№ 8207
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110161557 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 328826/17.10.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу М. М. К. и Н. В. К. във връзка със Заповед №
21567/10.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 36423/2024г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу М. М. К. и Н. В.
К. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ул. „********“ № 19, вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № ********, както следва:
1. М. М. К.:
4739,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното
им изплащане;
702,41 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-07.06.2024г.;
46,37 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им
изплащане;
10,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-07.06.2024г.
2. Н. В. К.:
1579,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
1
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното
им изплащане;
234,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-07.06.2024г.;
15,46 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им
изплащане;
3,56 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-07.06.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Цв.Г. или не изпраща
представител, като становище се изразява в писмен вид. Предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. М. К. и Н. В. К. чрез адв. С. – АК-С.,
са подали Отговор на исковата молба, вх. № 411062/17.12.2024г. на СРС, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Твърдят, че претенциите на ищеца не съответстват
на реално потребената/доставена енергия. Възразява се, че представените от ищеца общи
условия не са публикувани съобразно изискванията на чл. 150 ЗЕ, съответно между страните
липсва облигационно отношение. Договорът с фирмата за дялово разпределение бил отдавна
изтекъл. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците не се явяват и
не изпращат представител.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
63606/21.02.2025г. на СРС, в която негов представител заявява, че не оспорва предявените
искове и счита същите за основателни и доказани. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника /включително предпоставките по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и влизане в сила на общите
условия по отношение на ответника/, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната
2
цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Договор от 11.04.1981г. за продажба на държавен недвижим имот съгласно
НПЗДИ /отм./, Н. М.Т. и В.И.Т. са закупили от Софийския Градски Народен Съвет –
Димитровски Районен Народен Съвет недвижим имот – апартамент в град С., ул.
„*********“ № 19, ет. 3, ап. 8, с описани разпределение и прилежащи права и помещения,
идентичен с топлоснабдения имот. Доколкото няма основание да се приеме друго /няма
данни кога е сключен бракът между Н. Т. и В. Т./, то следва да се приеме, че купувачите са
придобили имота при равни дялове – по 1/2 идеална част. След смъртта на Н. Т. на
15.05.2006г. нейната половина е наследена от наследниците ú по закон /Удостоверение №
РВЕ25-УГ51-422/13.03.2025г. на Столичната община – Район „Възраждане“/ - В.И.Т.
/съпруг/ и Н. В. К. /дъщеря/. Така В.И.Т. е станал собственик на 3/4 ид.ч. от жилището, а Н.
В. К. – на 1/4 ид.ч. от него. Със смъртта на В.И.Т. на 26.10.2015г. неговият дял от
апартамента е наследен по силата на саморъчно Завещание от 08.02.2014г., обявено с
Протокол от 20.02.2019г. на Нотариус № 425 – М.К., от внучката му М. М. К.. Доколкото по
делото няма данни за последващо отчуждаване на имота, съответно за безспорно наличие на
вещни права върху него на трети лица, то съдът приема, че за процесния период ответниците
са били негови собственички, като М. К. е собственица на 3/4 ид.ч. от него, а Н. К. – на 1/4
ид.ч.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла на чл.
153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя
при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин
може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на
вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта
принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК).
Действително в рамките на процесния имот ответниците са били собственички на
топлоснабдения имот. По делото обаче не бе доказано наличието на предпоставките, водещи
до възникване на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между
страните. Ответниците изрично са оспорили, че общите условия на ищеца са публикувани
по посочения в ЗЕ ред. Въпреки дадените указания в проекта за доклад по делото, от страна
3
на ищеца не бяха ангажирани доказателства за надлежно публикуване на общите условия.
От приложената на л. 32 разпечатка може да се приеме, че общите условия са публикувани в
един национален ежедневник – вестник „Монитор“ от 11.07.2016г. Що се касае до
публикуването в местен ежедневник, то по делото доказателства в тази насока не бяха
ангажирани. Нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е пределно ясна – необходимо е публикуване в
един национален и един местен всекидневник, за да могат общите условия да влязат в сила и
да обвържат потребителите. И, тъй като не се установи надлежно публикуване на общите
условия и в един местен ежедневник, то следва и изводът, че за целите на настоящото дело
не е доказано те да са влезли в сила, съответно въз основа на тях не може да се обоснове
наличието на облигационна връзка между страните, от която да следва задължението за
плащане на процесните суми. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените
искове, поради което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и
наведени аргументи се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат само
ответниците, които своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
В рамките на заповедното производство ответниците не са доказали сторени
разноски, поради което такива не им се следват.
В първоинстанционното исково производство ответниците са доказали единствено
заплатени 1000,00 лева за адвокатски хонорар. С оглед защитавания по делото материален
интерес и това, че се касае за две ответници, размерът му не може да бъде приет за
прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу М. М. К., ЕГН **********, от град С., и Н. В. К., ЕГН
**********, от град С., искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците,
че същите дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град С., ул. „********“ № 19, вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № ********, както
следва:
1. М. М. К.:
4739,14 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното
им изплащане;
702,41 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-07.06.2024г.;
46,37 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им
изплащане;
10,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-07.06.2024г.
4
2. Н. В. К.:
1579,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното
им изплащане;
234,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-07.06.2024г.;
15,46 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.06.2024г.) до окончателното им
изплащане;
3,56 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-07.06.2024г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С.,
да заплати на М. М. К., ЕГН **********, от град С., и Н. В. К., ЕГН **********, от град
С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, общо сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски
по делото в първоинстанционното исково производство /гр.д. № 61557/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5