РЕШЕНИЕ
№209
04.06.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица
Чиркалева-И.
при секретаря Дорета Атанасова,
в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№119 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х.М. /H. M./, гражданин на
Р. Г., с адрес Р. Г., град B., подадена чрез пълномощник, против Решение №118 от 02.09.2019г.,
постановено по АНД №492 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
В
касационната жалба се излагат обширни доводи за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно съдът кредитирал показанията
на свидетелите И. Д. и С. К.. Първите били противоречиви, тъй като Д. посочил,
че преминал към личен преглед на наказаното лице, а по късно твърдял, че не бил
извършил личен преглед. Същият не бил сигурен на какъв език попитал лицето дали
има нещо за деклариране. Навеждат се доводи за синхронизиране на показанията на
митническите служители преди разглеждане на делото пред районния съд, където
заявили, че запитали лицето за пренасяните стоки на турски език. Последният
обаче не бил разбираем за него, тъй като той бил сириец, а там официалният език
бил арабски. Погрешен бил изводът на съда за предварително подготвена защитна
теза от нарушителя по отношение дадените след проверката лични обяснения, в
които е посочил, че владее само немски и арабски език. Цитират се отделни фрази
от показанията на свидетелите Д.и К., като се изтъква, че съдът следвало да подложи
на подробен анализ обстоятелствата, свързани със степента на доверие на
показанията на двамата свидетели. Ако това било направено, същите нямало да
бъдат изцяло кредитирани. На следващо място се навеждат доводи за нередовно
извършена митническа проверка. В тази връзка се твърди, че районният съд
неправилно приел за неоснователни наведените пред него възражения за липса на съставен протокол за личен
преглед по чл.266, ал.4 от Закона за митниците.
По
изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение.
Ответникът по касационната
жалба – Отдел Митническо разузнаване и разследване при Териториална дирекция
Южна Морска към Агенция Митници, чрез процесуалния си представител, оспорва
касационната жалба. Счита, че правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира
за частична основателност на касационната жалба и съобразяване с измененията на
ВЗ.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С Решение №118/02.09.2019г., постановено по АНД №492/2019г.,
Районен съд – Свиленград потвърдил Наказателно
постановление /НП/ №225/2019 от 24.06.2019г. на и.д. Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване „Южна морска“ към Агенция Митници, с което на Х.М. (H. M.), роден в гр.К.,
С., от Р. Германия, за нарушение на чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1 от
Валутния закон (ВЗ) във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от ВЗ, на основание чл.18, ал.1 и ал.10, вр. с чл.14а, ал.1
във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лв., и са отнети в полза на държавата златни накити –
3 бр. гривни, с тегло 143.30 грама и 2 бр. синджири, с тегло121 грама, проба
916, на обща пазарна стойност 17 972.40 лева, като за обезпечение на
глобата е задържана сума в размер на 1000 лева.
За
да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не са били допуснати
процесуални нарушения в хода на реализиране на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Актът за установяване на административно
нарушение, както и наказателното постановление отговаряли на изискванията на
ЗАНН. Същите били издадени от компетентни органи, в необходимата форма, с
нужното съдържание и реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
обстоятелствената част на НП, контролният и административнонаказващият орган
дали фактическо описание на нарушението, което се явявало изчерпателно и удовлетворявало
законодателното изискване по чл.42, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Дадена
била правилната правна квалификация, която съответствала на словесното
фактическо описание на нарушението. Правилно били посочени текстовете от ВЗ и
Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ. Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Кредитирал с доверие показанията на свидетели - митнически служители, И.Д. С.К. и В. Г.. Същите определил като еднопосочни,
взаимно допълващи се, кореспондиращи по между си, подкрепени от съдържанието на
писмените доказателствени източници, логични, последователни, изчерпателни, добросъвестно дадени,
непредубени, с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които
свидетелствали. Не
било налице нарушаване правата на Х.М., тъй като актосъставителят Д.бил
разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач – свидетеля Г.,
съдържанието на АУАН на един от говоримите от него езици, а именно немски. С
това било изпълнено процесуалното действие по предявяване на АУАН по смисъла на
чл.43, ал.1 от ЗАНН. Посочил, че актът бил прочетен и предявен, като
нарушителят Х.М. не направил изявления за неразбиране на съдържанието му,
подписал го, като отделно от това дал и писмени обяснения за причините, поради
които не декларирал пренасяните от него златни изделия от Република Турция.
Последното било още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението,
за което той бил съставен, станали ясни на лицето.
Съдът
изложил обширни мотиви в насока съответствие
на наказателното постановление с материалния закон, като стигнал до извода, че Х.М.
осъществил административнонаказателния състав на чл.18, ал.1 от ВЗ. Приел, че
наказаният не декларирал пренасяните от него благородни метали, въпреки че
преди започване на проверката бил поканен на разбираем – турски, език да го
направи. Не кредитирал посоченото в личните обяснения и жалбата на Х.М., че не
владеел говоримо турски език, като приел посоченото за защитна теза с цел
избягване на административнонаказателната отговорност. Отбелязал, че не се
съдържали данни Х.М. да заявил, че не разбрал поканата за деклариране на
митническия служител Д., отправена на турски език. Определил като релевантно
обстоятелството за поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в
които на различни езици, включително на немски и турски, били указани
задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях
стоки или валута над определени размери. Местоположението на табелите изключвало
пропускането им от преминаващите лица. Съдът изложил и мотиви относно наличието
на обективния и субективния признак от състава на нарушението. Разгледал и
възможността за определяне на случая като маловажен, като формирал извод за
липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. За законосъобразно и правилно
приел наказателното постановление, както в частта на наложеното наказание
„глоба“, така и в частта на отнемането на стоките, предмет на нарушението, в
полза на държавата.
Касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Правилен е изводът на съда са осъществен
състав на нарушението по чл.18, ал.1 от ВЗ, във връзка с разпоредбата на
чл.14а, ал.1 от ВЗ. Съгласно последната, пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по
реда и начина, определени с наредбата по чл.14г. Наредба № Н-1 от 1.02.2012г.
за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от Валутния закон урежда случаите, реда и начина за
деклариране на пренасяне през границата на страната на благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Според чл.5, ал.1 от Наредбата,
пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл.4, както и пренасяните във
вид на прах или друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, невключени в чл.4, за или от трета страна се декларира по реда на чл.9.
Тоест неизпълнението на цитираната разпоредба представлява нарушение на
нормативен акт по прилагане на ВЗ, приет на основание чл.14г от закона и
представлява нарушение по чл.14а от ВЗ, водещо до описаните в наказателното
постановление последици. В тази връзка правилно на нарушителя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, съгласно действащата
към момента на извършване на нарушението и постановяване на решението на
въззивния съд редакция на чл.18, ал.1 от ВЗ.
Към настоящия момент чл.18 от ВЗ е
изменен (ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от 2020г.), като за осъществения от
касатора състав на нарушение в ал.2 на чл.18 от ВЗ се предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на една пета от стойността на недекларираните
парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от
тях. В конкретния случай стойността на златните изделия, предмет на нарушението,
е 17 972.40 лева и една пета от нея е 3594.48 лева, поради което не е
налице основание за приложение на по-благоприятния закон, съгласно чл.3, ал.2
от ЗАНН.
Не се споделят възраженията, изложени в
касационната жалба, за неправилно кредитиране от съда на показанията на
свидетелите И. Д. и С. К.. Изложените в тази насока мотиви на съдебния състав
са формирани въз основа на правилно извършена преценка за достоверността на
всички доказателства по делото, като е направена и съпоставка на свидетелските
показания с писмения доказателствен материал по делото.
Доводът за неразбиране от наказаното
лице на турския език, използван от митническия служител за приканване на
пътника да декларира пренасяните вещи, с аргумента, че той е сириец, настоящата
инстанция счита за неоснователен. В тази връзка следва да се отбележи, че по
делото не се съдържат данни Х.М. да е заявил, че не е разбрал поканата за
деклариране, отправена от митническия служител Дечев на турски език. В тази
насока напълно се споделя възприетото от районния съд, че посоченото в личните
обяснения и жалбата на М., а именно че не владее говоримо турски език, представлява
защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност.
