ОПРЕДЕЛЕНИЕ№868
Гр. Пловдив, 16.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно частно гр. д. № 893 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по
частна жалба, подадена от Ц.В.П., с ЕГН ********** против Разпореждане № 28920 от 24.04.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 917/ 2020 г. по опис на РС - Пловдив, 14 гр. с-в, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжника „Це Ел Ер комерс” ЕООД, с ЕИК
*********.
В жалбата се поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК липсва изложение на всички обстоятелства,
обосноваващи вземането. В същото било записано, че то произтича от трудов
договор, който бил правопораждащия за вземането факт. Поради изложеното моли
обжалвания акт да бъде отменен.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
поради следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от Ц.В.П. против длъжника „Це Ел Ер комерс” ЕООД
за сумата от 1000 лева - главница, ведно със законната лихва от 01.08.2019 г.
до 22.01.2019г в размер на 76 лева. В т.9 б. "в" от заявлението е посочено,
че паричното вземане произтича от неизплатено трудово възнаграждение за м. юли
2019г.
За да
постанови обжалваното разпореждане и откаже издаване на поисканата заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите, посочени в
заявлението, първоинстанционният съд е приел, че неотстраняването на нередовности в срок
касаещи липса на изясняване на твърдения относно обстоятелства за характера правоотношенията
между заявителя и длъжника е достатъчно основание да отхвърли заявлението. Заповедният съд е констатирал, че заявлението
се подава от управителя на дружеството срещу дружеството и на тази база
правилно е допуснал назначаването на особен представител на основание чл.29 ал.4
от ГПК като е определил и възнаграждения за особения представител в размер на
300 лева, които заявителя следва да внесе. С Разпореждане от 04.02.2020г. съдът
е указал на заявитяля да посочи обстоятелства, на които основава искането си и да
посочи факти за имущественото си състояние като подаде декларция за материално
и гражданско състояние. Постъпила е молба от заявителя, с която е поискано
освобождаване от внасянето на разноските и е представена декларация за
материално и гражданско състояние. РС-Пловдив
не се е произнесъл по тази молба, а е дал указния на заявителя да изясни
твърденията си относно обстоятелствата за характера на правоотношението между
него и длъжника като посочи какви конкретни задължения е има предвид заеманата
от него длъжност. Впоследствие е отхвърлил
изцяло заявлението с мотива, че неизпълнението на тези указанията в срок е
поставил съда в невъзможност да извърши преценка за характера правоотношенията
между заявителя и длъжника, която е необходима, за да се определи точното
основание за възникване на вземането /възнаграждение по договор за управление
или трудово възнаграждение/ с оглед различните хипотези на чл. 83 ЗПК, които
касаят освобождаването от такси и разноски в производството.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай при всички положения/ без значение дали заявителят и длъжника
се намират в трудови или мандатни правоотношения/ особен представител на
дружеството следва да бъде назначен с оглед противоречивите интереси на
заявителя и дружеството, управлявано от него. По тази причина РС-Пловдив е
следвало да се произнесе по молбата за освобождаване от разноските за
възнаграждение за особен представител като съобрази данните, които има по делото.
В случай, че заповедният съд счита, че страните се намират в мандатно, а не в
трудово правноотношение следва да вземе предвид именно данните, които се
съдържат в подадената декларация. Освен това отказът да се освободи заявителя
от разноски също подлежи на обжалване, което не би могло да проведено, след
като липсва произнасяне на заповедния съд в тази посока. Отделно от това самото
искане от Ц.В.П. за освобождаване от такси и разноски е обосновано с липсата на
достатъчно средства от заявителя. Характерът на правооотношенията между
страните е въпрос по същество на спора, който не може да обоснове отхвърляне на
заявлението предвид факта, че в процесното заявление са налични всички
необходими и задължителни реквизити, които процесуланият закон изисква и
по-конкретно- ясни са твърденията на
зявителя за основанието на претенцията и са налични данни за неговото
имуществено състояние. Поради гореизложеното настоящият въззвиен състав счита,
че обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на ПРС за
продължаване на съдопроизводствените
действия, както и произнасяне по
молбата, подадена от Ц.В.П. с искане за
освобождаване от такси и разноски.
Така мотивиран,
съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 28920 от 24.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
917/ 2020 г. по опис на РС - Пловдив, 14 гр. с-в.
ВРЪЩА
делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия като указва на съда да се
произнесе по молбата, подадена от Ц.В.П.,
ЕГН ********** с искане за
освобождаване от такси и разноски.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1
2.