Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 433/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от И.К.К. *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
19-0938-001413/13.08.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Плевен,
Сектор Пътна Полиция Плевен, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, буква
а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Първоначално
жалбата е подадена до Административен съд Плевен, който с Определение №
1634/02.09.2019 т. по образуваното пред него адм. дело № 1005/2019 г. е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Административен съд Ловеч на основание чл. 135, ал.2 от АПК.
В жалбата
се твърди, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и нищожна,
поради което се иска отмяната й, както и присъждане на направените разноски по
делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата. Наведени са
доводи, че автомобила, който е бил управляван от К. е семейна имуществена
общност, тъй като е закупен по време на
брака му, както и че има сключен брачен договор, вписан в Агенция по
вписванията, в който било отразено, че всички движими имущества, придобити по
време на брака остават за съпругата. Административният орган не се е съобразил
с този брачен договор. С оспорената заповед се създават затруднения в
придвижването на съпругата на жалбоподателя.
Ответникът
по делото – издателят на оспорената заповед –
Началникът на група към ОДМВР Плевен, сектор Пътна полиция Плевен – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не ангажира
становище по жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от
надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество
е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 13.08.2019 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) против К. затова, че на същата дата в 21:00 часа в
гр. Плевен на ул. „Стоян Заимов” до
номер 2 с посока към улица „Дойран” като водач на лек автомобил „Мерцедес“ Ц
200 с рег. № ******* извършва следното: 1. Управлява автомобила без поставен
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. 2. При проверката се
установило, че г-н К. е лишен от право да управлява МПС във връзка с чл. 171,
т.1, б.Д от ЗДвП със заповед № 19-0938-000241 от 05.02.2019 г., връчена на
09.07.2019 г., с което виновно е нарушил чл. 137 А, ал.1 и чл. 150 А, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен
в присъствие на един свидетел. Като доказателства са иззети свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) и два броя табели с регистрационния номер на
автомобила. Жалбоподателят е подписал АУАН и е получил препис от него. Не е вписал
възражения.
Въз основа на
съставеният АУАН, Началникът на група към ОДМВР Плевен, Сектор Пътна
Полиция Плевен е издал оспорената в настоящото съдебно производство
заповед, с която на К. е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 150 А, ал.1 от ЗДвП.
К. е обжалвал
заповедта по административен ред пред Началника на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, който с Решение №
316000-29604/22.08.2019 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата. Приел е, че К.
на 13.08.2019 г. е управлявал регистриран на негово име лек автомобил „Мерцедес
Ц 200“ с рег. № ****** с връчена ЗППАМ по чл. 171, т.1, б.Д и без да е заплатил
наложената му глоба с фиш. Това му деяние е в нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и съгласно изискванията на чл. 171, т.2а, б.а е издадената обжалваната
заповед, с която е прекратена за 6 месеца регистрацията на МПС с рег. № *******. В решението са изложени мотиви,
че заповедта е издадена от компетентен орган. Тя е наложена за минималния срок, определен от законодателя.
От направената справкта в АИС „Регистрация“ е устаноновено, че като собственик
на автомобила е вписан И.К..
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от Началника на група към ОДМВР Плевен, Сектор
Пътна Полиция Плевен.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава СУМ, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т.1 или 4, или по реда на чл. 69 а от НПК, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства - за срок от 6 месеца до
една година.
По
делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора на ОДМВР Плевен
относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Плевен да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.2 а от ЗДвП, сред които в т.
1.2 фигурират началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен – за цялата територия, обслужвана от
ОДМВР Плевен.
Обжалваната
заповед е издадена от Началникът на група към ОДМВР Плевен, Сектор
Пътна Полиция Плевен. Нарушението на ЗДвП е установено в гр. Плевен, който
район се обслужва от ОДМВР Плевен. Следователно оспорената заповед е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма. Тя е мотивирана. Посочени са фактически и правни основания.
Административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби.
Съгласно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената
заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС без да е правоспособен водач - за срок от 6 месеца до една
година.
Тази
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на
нарушителят да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно
наказание.
Според
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно
и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на
акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния
орган в обжалваната заповед. При условие, че формалната доказателствена сила на
АУАН не е опровергана от жалбоподателя и при безспорното установяване, че
същият е управлявал МПС, без да е
заплатил наложената му глоба с фиш в нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, съдът
приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ
прилагането на наложената ПАМ.
Съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. В чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП е
регламентирано, че тази ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая с обжалваната заповед е наложена
на жалбоподателя ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест
месеца, който е минимално предвидения в закона срок за налагане на ПАМ.
Неоснователно е
основното възражение на К., че автомобила не може да бъде обект на ПАМ, тъй
като е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между него и
съпругата му, тъй като е закупен по време на брака, както и с оглед сключения
брачен договор от 15.12.2017 г. между двамата, вписан в Агенция по вписванията,
където било указано, че всички движими имущества, придобити по време на брака остават за
съпругата. Според жалбоподателят Административният орган не се е съобразил с
брачния договор и отнемането затруднява придвижването на съпругата му, защото
тя няма друг автомобил.
Съдът следва да
отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят е съсобственик на автомобила
при режим на СИО не представлява пречка за налагане на ПАМ. В самия закон -
ЗДвП е допуснато да се наложи ПАМ, с която се прекратява временно регистрацията
на автомобила, управляван от К., след като е лишен от това право, независимо от обстоятелството, че същият е в
режим на СИО при положение, че са налице другите основания по чл. 171, т.2а от ЗДвП. В случая законът допуска засягане на права на съсобственик на МПС с оглед
постигане на целта на ЗДвП. Безспорно е установено, че жалбоподателят като собственик
на автомобила го е управлявал след като е бил лишен от това право, поради което
е налице законово основание за налагане на ПАМ, независимо от обстоятелството,
че има и друг съсъобственик – съпругата на К..
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е законосъобразна и
не страда от пороци, които
представляват отменителни основания, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.К.К. *** на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0938-001413/13.08.2019 г., издадена от Началник
група към ОДМВР Плевен, Сектор Пътна Полиция Плевен, с която му е наложена ПАМ
по чл. 171, т.2 а, буква а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изречение второ
от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: