Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 8
гр.Свищов, 9.01.2017 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 19.12.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря В.Л.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. 249 по описа за 2016
г., за да се произнесе взема предвид:
Иск
по чл.127 ал.2 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
Ищцата П.Г.Д. ***, чрез пълномощника
адв. И.И. от ВТАК твърди, че с ответника
са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр.дело № 758/2010
г. по описа на РС Свищов, влязло в сила на 22.02.2011г. Заявява, че по време на
брака им са сключили договор за банков кредит от 07.04.2006г. за сумата
76 571,00 лева с цел покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в гр. **********,
вх. Б, ет. 2- апартамент № 22 с площ
79,36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно
с избено помещение № 1 и 2,700% от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавна земя, подробно описан в нотариалния акт № 47, том II, рег. № 2521, дело № 217 от
2006г. на нотариус рег. № 384 с район на действие РС – София. За обезпечаването на кредита е учредена
ипотека в полза на банката върху гореописания имот. Съгласно условията на
договора за банков кредит, считано от 01.06.2006г. започва анюитирането му, със
срок на погасяване до 01.05.2031г.. Твърди, че както преди, така и след развода,
тя изплаща самостоятелно поетото по време на брака общо задължение по договора
за банков кредит. За периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г. е изплатила по
кредита сумата от 12 598,08 лева, от която ответникът и дължи
възстановяване на половината в размер на 6 299,04 лева. Освен това на
22.03.2016 година с платежно нареждане е превела сумата 380,87 лева – такса за
подновяване на ипотеката, от която сума ответникът същи и дължи половината в
размер на 190,44лева. Твърди и че
ответникът следва да и заплати мораторна лихва върху главницата в размер на
6299,04 лева за периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г. в размер на 561,17
лева. Моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 6299,04 лева ,
представляваща припадащата се на ответника част от общата стойност на
заплатените от ищцата суми за погасяване на задължение по договор за банков
кредит от 07.04.2006г., сключен между страните по делото и “ОББ”АД, предоставен
по силата на ипотечен кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, за
периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г. , сумата 561,17 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г., сумата 190,44лева-
половината от заплатената от нея на 22.03.2016г. такса за подновяване на
ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът К.П.М. *** в дадения от
съда срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че иска е
допустим, но неоснователен. Твърди, че след развода ищцата получавала
ежемесечни парични суми от наем в размер на около 320 лева от апартамента в гр.
София, от които суми той не получава половината и може с тях да погасява
вноски по кредита. Приложил е нотариална покана от месец май 2015 година,
получена от П.Д. на 13.05.2015г. ,с която я кани да му преведе на посочена
сметка половината от всички получени наеми за процесния апартамент в гр.София
за периода от 31.07.2012г. до получаване на поканата. Моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като обсъди представените
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори, че страните по делото са
бивши съпрузи. Същото се установява и от приложеното Решение № 9 от 22.02.2011г.
по гр.дело № 758 по описа за 2010г. на РС Свищов, влязло в сила на същата дата,
съгласно което бракът на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие,
като е утвърдено постигнато между тях споразумение.
По делото е приложен Договор за предоставяне
на кредит за закупуване и ремонт от 07.04.2006г. , от който се установи, че
“ОББ”АД е предоставила на кредитополучателя П.Г.Д. ***, кредит в размер на
76 571,00 лева , от които 37 000,00лева за закупуване на недвижим
имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. **********, вх. Б, ет. 2,
със застроена площ от 79,36 кв. м. , състоящ се от две стаи, дневна, кухня,
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1 без посочена площ по
документ, заедно с 2,700 % ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя. В Договора е уговорено средствата да бъдат
осигурени по сметка № 800231083024515 на 14.04.2006г. , както и, че за
обезпечаване на кредита банката вписва в своя
полза договорна ипотека върху закупения със средствата от кредита
недвижим имот. Видно от договора за кредит, същият се издължава на 300 месечни
анюитетни вноски, а крайният срок за издължаване е 01.05.2031г., като дължимите
суми по кредита се издължават по сметка № 800231083024515, по която
кредитополучателят е длъжен да осигурява необходимата на падежите наличност във
валутата по кредита. Договорът за кредит е подписан и от съпруга на
кредитополучателя – К.П.М. – ответник по делото.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том II, рег. № 2521, дело № 217 от
2006г. на Нотариус Ивайло Иванов – Нотариус в района на Софийски районен съд,
Емил Йорданов Игнатови съпругата му Виктория Нинова Игнатова са продали на П.Г.Д.
– ищец по делото, собствения си недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в
гр. ************, вх. Б, на втори етаж, със застроена площ от 79,36 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при описани
граници, заедно с избено помещение № 1, без посочена квадратура, при описани
граници, заедно с 2,700 % ид.части от общите части на сградата и със
съответното право на строеж върху мястото,
за сумата 37 000, лева , която ще бъде изплатена на продавачите
чрез кредит, отпуснат от “ОББ”АД, съгласно и при условията на договор за кредит
за закупуване и ремонт от 07.04.2006г., подписан между банката и купувача П.Г.Д.,
след вписване на нотариалния акт, вписване на ипотека в полза на банката.
За
прекратяване на съсобствеността върху придобития по време на брака недвижим
имот – апартамент № 22 в гр. ************,
вх. Б, ет. 2 е образувано дело за делба по описа на РС София – гр.дело №
18760/2012г. Образуваното дело по иск за делба между страните се установи и от
Определение от 18.12.2012г. по гр.дело № 18760/2012г. на РС София.
Съгласно приложения погасителен план – запис №
MG **********, от м. юни 2014г. до
месец април 2016 година вкл. месечните
вноски по кредита са в размер на 572,64
лева, включващо главница и лихва.
Приложени по делото са извлечение от
сметка BG78UBBS80021083024515 за процесния период
от онлайн – банкиране,видно от което вноските по ипотечен кредит MG********** за процесния период са
превеждани от сметка BG78UBBS80021083024515. От тези
извлечения е видно, че по същата сметка BG78UBBS80021083024515 са постъпвали
ежемесечно и суми в размер на 350,00 лева от К.М. – ответник по делото, с
посочено основание плащане по гражданско дело № 242/2010г. , по което е
определена издръжка за малолетните деца на страните в посочения размер.
По
силата на влязло в сила на 11.01.2016г.
Решение по гр.д.408/2014г.на СвРС, изменено с Решение по
в.гр.д.204/2015г. на ВТОС и недопуснато до касационно обжалване по
гр.д.4950/2015г. на ВКС , ответникът по настоящото дело К.М. е осъден да заплати на ищцата П.Д. сумата 11 166,48 лева , представляваща
половината от изплатено от П.Г.Д. задължение по договор за банков кредит от
07.04.2006г. на “ОББ”АД за периода
от м.март 2011г. до 15.05.2014г.
Ответникът
е представил Договор за наем от 31.07.2012 година с предмет процесния апартамент № 22 в гр. ************, вх. Б, ет. 2, сключен
между ищцата П.Д. и наемател Г. В..Видно от договора същият е за срок от 1
година и е с месечен наем 320 лева. Приложена е и кореспонденция от 2014 между
ищцата П.Д. и наемателя Г. В. по повод неплатени сметки и евентуално
прекратяване на договора.
Приложил е и Нотариална покана от месец май
2015 година, получена от П.Д. на 13.05.2015г. ,с която я кани да му преведе на
посочена сметка половината от всички получени наеми за процесния апартамент в
гр.София за периода от 31.07.2012г. до получаване на поканата
При тези данни от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
В случая е предявен иск с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД, с
който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата
6 299,04 лева , представляваща припадащата се на ответника част от
общата стойност на заплатените от ищцата суми за погасяване на задължение по договор
за банков кредит от 07.04.2006г., сключен между страните по делото и “ОББ”АД,
предоставен по силата на ипотечен кредит за закупуване и ремонт на недвижим
имот, за периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г.
и сумата 190,44лева- половината от заплатената от нея на 22.03.2016г.
такса за подновяване на ипотеката , както и на основание чл.86 от ЗЗД - сумата
561,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 1.06.2014г. до
1.04.2016г
Установи се, че бракът на страните, сключен на 29.06.2002 е прекратен с
развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение на РС Свищов от 22.02.2011г.
По време на брака си страните са закупили недвижим имот – апартамент № 22 в гр.
*********, на втори етаж със застроена площ от 79,36 кв. м. заедно с избено
помещение № 1, със средства от предоставен от “ОББ”АД кредит, съгласно и при
условията на Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт от
07.04.2006г., който договор е подписан между банката и купувача П.Г.Д., след
вписване на ипотека в полза на банката. Договорът е подписан от
кредитополучателя – ищцата и от съпруга на кредитополучателя – ответника.
Съгласно чл. 127 ал. 2 ЗЗД всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Посочената разпоредба е израз на правилото, че
солидарността е уговорена само в интерес на кредитора, който може да иска
изпълнение на цялото вземане или на всяка негова част от всеки един солидарен
длъжник, докато във вътрешните си отношения последните отговарят разделно. В
случая е безспорно, че страните са солидарни длъжници спрямо ОББ на основание чл. 32 ал. 2 СК, тъй като
договорът за кредит е сключен по време на брака им и средствата по него са
разходвани за нуждите на семейството. С прекратяването на брака им с развод е
прекратена имуществената общност между тях и налице е разделност по отношение и
на общо поетите задължения, като съгласно чл. 127 ал. 1 ЗЗД действа
презумпцията, че във вътрешните отношения солидарните длъжници отговарят по
равно за това, което е платено на кредитора. Всички събрани доказателства
обосновават извода, че ответникът не е участвал при погасяването на
задължението по договора за кредит в исковия период след прекратяване на брака
и след постановяване на решение по гр.д.
408/2014г.на СвРС, изменено с Решение по в.гр.д.204/2015г. на ВТОС и
недопуснато до касационно обжалване по гр.д.4950/2015г. на ВКС,касаещо предходен период. Ищцата П.Д. е извършила изцяло
плащането на дължимите месечни вноски, включващи главница и лихва, при което е
платила дължимата част на другия длъжник. Възражението на ответника, че
плащането не е станало със средства само на ищцата, защото за погасяване на кредита
е използвала и ежемесечно внасяна от него сума от 350 лв., представляваща
издръжка за децата на страните, е неоснователно. Извършеното от ответника
плащане на присъдената за децата издръжка е погасило собственото му задължение
за същата и такава не може повторно да се претендира от него, като размерът на
задължението му е установен с влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е и
наведеното в отговора възражение , че ищцата е използвала за погасяване на
кредита получавания от нея наем на апартамента в размер на 320 лева. В тази
връзка действително е приложен наемен договор от 31.07.2012г., за който не е
ясно дали е действащ към процесния период. Видно от договора, същият е сключен
за срок от 1 година, освен това са приложени разменяни покани между ищцата и
наемателката за неизплатени комунални разходи по повод ползване на жилището и
евентуалното прекратяване на договора по тази причина. На 13.05.2015г. ищцата е
получила от ответника Нотариална покана да му изплати на посочена сметка
половината от получените от нея наеми за апартамента, без обаче да е уточнена
сума. Доколкото не е посочена конкретна сума и липсва насрещен иск в тази
насока, съдът намира че не следва да се произнася по този наведен довод.
Предвид установяването на предпоставките
на чл.127 ал.2 ЗЗД за ангажиране регресната отговорност на ответника, при
съобразяване, че не е опровергана презумпцията на ал.1 на тази норма за равна
задълженост на солидарните длъжници във вътрешните им отношения, предявеният от
П.Д. иск се явява основателен и доказан до размер на исковата сума от 6 299,04
лв., представляваща половината от платената през процесния период, както и за
сумата 190,44 лв.-половината от такса за подновяване на ипотеката.
По отношение на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД-
Лихвата по своята същност е обезщетение за вредата от забавено изпълнение на
парично задължение, като основният въпрос при претенция за заплащане на такова
обезщетение е моментът на забавата, тъй като по силата на чл.86 ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а чл.84 ЗЗД сочи две хипотези на тази
забава – при определен срок за изпълнение и когато няма определен срок за
изпълнение. Регресното задължение на солидарния длъжник спрямо платилия в
повече от припадащата му част друг солидарен длъжник е различно от задължението
на солидарните длъжници спрямо кредитора по договора за кредит. В договора има
уговорен срок за изпълнение на всяка месечна вноска и солидарните длъжници
изпадат в забава спрямо кредитора веднага след изтичането на този срок без да е
необходима покана, докато регресното вземане на платилия солидарен длъжник към
останалите солидарно задължени лица няма определен срок за изпълнение, при
което изпадането в забава съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД настъпва след покана, чиято
цел е да постави длъжника в известност досежно изискуемостта на задължението.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът М. да е бил поканен да
заплати на ищеца половината от изплатените от него вноски по договора за кредит
преди предявяването на иска, поради което следва да се приеме, че ответникът е
изпаднал в забава едва от датата на предявяване на исковата молба. Това
обуславя извод, че претенцията за присъждане на мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за
сумата 561,17 лева се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, съобразно отхвърлената и уважена част от иска, ответникът
следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 800,00 лева / от претендираните 989,58 лева/ – държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно представения
списък на разноските.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
К.П.М. с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване гр********* да заплати на П.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***.******* сумата 6 299,04 лева /шест хиляди двеста деветдесет и девет лева 04 ст./, представляваща половината от от изплатено от П.Г.Д.
задължение по договор за банков кредит от 07.04.2006г. на “ОББ”АД за периода от
1.06.2014г. до 1.04.2016г. и
сумата 190,44 лв.-половината платената на 22.03.2016г. такса за
подновяване на ипотеката, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото-3.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Д. с ЕГН **********
***, съдебен адрес ***.*******, чрез адв. И.И. против К.П.М. с ЕГН ********** ***,
адрес за призоваване гр********* иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 561,17 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода от 1.06.2014г. до 1.04.2016г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.П.М. с ЕГН ********** ***, адрес за
призоваване гр********* да заплати на П.Г.Д. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 800,00 лева /осемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: