Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. Враца, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1005 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Р.Ц.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Областна дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10.
В исковата молба се твърди, че
страните са в служебни правоотношения. Сочи се, че в периода от 10.03.2018 г.
до момента на подаване на исковата молба ищецът е заемал длъжност „Младши
инспектор, старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ АЕЦ Козлодуй към
ОД на МВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си
задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а
в рамките на т.нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00
ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал.
2, изр. второ, предл. първо от КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка
12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на
механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е приложима нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Посочва се, че нормалната продължителност на дневното работно време в МВР е 8
часа (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а нормалната продължителност на нощното работно
време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро от КТ). Твърди
се, че при прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент
от 1,143, с който трябва да бъдат умножени часовете труд, положени през нощта,
при работа на смени от държавните служители в МВР. Поддържа се, че за исковия
период ищецът е положил 1856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент
1,143, дават общ брой от 2121 часа, като разликата между положения и преизчисления
извънреден труд е 265 часа, който труд се претендира да бъде заплатен
допълнително. Съобразно получаваното от ищеца трудово възнаграждение, се твърди, че
часовата ставка е в размер на 9,60 лв., като за положени 265 часа извънреден
труд се поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 544,00 лв. Иска се ответникът да бъде
осъден да му заплати процесната сума, ведно със законна лихва върху нея,
считано от депозирането на исковата молба до нейното погасяване. Предявен в
условията на кумулативно съединяване е и иск за заплащането на лихва забава
върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 394,37 лв. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Не се оспорва
обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на РУ АЕЦ
Козлодуй към ОД на МВР – Враца. Сочи се, че ищецът е служител с работно време
на сменен режим на работа – 24 часа. Поддържа се, че статутът на ищеца се
урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона
за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Посочва се, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време
се изчислява сумарно, като съгл. ал. 5 на същия член работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди че в случая не е
налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът не е работил
извън установеното работно време. Не се оспорва и фактът, че ищецът осъществява
служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – 24-часов сменен
режим при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се, че на ищеца редовно е заплащано в процесния период както
положен извънреден, така и нощен труд. Счита се, че за положения от ищеца нощен
труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно
не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй
като ще се получи дублиране на заплащането. Сочи се, че трудът, положен между
22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите подробно
изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 544,00
лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 394,37 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2022
г., по молба на ищеца на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на
размера на предявените искове чрез тяхното намаляване, след което претенциите
са съответно за: сумата от 1 182,61 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018
г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата от 205,91
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018
г. до 10.03.2021 г. За горницата до пълните им предявени размери производството
по делото е прекратено поради оттегляне на исковете.
По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже,
че: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния
период; 2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано
сумарно; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно
време.
При доказване на горното, в тежест на ответника
е да докаже, че е заплатил положения извънреден труд.
Между страните са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, които се установяват и от
представените по делото доказателства, че ищецът се е намирал в служебно
правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжност „полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР –
Враца през
процесния период – 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., както и че е полагал труд на
смени, при което работното му време е отчитано сумарно, като е полагал и нощен
труд от 22:00 часа до 06:00 часа.
Основният спорен въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден
труд се съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Следователно при извършването на преценката дали е положен извънреден труд следва да се изходи от това каква е законовоустановената нормална продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има
качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му
време се определя от същия закон. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР към процесния период (изм. и доп. ДВ,
бр. 81 от 2016 г.), нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.
2 и ал. 6 ЗМВР (приложима редакция– изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е предвидено, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Както бе посочено по-горе, в действащата
за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на
смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа
труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени
като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като
законодателят е използвал именно термина "средно 8 часа" за всеки
24-часов период. Съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта.
Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта от 8 часа.
По отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредби на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10).
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение №
16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от предходната уредба в чл. 31 на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., отм. с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период). Настоящият съдебен
състав намира, че тази липса не следва да се
тълкува като въведена забрана или изключение от правилото за трансформиране, установено в КТ и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, а като празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Да се приеме противното, означава служителите на МВР да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение
заплащането на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с
основния принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че включеният нощен
труд в рамките на дежурствата на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период.
По отношение на работещите по трудови
правоотношения уредба относно механизма, по който се извършва това приравняване,
се съдържа в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО). Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то
отношението между двете величини формира коефициент 1.143. Разпоредбата
на чл. 9а, ал. 4 НРВПО предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове
по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл. 9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва да се
изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО.
Както бе посочено, подзаконовите
нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и
по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители (до изменението на закона през 2020 г.), вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта (чл. 46, ал. 2 ЗНА). В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено в цитираната
разпоредба на Закона за нормативните актове.
Предвид горното и с оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени
в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство по КТ.
Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служители, на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, като чл. 50а, ал. 2 ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса на
изрична уредба за процесния период в специалните наредби, издадени от министъра
на МВР, в случая субсидиарно приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно нормалната продължителност на работното време през нощта – 7
часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за
неоснователни изложените в отговора на исковата молба възражения и доводи
относно неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Тези изводи на настоящия съдебен състав не
се променят от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г по
дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване,
отправено от РС-Луковит. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от
Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на
труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС
не променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в
мотивите. От друга страна, съдът намира, че предвиденото заплащане на нощния
труд от 0.25 лв. за всеки отработен час, на което се позовава ответника, не
може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0. 25 лв. е
определена и в чл. 8 НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители
в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни,
което означава, че посоченото допълнително заплащане от 0.25 лв. на час не
съставлява компенсаторен механизъм за служителите в МВР по начин, различен от
прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето защо се налага извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на здравето и безопасността
на служителите в МВР с оглед по-голямата продължителност на нощния труд.
Останалите придобивки – ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др., не могат да бъдат възприети от съда като такива, компенсиращи
конкретно тежестта на полагания нощен труд. Изложените по-горе изводи на
настоящия съд не се променят и от приетото по т. 2 в решението на СЕС, че чл. 20
и чл. 31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава-членка
нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се
има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния
труд за полицаите, такава е определена по-късно. Специфичният характер на
работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не
могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима
от закона цел, с който се обосновава различното третиране и неприлагане
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Показателен в тази
връзка е фактът, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са
предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и да се
приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената
тежест на положения нощен труд.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По отношение размера на претенцията, съдът
съобрази заключението на вещото лице по допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния период ищецът е положил нощен
труд, като положените от него часове нощен труд не са преобразувани към дневен
труд за всеки тримесечен период. Според заключението паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд от ищеца след преобразуването на нощен към
дневен труд, при преизчисление с коефициент 1.143, е в размер на 1 182,61
лв. /след облагане с ДДФЛ/. Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница
се явява доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
С оглед на основателността на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане
на лихва за забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок, месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. В случая, ищецът е заявил период на
претенцията си за лихва за забава след изтичане на периода, за който се дължи възнаграждението.
При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се
лихва за забава за процесния период върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд, възлиза на предявената сума – 205,91 лв. Искът следва да бъде
уважен изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350,00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Същото не надвишава значително законоустановеното минимално /съгласно чл. 7 ал.
2 т. 2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Враца сумата от 350,00 лв., от които 100,00 лв. държавна такса и 250,00
лв. възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто
Буюклийски“ № 10 да заплати на Р.Ц.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***:
- сумата от 1 182,61
лв. на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, представляваща
неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 205,91
лв. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2018 г. до 10.03.2021 г.;
- сумата от 350,00
лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто
Буюклийски“ № 10 на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 350,00 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: