Мотиви към присъда от 10.03.2009г. по НОХД № 486/09г. на ПРС.
Обвинението е
против А.И.Т. и П.И.Д.,***, за престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК за това, че на 24.10.2008 г. в гр. Павликени в условията на съучастие като
съизвършители отнели чрез употребата на сила от владението на М. *** чужда
движима вещ-мобилен телефон марка “Нокиа 6300” на стойност 289лв., собственост
на М., с намерение противозаконно да я присвоят.
В
съдебно заседание представителят на ПРП поддържа така повдигнатото обвинение по
съображения за неговата безспорна доказаност и моли на всеки от подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода ефективно към долната предвидена в
закона граница, а по отношение подсъдимия А.Т. да се осъществи групиране с
предходна присъда при наличие на предпоставките по чл.23 НК.
Подсъдимият
А.Т. в съдебно заседание не се признава за виновен като в обясненията си сочи,
че действително на посочената в обвинителния акт дата е бил с подсъдимия П.Д. и
двамата взели мобилния телефон по описания начин от пострадалия М.М., но
твърди, че той имал да дава пари на Д.. Защитникът му адв.Ц.Д. пледира за
налагане на наказание при условията на чл.55 НК.
Производството
по отношение подсъдимия П.Д. е проведено в негово отсъствие при условията на
чл.269, ал.3 НПК. Същият се представлява от назначения от досъдебното
производство защитник адв.Т.Р.-ВТАК, който заема становище при доказаността на
престъплението и авторството на Д. да се определи наказание към долната
предвидена в закона граница.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите А.И.Т.
и П.И.Д. ***. Познавали се отдавна и били приятели. Многократно осъждани за
престъпления от общ характер, включително и като непълнолетни.
Пострадалият М.М.
***, обл.Ловеч, но е ученик в ПГАТ “Ц.Церковски” гр.Павликени.
На
24.10.2008г. М. се отправил към гарата на гр.Павликени на път за дома. Носел
сак с багаж. Същият притежава мобилен телефон марка “Нокиа 6300”. Недалеч от
училището бил настигнат от двамата подсъдсими, които не познавал лично, но
знаел, че са от града. Заговорили го и поискали да им даде телефона си за да се
обадят на някого. Пострадалият отказал, при което Т. и Д. станали
по-настоятелни и груби и се опитали да вземат телефона като съборили
пострадалия на земята. Не успели, защото в този момент възрастен човек им
изсвирил, те се уплашили и се отдалечили. М. продължил пътя си към гарата като
решил да мине по друга по-пряка улица, защото се притеснил, че може да изтърве
влака. На една пресечка бил пресрещнат от подсъдимите, които отново му поискали
телефона. Казали му, че само ще звъннат на някого със своя SIM карта. М. се съгласил, поставил
тяхната карта в телефона си, но след като набрал номера и дал грешка, отново им
я върнал, а мобилния си телефон поставил в десния страничен външен джоб на
панталона си. Тогава Д. взел сака му, пъхнал го под намиращата се на мястото
пейка и заедно с Т. повалили М. на нея, като го приклещили от двете страни. Д.
го ударил с юмрук в лицето и го хванал за врата, притискайки го към пейката.
Тъй като М. се съпротивлявал и натискал с ръка джоба си Т. го ухапал по гърба и
започнал да го рита по краката. Дърпайки джоба последният успял да го скъса и
телефонът паднал на земята, след което го взел и двамата побягнали.
Пострадалият незабавно уведомил полицейските органи. От извършената на
досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
стойността на мобилния телефон възлиза на сумата 289лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от показанията на св.М., протокол за
освидетелтване от 24.10.2008г., ведно със снимков материал, протоколи за
разпознаване на лица от 24.10.2008г., ведно със снимков материал, фактура за
закупуване на мобилен телефон, гаранционна карта № М 2726999 и договор за
лизинг от 10.09.2008г., протокол за доброволно предаване. Същата се подкрепя и от дадените на съдебното
следствие обяснения от подсъдимия Т., който макари еи да не ссе признава за
виновен, не отрича, че на въпросната дата и място са отнели от пострадалия
мобилния му телефон по описания в обвинителния акт начин. Показанията на М.
относно употребената против него сила се подкрепят изцяло от извършеното
освидетелстване в деня на деянието, удостоверяващо нанесените му телесни
увреждания. Авторството несъмнено се доказва и от извършените разпознавания,
където пострадалият недвусмислено е посочил двамата подсъдими.
При тази
фактическа обстановка съдът намира, че от обективна страна А.Т. и П.Д., в
условията на съучастие като съизвършители, са осъществили състава на чл.198,
ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 НК-чрез употреба на сила отнели противозаконно от
владението на пострадалия М.М. собствения му мобилен телефон марка “Нокиа 6300”
на стойност 298лв. На досъдебното производство същият е върнат на пострадалия
доброволно.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимите са съзнавали, че
посягат на чуждо имущество и че по този начин лишават собственика от
възможността да упражнява правата си, но с оглед принудителния начин за това са
искали да установят своя фактическа власт върху него, поради което и са целели
настъпването на общественоопасния резултат.
За това
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години. При индивидуализацията му в съответствие с чл.54 НК съдът взе предвид
високата обществена опасност на деянието и на самите извършители. Същите
неведнъж са осъждани за престъпления от общ характер, предимно против
собствеността, включително и като непълнолетни, но очевидно наложените
предходни наказания не са изиграли своята превъзпитателна роля. С поведението
си подсъдимите демонстрират явно незачитане на чуждата собственост и трайна
престъпна нагласа. Поради това миналите осъждания съдът отчита като отегчаващо
вината обстоятелство. Подсъдимите са в млада възраст, безработни, не учат, не
работят и не разполагат с доходи и имущество, от които да се издържат. На досъдебното
производство предмета на престъплението е доброволно предаден и впоследствие
върнат на пострадалия. При изложеното съдът намира, че накзанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и за постигане
целите на наказанието по чл.36 НК на всеки един от тях следва да бъде наложено
такова в минимален размер от 3 години, които да изтърпят при първоначален “Общ”
режим. Съдът не намира основания да определи наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като по делото не се констатираха нито едно изключително, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да налагат извода, че когато и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
От данните по
делото се констатира, че със споразумение от 27.02.2009г. по НОХД № 17/2009г.
на подсъдимия А.Т. *** от свобода при първоначален “Общ” режим за престъпление
против собствеността, извършено на 29.06.2008г. Деянието по настоящото
производство е извършено на 24.10.2008г., т.е. преди и по двете да е имало
влязла в сила присъда. Поради това съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.23, ал.1 вр. с чл.25, ал.1 НК и наказанията следва да се групират, като се
постанови Т. да изтърпи по-тежкото от тях, а именно три години лишаване от
свобода при “Общ” режим.
При този изход
на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК А.Т. и П.Д. следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на ПРС сумата от 55лв., представляваща направените в
наказателното производство разноски, или всеки по 27.50лв.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: