Р Е Ш Е Н И Е
№ 1186
гр. Пловдив 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ПИРОНКОВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2984/2020 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш Серия К № 2686459
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, с който на М.В.Л. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДВП.
Жалбоподателката М.В.Л. не се явява в
съдебно заседание. Чрез жалбата се иска от съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на обжалвания фиш.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Чрез изготвено от упълномощен
процесуален представител на въззиваемата страна – старши юрисконсулт Гергана
Белова, становище се иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди електронния
фиш като правилен и законосъобразен. Претендират се и направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.03.2019 г. в 12:09 ч. извън населено място – на път
от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86, в участъка на км. 19+000 м., с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология
под № 5126, било заснето движение в посока към гр. Асеновград /север – юг/ на
лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ***със скорост от 104 км./ч. В същия пътен
участък действало ограничение за движещите се моторни превозни средства,
наложено с пътен знак – № „В 26” – за движение с максимална скорост до 60
км./ч. – различаващо се от общата забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение
извън населени места със скорост не повече от 90 км./ч. Автомобилът „БМВ 120Д“ с рег. № ***бил
собственост на жалбоподателката М.В.Л. – правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2008 г. с придобити категории „В”, „М” и „АМ”.
За нарушаване към 17.03.2019 г. на забраната съобразно
нормата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП за превишаване стойностите на скоростта
в kм./ч. извън населено място при въведено ограничение с пътен знак – от 60
км./ч., бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателката М.В.Л.
била наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.2 т.5 от ЗДВП. Административната отговорност спрямо жалбоподателката била
ангажирана спрямо нея на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП – като собственик на
заснетото моторно превозно средство. Във фиша установената скорост на движение
на автомобила „БМВ 120Д“ с рег. № ***било вписано, че е 101 км./ч., а не заснетата
скорост на движение от 104 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата
скорост като възможна грешка като толеранс за водача – в съответствие с чл.16
ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Обжалваният електронен фиш Серия К № 2686459 бил
връчен на жалбоподателката на 23.04.2020 г. От страна на санкционираното лице –
било то лично, било то чрез пълномощник, не била подадена писмена декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да
е извършило нарушението, в случай че това не е била М.В.Л..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: електронен фиш, фотоизображение от
заснемане с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации,
фотоизображение на разположение на автоматизирано техническо средство или
система – на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система, разписка,
справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, справка за
нарушител/водач.
При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 17.03.2019 г. състав
на административно нарушение по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП от страна на
жалбоподателката М.В.Л. като водач
на автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ***, тъй като същата се е движела извън населено място на път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 в участъка на км.19+000, в посока към
гр. Асеновград /север – юг/, в 12:09
ч. със скорост над максимално
разрешената за движение по път извън населено място в зоната на действие на пътен
знак „В 26”, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта от 60 км./ч., а
именно със 101 км./ч.
Нарушението според съда се
явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите
елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно
средство, скорост на движение.
Автомобилът е собственост на жалбоподателката и правилно в съответствие с повелята на чл.189 ал.5 вр.
чл.188 ал.1 от ЗДВП с електронния фиш е наложено административното наказание на
собственика на автомобила, който собственик не се е ползвала от правото си да
посочи друго лице, на което да е било предоставено управлението на същото МПС
към момента на нарушението.
Съдържащите се по делото
доказателства, вкл. фото изображението на заснемането движението на автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ***на 17.03.2019
г. в 12:09 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 в
участъка на км.19+000, в посока към гр. Асеновград /север – юг/ – изготвено с
техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система, както и
съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив и изразеното становище в същото, сочат
категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното
нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за
движение извън населено място в конкретния пътен участък, в който действа
допълнително ограничение на скоростта от пътен знак „В 26”, е извършено от
водача на заснетия автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и
място.
Електронният фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – на път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 в участъка на км.19+000, в посока към
гр. Асеновград, датата – 17.03.2019 г., точният час на извършване на
нарушението – 12:09 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство
– ***, собственикът на когото е регистрирано превозното средство – М.В.Л.,
описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 60 км./ч., въведено
с пътен знак „В26”, нарушената разпоредба – чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП,
размерът на глобата – 400 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Фишът е издаден по начин, отговарящ на законовите изисквания относно
неговата форма, изчерпателно посочени в чл.189 ал.4 от ЗДВП. Тези реквизити се
явяват специални спрямо изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, поради
което и няма как да бъде прието, че е допуснато съществено процесуално
нарушение касаещо реквизити на електронния фиш.
Сред доказателствата по
делото е приложен снимков материал от
заснемане с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА. От отразеното в приложения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система се установява, че изображение с посочения номер
– 0146691, е заснето от процесната преносима
система за контрол
на датата, на която се твърди да е извършено нарушението, в рамките на периода
на работа на техническото средство, като и мястото на контрол съвпада с мястото
на извършване на нарушението – вписано е изрично, че мястото на контрол към
датата 17.03.2019 г. в периода на работа на вида автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/ ARH CAM S1 с
фабр. № 11743СА
– от 11.00 ч. до 15.30 ч., и при заснети първо статично изображение № 0146123 и
последно статично изображение № 0147822, е път ІІ-86, км. 19+000, посока
Асеновград – това, което е вписано и в обжалвания електронен фиш.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 се установява по безспорен начин годността
на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания от
жалбоподателката лек автомобил.
В приложения към преписката снимков материал е
отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „БМВ 120Д“ с рег. № ***от 104 км./ч. Във фиша
установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 101 км./ч., а
не заснетата скорост на движение от 104 км./ч., тъй като били премахнати 3
км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч. Изписаната във
фиша установена скорост от 101 км./ч. не налага промяна при определянето на
наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание глоба при
движение със скорост над максимално разрешената за движение в населени места от
41 до 50 км./ч.
По отношение на размера на наложеното наказание –
същото е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна
разпоредба на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДВП – 400 лв., какъвто и размер е определен и
с обжалвания фиш.
Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, която е
от одобрен тип, заради което и в съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДВП и с Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
законосъобразно на нарушителката е бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
По изложените съображения съдът прие да потвърди
електронен фиш Серия К № 2686459.
Относно направено в писмено становище преди хода на
съдебното производство искане на упълномощен процесуален представител на
въззиваемата страна – старши юрисконсулт, за присъждане в полза на страната на
направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на
производството – при потвърждаване на атакувания електронен фиш, то същото
искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а
според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски.“. В конкретния случай процесуалното
представителство на въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив в производството
по делото, макар и само в досъдебната фаза и то ограничено само откъм изготвяне
на писмено становище, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето
на ст. юрк. Г.Б.– с пълномощно № ***/05.08.2019 г. Доколкото от въззиваемата
страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на възнаграждение за
процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на
размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната
помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид потвърждаване
на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност
спрямо жалбоподателката М.в.Л., то разноските за въззиваемата страна за
процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се
възложат в тежест на жалбоподателката, а относно размерът им съдът преценя, че
следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП –
съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, и със
сведеното лично участие на процесуалния представител само до изготвяне на
писмено становище по делото.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 2686459 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, с който на М.В.Л. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл.21 ал.2
вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.2 т.5 от ЗДВП.
ОСЪЖДА М.В.Л. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив
ул. „Княз Богориди“ № 7 сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