Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№343 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №514870 от 24.10.2018год.,
постановено по гр.дело №43216/2016г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в е признато за
незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Д.Д.У. с
ЕГН**********, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед
№1995 от 14.05.2016г. на директора на „Човешки ресурси“ Е.Г.и началник отдел
„Кадри“ Ц.П., упълномощени с пълномощно с нотариална заверка на подписите от
председателя на УС и главен изпълнителен директор и прокуриста на „Ю.Б.“АД с
ЕИК*****, ответникът е осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ сумата от
4917,95 лв.- обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
от 31.05.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 29.07.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 4917,95 лв. до
пълния предявен размер от 5901,54 лв. като погасен чрез прихващане. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца 770 лв. разноски в производството, а ищецът- да
заплати на ответника 16,67 лв. разноски съразмерно на уважената, съответно-
отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното
решение в осъдителните му части е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „Ю.Б.“АД. Жалбоподателят поддържа,
че е неправилен изводът на съда, че звеното, в което е работила ищцата е формално
премахнато и няма преустановяване на дейността на това звено, тъй като същото
представлява обособена и относително самостоятелна структурна единица в
цялостната структура на организация на банката. След придобиване на търговското
предприятие на „Алфабанка - клон България“КЧТ, ответникът се оказал на практика
с две паралелни клонови мрежи- тази на придобитото предприятие и неговата
собствена. Наименованията на длъжностите и длъжностните характеристики в двете
клонови мрежи, както и условията по трудовите договори на служителите в тях се
различавали, поради което и щатното разписание на цялата клонова мрежа към
01.03.2016г. (представено по делото) било разделено на две части, от които първата
част съдържала щата на клоновата мрежа на придобитото предприятие, а втората- щата
на клоновата мрежа на предприятието- правоприемник. Щатното разписание към
02.06.2016г. вече било единно за цялата клонова мрежа на банката, без
разделение на двете клонови мрежи и в него под №129 фигурирал само офис „Дупница
ФЦ132“ за гр. Дупница. Офис „Дупница 2“ бил закрит по преценка на работодателя.
Твърди, че извършваната в закрития офис „Дупница 2“ дейност била различна от
дейността, извършвана в офис „Дупница ФЦ132“ и като цяло във финансовите
центрове на „Юробанк България“, предвид различните продуктова и административна
рамка и информационно- техническа среда. Така например в офис „Дупница 2“
липсвали системата на „Юробанк“ и базата данни на „Юробанк“, тъй като се
работело със системата на „Алфа Банка- клон България“, въведените в нея
продукти и база данни на тази банка. Неправилен според жалбоподателя е изводът
на СРС, че дейността от закритото звено е продължила да се извършва, доколкото
представлява също банкова дейност (влогонабиране и кредитиране), но дори и да
се приемело обратното, в случая имало дублиране на дейности и работодателят бил
свободен да оптимизира производствените си процеси и да търси възможности за
закриване на дублиращи се звена. Жалбоподателят твърди също така, че при
закриване на част от предприятието работодателят не е длъжен да извършва подбор
между служителите в закритото звено и сходни или други длъжности в друго
структурно звено, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
Претендира разноски.
Въззиваемият ищец Д.Д.У. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в производството
пред първата инстанция са установени от представените по делото доказателства
обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Твърди също така, че е
направилен изводът на съда, че ответната банка не е нарушила разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.1 КТ, тъй като бил очевиден стремежът на ответника да прекрати
трудовите договори на служителите на предприятието- прехвърлител в нарушение на
задължението за запазване на трудовите правоотношения с тях. Ответникът взел
решение за оптимизация на клоновата мрежа на 28.03.2016г. (един месец след
прехвърляне търговското предприятие на 29.02.2016г.) и единствено удължил
изпълнението на това решение с още два месеца, до реалното уволнение на ищцата,
с цел привидно да спази изискването на чл.123, ал.1, т.1 КТ. Недоказани били
твърденията на ответника, че закритият офис бил обособено звено и относително
самостоятелна структурна единица в цялостната структура на банката, тъй като наличието
на различни офиси на банката в страната не обосновавало извод за съществуването
на клонове, звена или поделения, които да имат своята относителна самостоятелност
в рамките на цялата структура на ответника поради липсата на самостоятелно
ръководство и пряка подчиненост на изпълнителния директор на банката. Отделните
офиси нямали и финансова самостоятелност, а се управлявали от един финансов
отдел в гр.София. Нямали и териториална обособеност поради липсата на
регистрирани самостоятелни стопански единици в отделните градове в страната (клонове).
В случая реално било извършено съкращаване на щата, но без задължителния по
закон подбор. По делото не били представени доказателства за преустановяване на
основната дейност на офиса (депозитната и кредитната), а всъщност било
извършено вътрешноорганизационно преустройство на дейността на ответника чрез пренасочване
дейността на закрития офис към другия действащ офис на банката в гр.Дупница (ФЦ132).
Използването на различни системи и процедури по никакъв начин не се отразявало
на същността на извършваната дейност по кредитиране и влогонабиране, която е
една и съща за двата офиса в гр.Дупница. Моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е неправилно по следните съображения:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово
правоотношение между нея и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността
на уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на
процедурата за прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно
основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител
на ответника, спазване изискванията на чл.123 КТ и реално закриване на част от
предприятието (преустановяване на част от дейността, осъществявана в
обособеното звено, в което е работила ищцата), включително че са закрити всички
щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор от 18.07.2008г. и анекси към него за длъжността
„специалист, банка- офис супервайзор“ в офис на банката в гр.Дупница. Безспорен
е фактът на прехвърляне на предприятието на „Алфа Банка - клон България“ на
ответника „Ю.Б.“ АД с договор от 29.02.2016г., като съгласно допълнително
споразумение от 07.03.2016г. по чл.123, ал.1, т.4 КТ ответникът се явява
работодател на ищцата при запазване на трудовото правоотношение. Не се спори и че
УС на дружеството- ответник на 28.03.2016г. е взел решение за закриване на част
от предприятието на ответника (49 офиса), сред които и офисът в гр. Дупница, в
който е работила ищцата, както и че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено с представената по делото заповед №1995/14.05.2016г., считано от
31.05.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ- поради закриване на част
от предприятието и при неспазен от работодателя срок на предизвестие.
От представения по
делото протокол от 22.02.2016г. се установява, че след прехвърлянето на
търговското предприятие на „Алфа Банка- клон България“ ответникът е одобрил
нова организационна структура на банката с ново звено „Алфа клон“, което е на
пряко подчинение на главния изпълнителен директор и председател на УС. Съгласно
представеното щатно разписание на ответника към 01.03.2016г. в гр.Дупница е имало офис „Дупница“- част от
структурната единица „Алфа Банка- клон България“, създадена в структурата на „Ю.Б.“АД,
както и офис „Дупница- ФЦ132“- част от финансов център на „Ю.Б.“АД, който е
съществувал преди горепосоченото прехвърляне на търговско предприятие. В офис
„Дупница“ е имало 5 щатни бройки, от които 4 заети- 2 щатни бройки за
длъжността „банков служител, касиер“, една щатна бройка за длъжността
„ръководител офис, банка“ и една щатна бройка за длъжността „специалист банка -
офис супервайзор“, заета от ищцата Д.У.. В офис „Дупница- ФЦ 132“ е имало 7
щатни бройки, всички от които заети- една щатна бройка за длъжността
„управител“, 2 щатни бройки за длъжността „специалист обслужване на клиенти“, една
щатна бройка за длъжността „експерт индивидуално банкиране“, една щатна бройка
за длъжността „експерт индивидуално банкиране и главен специалист обслужване на
клинети“ и една щатна бройка за длъжността „ръководител сектор индивидуално
банкиране“. След горепосоченото решение на УС на ответника от 28.03.2016г. за закриването
на 49 офиса на банката (всички от обособеното с решение от 29.02.2016г. структурно
звено „Алфа Банка- клон България“), включително офис „Дупница“, е прието ново
длъжностно щатно разписание от 02.06.2016г., съгласно което е премахнат офис „Дупница“, в който е работила ищцата и
е останал офис „Дупница- ФЦ 132“ с 8 щатни бройки (открита е още една щатна
бройка за длъжността „специалист обслужване на клиенти“). Прекратени са поради
закриване на част от предприятието трудовите правоотношения с ищцата и
останалите служители в офис „Дупница“, с изключение на служителката заемала
длъжността „банков служител, касиер“ М.Б.Н., чието трудово правоотношение е
изменено с допълнително споразумение от 05.05.2016г., като е уговорено ново
място на работа, а и менно „Ю.Б.“ АД, офис „Дупница- ФЦ 132, „Сектор
Индивидуално банкиране“.
Видно от представената по делото длъжностна
характеристика на ищцата за длъжността „специалист банка - офис супервайзор“,
основните функции са свързани със заместване на ръководителя на офиса на
банката, предлагане и продаване на банковите продукти и услуги на банката,
осъществяване на контрол при предоставяне, погасяване и обезпечаване на
договори за кредит, сключвани от банката, във връзка със сигурността и охраната
на банковия офис, воденето на справки, отчети и регистри и кореспонденция на
банката. От друга страна, от длъжностната характеристика на служител
„ръководител на сектор „Обслужване на клиенти и продажби“ (съществувала в
наименованието на длъжностите, до прехвърляне на предприятието, в офис „Дупница
- ФЦ 132“ на „Ю.Б.“АД се установява, че основните функции са свързани с
цялостно обслужване на клиентите при предлагане на продуктите и услугите на
банката, подпомагане на ръководството на клона, контрол по отношение на
документооборота, касите и банкоматите, както и на качественото обслужване на
клиентите, изпълнение на ролята на главен отговорящ в клона за развитието на
потребителското кредитиране и депозитите под наблюдението и упътванията на
ръководството на клона, огранизиране на съхранението на счетоводните документи,
водене и поддържане на регистри в клона на банката, организиране на обучения на
служители.
Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на СИЕ, след извършена съпоставка между операционната и
счетоводна система, предлаганите продукти и услуги на офис „Дупница“ в
структурното звено „Алфа Банка - клон България“ и офис „Дупница - ФЦ 132“ се
установява, че и в двата офиса са предлагани банкови услуги и продукти,
извършвана е дейност, свързана с банково обслужване на клиенти и въвеждане на
данни в операционни системи. Налице са различия, които не касаят характера на
извършваната дейност, а параметрите на предлаганите банкови продукти и услуги,
органът, одобряващ кредити, използваните софтуерни продукти.
При така установената от представените
по делото доказателства фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Основният
спорен между страните въпрос в случая е дали е налице реално закриване на част
от предприятието на ответника, респективно- представлява ли офис „Дупница“-
част от структурната единица „Алфа Банка- клон България“, създадена в
структурата на „Ю.Б.“АД, организационно обособена структура в рамките на
предприятието, или е налице само оптимизиране на дейността на ответника на
територията на гр.Дупница (съответно- горепосоченият офис „Дупница“ не е
организационно обособена структура), при което работодателят- ответник е
задължен да извърши подбор между служителите на съответните длъжности както в офис
„Дупница“- част от структурната единица „Алфа Банка- клон България“, създадена
в структурата на „Ю.Б.“АД, така и в офис „Дупница- ФЦ132“- част от финансов
център на „Ю.Б.“АД, който е продължил дейността си. Настоящият състав намира,
че в случая от представените по делото доказателства се установява безпротиворечиво,
че всеки един от горепосочените банкови офиси притежава характеристиките на
организационно обособена структура в предприятието на банката- ответник. Предприятието
на търговеца е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, следователно
„част от предприятие“ са реално обособени права, задължения и фактически
отношения. Доколкото правата, задълженията и фактическите отношения се пораждат
от извършването на определени сделки, то реално обособените права, задължения и
фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна)
стопанска дейност. 3а да е налице последното е необходимо на организационно
обособена структура да се възложи извършването на относително самостоятелна
стопанска дейност (в този смисъл решение
№28/02.04.2019г. по гр.д.№3055/2018г., ІІІ г. о. на ВКС). В случая както
офис „Дупница“- част от структурната единица „Алфа Банка- клон България“,
създадена в структурата на „Ю.Б.“АД, така и офис „Дупница- ФЦ132“- част от
финансов център на „Ю.Б.“АД, представляват организационно обособени структури,
тъй като в щатното разписание на първия съществуват длъжностите:, „ръководител
офис, банка“, „специалист банка- офис супервайзор“ (заемана от ищцата) и „банков
служител, касиер“ (2 щатни бройки), а в щатното разписание на втория-
длъжностите: „управител“, „специалист
обслужване на клиенти“, „експерт индивидуално банкиране“, „експерт индивидуално
банкиране и главен специалист обслужване на клинети“ и „ръководител сектор
индивидуално банкиране“. Всеки от тези офиси е извършвал самостоятелна
стопанска дейност, видно от представените по делото длъжностни характеристики. Следователно
неправилно първоинстанционният съд е
приел, че в случая не се касае за закриване на част от предприятието на
ответника, а за вътрешно-организационно преустройство, при което дейността на
обособеното звено на офис „Дупница“ е преминала изцяло и е продължила да се
осъществява от друго звено на ответника в същото населено място- офис „Дупница
- ФЦ 132“, с по-малък брой служители. Както бе посочено и по- горе, банковият
офис представлява организационно обособена структура в системата на търговските
банки, която извършва от името на кредитната институция влогонабиране и
предоставяне на кредити, при което има възможността да провежда относително
самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и
одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и
за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място
да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща
банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при
преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно
закриване (премахване) като част от структурата на предприятието на търговеца
(кредитна институция) работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ (в този
смисъл решение №105/26.06.2019г. по гр.д.№3326/2018г., ІІІ г. о. на ВКС). Трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено със заповед на ответника- работодател, на
основание закриване част от предприятието- чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ,
извършено съгласно решение на управителните органи на банката, което решение има
за последица закриване на част от предприятието (офис „Дупница“- част от
структурната единица „Алфа Банка- клон България“, създадена в структурата на „Ю.Б.“АД).
Този факт поражда за работодателя правото на уволнение по горепосочената
законова разпоредба, като евентуален подбор би могъл да се извърши по негова
преценка (в този случай подборът е право на работодателя, но не и негово
задължение). Липсата на проведен подбор съгласно чл.329, ал.1 КТ в този случай
не води до незаконосъобразност на уволнението. Следователно уволнението на
ищцата е съобразено с изискванията на закона за неговото извършване, поради
което предявените от нея искове са неоснователни.
Ето защо въззивната
жалба на ответника следва да бъде уважена, обжалваното решение- отменено в
обжалваните части, а вместо него постановено друго, с което предявените искове
се отхвърлят изцяло като неоснователни.
При
този изход на спора жалбоподателя- ответник има право на направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 138,36 лева, депозит за СИЕ в размер на
300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни
инстанции, или общо 638,36 лева.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №514870 от 24.10.2018год., постановено по гр.дело №43216/2016г.
по описа на СРС, ГО, 54 с-в В ЧАСТТА С
КОЯТО е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Д.Д.У. с ЕГН**********, извършено на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр.1 КТ със заповед №1995 от 14.05.2016г. на директора на „Човешки
ресурси“ Е.Г.и началник отдел „Кадри“ Ц.П., упълномощени с пълномощно с
нотариална заверка на подписите от председателя на УС и главен изпълнителен
директор и прокуриста на „Ю.Б.“АД с ЕИК*****, КАКТО И В ЧАСТТА с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ сумата от 4917,95 лв.-
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
31.05.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 29.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И
В ЧАСТТА с която ответникът е осъден да заплати на ищеца 770 лв. разноски в
производството, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.У.
с ЕГН********** срещу „Ю.Б.“АД с ЕИК***** искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед №1995 от 14.05.2016г. на директора на „Човешки
ресурси“ Е.Г.и началник отдел „Кадри“ Ц.П., упълномощени с пълномощно с
нотариална заверка на подписите от председателя на УС и главен изпълнителен директор
и прокуриста на „Ю.Б.“АД и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4917,95 лв.- обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода от 31.05.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 29.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Д.У. с ЕГН********** да заплати на „Ю.Б.“АД с ЕИК***** сумата от 638,36лв.
(шестстотин тридесет и осем лева и 36 стотинки)- разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
Решение
№514870/24.10.2018г. по гр.дело №43216/2016г. на СРС, 54 с-в в частта с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр.чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 4917,95 лв. до пълния
предявен размер от 5901,54 лв. е влязло в сила като необжалвано от ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/