Р Е
Ш Е Н И E
№………
гр.Плевен, 16,03,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц. С.,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№7897 по описа на съда за
2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр.
чл.108 от ЗС
Пред ***е постъпила
искова молба от П.И.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.М.
от ПАК, против Б.Х.М., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че ищецът е
придобил по силата на ***, ***, недвижим имот – УПИ находящ
се в ***, с ***., съставляващ ***по плана на града, ведно с построените в този
имот жилищна сграда на един етаж, със ЗП от 55 кв.м., *** при съседи на имота***на
М.М.М.и Р.М.М., Р.М.М.на Б.Х.М.. Твърди се, че след закупуване на имота
ответника противоправно и без съгласието на ищеца е
изградил ограда и бетонова настилка по цялата южна граница на имота му на 3 м.
навътре и е разрушил съществуващата до този момент масивна тухлена ограда на
двора откъм улицата, до портата на ищеца, под претекст, че това е била
действителната граница между двата парцела. Сочи се, че по този начин
противозаконно ответника е завладял около 30 кв.м. от имота на ищеца. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да
отстъпи собствеността и владението на гореописания имот. Претендират се
разноските по делото. В с.з. ищецът моли съда да уважи претенцията така, както
е предявена.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор
чрез адв.А. от ***, в който
сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че не отговаря на истината соченото от ищеца за изграждане на ограда и бетонова настилка на 3 метра навътре
в имота на ищеца. Сочи се,
че преди 2015 г. не е съществувала
нито ограда, нито друг белег, който да сочи къде точно е разположена границата между имотите, и едва през 2015 г., след закупуване на имота от ищеца, ответникът е решил да обозначи имотната граница, поставяйки телена ограда на отстояние около
2,5 м. северно от сградите,
построени в собствения му имот. Сочи се, че скоро след като е поставена, оградата е премахната от ищеца и не е била възстановена. Твърди се, че на ответника не му е известно да има приложена дворищна регулация по силата на която вътрешната регулационна линия
между двата УПИ да е променяна след 1969 г. Сочи се,
че съществува бетонна
настилка, която обаче е поставена през 1958 г. след построяване на къщата на ответника и е с ширина около 1,5 м., непосредствено
северно от сградите. Твърди се, че премахнатата тухлена ограда се е намирала изцяло в имота на ответника, по източната граница към улицата и по никакъв начин не са засегнати правата на ищеца. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла в полза на ответника десетгодишна придобивна давност, относно частта от имота, върху която е положена бетоновата настилка, като се
сочи, че са налице условията по чл.200 от ЗУТ вр.чл.19, ал.1 от ЗУТ. Сочи се,
че от 1958 г. ответникът упражнява
фактическа власт върху частта, върху
която е положена бетоновата
настилка – ивица северно от
сградите, построени в собственото на ответника УПИ, по цялата им дължина и с ширина
около 1,5 метра, като никой не го
е притеснявал с претенции към тази част на имота. В с.з. процесуалният
представител на ответника
моли съда да отхвърли иска.
В писмена защита, депозирана
в дадения от съда срок, процесуалният представител на ответника излага подробни доводи в подкрепа на тезата си, че частта от имота с бетоновата настилка винаги си е била собствена на ответника, и съответно – при условията на евентуалност, че е придобита от него по давност.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
От представеното копие от нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 10,07,2015 г. се установява, че ищецът
е закупил УПИ, находящ
се в ***, с ***., съставляващ Р.М.М.по плана на
града, ведно с построените в имота сгради, при съседи на имота – изток – улица;
запад – Р.М.М. на М.М.М.и Р.М.М., север – улица, юг – УПИ IV-91 на Б.Х.М..
От представеното копие на Р.М.М.в стр.кв.22 на *** се установяват съществуващите в имота
сгради както и границите. В забележка е отбелязано, че дворищната регулация е
утвърдена със Р.М.М. а първоначалната регулация е от
1907 г.
От представеното копие от нот.акт
от 16,02,1961 г. се установява, че ответникът Б.М. е закупил следния недвижим
имот – дворно място в Р.М.М., стр.кв.22 по плана на Р.М.М., при съседи – И.Н., М.И., К. Д. и И„.
От представеното копие на скица за ***,
изготвена на 03,03,1969 г., се установяват сградите,
нанесени в ***, като е видно, че границата между имот II-б 417 от една страна и ***
не тангира по построените в ***. В забележка е
отбелязано, че дворищната регулация е от 1907 г.
От представеното копие на ***в стр.кв.22 на ***
се установява, че границата между този имот ***върви точно по очертанията на съществуващите
в ***. В забележка е отбелязано, че дворищната регулация е утвърдена със Р.М.М. а първоначалната регулация е от 1907 г.
От показанията на св.Т.Н.се установява, че зад
къщата на Б.М. имало ограда около два метра, успоредна на улицата, както и
бетонова настилка, широка около 2 метра. Свидетелят твърди, че помни тази
бетонова настилка от около 40 години, но не помни кой я е поставял. На изрично
зададен въпрос от съда свидетелят сочи, че бетоновата настилка се намира между
сградата на ответника и телената ограда, която е съществувала преди. Според
свидетеля бетоновата настилка служи за отвеждане на водата от двора към
улицата.
От заключението по първоначално изготвената СТЕ
се установява, че по всички планове на *** – от 1907 г., от 1982 г. и от 1990
г. границата между двата процесни имота е права
линия. ВЛ сочи, че според плана от 1982 г. дворищната регулация преминава на
0,30 – 0,70 м., започваща от североизточния ъгъл на 2пМЖ сграда и се включва по
северната стена на 2пМС сграда. ВЛ сочи, че според сега действащия регулационен
план от 1990 г. границата между имотите тангира по
северните стени на изградените в имот на ответника сгради, като чупката от 0,30
м. не е показана на плана. Съдът не осъжда приложените към заключението на ВЛ
от 07,03,2017 г. писмени доказателства /копия от рег.планове, договор за
спогодба/, тъй като не са събрани по надлежния ред.
От представената в *** в стр.кв.22, издадена на
06,12,2016 г., се установява, че по дворищната регулация от 1907 г. границата
между двата имота е права линия.
От представената в оригинал ***издадена на
06,12,2016 г., се установява, че по
дворищната регулация от 1982 г. /отразена със син цвят/ границата между
двата имота вече не е права линия, и освен това не върви по северната стена на
сградите на ответника, а на разстояние от тях.
От представената в ***издадена на 06,12,2016 г.,
се установява, че по дворищната регулация от 1990 г. границата между двата
имота върви по северната стена на сградите на ответника.
От показанията на св.Р.С. се установява, че е
била съсобственик на имота, принадлежащ понастоящем на ищеца. Свидетелката
сочи, че в имота е имало телена ограда в южната част /към имота на Б./, а малко
преди оградата имало външна тоалетна.
В с.з. при изслушване на първоначалното
заключение на ВЛ по изготвената СТЕ същото сочи, че през 1990 г. на практика
няма нов план, а само попълване на плана от 1982 г.
От допълнителното заключение на ВЛ, депозирано
на 10,04,2017 г. и докладвано в с.з. от 19,05,2017 г., се установява, че
границата между двата процесни имота по плана от 1990
г. не е показана точно, защото не е отчетено преместването на жилищната сграда на
ответника с 35 см. в южна посока спрямо границата между двата имота. ВЛ сочи,
че това изместване е било практика при строеж на граница, с цел дъждовните води
от покрива да падат в собствения имот. Изрично е посочено в допълнителното
заключение, че границата между имотите винаги е тангирала
със стопанската сграда и е преминавала северно от жилищната сграда на ответника
на 35-40 см. В това допълнително заключение ВЛ е обсъдило обстоятелството, че
външната тоалетна в двора на ищеца, зарината понастоящем, се е намирала на 4
метра южно от северната граница на имота на ищеца.
От повторното допълнително заключение на ВЛ се
установява, че от трасировъчния карнет на кв.22, направен във връзка с изготвянето
на последната регулация от 1982 г., е видно, че регулационната граница между
двата имота минава по жилищната сграда. В с.з. ВЛ изрично посочва, че
изследвайки платното, което се ползва за издаване на документи – скици,
регулационната линия е преместена, но не може да каже защо, но няма данни за
уредени регулационни сметки.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
При иска за собственост по чл.108 от ЗС е
налице притежание на носителя на едно вещно право възоснова
на съдебно доказване на това право да получи прекратяване на нарушеното и
възстановяване на съответното право на владение. Предмет на исковете за
собственост е защитата на вещно право, а не на фактическото отношение и тази
защита се дава възоснова на съдебно установяване и
признаване същестуването на това право. Основателността на иска по чл.108 от ЗС е
обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки – ищецът да е
собственик на вещта, вещта да се владее или държи от
ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно
основание. Доказателствената тежест е за ищеца за
първите две предпоставки, а наличието на права на ответника върху вещта се
доказват от него, защото се предполага, че такива липсват. Съгласно
чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини определени в закона. Един от тези „други начини“ е
придобиването чрез придаване по регулация, каквото възражение е направил
ответника още в отговора на ИМ.
