РЕШЕНИЕ
№ 5467
гр. С., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110148776 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от [фирма], гр. С. срещу М. ИВ. Ш.
искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№29151/2021 г. на Софийски районен съд, а именно: за сумата 1900
лв., представляваща главница по Договор за заем № 191659, сключен на 25.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, 225,92 лв. - договорна лихва за периода от 09.07.2018 г. до 10.12.2018 г.,
994,14 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 25.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 25.06.2018 г. е сключен договор за паричен заем № 191659, по
силата на който [ФИРМА] предоставило на М. ИВ. Ш. потребителски кредит в размер на
1900 лв. Уговорено било, че договорът има характер и на разписка за получаване на
посочения кредит. Общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 2125,92 лв.
заедно с договорната лихва и била платима на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка
от които в размер на 177,16 лв. Падежът на първата вноска бил на 09.07.2018 г., а на
последната – на 10.12.2018 г. Срокът на договора изтекъл, като ответникът не погасил никое
задълженията си по него, а с договор за цесия от 24.09.2019 г. тези вземания били
прехвърлени в полза на ищеца. Поради забава в плащането на част от погасителните вноски
в полза на кредитора била начислена и лихва за забава в размер на 994,14 лв.
При тези твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 03.06.2021 г. по ч.
1
гр. д. № 29151/2021 г. на СРС, 113 състав:
- 1900 лв., представляваща непогасена главница по договора за паричен заем, ведно със
законната лихва от 25.05.2012 г. до окончателното заплащане на вземането;
- 225,92 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 09.07.2018
г. до 10.12.2018 г.;
- 994,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
10.07.2018 г. до 25.05.2021 г.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с отговор на исковата
молба, подаден в законоустановения едномесечен срок. Прави възражение, че подписът под
договора за кредит и искането за предоставянето му не е на ищцата. Поддържа, че не е
уведомен за цедирането на вземанията. Възразява, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 т.7-12 ЗПК. Поддържа,
че във вземането за погасителна вноска се включвала и неустойка, която също била
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречието й с добрите нрави, както
и на основание чл. 143, т. 5 ЗПП. Върху така начислената неустойка не се дължало
обезщетение за забава. Прави възражение за нищожност и на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречието й с добрите нрави. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва твърдението на ищеца за предоставяне на заетата сума.
Оспорва исковете по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
415, ал. 1 т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 29151/2021 г. по описа на Софийски районен съд
по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу М. ИВ. Ш.. Депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника срещу
издадената Заповед за изпълнение, обуславя предявяването от заявителя на установителен
иск в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителени искове и същите са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Видно от приетия като писмено доказателство Договор за паричен заем №
191659/25.06.2018 г. към искане № 0267108, сключен между ответника и [ФИРМА], между
последните е постигнато съгласие за предоставянето на заем в размер на 1900 лева, който се
усвоява в деня на подписване на договора, с дата на първо плащане 09.07.2018 г. и дата на
последно плащане 10.12.2018 г., фиксиран лихвен процент от 40,08 % върху усвоения
размер, годишен процент на разходите от 49,45 % и задължение на заемателя да заплаща
2
текущото си задължение, дължимо за предходния месец и включващо усвоена и непогасена
главница, договорна лихва, неустойки за изпълнение, лихва за забава и разходи за събиране
през целия срок на валидност на договора,
Видно от клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за заем с подписа си кредитополучателят
е удостоверил, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 1900 лева, съгласно
параметрите, посочени в чл. 3 от процесния договор, като се е задължил да я върне на
заемодателя в сроковете и при условията, описани в погасителния план и приложимите
Общи условия към договора. Положеният подпис има характера на признание за неизгоден
факт. В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва, че процесният договор е подписан от
него, както и че липсват доказателства за наличието на съгласие от негова страна с
приложимите Общи условия, неразделна част от договора. По делото са приобщени като
писмени доказателства нотариално заверени преписи от процесния договор, погасителен
план и общи условия към него, видно от които заемополучателката М. ИВ. Ш. е положила
собственоръчно подписа си върху всяка страница от описаните документи. Ето защо съдът
достигна до извод, че оспореният подпис е положен от ответницата и доказва сключването
на договора между страните и съгласието й с приложимите общи условия на заемодателя
[ФИРМА]. В тази насока е и изслушаната по делото ССчЕ, в която се съдържат данни за
усвоените суми, и която съдът кредитира като обективна и обоснована.
С оглед на това съдът приема, че е възникнало и задължението на кредитополучателя
да върне заетата сума съобразно условията и реда, предвидени в договора.
Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/.
Вземанията по процесния договор са цедирани от [ФИРМА] на [фирма] с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. Под № 835 от
приложението към цитирания договор е посочен номер на договора № 191659, датата на
договора – 25.06.2018 г., както и името и ЕГН-то на кредитополучателя М.И. Шопниолова
/на л. 73 от делото/ т. е. посочен е номерът на процесния договор и е индивидуализиран
кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от
договора, а с общите условия към договора за кредит заемополучателят се е съгласил, че
заемодателят може по всяко време да прехвърля правата си по договора на трети лица.
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /виж решение №.
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. От приложеното по делото Известие за доставяне се
установява, че Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/191659 от дата 01.10.2019 г.,
адресирано до ответницата, с което й се съобщава за извършената цесия на основание
Приложение № 1/24.09.2019 г. към сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, е получено от съпруга й Емил Шопниколов на 07.10.2019 г., с оглед на което
3
съдът приема, че извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
По иска за главница:
Претендира се неплатена главница по договор за заем в размер на 1900 лв. От
неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница по договора за
посочения период е в размера на претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже
плащане на усвоената сума по договора за кредит. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът
за главница е основателен в пълния си размер от 1900 лв. Като законна последица на ищеца
се следва и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане.
По иска за договорна лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 225,92 лв. за периода от 09.07.2018 г. до
10.12.2018 г. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II
т. о. на ВКС и др.
Уговореният по договора ГПР е 49,45 %, а фиксираният годишен лихвен процент е
40,08 %. За процесния период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно
ПМС № 72 от 08.04.1994 г. приложимо към 2009 г./. Това прави размер на законната лихва
към дата на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към
10.12.2018 г. е 30 %. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП в размер на малко
повече от 4 пъти /40,08%/ размера на законната лихва противоречи на добрите нрави.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. Ето
защо претенцията за възнаградителна лихва в размер на 225,92 лв. за периода от 09.07.2018
г. до 10.12.2018 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
Относно лихвата за забава:
За да се произнесе по дължимостта и основателността на претендираната лихва за
забава за процесния период, съдът следва първо да обсъди въпроса относно
действителността на уговорената в процесния договор неустоечна клауза. Настоящият
състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
4
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида
на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от забавата в изпълнението, като при
неизпълнение са предвидели неустойка в размер на 20 % от усвоената и непогасена
главница. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита с още 20 % от заетата сума. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка.
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна
вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава,
считано от датата на настъпване на просрочието до неговото погасяване. Съгласно
гореизложеното и изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза първата
непогасена месечна вноска по двата договора е от 06.08.2018 г. Предвид това от този момент
до датата на подаване на заявлението – 25.05.2021 г. ответникът, на основание чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД, дължи на ищцовото дружество лихва за забава само върху просрочената главница, без
в нея да е включена сумата, начислена съгласно неустоечната клауза. Изясни се, че съгласно
експертното заключение лихвата за забава върху главницата по договора за заем за периода
от 06.08.2018 г. до 25.05.2021 г. възлиза на сумата от 625,39 лв. и искът се явява
основателен в този размер, а за разликата до пълния предявен размер същият следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност:
При тези изводи следва да се разгледа правопогасяващото възражение на ответника,
за погасяване на задълженията поради изтичане на предвидената от закона погасителна
давност. Съдът намира, че това възражение е неоснователно. За да стигне до този извод
съдът съобрази следното: Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. Вземанията за лихви и други периодични плащания се погасяват с
изтичането на тригодишна давност (чл. 111, б. "в" ЗЗД), а всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност чл. 110 ЗЗД). Съдът
приема, че по отношение на процесните вземания, представляващо неизплатени вноски по
процесните договори, не е приложима нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като не се касае
до периодични плащания. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се
установи, че се касае до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви (така съгласно ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС).
Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с посочените
белези. В случая е налице предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение -
задължение за връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. В този смисъл е и решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО. Според задължителните
разяснения дадени с цитираното решение, при договора за заем е налице неделимо плащане
и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което и
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Следва също да се има
предвид и, че когато е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66
ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на
процесните вземания е общата петгодишна давност. Предявяването на иска спира течението
на давността. Искът е предявен на 25.05.2021 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), поради което и
възражението е неоснователно.
6
Вследствие на всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена за претендираната главница и частично за обезщетението за забава,
а за претенцията за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност.
В заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 112,40 лв.,
от които: 62,40 лв. - държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част от иска от така направените разходи на ищеца следва да се присъди сумата
от 90,98 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски на обща стойност 612,40 лв.,
от които 62,40 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице, и 350 лв. за
юрисконултско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 59 от
делото/. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 495,68 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. Видно от представения списък по
чл. 80 ГПК М. ИВ. Ш. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
1850 лв., от които 1200 лв. – за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и
650 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Ищецът е релевирал
възражение за прекомерност на така извършените раноски, което съдът намира за частично
основателно. Възнаграждението за защита в производства по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 от Наредбата, но
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Горното води до извод, че
в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база материален интерес
от 1560,03 лв. -половината от общия размер на претендираното вземане от 3120,06 лв.
Предвид изложеното, ищцовото възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за заповедно производство в размер на 1200 лв. е основателно и следва да
бъде редуцирано до 339,20 лв., а по отношение на исковото производство и на основание чл.
7, ал. 2 от Наредбата съдът счита, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и същото е дължимо в целия му размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415 ГПК искове от
[ФИРМА] срещу М. ИВ. Ш. с ЕГН**********, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2021 г. по ч.гр.д. №29151/2021г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, а
именно – сумата от 1900 лв., представляваща неплатена главница по Договор за заем №
7
191659, сключен на 25.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.05.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, и за сумата от 625,39 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
06.08.2018 г. до 25.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 994,14 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [ФИРМА] срещу М. ИВ. Ш. с ЕГН********** по реда
на чл. 415 ГПК иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 225,92 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.07.2018 г. до
10.12.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.06.2021г. по ч.гр.д. №29151/2021г. по описа на Софийски районен съд, 113
състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. Ш. с ЕГН********** да заплати
[ФИРМА], сумата от 90,98 лв. - разноски в заповедното производство, и сумата от 495,68
лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [ФИРМА] да заплати на М. ИВ. Ш. с
ЕГН**********, сумата от 339,20 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, и сумата от 650 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8