Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260305
гр.Бургас, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 378 по описа на БРС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на А.К.П., ЕГН: **********, адрес ***, против
наказателно постановление № 20-0769-004478/01.12.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, като се твърди, че при навлизането в кръстовището е светел
жълт сигнал на светофарната уредба.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се
представлява от адв. Дунев от АК-Бургас. Същият поддържа жалбата и доразвива
изложените в нея доводи. Моли за присъждане на разноски.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително
писмо се моли същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на гърба на НП, то е връчено на 13.01.2021 г., а жалбата е
подадена на 18.01.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 10.10.2020 г., около 12:50 часа, в гр. Бургас, жалбоподателят А.П.
управлявал л.а. „БМВ 320 Д” с рег. номер А 5136 НМ, като се движил от ж.к.
„Изгрев“ в посока ж.к. „Зорница“. В колата се намирала и св. Е.А.. П. *** с ул.
„А.“ като светофарът показвал зелена светлина, а след него се движил друг
автомобил. Непосредствено преди жалбоподателят да навлезе в кръстовището
светнал жълт сигнал на светофарната уредба, като жалбоподателят и движещият се
след него автомобил навлезли и преминали кръстовището в посока направо, като
излезли на ул. „А.“ и се движели в посока бул. „Димитър Димов“. По същото
време, на ул. „А.“, на около 40 метра от мястото, където П. навлязъл в
кръстовището, изпълнявали служебните си задължения служители на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, сред които бил и св. Г.Д.. Д. наблюдавал
кръстовището на бул. „Никола Петков“ с ул. „А.“, като нямал пряка видимост към стоп-линията, която П. преминал, за да
навлезе в кръстовището. Когато светофарът за движещите се по ул. „А.“ в посока
от бул. „Димитър Димов“ към ж.к. „Изгрев“ подал червен сигнал, Д. забелязал
идващия от кръстовището автомобил на жалбоподателя, както и този, който се
движил зад него и спрял и двата автомобила за проверка. Д. преценил, че П. е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
На същата дата бил съставен АУАН, в който била посочена разпоредбите на чл.
6, от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който посочил, че е преминал на
жълт сигнал на светофара.
На 01.12.2020 г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било
пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът
кредитира показанията на св. Иванова, макар същата да се намира във фактическо
съжителство с жалбоподателя, тъй като нейните показания не се оборват от
изложеното от св. Д., а напротив- подкрепят се от тях. Последният заявява, че
когато е видял, че светофарът, към който е имал пряка видимост е светнал
червено, е видял и приближаването на жалбоподателя, без обаче да има видимост
към отсрещния светофар, както и към стоп-линията, която П. е преминал. В този
смисъл, съдът кредитира и показанията на актосъставителя. На практика
преминаването на червен сигнал, което е записано в АУАН, не е директно възприет
от Д. факт, а е извод, направен във основа на други факти. Нещо повече,
актосъставителят посочва, че е възможно жалбоподателят да е преминал на жълт
сигнал на светофара.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено
за това лице – Началник група към ОДМВР-
Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Не
са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, като ясно са
описани вмененото нарушение и законовите разпоредби.
Независимо
от горното, съдът намира, че не се установява извършването на твърдяното
нарушение.
С
постановлението на жалбоподателя е наложено наказание за това, че е навлязъл в
процесното кръстовище на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. От
събрания доказателствен материал обаче се установява, че жалбоподателят е
навлязъл в кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба, поради което и
от обективна страна не е осъществил вмененото му нарушение. Налице е липса на
деяние, което води до извод за отмяна на постановлението, поради материална
незаконосъобразност.
За
пълнота следва да се посочи, че от страна на П. не е допуснато каквото и да е
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.
от 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП жълта светлина означава "Внимание,
спри!", като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента
на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. От свидетелските показания стана ясно, че след жалбоподателя се е
движил и друг автомобил, който също е бил спрян за проверка. Тъй като и двата автомобила
са били спрени едновременно от св. Д., то това означава, че един след друг те
са навлезли в кръстовището на жълт сигнал. След като вторият автомобил, движещ
се след жалбоподателят също е навлязъл на жълт сигнал (като е възможно сигналът
за него вече да е бил дори и червен), то очевидно ако жалбоподателят е бил
спрял преди навлизането в кръстовището, е било възможно да настъпи ПТП. При
това положение за П. са били налице законовите предпоставки за правомерно
преминаване на жълт сигнал на светофарната уредба.
На
следващо място, съдът намира, че дори и да не бъдат кредитирани показанията на
св. Иванова, то постановлението е необосновано. Това е така, тъй като стана
ясно от показанията на актосъставителя, че нямал пряка видимост както към светофара,
който сигнализира на жалбоподателя, така и към стоп-линията на този светофар.
Иначе казано, не става ясно в кой момент жалбоподателят е навлязъл в
кръстовището. В подкрепа на това е и обстоятелството, че се касае за широко
кръстовище, което нормално се преминава за повече време и е напълно възможно
при напускането му, когато жалбоподателят е бил забелязан от актосъставителя,
сигналът вече да е бил червен. След като не може да се установят конкретните
обстоятелства, съдът намира, че нарушението е недоказано, тъй като се касае за
предположение, което би означавало наказване в нарушение на чл. 303 НПК, който
не допуска признаване на вина на база на предположения.
В заключение следва
да се посочи, че наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да
бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 22), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
минимален размер от 300 лв., т.е. уговореното възнаграждение е в предвидения от
закона минимум и следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-004478/01.12.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на А.К.П., ЕГН: **********,
адрес ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т.
1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А.К.П., ЕГН: **********, адрес
***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, като за жалбоподателя да се връчи
на адреса на процесуалния представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: Г.Ст.