№ 214
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Ангел Попколев Димитър К Арабаджиев (АП-
София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600328 по описа за 2021 година
С Присъда от 12.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 164/2019 г., ОС- Благоевград, НО, 2-
ри състав е признал подсъдимия И. А. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал.2, изр.1 вр. с ал.1, изр.1, пр.4 от НК, изразяващо се в това, че до 14:15 часа на
29.10.2018г. в нива, находяща се в землището на село ***, общ.***, без надлежно
разрешително, съгласно чл.32 ал.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсори /ЗКНВП / - производството, преработването, съхраняването и търговията в
страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества
се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на
здравеопазването или от оправомощен от него заместник -министър при условия определени
с наредба на министъра на здравеопазването, е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - коноп / марихуана/, както следва: 835 грама, с
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,9% на стойност 5
010,00/пет хиляди и десет/лева; 1130 грама с активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 7,8%* на стойност 6 780,00/шест хиляди, седемстотин и
осемдесет/лева; 430 грама с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
19,1%, на стойност 2 580,00/две хиляди, петстотин и осемдесет/лева; 4145 грама с активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,3% на стойност 24
870,00/двадесет и четири хиляди осемстотин и седемдесет/лева, като стойността е
определена съгласно ПМС№23/29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните
1
вещества, по трафика за нуждите на съдопроизводството - приложение №2, към член
единствен, поставени под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г.,
ратифицирана от Република България, всичко с общо нето тегло 6540 грама на обща
стойност 39 240 лева, като наркотичното вещество е в големи размери, поради което на
основание цитирания законов текст и чл.55, ал.1 т.1 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложил за изпитателен срок
от 4 години. Съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“ в размер на пет хиляди /5 000/ лева.
На основание чл.354а, ал.6 от НК, първоинстанционният съд е отнел в полза на Държавата
предмета на престъплението- наркотичното вещество коноп / марихуана/, както следва: 835
грама, с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 21,9% на стойност 5
010,00/пет хиляди и десет/лева; 1130 грама с активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 7,8% на стойност 6 780,00/шест хиляди, седемстотин и
осемдесет/лева; 430 грама с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
19,1%, на стойност 2 580,00/две хиляди, петстотин и осемдесет/лева; 4145 грама с активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 16,3%.
С присъдата, БлОС е възложил в тежест на подсъдимия Д. сторените по делото разноски, а
също така е постановил да му бъдат върнати следните веществени доказателства: един брой
домашен комбайн; един брой синя престилка; един брой мъжка черна блуза с къс ръкав;
един брой тъмносин панталон.
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба /с
допълнение към нея/от подсъдимия Д. чрез защитника му - адв. Ю., с релевирани доводи за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения. Оспорва се законосъобразността на извършените в
хода на ДП процесуално следствени действия- оглед на местопроизшествие и свързаните с
него претърсване и изземване, като се сочи, че съставетния протокол не бил предоставен на
съдия от първоинстанционния съд за одобрение в законоустановения 24-ов срок.
Съществувала неяснота относно наименованието и местонахождението на местността,
където е намерено инкриминираното наркотично вещество. Установено било по делото, че
подсъдимият не е присъствал по време на огледа и претърсването, но отговор в мотивите на
съда относно поведението му по време на тези процесуални действия липсвал. В този
смисъл, твърдението, че процесното наркотично вещество било намерено в близост до имот,
стопанисван от семейството на подсъдимия, само по себе си не водело до извод, че Д. е
автор на деянието. В нарушение на процесуалните правила, съдът не бил обсъдил
показанията на майката на подсъдимия, респективно липсвал отговор защо намира същите
за неоснователни. Същевременно, била дадена вяра на показанията на полицейските
служители, които според защитата са необективни и заинтересовани от изхода на делото. В
заключение е заявено искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия Д..
2
ОП- Благоевград не е взела становище по жалбата и допълнението към нея, при изпратени
преписи.
На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание, делото е насрочено
за разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият И.Д., редовно призован, се
явява лично и се представлява от редовно упълномощения си защитник – адв. Г. Ю..
Последната поддържа подадената въззивна жалба /с допълнение към нея/ по подробно
изложените съображения. Счита, че не е установено по необходимия безспорен и
категоричен начин авторството на деянието. Сочи, че съдът е основал изводите си относно
виновността на подсъдимия единствено на показанията на полицейските служители.
Твърдението, че на инкриминираното място са намерени маркучи и бидони не се
подкрепяло от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, в
частност, в протокола за оглед подобни предмети не били описани, като нямало и снимков
материал в тази насока. Съдът не бил обсъдил в мотивите си онази част от обясненията на
И.Д. за действията на полицейските служители и това какво той е заварил, когато е бил
извикан да отиде на място. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство е
допуснато нарушение, изразяващо се в недопускането от страна на съда на повторен разпит
на полицейските служители под предтекст, че разпит на тези лица вече е бил проведен и че
по време на тези разпити е участвал защитник на подсъдимия. Същевременно, в мотивите
си ОС-Благоевград не бил дал отговор на въпроса, заявените от защитата обстоятелства, за
които е поискан повторен разпит, установяват ли се и ако да, въз основа на какви
доказателства. Ето защо, според защитата, присъдата страда от липса на мотиви, което
налага нейната отмяна и връщане на делото на ОС - Благоевград за разглеждането му от
друг съдебен състав. Алтернативно поддържа, че по делото не са събрани достатъчно
категорични доказателства относно авторството на деянието, а присъдата почива на
предположения, свързани с близостта на мястото, на което са намерени и иззети
наркотичните вещества, с имота, който е стопанисван от семейството на Д., а също и на
отпечатък, снет от чайника, намерен на мястото. Последните, според защитата, не са
достатъчни за установяване на съпричастността на подсъдимия, доколкото по делото имало
безспорни доказателства, които не били обсъдени от съда и едни от тези доказателства са
обясненията на И.Д., според които той не е присъствал на изземването от страна на
полицейските служители на всички онези предмети. Отделно от това, счита, че съдът
неправилно е обсъждал и престилката, с която е работил Д. и е намерена до направен от
него изкоп, като същата не била предадена доброволно от подсъдимия, а е иззета от
полицейските служители. Вън от горното, намира наложеното наказание за явно
несправедливо, като несъответстващо на личната обществената опасност на подсъдимия. По
отношение на кумулативно наложеното наказание „глоба“, счита, че съдът не е събрал
никакви доказателства за неговото имотно и материално състояние. В заключение моли за
произнасяне съобразно изложените аргументи.
3
Подсъдимият Д., поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума,
изказва съжаление за случилото се, като поддържа, че няма нищо общо с намерените
наркотични вещества.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на
жалбата и допълнението към нея, и счита, че присъдата, като законосъобразна и правилна,
следва да бъде потвърдена. Според него, първостепенният съд напълно резонно е градил
своите изводи на база на показанията на разпитаните в хода на производството полицейски
служители, които в рамките на служебните си задължения са установили факти и точното
им излагане пред съда не може да бъде определено като заинтересованост. Още сочи, че
съдът в мотивите надлежно е посочил на кои факти е основал изводите си, като по
отношение на иззетите наркотични вещества, същият е отговорил на възраженията на
защитата, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение. Намира за
справедливо отмерен и съобразен с целите на закона и размера на наложеното наказание. В
заключение, счита, че не са допуснати нарушения, както на процесуалния, така и на
материалния закон, с оглед което липсват основания за отмяна или изменение на
постановения съдебен акт.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозираната жалба /с допълнение
към нея/ от защитника на подсъдимия Д. -адв. Ю., съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено
следното:
Първостепенният съд е положил нужните усилия за събирането на достатъчен по обем
доказателствен материал, необходим за правилното и обективно изясняване на делото от
фактическа страна, извършил е анализ на събраните доказателства и е направил своите
правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни.
Установено е по делото, че подсъдимият И. А. Д. е от с.***, общ.***, неосъждан
/реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.2 НК по определение № 1274/27.07.2016 г.,
постановено по н.о.х.д. № 1978/2016г. за извършено престъпление по чл.194, ал.1 НК/, не е
освобождаван от наказателна отговорност по административен ред. Към 29.10.2018 г. е
изпълнявал длъжността *** на селата ***, *** и ***.
В РУ гр.Петрич, на 29.10.2018 г. постъпил оперативен сигнал за държане на наркотични
вещества в с.***, общ.***. За проверка на този сигнал полицейските служители -
свидетелите С. Т., Г. Б. и В. С., заедно с разследващ полицай И. Д. със служебен автомобил,
отишли в посоченото село, но в рамките на проведените издирвателни мероприятия не
открили наркотични вещества. Потеглили с автомобила обратно към гр.Петрич, като около
14:00 часа се намирали на около километър от с.***. Тъй като автомобила бил с отворени
прозорци, полицейските служители усетили характерна остра миризма, наподобяваща тази
4
от канабис. Поради това и решили да направят обход на местността, като за целта се
разделили на две групи- едната от Т. и Б., а другата- от Д. и С.. Потеглили в различни
посоки. Малко след това, свидетелите Д. и С. видели обезлесен участък, в който имало
закачен за сушене на метална тел канабис, като забелязали, че в участъка има и маркучи за
поливане и чули движение на човек. Поради това позвънили на свидетелите Т. и Б., като ги
уведомили за видяното. Последните двама се насочили към посочения обезлесен участък и
видели мъж с къдрава коса и синя престилка. И двамата полицейски служители разпознали,
че това е подсъдимият И.Д.. Познавали го, тъй като същият бил *** и като такъв участвал в
качеството на поемно лице нееднократно.
Същевременно и подсъдимият усетил присъствието на други хора, поради което се
отдалечил от мястото, където се изсушавало наркотичното вещество, насочвайки се към
съседния на обезлесения участък имот - на около 30-40 метра, в който той, майка му и баща
му стопанисвали оранжерии, имали постройка и отглеждали животни. В този момент,
полицейските служители позвънили на подсъдимия Д., на когото имали номера на мобилния
телефон, и му казали, че са го видяли на мястото, на което е и наркотичното вещество, и го
помолили да отиде при тях- там където се сушало наркотичното вещество. Подсъдимият
отговорил, че не той е бил в обезлесения участък, като посочил също така, че копае дупка в
собствения си имот. Малко след това И.Д. отишъл при полицейските служители, като вече
не бил облечен със синята престилка. Заявил, че нищо не знае за канабиса, който се сушал
там, че си работи в имота, като копае дупка. Тогава свидетелите огледали имота, в който се
сушало наркотичното вещество, видели, че там има маркучи за поливане, проследили
същите и констатирали, че водят до имота на подсъдимия, като същевременно там имало
само една пътека за преминаване, която свързвала именно тези два имота.
На същата дата- 29.10.2018 г., за времето от 14.15 часа до 14.40 часа от разследващия
полицай И. Д. и в присъствието на поемните лица- полицейските служители С. Т. и Г. Б. бил
извършен оглед на местопроизшествие - мястото, обезлесен участък /нива/, намиращ се в
землището на с.***, общ.***. В огледния протокол било посочено, че нивата е между два
планински склона, в дере, което е обградено с дървета и горска растителност. В хода на
огледа в нивата бил намерен черен найлонов чувал, съдържащ хартиен чувал със суха,
зелено-кафява тревиста маса с общо бруто тегло от 1080 грама, обозначен в протокола като
обект № 1. Намерена била и метална кофа с поставен в нея хартиен чувал, съдържащ
полусуха зелено-кафява тревиста маса с общо бруто тегло 1400 грама, реагираща
положително на канабис -обект № 2. По земята била намерена разстлана за сушене
полусуха, зелено-кафява тревиста маса, събрана и поставена в черен, найлонов чувал с общо
бруто тегло 1090 грама, реагираща положително на канабис-обозначено като обект № 3. В
южния край на оглеждания участък била намерена опъната метална тел, покрита със сив
найлон. При повдигането му били намерени закачени за сушене клони с листа и плодни
съцветия, представляващи полусуха, зелено-кафява тревиста маса. Същата била събрана в
сивия найлон, поставена в друг найлонов чувал, претеглена- общо бруто тегло от 6900
грама. В северния край на участъка между клони на дърво бил намерен хартиен кашон с
5
поставен домашен робот-обект №5. Намерени били четири броя сини текстилни ръкавици-
обект № 6. В югоизточния край на участъка била установена пътека, водеща до имот, като
разстоянието между този имот и оглеждания участък било около 30-40 метра. В този имот
имало изградена масивна сграда, три броя оранжерии, покрити с найлон и изградена
постройка за отглеждане на животни, ползвани от подсъдимия. В южния край на неговия
имот били намерени два пластмасови бидона, до които имало и поставена на земята сгъната
синя престилка от плат. Намерените при извършения оглед обекти от № 1 до 6 били иззети,
а синята престилка предадена с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Д., който
предал по същия начин и дрехите си- мъжка, черна блуза с къс ръкав, тъмносин, мъжки
панталон. Откритото вещество било тествано с полеви наркотест и реагирало положително
на канабис.
На същата дата- 29.10.2018 г. от подсъдимия Д. били взети образци за сравнително
изследване- натривки от лява и от дясна ръка и натривки от шия.
На 05.11.2018 г., на иззетото наркотично вещество е извършен оглед и са взети
представителни проби. При извършеното действие е установено, че обект № 1 е с нетна маса
835 грама; обект № 2 е с нетна маса 1130 грама; обект № 3 е с нетна маса 430 грама и обект
№ 4 с нетна маса 4145 грама. От нетната маса на обекти № 1,2,3,4 са взети представителни
проби, всяка една от по 5 грама. Остатъкът от наркотичното вещество е бил предаден за
унищожение по реда на ЗКНВП на Централно митническо управление.
От изготвената в хода на ДП дактилоскопна експертиза по протокол № 93 от 30.10.2018 г.,
се установява, че иззетия като обект № 5 домашен комбайн със сферична форма, метално
дъно и стъклен капак е обработен по стандартен метод за наличие на дактилоскопни следи,
като са иззети четири такива- дактилоскопни следи с № 1 и 2 от външната част на металното
дъно на уреда, а дактилоскопни следи № 3 и 4 от външната част на стъкления капак на
уреда. При изследването им е установено, че само № 1 е годна за идентификация, а между
нея и отпечатъците на подсъдимия има съвпадение в общия вид и форма на
дактилоскопното изображение, както и на достатъчно количество -11 на брой
индивидуализиращи признаци -между дактилоскопната следа и средния пръст на лявата
ръка на обв.Д.. Така, според заключението на експерта Ѝ. Б. се установява, че намерената и
иззета от външната част на металното дъно на домашен комбайн дактилоскопна следа № 1 е
оставена от средния пръст на лявата ръка на подсъдимия Д..
Видно от назначената физико-химична експертиза е установено, че предоставеният за
изследване растителен материал по морфологични белези и химичен състав, представлява
коноп със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол,
както следва: за обект 1-21,9%; за обект № 2 - 7,8%; за обект № 3 - 19,1 % и за обект № 4 -
16,3 %.
Установява се от заключението по изготвената физико-химична експертиза № Н-281 от
6
31.10.2018 г., че по натривките от лява и дясна ръка на подсъдимия Д. се доказва наличие на
следи от коноп, като такива не са доказани по натривките от шията и предадените от него
дрехи. В домашния комбайн също е доказано наличие на следи от коноп.
Конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция по
упойващите вещества на ООН от 1961 г. Той се намира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1,
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
Така изложената фактология на събитията в цялост, съдът е приел въз основа на събраните и
подробно анализирани гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите С. Т., Г.
Б., В. С., И. Д., И. Г., Б. Г. и Г. М.; протокол за оглед на местопроизшествие, претърсване и
изземване от 29.10.2018 г. (л. 4 - 7 от досъдебното производство), протоколи за доброволно
предаване от 29.10.2018 г. (л. 8, л.10 от досъдебното производство); протокол за вземане на
сравнителни образци; протоколи за претърсване и изземване /л.15-22 ДП/, веществени
доказателства - наркотично вещество - коноп; експертните заключения на физикохимичните
и дактилоскопна експертизи, както и от останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
Преценявайки събраните доказателствени материали, и за въззивния състав не съществува
съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата
им, първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи, приемайки, че
съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият
е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Съдът е спазил предвидения
процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз
основа на тях да изгради изводите си за релевантните по делото факти. Първата инстанция
не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е дала вяра на показанията на
полицейските служители С. Т. и Г. Б.. Същите са преки очевидци на инкриминираното
деяние и възприятията им допринасят съществено за установяване на инкриминираната
обстановка, авторството, респ. конкретното поведенчество от страна на Д.. Съдът е
подложил на детайлна преценка показанията на полицейските служители, приемайки, че те
не съдържат съществени противоречия и логически несъответствия. Вярно е, че в
конкретния случай, с оглед спецификата на установените обстоятелства, показанията на
тези двама свидетели са основно доказателство, обосноваващо обвинителната теза и тъй
като фактическите обстоятелства на деянието подлежат на доказване с всички допустими от
НПК доказателствени средства, правилно съдът е основал фактическите си изводи за
престъпното поведение на подсъдимия на хронологически подредените и подробни
показания на свид. Т. и Б., които от своя страна са в корелация, както с показанията на
7
останалите разпитани свидетели /В. С., К. М., Б. Г., Г. М./, а така и с останалите писмени и
веществени доказателства. Съобразявайки тези критерии, правилно решаващият съд им е
дал вяра и законосъобразно са били използвани за сигурна основа на фактическите
констатации на съда, като по своето съдържание са били напълно годни да обосноват
осъдителните изводи на присъдата. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под
съмнение добросъвестността на свидетелите, още повече, че показанията им относно
значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства, са
депозирани с максимална точност и пълнота, те са обективни, подробни и убедителни.
Законосъобразно, съдът е приел същите за безпротиворечиви, логични, отговарящи на
обективната действителност, подкрепени от доказателствата по делото, подробно
изясняващи действията по проверка на оперативен сигнал за държане и отглеждане на
наркотични растения в с. Баскалци, последвалия обход на местността, в частност на
обезлесения участък, в който впоследствие е установен процесния коноп, действията на
подсъдимия- опита му да се скрие и дистанцира от местопрестъплението и последващото му
поведение.
Показанията на тези свидетели не следва да бъдат пренебрегвани само поради факта, че са
служители на МВР. Това не е основание да не им се дава вяра, още повече, че по никакъв
начин не е установена някаква тяхна злонамереност, негативизъм по отношение на
подсъдимия, която да разколебава истинността на техните възприятия. Отчетена е и
спецификата на качеството им на служители на МВР, като в тази връзка показанията им са
третирани в контекста на целия доказателствен материал, и при отчитане на стремежа на
подсъдимия да се разграничи от разследваната престъпна дейност. Възприятията на
свидетелите Б. и Т. са ключови и за установяването на обстоятелството, че към момента, в
който са фиксирали подсъдимия в процесния участък, същият е бил облечен със синя
престилка /като подробно описват как е изглеждала/, която впоследствие е установена в
имота, който подсъдимият, заедно с родителите си обитава, и която е предадена от него с
протокол за доброволно предаване. Тук е мястото да бъде отбелязано, че не се споделят
възраженията на защитата, оспорващи доброволността на предаването на престилката, тъй
като видно протокола за доброволно предаване /л.8 гръб от ДП/, в поясненията подсъдимият
не е оспорил законосъобразността на извършеното действие, напротив- същият
потвърждава, че престилката е намерена в имота на баща му, макар и да не дава повече
информация относно произхода й. Същественото в случая е, че същата тази престилка, с
която полицейските служители са разпознали в нивата подсъдимият, впоследствие е
намерена в обитавания от него имот/в непосредствена близост до изкопа, с който
подсъдимият поддържа, че е бил ангажиран към момента на обхода на обезлесения участък
от полицейските служители/, с оглед което последващите опити, както на подсъдимия, така
и на майка му, да се разграничат, че не знаят откъде се е появила и че Д. никога не е
използвал подобни престилки, са неподкрепени от останалите доказателства по делото.
Именно по тази причина, показанията на майката на подсъдимия /които са предмет на
внимателна преценка, предвид близката й родствена връзка с подсъдимия/ не са
8
кредитирани от съда. Същевременно, показанията на двамата полицейски служители
относно значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства
са депозирани с максимална точност и пълнота и са обективни, подробни и убедителни. При
наличието на последователните, категорични твърдения за обстоятелствата, при които са
намерили конопа и са разпознали подсъдимия в опита му да се отдалечи от мястото, да се
отхвърлят показанията им би означавало недопустимо изопачаване на доказателствения
материал. Още повече, че както правилно е приел първоинстанционния съд, сочените от
свидетелите Т. и Б. обстоятелства са подкрепени, както от наличните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно- протоколи за оглед, претърсване и
изземване, и изготвените експертни заключения, а така и от показанията на свидетелите Г. и
М.. По отношение на показанията на последните двама, и в частност на Г., следва да се
отбележи, че са косвени, производни. Свидетелите не са очевидци на инкриминираното
деяние, но показанията им имат важно значение за проверка на достоверността на
изложеното от свидетелите Т. и Б., тъй като възпроизвеждат данни за извършената проверка
в обезлесения имот и за поведението на подсъдимия. Съответствието между депозираните
от свидетелите Т. и Б. в съдебно заседание показания и непосредствено споделеното за
случая от тях на свидетелите Г. и М., увеличават относителната тежест на преките
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Т. и Б., и потвърждават достоверността
им. На свой ред, Т. и Б. са категорични и по въпроса, че единствената отъпкана пътека в
инкриминирания участък е тази, водеща към имота на подсъдимия.
На свой ред, стройната верига от доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се
допълва и от останалите доказателства, измежду които- протоколи за оглед, претърсване и
изземване, и изготвените експертни заключения. Следва да се посочи, че в протокола за
оглед подробно са описани намерените вещи, включително два броя бидони, както и
тяхното местоположение, с оглед което несъстоятелни са наведените в тази насока защитни
доводи, че липсва описание на тези предмети в протокола за оглед. Същите са
фотографирани и в приложения към протокола фотоалбум. Относно наличието на маркуча,
изходящ от съседния стопанисван от подсъдимия и родителите му имот, свидетелстват
показанията на полицейските служители, с оглед което е без значение обстоятелството, че
същият не е описан в протокола за оглед. Същевременно, видно от заключението на
изготвената дактилоскопна експертиза, иззетите дактилоскопни следи от външната част на
металното дъно на домашния комбайн, съвпадат с отпечатъците, взети от средния пръст на
лявата ръка на подсъдимия. Установява се от физикохимичната експертиза, че в домашния
комбайн са налични следи от коноп. При така изложеното, правилно окръжният съд не е
кредитирал версията на подсъдимия и майка му, като съображенията за това изцяло се
споделят и от настоящия състав. По повод възраженията на защитата, касаещи точното
местонахождение на процесния участък, следва да бъде посочено, че по делото са налични
достатъчно доказателства с относима в тази насока информация- показанията на
полицейските служители, протокола за оглед, ведно с фотоалбум, а що се отнася до другите
обстоятелства, които защитата настоява, че е следвало да бъдат изследвани/реално
9
обособена територия ли е, или част от местност, респективно частна, държавна или
общинска/, същите излизат извън предмета на доказване и са ирелевантни.
На свой ред, съдът е ценил и заключенията по изготвените в хода на производството
физико-химични и дактилоскопна експертизи, като обосновани, дадени от компетентни в
съответните области на науката лица, и отговарящи в пълнота на поставените им задачи. В
тази връзка, неоснователно се явява оплакването на защитника на подсъдимия пред
въззивната инстанция за допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в
необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в игнориране на доказателства и
неправилно прилагане на правната логика. Както по-горе вече се посочи, упражненото от
съда правомощие да даде вяра на определени доказателствени средства – показанията на
свидетелите Т. и Б., на заключенията по изготвените физико-химически и дактилоскопна
експертизи, а други такива – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В.
Д. в тяхната цялост да игнорира и въз основа на кредитираните доказателства да изгради
възприетата от него фактическа обстановка по спора, не представлява съществен
процесуален порок на съдебния акт, който да налага неговата отмяна. Настоящата инстанция
се присъединява към становището на решаващия съд, че по делото са събрани всички
необходими и достатъчни доказателства, обосноваващи повдигнатото обвинение,
подкрепящи защитната теза и изясняващи обективната истина по делото. С оглед на всичко
по-горе изложено, въззивният съд прецени, че в процесния случай не са допуснати такива
нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени,
включително такива, съставляващи недостатък или пропуск в събирането и анализирането
на относимите към спора доказателства и които нарушения да представляват основания за
отмяна на постановената присъда.
Несъстоятелни се явяват възраженията на защитата относно наличието на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на ДП при съставяне на протокола за оглед, като
първостепенния съд аргументирано е посочил, защо липсва нарушение на процесуалния
закон, респективно съответното действие е съобразено с разпоредбата на чл. 161 от НПК.
По повод твърденията на защитата относно неприсъствието на подсъдимия при извършване
на това процесуално следствено действие, следва да бъде отбелязано, че процесуалния закон
изрично е указал случаите и действията по разследване на досъдебната фаза, при които
присъствието на обвиняемия и неговия защитник е задължително, като синтезирано това са
хипотезите на извършване на действия по разследване с негово участие, какъвто не е
настоящия случай/ предвид факта, че наркотика е открит в обезлесен участък и с
извършения оглед не са засегнати правата на собствениците/. Що се отнася до останалите
действия по разследване и събиране на доказателства, то присъствието на обвиняемия и
защитника му е изцяло по преценка на органа, ръководещ досъдебното производство,
доколкото с пълна сила на тази фаза важи принципа за „следствената тайна“, и именно този
орган следва да прецени в кой момент да даде възможност на обвиняемия и защитата му да
се запознаят с всички материали по делото и с всички извършени процесуално- следствени
действия, включително по събиране на доказателства. Последното важи с още по-голяма
10
сила в настоящия случай, при условие, че процесните действия са извършени на етап, когато
все още подсъдимият Д. не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, съответно
бързината на извършване на процесуално-следствените действия е целяла закрепване на
доказателства от съществено значение в подкрепа на обвинителната теза. В този смисъл, на
досъдебната фаза преценката какви действия по разследването да бъдат извършени и в каква
последователност, респективно решението кога да бъде предявено обвинението, зависи на
първо място от това дали са събрани необходимите доказателства, за да бъде привлечено
конкретно лице към наказателна отговорност, и на следващо място- това е изцяло в
суверенната преценка на водещия разследването прокурор. Ето защо и на този етап не
намира проявление принципа на състезателност в наказателното производство.
Отделно от горното, липсва и соченото от защитата нарушение във връзка с отказа на съда
да допусне повторен разпит на свидетелите Т. и Б.. И това е така, доколкото видно от
протокола от съдебно заседание пред първата инстанция от 10.07.2019 год. /л.42-л.46 от
първоинстанционното дело/ тези двама свидетели- С. Т. и Г. Б. са били разпитани в хода на
съдебното следствие за факти и обстоятелства, относими към установяване предмета по чл.
102 от НПК, като подсъдимият, както и неговият защитник, не са били лишени от
възможността да отправят въпроси към тях, но не са се възползвали от това си право.
Предвид горното, обсъждания довод от защитника на подсъдимия не представлява
нарушение на процесуалните правила, което е съществено и да е довело до каквото и да е
затруднение при упражняване правото му на защита. Друг е въпросът за оценката на
показанията на посочената група свидетели, която оценка е предоставена изключително в
правомощията на решаващата по фактите инстанция, със задължението по чл. 305, ал. 3 от
НПК- да посочи установените от нея фактически положения и въз основа на кои
доказателствени материали, като изложи правните си съображения за взетото решение, а при
противоречие в доказателствената съвкупност, да се мотивира, кои от доказателствата
приема и защо, а други-отхвърля, т.е да са изведени изводи от фактическо и правно естество
по надлежния процесуален ред.
С оглед изложеното, първоинстанционната присъда не страда от необсонованост и
незаконосъобразност. Отразената за несъмнено установена фактическа обстановка напълно
се подкрепя от правилно обсъдените и надлежно събрани доказателства. При това
положение, вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и
верни правни изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъплението, за
което е признал подсъдимия за виновен.
При така установената фактическа обстановка, правилно и законосъобразно,
първоинстанционният съд е приел, че подс. И.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението чл.354а, ал.2, изр.1 вр.ал.1, изр.1 пр.4 НК. От обективна
страна е установено, че подсъдимият от неустановена дата до 29.10.2018 год. в нива,
находяща се в землището на село ***, общ. *** /в непосредствена близост до имота, който
обитава с родителите си/ без надлежно разрешително (съгласно Конвенция на ООН от 1961
11
година за упойващите вещества, ратифицирана от Република България, Приложение № 1
към чл.3, Списък 1-„растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични“) е държал с цел разпространение наркотични вещества –
коноп, с общо нето тегло 6540 грама на обща стойност 39 240 лева, като наркотичното
вещество е в големи размери. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесния наркотик - сушал го е в нива,
находяща се до имота, който обитава с родителите си, като между нивата и този имот е
имало една единствена пътека, с маркучи за поливане, изходящи от имота, който е обитавал,
и не на последно място, следи от процесния наркотик са били установени, както по ръцете
на подсъдимия, така и по намерения домашен комбайн.
По отношение на субективната страна на деянието, същото е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието знаейки, че държането с
цел разпространение и продаването на наркотичните вещества без разрешително е
забранено/ съгласно ЗКНВП – хероина и амфетамина нямат легална употреба, пазар и
производство, поставени са под забрана и са включени в Приложение №1 към чл.3, ал.2, т.1
от ЗКНВП и чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, определящи ги като вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от тяхната злоупотреба, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина/, предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и
е искал тяхното настъпване.
Налице е и специалната субективна цел- за разпространение. Относно този субективния
признак следва да се посочи, че доказателствата обективиращи коментираната цел, са
изследвани в хода на проведеното съдебно следствие и са включени в доказателствената
база, послужила за правно квалифициране на инкриминираната дейност на подсъдимия.
Специалната цел на държането на наркотика-„за разпространение“ е изведена логично,
предвид обсъдените гласни доказателствени средства, писмените такива. Ерго, намереното
наркотично вещество по количество, вид и предназначение, не може обективно да се
обвърже с държане за лични нужди и целта е била именно- за разпространение.
При индивидуализацията на наказанието, първата инстанция правилно е ценила като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. следните обстоятелства- чистото съдебно
минало /реабилитиран по право/, липсата на данни за други противообществени прояви,
факта, че се ползва с добро име в обществото, поради което и е бил назначен за ***. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът е констатирал единствено честотата на
престъпленията от този вид. Съвкупната преценка на горните обстоятелства, води и тази
инстанция до единствено възможния извод, че подсъдимият е лице с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други престъпни прояви от същия вид. Съотнасяйки
последното към наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно
12
първоинстанционният съд е счел, че в случая са налице условията за приложението на чл.
55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-ниския размер на наказанието, предвиден в санкционната
част на разпоредбата се явява несъразмерно тежък. Така, първостепенният съд, отчитайки
конкретиката на случая, с основание е приел, че наказанието следва да бъде определено под
най-ниския предел на предвиденото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години
и шест месеца. Релевантните за отговорността на подсъдимото лице обстоятелства са били
съобразени от съда в необходимата степен, като според настоящата инстанция, освен
посочените, в хода на процеса, не са установени (или останали недооценени или пък изобщо
необсъдени) и други, относими към отговорността обстоятелства, които да провокират
разсъждения относно евентуално намаляване на постановения срок на наказанието. Все пак
следва да се отчита и тежестта на деянието, обусловена от особената ценност на
защитаваните обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, както и
широката разпространеност на този вид престъпления, налагащи засилване на генералната
превенция. В този смисъл, евентуалното редуциране на така фиксирания от решаващия съд
размер на наказанието би се явило една неоправдана проява на снизходителност и не би
държало сметка на целите на наказанието, и в частност на генералната превенция. По тези
съображения, претенцията на защитата за допълнително редуциране размера на наложеното
от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“ не може да бъде удовлетворена.
Вън от горното, в пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК, ОС- Благоевград е
отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от четири години. Настоящата инстанция се солидаризира с решението на първата по
въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“, както и по този за размера на изпитателния срок. Преценявайки данните за
личността на подс. Д., а именно, че личната степен на обеществена опасност на дееца не е
висока, съдът законосъобразно е счел, че изпитателен срок в размер на 4 години се явява
напълно достатъчен за постигане на целите на наказанието.
Настоящият състав намира за законосъобразно отмерено и кумулативно наложеното
наказание „глоба“. Действително, задължение на съда е при определяне на размера на
наказанието „глоба“, същото да бъде съобразено с изискванията, предвидени в чл.47 ал.1 от
НК, а именно- с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия, но
същевременно следва да бъде определено при условията, предвидени в Глава пета от НК.
Тъй като наказанието е било определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, съдът е
слезнал под законовия минимум от 10000 лв., но съобразявайки се с нормата на чл. 55, ал.2,
която императивно урежда допустимия праг на редукция на размера на глобата, съдът
законосъобразно е намалил размера с една втора под законовия минимум – 5000 лв., което е
и максимално допустимото в случая.
В заключение, настоящият състав на САС намира, че така определеното наказание е
правилно отмерено. Била е съобразена, както степента на обществена опасност на деянието,
така и на извършителя. Адекватно са оценени и останалите обстоятелства, имащи значение
13
при определяне вида и размера на наказанието, поради което релевираното оплакване от
страна на жалбоподателя, е лишено от аргументи. Така индивидуализираното наказание е
справедливо и съответно на тежестта на извършеното престъпление и на целите на личната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Законосъобразно е и произнасянето на съда по веществените доказателства и по сторените
по делото разноски. По повод поддържаните в жалбата на подсъдимия твърдения, че съдът
неправилно е постановил връащане на един брой домашен комбайн и синя престилка на Д.,
следва да бъде посочено следното: По делото не са налични доказателства въпросните вещи
да са собственост на друго лице, различно от подсъдимия Д.. Точно обратното, от
доказателствата е видно, че по външната страна на комбайна има налични пръстови
отпечатъци, съвпадащи с пръстовия отпечатък, иззет от средния пръст на лявата ръка на
подс. Д.. Що се отнася до престилката, по-горе в изложението беше посочено, защо и
настоящия съд приема, че тази престилка принадлежи на подсъдимия. В този смисъл,
разпореждането на съда с веществените доказателства е изцяло законосъобразно и
правилно.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 164/2019 год. на ОС-
Благоевград, с която подсъдимият И. А. Д. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.1 вр. ал.1, изр.1, пр.4 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14