Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2019г., гр.В..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на четиринадесети
ноември 2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 2332/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 изр.трето и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Д.Д.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 1180/14.06.2019г. постановено по АНД № 1876/2019г.
на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 19–0819–000817/28.02.2019г. на Началник група Сектор „ПП“
към ОД МВР – В., с което: 1.за
нарушаване разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.; и
2.за нарушаване разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
един месец.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е необосновано и незаконосъобразно като постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва изводите на съда, че при постановяване на НП не са допуснати нарушения
на административно-производствените правила. Счита, че АУАН и НП са издадени
при неизяснена фактическа обстановка – произшествието не е настъпило по писания
в НП начин, като съдът също не е изяснил
фактите по делото - не е излушал
актосъставителя, а е дал привес на свидетелски показания на лица, които са
заинтересовани от изхода на делото. Счита, че деянието не е съставомерно,
доколкото липсва субективният елемент и в тази връзка оспорва изводите на съда,
че същото е извършено виновно. Твърди и несправедливост на наложеното
наказание. На изложените основания моли да се отмени въззивното решение и делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание поддържа
жалбата. Заявява, че е усетил удара, който е причинил с теглича на колата, но
след като я е преместил 5-6 метра слязъл и установил, че има само една дупчика
за бронята на другия автомобил. Тръгнал е, тъй като щетата не е била
значителна.
Ответникът по касационната жалба – Началник
група Сектор „ПП“ към ОД МВР – В.,
редовно призован – не се явява представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Представителят на
ВОП дава заключение, че оспорваното решение е правилно като постановено при
спазване на процесуалните правила и закона. Жалбата против него е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Т.Д.Д., против гореописаното НП, с
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушения по
чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като са му наложени наказания глоба
съответно в размер на 20 и на 100 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от
фактическа страна, че на 06.02.2019г. около 08.10 часа в гр. В., ул.“Вл.В.“,
на паркинга зад вх.1, пред бл.204, Т.Д. управлявал л.а. „О.А.“ с рег. № ТХ хх-хх
КХ, като при извършване на маневра – движение на заден ход, осъществил
съприкосновение с друго моторно превозно средство, след което напуснал
местопроизшествието в неизвестна посока. За случая били информирани органите на
реда. Местопроизшествието било посетено от С. С. – служител при ОД МВР – В., който осъществил контакт по
телефон с Д. и последният се върнал на местопроизшествието. С. провел беседа с
оглед изясняване на фактическата обстановка, след което съставил АУАН, предявен
и подписан без възражения. Такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация
издал процесното НП.
Съдът е приел,
че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната
преписка и
допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свид.М. и П., които e счел за логични, последователни и
взаимнодопълващи се.
В
решението си съдът е изложил мотиви, че административно-наказателното
производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани
в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват
деянията, за които са наложени административните наказания и че нарушенията са
извършени от жалбоподателя, като са осъществени съставите на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Обсъдил е възраженията на въззивника, като е
приел същите за неоснователни. Изложил е мотиви, че правилно са приложени и
санкционните разпоредби.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК,
поради което и не е необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване
на НП от компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на
процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон досежно
съставомерността и на двете деяния. Неоснователно касатора твърди неправилно
установена фактическа обстановка. Обосновано съдът е ценил показанията на свид.М.,
който е бил очевидец на нарушението. Не се установява някаква пряка
заинтересованост на този свидетел от изхода на спора. Доказателствата са ценени
в съвкупност и изведените изводи са логични и съответни на доказателствата. Не
съставлява съществено процесуално нарушение неизслушването като свидетел на
актосъставителя, доколкото същият не е очевидец. Установи се по делото, че
описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на действителната, като същия
е редовно съставен и се ползва
с доказателствена сила, съгласно презумпцията на
чл.189 ал.2 от ЗДвП, респ. в НП. Освен това, на практика вменените с акта и НП деяния не се оспорват от Д..
Самият той заявява, че е управлявал автомобила, усетил е удара причинен от
теглича на неговата кола в другото МПС при извършената от него маневра на заден
ход, но е заминал, като е счел /след поглеждане в огледалото/, че нанесената
щета е незначителна. Едва в хода по същество пред касационната инстанция прави
изявления, че след като е усетил удара е слязъл от автомобила, което съдът
намира само за защитна теза, доколкото противоречи на всички останали негови
твърдения. Последните пък от своя страна напълно съвпадат с установена от АНО и
от въззивния съд фактическа обстановка и обуславят съставомерност на деянията
по чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като последната разпоредба не
предпоставя изискване за значителен размер на щетите, поради което това
обстоятелство е неотносимо за ангажиране административнонаказателната
отговорност при установяване на нарушение по този текст.
Неоснователно
въззивникът твърди несправедливост на наложеното наказание глоба в размер на 20
лв. за нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП. В тази част също се споделят мотивите
на ВРС, че доколкото нарушението не е маловажно по
своя характер и санкцията за него е фиксирана от закона, съдът не следва да разглежда въпроса
относно размера на
наказанието.
Като основателни
обаче са преценяват възраженията на касатора по отношение формираните мотиви от
въззивния съд досежно размера на административното наказание глоба за
нарушението по чл123 ал.1 т.1 от ЗДвП. В тази част същите са противоречиви и
поставят в невъзможност настоящата инстанция да установи действителната воля на
съда, доколкото от една страна са изложени съображения, че наложеният от АНО
размер е явно несправедлив, а в следващия абзац - че с оглед сравнително
високата степен на обществена опасност на нарушението, съдът счита за
справедливо да потвърди наложеното наказание. Гореизложеното налага отмяна на
въззивното решение в посочената част и доколкото спорът е изяснен от фактическа
страна – решаването му по същество. При осъществяване на правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК и въз
основа на фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания
безспорно се установява, че касатора е допуснал нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е напуснала местопроизшествието без
да установи какви са
последиците от произшествието. Както беше посочено и по-горе АНО правилно е установил фактическата
обстановка и обосновано е направил законосъобразен извод за извършено нарушение, поради което и правилно е била реализирана административно-наказателната отговорност на дееца за това нарушение. При определяне обаче на наложеното административно наказание наказващият орган
не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Санкцията, която се предвижда за това
нарушение, съгласно
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Предвид особеностите на конкретния случай и преди всичко обстоятелствата, че след
свързване по телефона жалбоподателят веднага се е явил, съдът приема, че справедливият размер на наказанието
следва да бъде определен към минимума, с което ще се постигне необходимата превенция.
Воден от горното и на осн. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдебният състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1180/14.06.2019г.
постановено по АНД № 1876/2019г. на ВРС, ХХХVІІ състав, в частта в която е потвърдено Наказателно постановление № 19–0819–000817/28.02.2019г. на
Началник група Сектор „ПП“ към ОД МВР – В., с което на Т.Д.Д., ЕГН **********,***, на осн. чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лв.
и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца, за нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 19–0819–000817/28.02.2019г. на Началник
група Сектор „ПП“ към ОД МВР – В., с което на Т.Д.Д., ЕГН **********,***, на осн. чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, за нарушение на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1180/14.06.2019г. постановено по АНД № 1876/2019г.
на ВРС, ХХХVІІ състав в останалата му част, в която е потвърдено Наказателно
постановление № 19–0819–000817/28.02.2019г.
на Началник група Сектор „ПП“ към ОД МВР
– В., с което на Т.Д.Д., ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.