При внимателен анализ и съпоставка на представените
в оригинал три скици – които не бяха оспорени по надлежния ред от ищеца, както
и от последното заключение на ВЛ, съдът счита, че може да бъде направен извод, че
с плана от 1982 г. и с плана от 1990 г. регулационната линия между двата имота е била
изместена в южна посока с около 2 м. /0,20 см. на скиците/, като по този начин е
съвпаднала със сградите, построени в имота на ответника. В следствие на тази
промяна от собствения на ответника имот - ***е отнета ивица, която при дължина на
регулационната линия между двата имота от 19,20 метра /видно от трасировъчния
карнет/, е с
площ от около 38,40 кв.м. Тази ивица е придадена към собствения на
ищеца ***и на практика представлява
отчуждаване по регулация.
В Тълкувателно решение №3/15,07,1993 г. ВКС приема, че
дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато
настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ, тоест когато са уредени имуществените отношения
между собствениците чрез заплащане на дължимо обезщетение. Със същото решение е
прието, че „съгласно
чл.110, ал.1 от ЗТСУ дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти,
придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това
разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния
план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като
дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация
се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ.
Това означава, че отчужденията по дотогавашната
регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал
имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.“ По делото не са ангажирани
доказателства отчуждената от ***и ***/съгласно показанията на св.Н.и св.С.
между двата имота винаги е имало ограда, преминаваща на около два метра зад
къщата на ответника, а тоалетната в двора на ищеца – отстояща
на 4 метра от северната граница на имота на ответника, според свидетелката С. е
била в близост до оградата – на около 2 метра/. Ето защо следвада
се приеме, че спорната ивица от около 30 м. не е била заета от ищеца, а от ответника.
Няма данни и ищецът да е изплатил на собственика на УПИ ІV-591 съответното
обезщетение, като в последното с.з. ВЛ изрично заявява, че няма данни да са
уреждани регулационни сметки между собствениците на двата имота.
За приложен план се говори, когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. Въпреки, че страните не са били уредили имуществените си отношения към момента на влизане в сила на ЗУТ, законът отново е дал такава възможност, защото с §6, ал.2 и ал.4 от ПЗР на ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищно-регулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - §8, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищно-регулационен план има придаваеми части от един имот към съседен парцел. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение №167 от 3,07,2014 г. на ВКС по гр.д.№ 1366/2014 г., I г.о., ГК/. При тези изводи съдът приема, че с изтичане на 6-месечният срок, считано от влизане в сила на ЗУТ, ищеца е загубил право да придобие собствеността върху претендираните 30 кв.м., придадени към неговия имот и следва да се приеме, че е в сила стария план от 1907 г. При тези данни съдът счита, че не е приложен нито планът от 1982 г., нито попълващия план от 1990 г., тъй като след нито един от плановете не е била изпълнена процедурата за обезщетяване на ответника, страните не са се възползвали от шестмесечния срок след влизане в сила на ЗУТ, а отделно от това и не се установи ищеца да е владял тази спорна част от имота, за да се приеме, че е станал собственик по давност/чл.33, ал.2, изр.2 от ЗТСУ – отм./.
При тези
данни следва да се приеме, че плановете от 1982 г. и попълващия го план от 1990
г. не са приложени. Приложен и действащ към момента е регулационният план от 1907
г. С последващите планове от 1982 г. и 1990 г. има придаваеми части от парцела на ответника към парцела на ищеца,
тъй като регулационната линия между имотите е изместена към имота на ответника спрямо
линията от 1907 г. По делото, обаче, няма данни този план да е приложен, поради
което и с оглед разпоредбите на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното
му действие е отпаднало. Регулационната линия между двата имота
съгласно действащия регулационен план не се е трансформирала в имотна граница. По тази причина имотната граница между
двата имота съвпада с местоположението на регулационната линия между тях
съгласно първоначалната дворищна регулация от 1907 г., тоест на около 2 метра
северно от сградите на ответника. При това
положение действителната граница между двата имота е тази, която е определена с
плана от 1907 г. Спрямо тази граница спорната площ попада извън парцела на ищеца,
затова той не се легитимира като неин собственик и предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода на производството ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 220,00 лева за депозит за ВЛ и
800,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По
така изложените съображения ***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.Д., ЕГН **********,***, против Б.Х.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищеца е собственик на 30 кв.м., представляващи изградена бетонова настилка по
цялата южна граница на имота на ищеца на 3 метра навътре, и с правно
основание чл.108 от ЗС – за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 30 кв.м.,
представляващи изградена бетонова настилка по цялата южна граница на имота на
ищеца на 3 метра навътре, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК П.И.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Х.М., ЕГН **********,***, деловодни
разноски в размер на 220,00 лева за депозит за ВЛ и 800,00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: