Присъда по дело №1474/2021 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ по НОХД № 1474/21г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимият ИВ. Н. В. е обвинен в това, че на 26.01.2017г. в
гр.Монтана, пред надлежен орган на властта - следовател от Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана П. ИЛ. П., в качеството
си на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП -
Монтана - устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014г.
се е намирал в Република България, землището на с.Бяла Рада, и е присъствал
лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие”,
Разплащателна агенция - Монтана - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Подсъдимият ИВ. Н. В. е обвинен и в това, че на 28.01.2019г. в
гр.Монтана, пред надлежен орган на властта - следовател от Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана Г. Н. АЛ., в качеството
си на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП -
Монтана - устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014г.
се е намирал в Република България, землището на с.Бяла Рада, и е присъствал
лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие”,
Разплащателна агенция - Монтана - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира за налагане на
конкретни по вид и размер наказания.
Подс.В. не се признава за виновен, дава обяснения, твърди, че на
30.05.2014г. е присъствал по време на проверка, извършена от представители
на ДФ „Земеделие”, РА – Монтана, в землището на с.Бяла Рада.
Защитникът му адв.П.С. от АК – В. пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Монтана,
пр.пр. № 1980/2016г. по описа на ОП - Монтана било образувано на
15.12.2016г. от прокурор при ОП - Монтана срещу П.Е. Н. от гр.В., за това, че
на 03.04.2014г. в гр.Монтана, пред отдел РРА на ОД ДФЗ - Монтана, като
пълномощник на ИВ. Н. В. от гр.В., при представяне на заявка и документи за
второ плащане по сключен договор от 11.02.2010г. и анекс от 18.05.2013г.
между ДФЗ и земеделски производител ИВ. Н. В., представила неверни
сведения и затаила сведения в нарушение на задължения да предостави
такива, касаещи изпълнението на договора и проекта, а така също си служила
с неистински документи, на които бил придаден вид, че са издадени и
подписани от лицето ИВ. Н. В. от гр.В., изтърпяващ към този момент присъда
„лишаване от свобода“ в затвор в Р.Ф., за да получи средства от фондове на
Европейския съюз, като в резултат на тези действия са получени средства в
размер на 24446.00 лева - престъпление по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.2 от
1

НК.
Разследването по случая било възложено на следовател от Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана св.П. ИЛ. П..
В хода на разследването по следствено дело № 65/2016г. по описа на
ОСлО при ОП - Монтана, пр. пр. № 1980/2016г. било установено, че на
11.02.2010г. подс.ИВ. Н. В. от гр.В. сключил с ДФЗ за отпускане на
финансова помощ, след като бил одобрен по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“. Първото плащане по тази мярка на В. било
извършено на 05.05.2010г.
На 12.02.2013г. на подс.ИВ. Н. В. било изпратено писмо, с което бил
уведомен за необходимост от това да подаде заявление за второ плащане по
мярката, в която участва. В тази връзка на 18.02.2013г. подс.ИВ. Н. В. подал
искане за промяна срока на всички инвестиции и дейности по договора от
11.02.2010г., при което изявил желание срока да бъде продължен до
11.02.2014г. ДФЗ одобрило искането.
Св.П. ЕМ. Н. от гр.В., упълномощено от бенефициента лице, подала
заявление в отдел РРА при ОД ДФЗ - Монтана на 03.04.2014г.
На 30.05.2014г. служители на отдел РРА при ОД ДФЗ - Монтана –
св.Б. Г. Б. и св.ИВ. АТ. ИВ. извършили посещение на място в с.Бяла Рада,
област В. с цел физическа проверка на стопанството. Проверката дала
положителна констатация относно развитието на стопанството на
бенефициента и изпълнението на договора по проекта от страна на подс.ИВ.
Н. В.. След положителната оценка заявката била одобрена и на 12.06.2014г. на
подс.В. била изплатена, като второ плащане, сума в размер на 24 446.00 лева._
Според св.Б. и св.И., на проверката на 30.05.2014г., присъствали
св.П.Н. и лице, което се представило като подс.ИВ. Н. В..
За изясняване фактическата обстановка по случая на 26.01.2017г.
подс.В. бил разпитан в качеството на свидетел по следствено дело №
65/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Монтана, пр. пр. № 1980/2016г. по
описа на ОП - Монтана. Разпитът се провел от св.П. ИЛ. П. в качеството й на
следовател към ОСлО при ОП - Монтана в нейния служебен кабинет,
находящ се в гр.Монтана, ул.Марин Дринов № 2, ет.2. При проведения разпит
подс.В. заявил, че на 30.05.2014г. е присъствал лично на проверката,
извършена от служители на ДФ „Земеделие“ в с.Бяла Рада, област В.. При
разпита си в качеството на свидетел по сл. д. № 65/2016г. по описа на ОСлО
при ОП - Монтана подс.В. се държал спокойно, като не показал, че се чувства
физически или психически повлиян от някого да дава подобни показания.
Предвид твърденията на подс.В. при разпита му в качеството на
свидетел по следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП -
Монтана, пр. пр. № 1980/2016г. по описа на ОП-Монтана, по сл. дело била
изпратена молба за правна помощ до Р.Ф. със съдействието на Евроджъст, а
сл. дело било спряно до получаване на отговор от молбата за правна помощ.
2

На 05.11.2018г. в ОП-Монтана се получил отговор от молбата за
правна помощ (на френски език). Същият бил преведен от заклет преводач К.
И.А. Видно от официалния отговор на молбата (л.3-5, том 5), изготвен от Ф.Г.
- прокурор на Републиката на Авиньон към Върховен съд на Авиньон, Р.Ф.,
подс.В. (посочено В.) е бил затворник в затворнически център на Авиньон,
Льо Понте, за времето от 28.05.2013г. до 25.03.2015г., като през целия срок на
задържане подс.В. НЕ се е ползвал от разрешително за излизане (отпуск). При
изтичане на наказанието му, подс.В. е бил подложен на експулсиране от
френска територия.
След получаване на отговора от молбата за правна помощ,
разследването по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП -
Монтана, пр. пр. № 1980/2016г. по описа на ОП - Монтана било възобновено.
На 28.01.2019г. подс.В. отново бил разпитан в качеството му на свидетел по
сл. д. № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Монтана. Разпитът се провел от
св.Г. Н. АЛ. - следовател в ОСлО при ОП - Монтана в неговия служебен
кабинет, находящ се в гр.Монтана, ул.Марин Дринов № 2, ет.2. Към
28.01.2019г. разследването било възложено на св.Н. предвид
продължителното отсъствие на следовател св.П.П. поради временна
нетрудоспособност. При проведения разпит подс.В. отново заявил, че на
30.05.2014г. е присъствал лично на проверка, извършена от св.Б. и св.И. на
ДФ „Земеделие“ в с.Бяла Рада, област В..
Св.Г. Н. АЛ. обяснил на подс.В., че по сл. д. № 65/2016г. по описа на
ОСлО при ОП - Монтана има официален отговор от страна на Прокурор на
Републиката на Авиньон, Р.Ф., според която подс.В. се е намирал в
затворнически център в гр.Авиньон, Льо Понте, от 28.05.2013г. до
25.03.2015г. с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“, като през целия
срок на задържане не се е ползвал от разрешително за излизане.
Независимо от това, подс.В. продължил да твърди, че на 30.05.2014г.
се е намирал в Република България и е присъствал лично на проверка,
извършена от служители на ДФ „Земеделие“ в с.Бяла Рада, област В.. Подс.В.
заявил, че през 2014г. бил освободен от мястото за лишаване от свобода, за да
се лекува. Заради това се прибрал в България, провел лечение в болница ВМА
гр.София и на 30.05.2014г. присъствал на физическата проверка на
стопанството му в с.Бяла Рада, област В., извършена от служители на отдел
РРА при ОД ДФЗ - Монтана. Той обаче не представил никакви доказателства
в подкрепа на твърденията си - медицински документи от болничното
заведение. Напротив било установено с оглед проверка твърденията на
подс.В., че в болничната информационна система „ГАМА” на ВМА гр.София,
НЯМА ДАННИ подс.В. да е лекуван през 2014г. в Клиника „Обща урология”
на ВМА, както и приложената служебна бележка с изх. № 0256/02.04.2014г.
НЕ Е издавана от ВМА и не е подписана от доц.Н. и д-р Г. (писмо рег. № И –
10014/29.11.2018г. по описа на ВМА гр.София – л.13, том 5 от ДП).
Впоследствие подс.В. признал, че е излъгал, че е бил болен, с цел да отложи
3