Отделно от това, дори и да се приеме версията на касатора относно твърдяното
неразбиране на турския език, а оттам и за липсата на покана за деклариране, то
следва да се има предвид структурата на Митническия пункт „Капитан Андреево“ и
наличието на указателни табели с указани допустими прагове на стоките,
освободени от деклариране. Същото така местоживеенето на пътника - нарушител, в
страна от ЕС е обстоятелство, даващо основание да се приеме, че той е бил добре
запознат с митническия и валутен режим, действащ в Общността, и допустимите
норми за пренос на валутни ценности - изделия от благородни метали, т.е.
касаторът е бил длъжен и е следвало да ги знае. Релевантно и ноторно известно е
обстоятелството за поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево“, в
които на различни езици, вкл. на немски, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение изключва пропускането им от
преминаващите лица.
За настоящия касационен състав е безспорно
установен фактът на пренасяне на благородни метали през границата на страната,
без да се декларират, с което е нарушена разпоредбата на чл.18, ал.1, във вр. с
чл.14а, ал.1 от ВЗ. Обстоятелството дали това е установено чрез „личен преглед“
или преглед на багаж на нарушителя не е от значение за съставомерността на
деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че личният преглед е само
една от възможностите за извършване на физическата митническа проверка. В този
смисъл правилно, а и с оглед доказателствата по делото, районния съд е посочил,
че един от способите на извършване на митническата проверка – личен преглед, не
е бил приложен в конкретния случай. Проверката може да се определи като
осъществена чрез прилагането на друг способ - проверка на багажа на пътника,
удостоверена чрез Протокол за извършена митническа проверка №………../31.01.2019г., предвид това, че на лицето не е бил
извършван цялостен личен преглед. Същото не е било приведено в специално за
целите на личната проверка помещение, нито е правен преглед на части от тялото
му. Следователно неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба за
липса на
съставен протокол за личен преглед по чл.266, ал.4 от Закона за митниците.
Въпреки безспорно установеното
извършване на нарушението от страна на наказаното лице, по отношение
приложението на чл.20 от ВЗ настоящата инстанция отчита настъпилата отмяна
на разпоредбата със ЗИД на ВЗ, обнародван в ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от
2020г. Предвид това, отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на
нарушението - 3 бр. златни гривни, с тегло 143.30 грама и 2 бр. златни синджири,
с тегло 121 грама, проба 916, на обща пазарна стойност 17 972.40 лева, се явява
незаконосъобразно. В тази връзка е налице основание за прилагане на разпоредбата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Гореизложеното обосновава извода за
частична отмяна на съдебния акт по обективни причини, предвид настъпилата
по-благоприятна уредба на закона - отмяна на нормата, указваща отнемане на
вещите, предмет на нарушението, респективно отмяна и на НП в съответната част
за отнемане на вещите - предмет на нарушението, и връщането им на притежателя.
В останалата част съдебният акт следва да бъде оставен в сила, като
законосъобразен, а и в съответствие с действащата по-благоприятна редакция на
материалния закон, касаещ размера на наложената глоба.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №118 от 02.09.2019г.,
постановено по АНД №492 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г., в частта, в която е потвърдено
Наказателно постановление №225/2019 от 24.06.2019г. на и.д. Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване „Южна морска“ към Агенция Митници, с което на Х.М. (H.
M.), роден в гр.К., С., от Р. Г., на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в
полза на държавата предметът на нарушението - 3 бр. златни гривни, с тегло
143.30 грама и 2 бр. златни синджири, с тегло 121 грама, проба 916, на обща
пазарна стойност 17 972.40 лева, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №225/2019 от 24.06.2019г. на и.д. Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване „Южна морска“ към Агенция Митници, с
което на Х.М. (H. M.), роден в гр.К., С., от Р. Г., на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в полза
на държавата предметът на нарушението - 3 бр. златни гривни, с тегло 143.30
грама и 2 бр. златни синджири, с тегло 121 грама, проба 916, на обща пазарна
стойност 17 972.40 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №118 от 02.09.2019г., постановено по АНД №492 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2019г. в останалата му
част.
Председател:
Членове:1 2.