О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../ .12.2018 год.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Павлова
в.т.д. № 946 по описа за
2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба
вх.№ 31780/01.11.2018 год. на ЗК “УНИКА” АД,
гр. София, представлявано от изпълнителните директори Димитър Тонев и Н.
Генчев, чрез пълномощника юрк. Г.П., с която съдът е сезиран с искане за
произнасяне на допълнително решение по заявени от ответника възражения за
прихващане и възражение за нищожност в производството.
Въззиваемият
Н.П.Л., чрез пълномощника си адв. С.З., с писмен отговор изразява становище за
неоснователност на искането.
За да
се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Молбата,
черпеща правното си основание в чл.250 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е предявена в предвидения от закона
срок, поради което и настоящият състав на ВОС я намира за допустима. По
същество обаче, я преценява като неоснователна, поради това, че решението, чието допълване се иска не е непълно.
За
да е непълно постановеното съдебно решение е необходимо същото да не обхваща
целия спорен предмет, което означава липса на формирана воля на съда относно
част от спорното право; един от съединените искове; допълнителни искания,
свързани с главния спорен предмет, каквото е искането за плодове, лихви,
съдебни разноски. Не е налице непълнота на решението, когато съдът е пропуснал
да изрази в решението си част от иначе пълно формирана воля, когато не е
мотивирал решението, когато не е обсъдил всички доводи и възражения на страните
или когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самия той е непълен
/частичен иск или пропуск на страна да заяви цялото си искане/. Съгласно
трайната и непротиворечивата практика на ВКС: „Твърденията за непроизнасяне на съда по доводите на страната са оплаквания,
с които тя се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е
недопустимо в производството по чл.250 от ГПК, тъй като
съдът трябва да се съобрази със забраната на чл.246 от ГПК. Пропускът
на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически
факт, не е непълнота на акта, а довод за неправилност или необоснованост на
неговите изводи, което е основание за обжалване, а не за допълване на
решението. В този смисъл са определения № 784 от 4.12.2013 г. по ч.гр.д. №
3484/2013 г. на Трето Г.О.,№ 108 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 133/2015 г. на
Четвърто Г.О. на ВКС, № 904 от 9.12.2010 г. по ч. т.д. № 873/2010 г. на Първо
Т.О., № 520 от 17.07.2013 г. по ч. т.д. № 2138/2013 г. на Първо Т.О., решение №
241 от 20.09.2013 г. по гр.д. № 2309/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, решение №
312 от 14.11.2013 г. по т.д. №925/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС“ (Определение №377/11.04.2016 по дело №1127/2016 на
ВКС, ГК, III г.о.).
В
конкретния случай, постановеното по делото решение № 731 от 11.10.2018 год.,
чието допълване се иска, не страда от твърдяната непълнота, тъй като в
мотивите му е изложено, че посочените възражения за нищожност на процесния
договор и за прихващане със стойността на две неплатени вноски от
застрахователната премия са преклудирани, тъй като не са били своевременно
направени пред първата инстанция, поради което същите не подлежат на
разглеждане. Доколкото на допълване подлежи диспозитива на съдебния акт и
предвид недопустимостта на въведените за пръв път пред въззивния съд
възражения, респ. липса на произнасяне по същество в мотивите по тях, искането
за допълване на постановеното решение в посочения смисъл се явява
неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 31780/01.11.2018 год. на ЗК “УНИКА” АД,
ЕИК *********, гр. София, представлявано от изпълнителните директори Димитър
Тонев и Н. Генчев, чрез пълномощника юрк. Г.П. искане за допълване
на решение № 731/11.10.2018 год., постановено по в.т.д. № 946/2018
год. на ВОС, чрез произнасяне по заявени от ответника възражения за прихващане
и възражение за нищожност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, по арг. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.