№ 109
гр. Пловдив , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205583 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Елена Апостолова, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-6207-000387 от 12.06.2020 г., издадено от началник РУ Труд към ОД на МВР
Пловдив, с което на Н. С. И. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на
издаденото НП. Моли се постановлението да бъде отменено.
Постъпило е писмено становище от въззиваемата страна, с което приема
постановлението за съобразено с процесуалния и материалния закон, а наложеното
наказание за справедливо. Моли се да бъде потвърдено.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.05.2020 г. жалбоподателят Н. С. И. управлявал товарен автомобил „Фиат
Дукато 2.5 Д“ с рег. № ***, чужда собственост. Около 10:50 ч. се движил по път Трети
клас № 565 км 0+500 в Община Марица в посока с. Скутаре. На същото място бил
разположен полицейски екип, сред който бил и инспектор В.Г.. Полицейските
служители спрели водача на товарния автомобил и предприели действия по
1
установяването му и проверка. Това бил и жалбоподателят Н.И.. Установили, че към
момента на проверката за автомобилът не бил сключен и не действал договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установява
се такава застраховка да е била валидна за периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г. На
25.05.2020 г. бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, който бил валиден до
25.05.2021 г., със застрахователна компания „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с полица
№ BG/30/120001406537.
По този повод бил съставен АУАН бл. № 148936/23.05.2020 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и жалбоподателя, на когото е връчен и го е подписал като
собственоръчно е изписал, че няма възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в
акта.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на В.Г. – актосъставител, и приобщените по
делото писмени доказателства, а именно два броя справки за проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в информационен масив на Гаранционен фонд,
копие на застрахователна полица № BG/30/120001406537 от 25.05.2020 г., АУАН,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право, а посочил, че няма възражения.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
2
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът
е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.И. като водач на МПС на 23.05.2020 г. около 10:50
часа на път Трети клас № 565 км 0+500 в Община Марица в посока с. Скутаре е
управлявал товарен автомобил марка „Фиат“ модел „Дукато 2.5 Д“, чужда
собственост, с рег. № ***, без да има сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства. След
преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват
извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната
му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на
доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в
АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са
представеният препис на застрахователна полица от жалбоподателя и резултатите от
справката в информационния масив на Гаранционен фонд, съгласно които за периода
от 30.04.2019 г. в 18:14 ч. до 30.04.2020 г. в 23:59 ч. жалбоподателят е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ЗГО/, а след тази дата и към
момента на проверката му не е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и
в ден период е управлявал автомобила.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на
движение с автомобил не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.
Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира
правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.
3
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на управление на МПС, което не е спряно от движение, и липсата
на сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че
деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при това нарушение
деецът да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, вкл. и тежестта на нарушението.
Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Тоест размерите на
наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират
от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай
разкрива белезите на обичайните нарушения от същия вид. В тази връзка е следва да се
отбележи, че не може да бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя
по сключване на ЗГО като добра характеристика на личността му. Независимо колко
скоро след установяване на нарушението е сключена застрахователна полица, то това
поведение се явява именно вследствие на констатираното нарушение и по никакъв
начин не се отразява на неговата обществената опасност. Не се разкриват други
обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от
ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи.
4
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-6207-000387 от 12.06.2020
г., издадено от началник РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. С. И. с ЕГН
********** с адрес *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5