на т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, това е началният момент, в който взискателят може да поиска някое от предвидените в тълкувателното решение действия. След като се извърши действието започва да тече нов двугодишен срок, в който следва да се предприеме ново изпълнително действие. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността касаеща материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Процесуалният закон сочи срок, в който следва да се осъществи, за да се запази висящността на изпълнителното производство до пълното удовлетворяване на взискателя.
    Настоящият състав намира, че извършените плащания по изпълнителното дело, с оглед депозираната от длъжника изрична молба, с която признава наличието на задължението по изпълнителнто дело обясняват липсата на предприети от взискателя други изпълнителни действия, доколкото същият е получавал изпълнение именно по образуваното изпълнително дело. Обстоятелството, че взискателят е приел частичните плащания по изпълнителното дело без да поиска да бъдат предприети други изпълнителни действия (след наложените запори) не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора и неподдържане висящността на изпълнителния процес. Постъплението на суми именно по изпълнителното дело, както въз основа на реализиране на конкретен изпълнителен способ, така и доброволно от страна на длъжника (въз основа на депозираната от него молба) поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва, както погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
       За пълнота следва да се отбележи, че дори и изпълнителото дело да беше прекратено по право по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, последното валидно изпълнително действие – наложения запор на 04.03.2013 г., за което не се спори, че е прекъснало давността до извършените доброволни плащания директно към кредитора пре 2016 г., не е изтекъл 5 годишния давностен срок.
        Настоящият състав споделя извода на СРС, че извършените доброволни плащания от страна на длъжника към кредитора са признание на дълг по см. на чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като следва да се изходи от конкретно обективираната воля на длжъника съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, приложими и за едностранните волеизявления. Такава воля е налице в процесната молба на длъжника от 25.01.2013 г. депозирана по изпълнителното дело за разсрочване именно на задължението му към ответника. Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение, в която са обективирани процесните суми, бил е запознат с размера на задълженинето си, а в молбата си изрично е посочил, че желае да го изплаща на месечни вноски от по 200 лв., поради което са несъстоятелни изложените доводи във въззивната жалба, че признанието касае само конкретно платените суми. Посочените доброволни плащания към кредитора на 11.08.2016 г. и 13.09.2016 г., обективирани в представените от ответника транзакции, не са оспорени от ищеца и са прекъснали давността, като признание за цялото вземане, по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД.
      Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск се явява неоснователен.
      С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба
да се остави без уважение като неоснователна.
В В В В В В В РџРѕ
разноските:
       При този
изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШР:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 448335 от 11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 15682/2018 г. на СРС, ГО, 33 състав.
ОСЪЖДА РЅР° основание чл. 78, ал. 3 ГПК, РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 78, ал. 8 ГПК Рё чл. 273 Р—.Рњ.Р¦., СЃ ЕГН ********** РґР° заплати РЅР° “ОТП Р¤.” ЕАД, Р•РРљ******, сумата РѕС‚ 100 лв. Р·Р° юристконсултско възнаграждение РІСЉРІ въззивото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:В В
1.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 2.
В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В