датата на проверката, но отново заявил, че въпреки, че е бил в затвор в Р.Ф.
до м.03.2015г., бил пуснат в отпуск по здравословни причини.
Следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Монтана, пр.
пр. № 1980/2016г. по описа на ОП - Монтана било прекратено с
Постановление на прокурор от ОП - Монтана от 09.07.2020г.
Постановлението за прекратяване било потвърдено с Постановление на
прокурор от ВКП от 10.09.2020г., като изрично е указано на ОП - Монтана
материалите от следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП -
Монтана, пр. пр. № 1980/2016г. по описа на ОП - Монтана да бъдат изпратени
на РП - Монтана за провеждане на разследване за извършено от подс.В.
престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
С постановление на ОП - Монтана от 29.09.2020 г. материалите от
следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП - Монтана, пр. пр. №
1980/2016г. по описа на ОП-Монтана са изпратени на РП - Монтана за
провеждане на разследване за извършено от подс.В. престъпление по чл.290,
ал.1 от НК ( ДП № 401/2020г. по описа на ОД МВР – Монтана, пр. пр. №
2227/2020г. по описа та РП – Монтана).
В хода на съдебното следствие подс.В. заяви, че за извършената
проверка се бил потрудил толкова много, имал толкова много документи
приложени, лични средства вложил. Проверките били извършени, не може
без лични документи да мине някаква такава проверка. За да го одобрят
за такова плащане, значи всичко е било окей. Въпреки, че от Франция
са изпратили документа, с който твърдят, че бил там, колкото и пъти да се
запита там, същото ще изпратят, обаче В. бил тук - в България, по
неофициален начин, само, че там имал сключено споразумение някакво,
което не иска да коментира, в смисъл имал повод като за награда, да излезе и
да може да се прибере. Срещу някаква вътрешна информация там, имал
някаква награда, в смисъл по неофициален начин, защото на него тази
проверка му била много важна, защото бил вложил пари, целия си труд,
много документи имало и е направено това. Ако не могъл да се прибере, едва
ли не, се решил да го направи това споразумение, за да може да си оправдае,
защото това щяло да му струва много, щял да плаща с години и
просто, не можел да си позволи да не присъства на това нещо. За
източване на кредитни карти В. бил осъден във Франция. Или 25.03. или
23.03.2015г., напуснал затвора във Франция, а влязъл на 28.08.2012г. в
затвора във Франция. Две години и седем месеца излежал и го пуснали, а
присъдата му била четири години лишаване от свобода. За добро поведение
и за работа вътре, работил в кухня, за първи път му било затова бил пуснат
предсрочно. Като излязъл, се прибрал в България. За проверката бил три дни.
Бил излязъл от затвора, отслабнал малко, но не бил болен. Видимо не бил
изглеждал много добре. Не можел тогава да дойде и трябвало да се
оправдае, това относно фалшивия болничен документ. Пътувал с
микробус с българи и се върнал по същия начин. Това са такива българи,
4

които карат багаж. В Авиньон бил затворът във Франция и с приятел се
организирали, защото със самолет не можело да стане, тъй като били доста
далече летищата. На Калотина минал, като се върнал за проверката. Пак през
Калотина минал на връщане за Франция. Търсил хората, с които пътувал, за
да могат да потвърдят казаното, но не ги открил. Отнели му документите за
самоличност, бил в нерегламентиран отпуск и му върнали документите за
самоличност, защото в противен случай през границата не можел да мине.
За да провери достоверността на обясненията на подс.В., съдът изиска
справки от ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” ( писмо рег. № 328200-
13310/11.07.2022г.) и от ОД МВР – В., на която писмото на МРС е изпратено
по компетентност на ОД МВР – Монтана (писмо № 301000-
10980/18.07.2022г.), от които е видно, че за периода 01.01.2014г., респ.
01.05.2014г. до 07.07.2022г., съответно 18.07.2022г., първото излизане от РБ
на подс.В. е било на 29.04.2015г. в 10:51 часа през ГКПП КАЛОТИНА и
съответно влизане в РБ през ГКПП ВРЪШКА ЧУКА на 04.05.2015г. в 15:25
часа.
За да изложи горните факти и обстоятелства, настоящия съд анализира
всички писмени и гласни доказателства, събрани и приети, както в рамките на
ДП, така и в рамките на съдебното производство.
Настоящият съд не кредитира показанията на св.П. ЕМ. Н., защото тази
свидетелка не говори истината, същата е била упълномощено лице от подс.В.
като бенефициент, сестра е на съпругата на подс.В., който макар и да не живее
със съпругата си, поддържа много добри отношения със св.Н..
Св.ИВ. АТ. ИВ. и св.Б. Г. Б., чиито показания от ДП, том ІІ на основание
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК също са приобщени, заявяват, че не могат
да бъдат категорични, че подс.В. е присъствал по време на проверката на
30.05.2014г. в с.Бяла Рада, област В., тъй като били извършвали много
проверки. Показанията на тези свидетели следва да бъдат анализирани много
внимателно, защото ако кажат истината, а именно, че подс.В. не е бил по
време на извършване на проверката, биха уличили сами себе си в извършване
на престъпление, а както органите на ДП, така и съдът изрично им разясни
правото по чл.121, ал.1 от НПК (Свидетелят не е длъжен да дава показания по
въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление
него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с
което той се намира във фактическо съжителство).
Изисканите и приложени справки от ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” и
ОДМВР – МОНТАНА, оборват твърдението на подс.В. дадено в рамките на
съдебното следствие на 26.05.2022г., че за да присъства на проверката на
30.05.2014г., бил преминал границата на РБ през ГКПП КАЛОТИНА и е бил
проверен по лична карта от граничните власти. Видно е от двете справки, че
първото официално излизане и влизане в РБ е било в края на м.04.2015г. и
началото на м.05.2015г. Да, изрично е цитирано и в двете справки, че същите
не са изчерпателни, но на практика тези справки косвено са в подкрепа на
обвинението и оборват поредните лъжливи твърдения на подс.В.. Последният
видно от данните по ДП, веднъж твърди, че бил болен, после че бил излъгал,
че е болен и накрая в рамките на настоящето съдебно дирене, заяви, че е
5

пуснат „неофициално” от затвора във Франция и преминал границата през
ГКПП КАЛОТИНА, за да присъства на проверката в с.Бяла Рада.
В подкрепа на обвинението и настоящия съд ги кредитира, са
показанията на св.П. ИЛ. П. (следовател към ОСлО при ОП – Монтана) и св.Г.
Н. АЛ. (също следовател при ОСлО към ОП – Монтана). Съдът кредитира
тези показания, защото са в унисон с всички останали доказателства, в т.ч. и с
официалната писмена информация от Франция.
Обясненията на подс.В. са защитна позиция, която не намират опора в
доказателствата по ДП – общо шест тома, и тези събрани в рамките на
настоящето съдебно дирене, като според настоящия съд В. на практика „се е
оплел в лъжите си”, само и само да не връща пари на държавата по повод
дейността му като земеделски производител (бенефициент по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери).
Първоинстанционният съд не споделя доводите на защитата чрез
адв.П.С. от АК – В., по следните доводи:
1. Обвинението е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от
НПК, а направения разбор на свидетелските показания от защитата е
некоректен, защото св.И. и св.Б. не са категорични, че подс.В. е присъствал
по време на проверката на 30.05.2014г. в с.Бяла Рада, защото основно са
комуникирали с упълномощеното лице – св.Н., а и ако кажат истината, биха
уличили сами себе си в извършване на престъпление.
2. След освобождаване на подс.В. като затворник на 25.03.2015г.,
същият е бил експулсиран от френска територия, като според настоящия съд
тази специфична информация не се съдържа в ИИС „Справки” за
задгранични пътувания, респ. АИС „Граничен контрол”, за да е отразено в
справката, съдържаща се в писмо рег. № 328200 – 13310/11.07.2022г. на ГД
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” и в справката, съдържаща се в писмо № 301000 –
10980/18.07.2022г. на ОД МВР – Монтана. Справките за задгранични
пътувания не са изчерпателни, но в случая, същите оборват поредните
лъжливи твърдения на подс.В..
3. Не само, че има мотив подс.В. да извърши процесните престъпления,
но на същият много добре му е известно, че ако настоящата осъдителна
присъда за деяния по чл.290, ал.1 от НК влезе в сила, то ще има основание да
се възобнови разследването по сл. дело № 65/16г. за извършено престъпление
по чл.248а НК. От самото начало на разследването по сл. д. № 65/16г. по
описа на ОСлО към ОП – Монтана подс.В. чрез св.Н., за да усвои средствата
като бенефициент по проект за бадеми е говорил неистина и е представял
фалшив документ, че е болен, за да докаже, че е присъствал лично на
проверката на 30.05.2014г. в с.Бяла Рада. Подс.В. няма как физически да е
присъствал на проверката, защото през това време е бил затворник във
френски затворнически център на Авиньон/Льо Понте до 25.03.2015г. Това го
потвърждава и приложената нотификация от МП гр.София чрез Европейката
информационна система за съдимост EIRIS, в която е отразено осъждането на
подс.В. в Р.Ф. за измама, включително мошеничество.
4. Според първоинстанционният съд не сме изправени през хипотезата
на чл.292, ал.1, т.1 от НК защото ако подс.В. каже истината, а именно, че на
30.05.2014г. не е бил в с.Бяла Рада, защото е бил затворник във Франция, не
6

би обвинил себе си в престъпление. Казвайки неистина, а именно, че е
присъствал по време на проверката на 30.05.2014г. защото бил напуснал
затвора във Франция „неофициално”, на практика подс.В. заявява (признава),
че е извършил престъпление по чл.297 от НК на РБ. Според настоящия съд в
случая не става дума за оборима презумция, а за доказано по несъмнен начин
престъпно поведение по смисъла на чл.290, ал.1 от НК.
5. Според първоинстанционният съд, правилно обвинението е
квалифицирало деянията на подс.В. като две отделни престъпления по чл.290,
ал.1 от НК, защото макар и потвърдените неистински факти да са едни и
същи по съдържание, същите съзнателно са потвърдени на различни дати –
26.01.2017г. и 28.01.2019г., без правна възможност за приложение на чл.26 от
НК поради това, че между двете дати е изминала повече от една година и
поради това, че подс.В. съзнателно е потвърдил неистината като свидетел
пред два различни органи на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, а именно
пред следовател П. на 26.01.2017г., и след това пред следовател Н. на
28.01.2019г.
Съдът събирайки непосредствено и обективно доказателствата по
делото намери, че са извършени и доказани деянията по смисъла на чл.290,
ал.1 от НК, осъществени от обективна и субективна страна от подс.В..
Имайки предвид изложеното, при този разбор на доказателствата и при
това тълкуване на закона, подс.ИВ. Н. В.:
- на 26.01.2017г. в гр.Монтана, пред надлежен орган на властта -
следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана
П. ИЛ. П., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по
описа на ОСлО при ОП - Монтана устно съзнателно потвърдил неистина, а
именно, че на 30.05.2014г. се е намирал в Република България, землището на
с.Бяла Рада, и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд
„Земеделие”, Разплащателна агенция – Монтана – осъществил е деяние, което
съставлява престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
- на 28.01.2019г. в гр.Монтана, пред надлежен орган на властта -
следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана
Г. Н. АЛ., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по
описа на ОСлО при ОП - Монтана устно съзнателно потвърдил неистина, а
именно, че на 30.05.2014г. се е намирал в Република България, землището на
с.Бяла Рада, и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд
„Земеделие”, Разплащателна агенция – Монтана – осъществил е деяние, което
съставлява престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.В. е съзнавал
обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
обществено опасните им последици и е искал тяхното настъпване.
Мотивът да извърши деянията подробно е посочен по-горе в
настоящите мотиви.
Причините да извърши деянията са – неправилно изградено право
съзнание у подс.В., стремеж за облагодетелстване, незачитане на правила и
7

норми, уреждащи правосъдието.
За извършените от подс.В. престъпления, посочени по–горе, съдът го
призна за ВИНОВЕН, като му определи съответни наказания – по ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко едно от двете деяния по
чл.290, ал.1 от НК.
При определяне видът и размера на наказанията съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация,
като ги определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 НК.
Наказанията са определени при следните смекчаващи отговорността
обстоятелства:
- чисто съдебно минало (по отношение на подс.В. в РБ е налице
приложение на чл.78а от НК с влязло в сила на 06.02.2016г. Решение по АНД
№ 1309/2015г. по описа на РС – В., а по отношение на осъждането в Р.Ф.,
имайки предвид датата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
25.03.2015г., към настоящия момент подс.В. на практика е реабилитиран
съгласно НК на РБ). Осъждането в Р.Ф. не е вписано в справката за съдимост
на подс.В., издадена от РС – В., което бе още едно основание настоящия съд
да приеме, че спрямо подс.В. е приложим чл.66, ал.1 от НК.
- подс.В. заяви, че се грижи за дъщеря си, която е на 13г., работи
понастоящем като шофьор, т.е. социално ангажиран е, без данни за други
простъпки в РБ към настоящия момент.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са – висока степен на
обществена опасност на деянието, упоритост на умисъла.
Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 от НК – според
настоящия съд липсват многобройни или смекчаващи отговорността
обстоятелства.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия ИВ.
Н. В., общо най – тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на общото най – тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът отложи изпълнението на наказанието съгласно чл.66, ал.1 НК,
защото са налице условията за това – настоящия съд прие, че подс.В. е
неосъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е по–малко от три
години, и не на последно място с оглед личността на подсъдимия В., съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подс.В. не е
наложително определеното общо най–тежко наказание наказание да се
изтърпява ефективно.
По ДП № 401/2020г. по описа на ОД МВР – Монтана, което е било
образувано за разследване на процесните деяния, няма данни да са направени
разноски, не са направени такива и по настоящето НОХД № 1474/21г. по
описа на МРС, поради и което съдът не ги присъжда на основание чл.189, ал.3
8

от НПК в тежест на подс.В..
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	29
Дата:	20 юли 2022 г.
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20211630201474
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 декември 2021 г.

Присъда по дело №1474/2021 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите