№ 59
гр. Пазарджик , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201383 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Т.“ №2,
против Електронен фиш Серия К № 3645170/01.05.2020 г. издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева.
В бланкетната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ,
поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като се твърди, че
автомобилът от години не се ползва от жалбоподателката, а от роднини, поради което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не
изпраща и процесуален представител. Не депозира писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- Пазарджик,
редовно призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено
писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди и се прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в
същата и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 01.05.2020 г. в 12,19
часа, в обл. Пазарджик, с. З., ул. „13-та“, в посока на движение към гр. Септември, е
управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движила с превишена скорост
от 85 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час.
Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)-
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със
скорост именно от 85 км/час, т.е. превишение на скоростта от 35 км/час, но от това
превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка
на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което
е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 32 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на бащата
на жалбоподателката на 10.08.2020 г., видно от разписката за връчване (л.21). Жалбата
против ЕФ е подадена лично от санкционираното лице чрез наказващия орган до съда
по пощата на 10.08.2020 г. видно от пощенското клеймо на плика (л.3), т.е. в срока по
чл.189 ал.8 от ЗДвП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, веществено доказателство- СД-диск съдържат пет
цветни снимки от АТСС, веществени доказателствени средства- снимки от АТСС и
снимка на разположението на техническото средство, както и от показанията на св. Д.
Н., които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен от гледна точка на
своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че
лекият автомобил заснет с АТСС е собственост на жалбоподателката А. Н.. В този
смисъл е и информацията от Справка за собственост и регистрация на МПС (на гърба
на ЕФ), но също не се отрича и от жалбоподателката в депозираната жалба, а и се
потвърждава от показанията на св. Н., неин баща.
В хода на административнонаказателното производство обаче не се доказа
безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От показанията на св. Н., става ясно, че процесният автомобил независимо, че е
собственост на неговата дъщеря се ползва от него и роднини в гр. К., където живеят, но
не и от дъщеря му, която учела и живеела в гр. София. Свидетелят заяви категорично,
че на инкриминираната дата и място той е управлявал автомобила, като с него е
пътувала съпругата му и са се прибирали от гр. Пазарджик. Заяви, че е видял в
последния момент камерата, която е засичала скоростта на автомобилите, като призна,
че преди да напусне населеното място и преди указателната табела за край на населено
място е ускорил скоростта на автомобила от 50 км/ч на 85 км/ч, което ставало бързо
поради мощния двигател на автомобила.
2
Показанията на св. Н. потвърждават изложените от жалбоподателката Н.
обстоятелства. До известна степен тези показания се потвърждават и от снимките
изготвени от АТСС, предявени в съдебно заседание, чрез възпроизвеждането им от
СД-диска. Вярно е, че на тях не се вижда ясно кой е управлява автомобила, тъй като
снимките не са достатъчно ясни и се виждат очертания на силует, който прилича на
мъж, но пък ясно се вижда, че пътникът в автомобила , който седи на мястото до
водача е жена. В този смисъл показанията на св. Н. до голяма степен се явяват
достоверни. Съдът даде вяра на казаното от този свидетел, независимо, че той се
намира в близкородствена връзка с жалбоподателката и принципно е заинтересован от
изхода на делото, но от една страна неговите показания частично се потвърдиха от
веществените доказателствени средства- снимките от АТСС, а от друга страна те
останаха неопровергани от останалите доказателства по делото. Освен това съдът
отчете факта, че този свидетел освен че призна, че той е управлявал автомобила на
инкриминираната дата и място и призна, че е управлявал с превишена скорост, той
изрази готовност и да заплати наложената санкция.
При това положение макар и да не е спазена процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП
и жалбоподателката не е подала декларация, в която да посочи лицето, на което
автомобилът е предоставен и копие от неговото СУМПС, то тя все пак е посочила в
жалбата си, че живее и работи в гр. София, както и към инкриминираната дата е
пребивавал в този град, като от години не ползва автомобила, а той се намирал в гр. К.
и се ползвал от роднините й. Тоест жалбоподателката е посочила обективни причини,
поради които не е могла да изпълни предоставената й от закона възможност да
декларира лицето което е ползвало автомобила на инкриминираната дата и час. Св. Н.
също посочи, че освен той и други негови роднини ползвали автомобила.
Предвид на установеното от посочените доказателства, че жалбоподателката не
е управлявала на процесната дата процесното МПС, то тя не е извършила и вмененото
й нарушение. Като я е санкционирал с атакувания ЕФ, наказващият орган е сторил това
необосновано и неправилно. Посоченото води до незаконосъобразност на ЕФ и е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, поради което съдът не
намира за нужно да обсъжда други доводи по същество.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и същото следва да се остави без
уважение.
По изложените по-горе съображения Районен съд Пазарджик, в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3645170/01.05.2020 г. издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на А. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Т.“ №2,
на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като
незаконосъобразен.
3
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4