№ 258
гр. Пловдив, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева административно
дело № 1768 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.156 и слeдв. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на В.Г.Ш., в качеството му на
ЕТ "Арктика – В.Ш.“, ЕИК по булстат ***,, с адрес за кореспонденция и
адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***,
чрез адв. дружество „С.И.С.“, против Ревизионен акт № 16001622005804-091-001/12.05.2023
г., потвърден с Решение № 235/27.06.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" (Д „ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за непризнат данъчен кредит в размер на 19 150.00 лв., ведно с
начислените лихви в размер на 1 882.34 лв.
РА
се оспорва като материално незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят счита, че
са допуснати съществени процесуални нарушения на ДОПК, изразяващи се в липсата
на съставени протоколи при извършване на процедурата по чл.32 от ДОПК, както и
неприобщаване на ПИНП на „Ибу трейд“ ЕООД. В жалбата се излага подробно
фактическата обстановка, като се твърди, че са представени всички изискуеми от
ЗДДС и ЗЗД документи, с което се оказва изпълнението на услугите. В този смисъл
се сочи практика на СЕС по конкретни дела, като се твърди, че отказът на право
на данъчен кредит противоречи на практиката на СЕС. Иска се отмяна на акта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.С., който поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея и претендира разноски по делото.
Ответникът
– директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с
мотивите, подробно изложени в представената писмена защита. Претендира отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156
ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което същата
се явява допустима.
Със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622005804-092-001/28.10.2022 г.(л.1057,
т.4), издадена от А.А.Д., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е сложено
началото на ревизионно производство по отношение на жалбоподателя, обхващащо
задължения за данък върху добавената стойност за периоди: 01.04.2022 г. – 30.06.2022
г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 07.11.2022
г. по електронен път. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622005804-020-002/03.02.2023
г. (л.740, т.3) и ЗИЗВР № Р-16001622005804-020-003/06.03.2023 г. (л.737, т.3) на
същия орган по приходите, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114
ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 07.04.2023 г., като и тези две
заповеди са връчени на РЛ по електронен път.
В
хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № 16001622005804-092-001/21.04.2023
г. (л.70, т.1). По делото няма данни срещу така изготвения РД да е депозирано
възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК. Въз основа на последния, възложилият
ревизията и ръководител на същата са издали Ревизионен акт № Р-16001622005804-091-001
от 12.05.2023 г. (л.65, т.1)
По
жалба на ЕТ „Арктика – В.Ш.” е издадено Решение № 235 от 27.06.2023 г. от
директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив,
при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство
ревизионния акт.
С
оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото
са представени: Заповед № РД-09-2202/07.12.2022
г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.5, т.1) и Заповед №
РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.7, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП -
Пловдив.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119
ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация.
Що
се отнася до възражението на жалбоподателя, че в случая са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, съдът намира същите за неоснователни. Това
е така, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт
са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената
за това форма.
Следва
в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства
се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и останалите заповеди, ревизионният доклад и ревизионният
акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие
със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на
подписването на електронните документи.
Отделно
от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за
представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно
оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства. В тази
насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на развилото се ревизионно
производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. По
административната преписка са налични: - ИПДПОЗЛ №
П-22220423061135-040-001/24.03.2023 г. (л.472, т.2), което е връчено по
електронен път на имейл на това дружество на 21.04.2023 г., видно от
приложената по преписката разпечатка (л.766, т.2); Протокол № 1752204/03.04.2023
г. (л.470, т.2) и Протокол № 1752205/11.04.2023 г. (л.471, т.2) за извършени
посещения на длъжностни лица на адреса
по чл.8 от ДОПК и на адреса за кореспонденция на „Ибу трейд“ ЕООД, както
и Протокол № 1831430/03.05.2023 г. (л.469, т.2), от който се установява, че
нито в указания срок, нито до датата на съставяне на последно цитирания
протокол, от страна на „Ибу трейд“ ЕООД са представени изисканите документи,
доказателства и писмени обяснения. Действително РД е съставен на 21.04.2023 г.,
но предвид факта, че извършена насрещна
проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП №
П-22220423061135-141-001/04.05.2023 г. (л.467, т.2), т. е. преди издаване на
РА, и от който се установява, че дружеството не е представило никакви
документи, не влияе върху крайния извод на ревизиращия екип.
Във
връзка с това възражение съдът намира за необходимо да посочи следното: съгласно чл.117 ал.4 от ДОПК, РД, заедно с
приложенията, се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето
му, а съгласно ал.5, РЛ може да направи писмено възражение и да представи
доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред
органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по
искане на лицето, но с не повече от един месец. В случая липсват каквито и да
било данни, РЛ да е направило възражение в тази насока, както и да е
представило доказателства, които да оборят констатациите на приходната
администрация. Това на първо място. На второ място, приключването на ревизията
е съвкупност от действия на органите по приходи от ревизиращия екип и органите по възлагане, свързани със съставяне
на ревизионен доклад, издаване на
ревизионен акт и връчване на документите на лицето.
Ревизията
приключва с издаване на РА, което издаване се предшества от изготвяне на РД. Или
иначе казано, несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя , че протоколът от насрещната проверка на
„Ибу трейд“ ЕООД е негодно доказателствено средство.
Впрочем,
дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила
при извършване на ревизията, то това обстоятелство само по себе си не обуславя
незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в
настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да
разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо
органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при
констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство,
съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по
отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на
данъчните задължения.
С
оспорения РА на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДС в размер на 19
150.00 лв. и лихви върху тях в размер на 1 882.34 лв. Този резултат в частта по
ЗДДС е формиран, след като за данъчни периоди от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г.
е отказан данъчен кредит в сочения размер във връзка с 16 бр. фактури, издадени
от доставчиците: "Асти 777“ ЕООД (8 бр.) и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД (8 бр.) с предмет на доставка по 15 бр.
фактури - "посредническа услуга по договор“ и една фактура "транспортна
услуга“.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В.Г.Ш.
е с регистрация като ЕТ „Арктика – В.Ш.“, считано от 21.01.2003 г. Извършваната
дейност през ревизирания период е покупка и продажба на електроуреди и машини
за хранително-вкусовата промишленост (машини за сладолед и консумативи за тях,
фризери и др.) Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 04.07.2007 г. – по
избор. Няма промени в регистрацията по
този закон и до момента на издаване на ревизионния акт.
В хода на ревизионното производство органите
по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с
издадени фактури от:
1. „Асти 777“ ЕООД – 8 бр. фактури с
предмет на доставка „посредническа
услуга
по договор“ с обща данъчна основа 50 750.00 лв. и ДДС в размер на
10 150.00 лв. Фактурите са отразени в дневника за покупки на РЛ като
такива с право на приспадане на пълен данъчен кредит за данъчни периоди м.05. и
м.06.2022 г.
2. „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД – 7 бр.
фактури с предмет на доставка
„посредническа
услуга“ и 1 фактура с предмет на доставка „транспортна услуга“, с обща данъчна
основа 45 000.00 лв. и ДДС в размер на 9 000.00 лв. Фактурите са
отразени в дневника за покупки на РЛ, като фактури с право на приспадане на
пълен данъчен кредит за м.04.2022 г.
Извършени са насрещни проверки на цитираните
дружества и на техните управители, на трети лица, сочени като подизпълнители по
процесните договори, на клиенти на РЛ; анализирани са наличните данни в
информационните системи на НАП; изискани са документи и от РЛ.
Констатирано
е, че спорните фактури са отразени в дневниците за продажби на „Асти 777“ ЕООД
и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД с получател ЕТ „Арктика – В.Ш.“. Изготвените
искания за представяне на документи и писмени обяснения на доставчиците са
връчени по електронен път на декларирани от тях електронни адреси. От
проверяваните лица е изискано да бъдат представени всички документи и писмени
обяснения относно фактурираните услуги. Изискано е да се посочат конкретните
лица, извършили услугите, имената на клиентите – получатели на услугите,
договори, анекси, приемо-предавателни протоколи за свършена работа, начин на
разпращане, осчетоводяване и др.
От
името на „Асти 777“ ЕООД (л.746, т.3) и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД (л.140,
т.1) са представени заверени копия на издадените фактури, ведно с протоколи а
плащане и договори, сключени с ЕТ „Арктика – В.Ш.“, в качеството му на
възложител. Установено е, че договорите и с двете дружества са сключени на
01.01.2022 г., като предметът им е: „ремонт, профилактика, гаранционно обслужване
на машини, товаро-разтоварни и транспортни услуги“. Възнагражденията са
посочени в широки граници: „от 3 до 30%
от договорената и фактурирана цена без ДДС на всяка сделка с клиент
/съконтрагент/“. Не са представени писмени обяснения относно механизма на
договаряне и извършване на услугите, как точно е определена цената на
възнагражденията по всяка от фактурираните услуги (предвид посочените в
договора широки граници), липсва информация за фактурираната транспортна услуга
от „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД. Не са представени никакви доказателства в тази
връзка – маршрут, транспортно средство, предмет на превоза, име на шофьора и
пр.
От
„Асти 777“ ЕООД са представени договори за ремонт на машини от 04.01.2022 г.
(л.789, т.3) и от 11.01.2022 г. (л.783, т.3), с еднотипно съдържание, сключени
с „Ибу трейд“ ЕООД, в качеството му на изпълнител. Приложени са две фактури
(л.786, т.3; л.780, т.3), протоколи за плащане с посочен предмет: „плащане по
договор“ (л.780; л.787, т.3) и касови бележки. Няма конкретика за вида на
извършените ремонти, имената на клиентите, мястото на изпълнение, имена на
лицата, извършили услугите; липсва обвръзка между фактурираните услуги от „Ибу
трейд“ ЕООД на „Асти 777“ ЕООД с тези, фактурирани от „Асти 777“ ЕООД на ЕТ
„Арктика – В.Ш.“.
В
хода на ревизионното производство органите по приходите са извършили проверка в
информационните масиви на НАП, документирана с Протокол №
Р-16001622005804-П73-001/29.03.2023 г. (л.112, т.1), с цел установяване на
кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, издали спорните фактури.
Установено е, че същите са дерегистрирани (след издаване на фактурите) по ЗДДС
лица, съответно, „Асет 08 интернешънъл“
ЕООД, считано от 25.07.2022 г. и „Асет 777“ ЕООД, считано от 20.09.2022 г. По
отношение на кадровата и техническата обезпеченост е установено, че нямат
назначени лица на трудов договор. Не са подадени декларации по чл.73 от ЗДДФЛ
на работници по извънтрудови правоотношения. Дружествата, сочени за доставчици,
не са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022 г., когато са издадени фактурите на
ревизираното лице, т. е., не е отчетен приход от въпросните услуги.
„Асет
08 интернешънъл“ ЕООД е било регистрирано като земеделски производител –
отглеждане на плодове през 2016 – 2020 г.За 2022 г. нито едно от дружествата,
сочени за доставчици на РЛ, не е декларирало дейност. Въпреки това са издадени
фактури на трети лица, което е установено от органите по приходите в настоящото
ревизионно производство, чрез редица справки от ИМ на НАП: - напр.: „Асти 777“
ЕООД е издало през м.05. и м.06.2022 г. 6 бр. фактури за СМР на „Групинвест 55“
ЕООД. При извършена ревизия на последното дружество, приключила с РА №
Р-16001622004140-091-001/1101.2023 г., органите по приходите са констатирали,
че не са налице реално извършени такива услуги. Издадените от „Асти 777“ ЕООД
фактури са с неправомерно начислен ДДС и е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит на получателя „Грлупинвест 55“ ЕООД. От дневниците за покупки и
продажби на „Асет 08 интернешънъл„ ЕООД и на „Асти 777“ ЕООД е констатирано, че
двете дружества си издават фактури едно на друго, декларират покупки от
дружества с рисков профил (без кадрови и технически ресурс) и с големи
задължения по ЗДДС – „Джелда“ ЕООД, „Номия“ ЕООД и „Лорето 7“ ЕООД, като
последното декларира продажби само към „Асти 777“ ЕООД и на „Ибу трейд“ ЕООД.
Посочи
се по-горе в настоящото изложение, че на „Ибу трейд“ ЕООД е извършена насрещна
проверка, в която на проверяваното лице е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения по реда на чл.32 от ДОПК, поради неоткриването на
представляващ или упълномощено лице за контакт. От дружеството е изискано да
бъдат представени всички документи и писмени обяснения относно фактурираните
услуги на „Асти 777“ ЕООД. Документи не
са представени. В протокола е посочено, че „Ибу трейд“ ЕООД е регистрирано по
реда на ДОПК на 19.01.2022 г. и по ЗДДС – на 24.01.2022 г. Дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, на основание чл.176 от с. з. – задължителна инициатива
на орган по приходите, считано от 26.09.2022 г. Няма наети лица на трудов
договор. Няма подадени декларации за изплатени суми на лица по извънтрудови
правоотношения.
Предвид
обстоятелството, че от „Асти 777“ ЕООД и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД не са
представени писмени обяснения относно механизма на извършване на услугите,
начина на възлагане и отчитане, както и кои са конкретните лица извършители на
услугите, са извършени насрени проверки на управителите на двете дружества,
съответно, Мирослава Динова Борисова – управител и представляващ „Асти 777“
ЕООД (л.115, т.1) и на Росен Атанасов Добрев – управител и представляващ „Асет
08 интернешънъл“ ЕООД (л. 130, т.1). Никой от тях не е представил документи и
писмени обяснения.
От
РЛ също са изискани заверени копия на обследваните фактури, начинът на
осчетоводяването им и начинът на разплащането им. Изискано е да се представят
всички договори, анекси; да се посочат конкретни клиенти и обекти, в които са
извършвани услугите; имена на лицата, извършили услугите. Изискано е да се
обясни механизмът на възлагане и отчитане на свършената работа, както и начинът
на определяне на възнаграждението във връзка със сключените договори.
ЕТ
„Арктика – В.Ш.“ е представил счетоводни справки - оборотни ведомости за
процесните месеци (л.1022 – л.1026, т.4), аналитична ведомост за период
01.04.2022 г. – 30.06.2022 г. (л.1027 – л.1031, т.4), журнал на сметка 501
(л.1032 – л.1037, т.4), от които е установено, че фактуите са осчетоводени по
с/ка 602 – Разходи за външни услуги. Представени са договори с клиенти:
„Маестро“ ООД , „“Централ 15“ ЕООД, „ВМ-турс“ ЕООД, „ББР лизинг“ ЕАД (л.989,
т.4), „Каза ди Фарина“ ЕООД (л.696, т.3) и „Витани Джелато“ ООД (л.718, т.3).
Съгласно писмените обяснения на ЕТ (л.500, т.2) „Асти 777“ ЕООС и „Асет 08
интернешънъл“ ЕООД са организирали намирането на клиенти и осигуряването на
продажбата на машини за сладолед, хладилни камери, консумативи и др. В същите Ш.
сочи, че: „Основното ни сътрудничество със споменатите фирми е намиране на
клиенти за доставка на нови и употребявани машини, оборудване,продукти за
производство на сладолед, както и товаро-разтоварни дейности и ремонт на
машини, който те могат да извършат. Относно намирането на клиенти за машини и
продукти за сладолед е, да представят първоначална информация за машините, че
са на по-добра цена, че са с по-голям гаранционен срок, след което да ни
информират кой е клиентът.“. Относно извършени ремонти на машини е посочено: „…
всички ремонти са извършени в нашият склад в гр. Пловдив, ул. „Вълко Шопов“ №
14. Относно имена и ЕГН на техниците, които са извършили конкретните рмонти, не
можем да предоставим, тъй като ние не сме изисквали такава информация, а и не
сме контролни органи, които да проверяват лични данни. Ние имаме договор с
„Асти 777“ ЕООД и заплащаме на нея конкретните услуги за ремонт, за което
предоставяме заверени копия от договори, протоколи за плащане и фактури.
Относно фактурата за товаро-разтоварни и транспортни дейности, издадена от
„Асет 08 интернешънъл“ ЕООД, не можем да предоставим товарителница и други
документи за извършените услуги, защото ние не сме изискали своевременно такива
документи от изпълнителя.“. Представените писмено обяснения не са подкрепени с
доказателства.
Извършени
са насрещни проверки на всички горецитирани клиенти на ЕТ, като отговорите са
описани и анализирани подробно в РД (л.ПИНП №
№П-02000223061058-141-001/12.04.2023 г. на „ВМ турс“ ЕООД – л.165, т.1; ПИНП №
П-22220223061143-141-001/12.04.2023 г. на „Централ 15“ ЕООД – л.181, т.1; ПИНП
№ П-020002223061209-141-001/11.04.2023 г. на „Маестро“ ЕООД – л.330, т.2; ПИНП
№ П-22221723061120-141-001/10.04.2023 г. на „Каза де Фарина“ ЕООДЗ – л.38,1,
т.2), в резултат на което е установено, че нито едно от дружествата не е
потвърдило участието на посредник по сделките. Приложени са доказателства, че
сделките са договаряни директно между представляващите на дружествата-клиенти и
В.Ш., в качеството му на ЕТ.
Ревизиращият
екип е анализирал събраните в хода на ревизията документи, обяснения и
информация; позовал се е на чл.37 ал.3 и ал.4 от ДОПК, и на основание последно
цитирания текст, е приел, че такива документи не съществуват, тъй като са
изискани по реда на чл.37 ал.3 от кодекса, не са представени в указания срок –
до момента на приключване на насрещните проверки, както и до издаване на РА.
Констатирано
е, че спорните доставки на услуги са оформяни само документално. Поради това,
издадените фактури от „Асти 777“ ЕООД и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД на ЕТ
„Арктика – В.Ш.“ не отразяват действителни
стопански операции. Формиран е извод, че ревизираното дружество не е
представило достатъчно доказателства и документи, с които да удостовери, че е
действало добронамерено и е взело всички разумни мерки, за да се увери, че не
участва в ДДС злоупотреби. Предвид тези обстоятелства, ЕТ „Арктика – В.Ш.“,
като участник в сделките, няма как да не е знаел, че е част от привидни
доставки, целящи реализиране на данъчно предимство за него.
На основание чл.68 ал.1 т.1 и т.2 и
чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.12 ал.1, чл.25 ал.7 и чл.70 ал.5 от ЗДДС е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ в общ размер на
19 150.00 лв. по всички фактури, издадени от „Асти 777“ ЕООД и „Асет 08
интернешънъл“ ЕООД за периода м.04. – м.04.2022 г.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел изводите на ревизиращия екип, като е посочил също така, че по
същество е установено, че събраните доказателства при ревизията показват, че е
налице абсолютна симулация на доставки на услуги, още повече, при липсата на
наети лица, които да ги извършат, като в подкрепа на горния извод сочи
установеното от писмените обяснения на клиентите на ЕТ, както и факта, че
разплащанията са по банков път пак към ЕТ.
В хода на съдебното производство не се
представят нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Спор
по фактите не се формира. Безспорно е, че са налице договори за посредническа
услуга, сключени на 01.01.2022 г., както между ЕТ „Арктика – В.Ш.“, възложител,
и „Асти 777“ ЕООД, изпълнител, (л.763, т.3), така и между ЕТ „Арктика – В.Ш.“,
възложител, и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД, изпълнител“ за извършване на
посреднически услуги, ремонти, профилактика, гаранционно обслужване на машини,
товаро-разтоварни и транспортни услуги. Според раздел I. Предмет на договора (двата договора
са напълно идентични), чл.1.,горните услуги се изразяват в следното: -
проучване условията и подготовка сключването на договор за реализация
продуктите на възложителя на територията на РБ; водене на преговори до
окончателното сключване на договор/и
между възложителя и съконтрагента му;
да проследява изпълнението на заявките;
координира между възложителя и съконтрагента му всички действия,
свързани със сключване и изпълнение на сделките, в т. ч. кореспонденция,2 информация, посещения и
др.; организира товаро-разтоварните
работи в склада на възложителя, от свое име и за своя сметка; организира и изпълнява доставките до склад на
клиента /негови съконтрагенти/, като координира и наема или извършва
транспорта; - организира и изпълнява гаранционното поддържане или ремонт на
машини на възложителя.
Във
връзка с тези договори са представени фактури,
документи за разплащане и приемо-предавателни протоколи, от които се
установява, че възложителят изплаща на изпълнителя възнаграждение по описаните
в протокола фактури, които са конкретно описани по номер дата, получател на
стоката и стойност, като са определени произволни проценти, както се посочи
по-горе в настоящото изложени, вариращи от 3 до 30%.
В
настоящето производство спорът е правен и касае въпросът налице ли е реална
доставка на посредническа услуга.
По
отношение реалността на доставката, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
При
обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано
по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с
изискванията на ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред - по отношение
на доставката на процесните услуги, по която лицето е получател. Не се спори,
че фактурите са издадена от регистрирано по ЗДДС лице, издадени са банкови
документи за плащане, което е отразено редовно в счетоводството на
жалбоподателя.
Спорът
в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните
доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така, както се
твърди от ревизираното лице.
Пряко
приложимото в случая национално право, предвижда следното:
За
да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за
възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това,
налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, и едва след
това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в
нормата на чл.71 от ЗДДС.
В
посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС, а именно: правото на данъчен
кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради
това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87
Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в
Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във
фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени,
доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на
действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Изрично
в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се
установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на
приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на
облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки;
единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че
доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите
на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип
правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи,
Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В
допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор
фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО
на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато
няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова
обезпеченост, но само при наличие на
две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и
въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Също
така, константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и
С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден
стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат
разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него
стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по
т.48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива
2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с
измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна -
административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако
въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право
с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/.
Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в
която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т.
49/.
Тук
е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален елемент у
доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за
несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на
данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.
Внимание
заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай, е отказано
право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури
не са достатъчно точни и пълни /т.32/. В по-голямата част от тях е посочена
обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове
на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този
контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл.22 §3, б. в) държавите членки имат
право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за
фактура. Освен това чл.22 §8 позволява на държавите членки да налагат други
задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за
предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността,
предвидена в чл.22 §8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл.5 §1 ал.6 от
Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за
определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално, обичайното
название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.
В
резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в
главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да
се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с
непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на
решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното
извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.
В
съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71
ал.1 от ЗДДС, като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено
наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да
съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.
Тук
следва да се има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от
ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да
докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013
г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и
коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на
изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В
тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка
една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в
спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както
при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за
реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната
възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й
реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на доставки на стоки,
сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път;
отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411
"Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532
"Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на
стоки"; справки – декларации за
съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари
бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на
родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби,
свидетелски показания и др.
Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката на услуга
са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от
доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността
му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.
Без
значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си,
да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките,
за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката -
кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено
товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого
са предадени и приети.
В
конкретния казус безспорно се касае за договор за услуга – посредническа
такава.
В
тази връзка е необходимо да се отбележи следното:
На
първо място, съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е
всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно
регламентирани в раздел в чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
По своя характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Тъй
като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за
изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на
облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за
изработването на готов продукт, за извършване на някаква дейност, а не
прехвърляне на собственост или друго вещно право. Изпълнителят по този договор
е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, сам организира
изпълнението и постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се
определя от изпълнителя, но няма пречка, то да бъде определено от възложителя,
като работата се изпълнява поначало с материали и средства на изпълнителя, но
същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на
изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата.
В
частност, с договора за търговско посредничество се уреждат отношенията между
търговския посредник и възложителя. В задълженията на търговския посредник се
включва извършването на фактически действия: - проучване на пазара и намиране
на клиенти за възложителя; свързване на съконтрагентите; организиране на
преговори; технически действия, чрез
които се подпомага сключването на сделките. Търговският посредник, за разлика
от комисионера или от търговския представител, не е натоварен за извършва
правни действия . Статутът и някои права и задължения на търговския посредник
за уредени в ТЗ – чл.49 – чл.51. Договорът за търговско посредничество спада
към т. нар абсолютни търговски сделки, т.е. счита се за търговска сделка,
независимо от това, дали лицата, които го сключват, са търговци. Не се изисква
специална форма за сключването му, но с оглед по-лесното му доказване и
установяване на произтичащите от него права и задължения, е препоръчително да
се сключва в писмена форма. С договора за посредничество посредникът най-често
поема следните задължения: - да проучва съответния пазара; да търси клиенти за
възложителя; да организира контактите на клиентите с възложителя; да оказва
техническа помощ при подготовката и сключването на договорите.
Съгласно
чл.53 от ТЗ, търговският посредник е длъжен да води дневник, в който ежедневно
да вписва всички, сключени с негово посредничество договори. Всяка вписване
трябва да съдържа имената на договорящите страни, времето на сключването на
договора и съществените му уговорки. Търговският посредник е длъжен, по искане
на страните, да им дава извлечения относно вписаното за съответния договор.
Основното
задължение на възложителя е да заплати възнаграждение на посредника. Ако няма
уговорка за възнаграждението и размера му, възложителят дължи обичайното
възнаграждение за този вид дейност – такова, каквото е установено в практиката.
Според уговорката, посредникът може да получи възнаграждение и от двете страни.
Възложителят е длъжен да оказва на посредника съдействието, което е необходимо
за извършване на дейността му – да му предостави необходимата информация; да му
представи каталози, ценоразписи, за се яви на уговорените преговори и пр.
Или
иначе казано, за да се установи наличието на процесната доставка на услуги като
позитивно проявен факт, необходимо е да се установи конкретно, дали
договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било
мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно
възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от
жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.
На
второ място, как се съотнася горната фактическа и правна установеност към
конкретиката на настоящия казус?
Съгласно
чл.12 ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон
и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Задължителното
съдържание на данъчните фактури, каза се, е посочено в разпоредбата на чл.114
от ЗДДС, като в ал.1 са посочени задължителните реквизити по доставката.
Видно
от съдържанието на приложените фактури, предмет на сделката, каза се, е „по
договор“, но като описание на сделките липсва конкретизация на стопанските
операции, което означава, че фактурите не отговорят на задължителното изискване
по чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно
конкретната стопанска информация, така, както е посочена в договора, предвид
липсата на каквито и да било доказателства по отношение изпълнение на задълженията
на посредника по договора. Така представените доказателства – договори, фактури,
протоколи за плащане по договори за посредничество от 01.01.2022 г., посочено
подробно по-горе в настоящото изложение, не предоставят никаква информация
какво точно е извършено от страна на посредника. Липсват конкретни показатели и
измерители на извършената работа и постигнатите резултати. Не са представени
доказателства, както за конкретно договорените действия, така и за извършените
такива в изпълнение на договора. Липсват каквито и да било доказателства и да
извършени онлайн срещи и такива, извършени в офиса на дружеството. Не се
представят доказателства кои са лицата, извършили конкретните проучвания и
намерили клиентите. На практика са представени обяснения без същите да са
подкрепени от доказателства.
В
тази връзка е необходимо да се отбележи също така, че липсват каквито и да било
доказателства за провеждани срещи, които не са документирани по никакъв начин и
не става ясно с кого е разговаряно, кога са водени тези разговори, какви
условия са поставени относно бъдещите контрагенти и какъв резултат е постигнат
в момента или се очаква да се постигне, с оглед и съответното
възнаграждение. Не се представя и
дневник, така, както е посочено в чл.53 от ТЗ, както се посочи по-горе в
настоящото изложение.
Отделно
от това, видно от чл.3.1., раздел III. Права и задължения на възложителя,
и по двата договора за посредничество, възложителят се задължава да предоставя на
изпълнителя необходимата във връзка с изпълнението на настоящия договор
информация относно търсената/предлаганата стока, количество, цена, срокове на
доставка и други условия по сделката, необходими на изпълнителя; според т.2 на
същия текст, възложителят следва да получава информация относно хода на
изпълнението на настоящия договор, както и да извършва проверка на изпълнението
на настоящия договор. Тук следва да се отбележи, че липсват доказателства за
сочените в договора права и задължения – нито информация към изпълнителя за
наличния персонал, нито обратна информация какво точно е извършено на всеки
едни етап от изпълнителя.
По
отношение правата и задълженията на изпълнителя съдът констатира, че се констатират пропуски в отношенията
между възложителя и изпълнителя, а именно:
в чл.4. ал.1, раздел IV. Задължения на изпълнителя, се посочва, че последният осигурява
на възложителя текуща информация за хода на изпълнението на настоящия договор.
Няма данни такава информация да е предоставяна на възложителя.
На
следващо място, прави впечатление и начинът, по който е определено заплащането
на посредническата услуга. В този смисъл съдът намира за необходима да отбележи
и още нещо, а именно: в търговско правен
смисъл посредничеството е дейност по свързване на две лица с цел сключване
между тях на сделка, като търговският посредник не участва в сключването на
сделките и принципно действа в интерес и на двете страни по правоотношението.
Според правната доктрина договорът за търговско посредничество може да се
сключи както с едната, така и с двете страни по сделката. Посредническият
договор дефинитивно, каза се, е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден. Основно задължение на посредника е да свърже доверителя с друго лице
/евентуално друг доверител/, т.е. основното задължение за посредника е за
резултат, а не за поведение. В съдържанието на това задължение принципно не
влиза участие на посредника в преговорите /в подготовката и сключването на
сделката/. Основното насрещно задължение на доверителя е да плати
възнаграждение на посредника, като разпоредбата на чл.51 изр. първо от ТЗ
предвижда, че възнаграждението се дължи от едната или двете страни, съобразно
уговорката им. Ако не е уговорен размер на възнаграждението на посредника се
дължи обичайното възнаграждение за този вид дейност /чл.51 изр. второ от ТЗ/,
като възнаграждението възниква и става изискуемо от момента на сключване на
сделката. Възнаграждение се дължи от едната или двете страни по сделката дори и,
когато тя е сключена след прекратяване на посредническия договор /оттегляне на
заявката/, ако се установи, че посредникът е свързал страните и те са сключили
същата по предмет и условия сделка, за която е извършено посредничество. Възнаграждението
се дължи дори, когато свързаните от посредника лица са внесли някакви промени в
сключената между тях сделка. В настоящия случай безспорно се установи, както от
събраните писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства, че нито
„Асет 08 интернешътнъл“ ЕООД, нито „Асти 777“ ЕООД е свързало страните по
прехвърлителните сделки с посочените по-горе клиенти на ЕТ „Арктика – В.Ш.“,
т.е. не са съдействали за сключване на договори за покупко-продажба на машини
за сладолед -нови и втора употреба, за ремонт на същите, за продукти за
производство на сладолед, каквото безспорно, съобразно легалната дефиниция и
процесните договори за посредничество, са негови основни задължения, обуславящо
правата им да получат възнаграждение за посредничество.
Горното
се подкрепя и от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а
именно – нито един от клиентите на ЕТ „Арктика
В. Ш.“ не твърди, че доставките на стоките са чрез двете посреднически
дружества. В този смисъл следва да се отбележи, че тълкувайки смислово и
систематично текстовете в раздел II. Възнаграждение на изпълнителя, съдът стига до извода,
че правото на възнаграждение на „Асти 777“ ЕООД и „Асет 08-интернешънъл“ ЕООД,
в качеството им на посредници, възниква след изпълнение на основните им
задължения - да свържат страните по предвидената прехвърлителна сделка, какъвто
е и смисълът на всеки един договор за посредничество.
В
случая, липсва конкретика и яснота по отношение на посочените в процесните
фактури услуга, което налага извода, че от събраните по делото доказателства,
не може да се установи каква точно услуга е извършена, от кого, по какъв начин
е документирана, отчетена и заплатена. Каза се по-горе също така, че в хода на
съдебното производство не се представят нови доказателства.
Констатациите
на приходната администрация не се обориха от страна на жалбоподателя.
В
този смисъл намира приложение разрешението в горе цитираното решение на СЕС по
дело С-271/12, доколкото е налице непълна фактура, а и при липсата на
допълнителни документи във връзка с предмета на процесните доставки от страна,
както на РЛ, така и от страна на неговите преки доставчици, този документ не
определя точните параметри на стопанската операция /съответната услуги – извършване
на посредническа услуга/. В този смисъл неустановените престации не могат да са
предмет на ДДС. Освен това, не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и
не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е
израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън
случаите, когато ДДС не подлежи на приспадане само поради вписването си във
фактура, при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж.
решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално
дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС, не подлежи на безусловно
приспадане.
На
следващо място, макар и да са представени доказателства за облигационни
отношения с посочените посредници – договори от 01.01.2022 г., липсват каквито и да е данни, за да бъде индивидуализиран предметът на услугата,
нейните параметри, условия и ред за изпълнение, пряко ангажираните за
изпълнението лица. Наличието само на договор и фактура не е достатъчно да се
определи нито конкретният вид на услугата, нито вида и характеристиките на
договорките между страните, нито да се установи
от кого точно са извършени конкретните видове дейности.
Или
иначе казано, в сочения смисъл липсват доказателства за реални облигационни
отношения между страните. В тежест на
жалбоподателя беше да докаже какви именно дейности е указвал на изпълнителите „Асти
777“ ЕООД и „Асет 08 интернешънъл“ ЕООД,
как и кога последните са ги е извършили, от кои физически лица и как
точно е осъществено изпълнението на договорите.
В
обобщение, съдът намира за необходимо да
посочи следното: договорът за
посредничество е вид търговски възмезден договор, който няма нарочна правна
уредба, но някои от основните негови характеристики се извличат чрез тълкуване
на нормите, касаещи търговския посредник – Раздел ІІ на глава VІ на Търговския
закон /ТЗ/. Той следва да бъде определен като договор, по който винаги едната
страна е търговски посредник по смисъла на чл.49 от ТЗ, който посредничи между
две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка.
Интересът на другия съконтрахент за участие в договора произтича от нуждата да
бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. Предвид
осъществяването на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение. Каза се, при договора за посредничество,
посредникът дължи свързване на страните по една бъдеща сделка, като той не
участва пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са
други правни или фактически действия; възнаграждението му е поставено под условие от реализирането на
тази сделка, за която той е свързал страните, тъй като възнаграждение би му се
дължало само, ако сделката е реализирана. Изложеното различава договорът за
посредничество от договора за поръчка и от комисионния договор. /В тази насока-
Решение № 37 от 27.04.2012 г., постановено по търг.дело № 1143 по
описа за 2010 г. на Търговска колегия, на Върховния касационен съд, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК/. Предмет на договора за посредничество е постигането
на определен резултат, а именно свързване на страните и подпомагането им да
сключват договори. Достатъчно е сключването на договора да е резултат на това,
че посредникът е свързал страните по него. В тази сделка посредникът не участва
като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката
нито от свое име, нито от чуждо име. Затова и нормите на договора за поръчка и
комисионния договор не са приложими дори и субсидиарно, доколкото посочените
договори имат различно съдържание. Основната задача на търговския посредник се
състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването на сделката,
за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия търговец. Със
сключване на сделката, за която търговския посредник е посредничил за него се
поражда правото на възнаграждение.
В
случая обаче, липсват каквито и да било доказателства възложителят ЕТ „Арктика
– В.Ш.“ да е осъществил контакт със съконтрагент, който контакт да е в резултат
именно на дейността на посредниците.
Предвид
всичко изложено, съдът намира извода на приходната администрация за липсата на
реална доставка по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС за правилен и законосъобразен,
поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че ревизиращият
екип неправилно е формирал извод в обратна посока. Горното налага крайния извод
на този съд, че РА следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна –
отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 2 292.91 (две хиляди двеста деветдесет и два и
0.91) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Ш., в качеството му
на ЕТ "Арктика – В.Ш.“, ЕИК по булстат ***, с адрес за кореспонденция и
адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***,
против Ревизионен акт № 16001622005804-091-001/12.05.2023 г., потвърден с Решение
№ 235/27.06.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за
непризнат данъчен кредит в размер на 19 150.00 лв., ведно с начислените лихви в
размер на 1 882.34 лв.
ОСЪЖДА
В.Г.Ш., в качеството му на ЕТ "Арктика – Величко Шламанов“, ЕИК по булстат
***, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ***, да
заплати на Национална агенция по приходите – София, сумата от 2 292.91 (две
хиляди двеста деветдесет и два и 0.91) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: