Р Е Ш Е Н И Е
№261387/25.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3969 по
описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от Д.С.С.,
ЕГН ********** *** срещу „Р.Ф.Б. Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Експо 2000 за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи че ищцата не дължи сумата предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20208830400081 по описа на частен съдебен изпълнител П.И.15034,70 лева, от която
5715,98 лева главница, 3035,55 лева законна лихва за периода
28.11.2014г.-21.02.2020г.,4326,27 лева неолихвяеми вземания, 628,02 лева
съдебно –деловодни разноски за които суми е издаден изпълнителен лист на
10.12.2014г. по ч.гр. дело №
15128/2014г. на ВРС,сумата 50 лева разноски по изпълнително дело, както и
1256,05 лева такса по Тарифа към ЗЧСИ, по изпълнително дело № 20208830400081 по
описа на ЧСИ П.И.с район на действие ВОС,
на осн. чл. 439, ал.2 вр.
чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излага, че на 10.12.2014г. по ч.гр. дело № 15128/2014г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, като въз
основа на него е било образувано изп. дело
№147180401019 по описа на ЧСИ С.К.Д., което изп. производство
е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,
т.8, за което съдебният изпълнител се е произнесъл на 26.02.2019г. По
това изпълнително производство последното изпълнително действие е извършено на 16.01.2015г., като същото се е изразявало в налагане запор
върху трудовото възнаграждение, за което обстоятелство на длъжника е изпратено
съобщение. В последствие е образувано изпълнително дело № 20208830400081 по
описа на ЧСИ П.И.с район на действие ВОС, по което е осъществено изпълнително
действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на 11.02.2020г.,
като от осъществяване на първото валидно изпълнително действие на 16.01.2015г. до осъществяване на посоченото действие по последващо
образуваното изп. дело
на 11.02.2020г. са изминали повече от 5
години. Счита, че на осн. 110 от ЗЗД
вземането е погасено по давност, като се позовава на ТР №2/2013г. на
ОСГК на ВКС, при което посочва, че когато взискателя не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години и изп. производство
е прекратено на осн. чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Излага възражения, като посочва,
че с образуване на изп. дело №1019/2014г. на ЧСИ Данова, давността по отношение на ответника се счита
за прекъсната, на осн. чл. 116, б.“в“
ЗЗД, като по време на образуваното изп. производство
по изп. дело № 1019/2014г. същата
е спряла да тече, позовавайки се на ППВС №3/18.11.1980г. Счита,
че нова давност е започнала да тече от 26.06.2015г. с
влизане в сила на ТР №2/26.06.2015г. по т.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото изпълнителното
дело е било все още висящо към момента на постановяване на тълкувателното
решение, като давността не е изтекла и към настоящия момент. Позовава се на
чл.3, т.2 от ЗМИП ДВ бр.28/2020г., с който е спряно действието на давностните
срокове, както и на §13 от ПЗР на ЗЗ, съобразно който сроковете продължават да
текат 7 дни след обнародване в ДВ, а т.е. след 20.05.2020г.При тези съображения
счита, че към момента на извършване на изпълнително действие по изпълнително
дело №20208830400081 по описа на ЧСИ П.И.с район на действие ВОС – запор на
трудовото възнаграждение на длъжника от 11.02.2020г., не е изтекъл пет годишния
давностен срок на вземането на ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение №7665/01.12.2014г. на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 15128/2014г. на
ВРС, ищцата в качеството й на длъжник е осъдена да заплати на ответника в
качеството му на кредитор сумата от 10042,25 лв. (десет хиляди четиридесет и два
лева, двадесет и пет ст.) дължима на основание Договор 0808040259947058 за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa/MasterCard от 04.08.2008г., Анекс
№1/11.04.2011г., и съгласно извлечение от
счетоводни книги на ”Р.Ф.Б. (Б.)” ЕАД към 28.11.2014год., от която 5715,98 лв.
(пет хиляди седемстотин и петнадесет лева, деветдесет
и осем ст.) неиздължена главница, 1830,28 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева, двадесет и осем ст.) редовна лихва за периода от 20.06.2011год. до 16.06.2013год., 2495,99 лв. (две
хиляди четиристотин деветдесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) наказателна лихва за периода от 20.07.2011г. до 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2014год. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.417, т. 2 от ГПК, както и сумата от
650,85 лв. (шестстотин и петдесет лева, осемдесет и
пет ст.) за направени по делото разноски, от която
200,85 лв. (двеста лева, осемдесет и пет ст.) държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от
450 лв. (четиристотин
и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на заповед за
изпълнение №7665/01.12.2014г. на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС е издаден на
10.12.2014г. изпълнителен лист за присъдените суми.
С молба от 11.12.2014г.
ответникът е сезирал ЧСИ С.К.Д., към която молба е представен издаденият в
негова полза изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС, като при
съдебният изпълнител е образувано изп. производство № 2014718040109.
На 09.01.2015г. е изпратено
на работодателя на длъжника по изпълнителното производство запорно съобщение,
като е наложен запор на трудовите възнаграждения на последния. Съобщението е
получено от работодателя на 16.01.2015г.
На 09.01.2015г. е изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника по изп. дело № 2014718040109 по
описа на ЧСИ С.К.Д..
Представен към приложеното
изпълнително производство по изп. дело № 2014718040109 по описа на ЧСИ С.К.Д. е
протокол от 29.01.2018г. за извършени погасявания, в който се сочи, че са
заплатени общо 22,83 лева разноски по изп. производство, като дължими са
13136,58 лева.
С молба от 07.02.2019г.
взискателя е сезирал ЧСИ С.К.Д. с оглед преценка на основанията за прекратяване
на изпълнителното производство, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Представено по делото е
уведомление до взискателя, от което се установява, че с постановление по изп.
дело № 2014718040109 по описа на ЧСИ С.К.Д., последното е прекратено, на осн.
чл. 433, ал.1, т.8, като изпълнителният лист е върнат на взискателя в оригинал.
Представена по делото е
молба от 03.02.2020г. от ответника до ЧСИ
П.Л.И.с рег. № 883, с район на действие ВОС, към която е приложен и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС, въз основа на която
молба е образувано изпълнително дело № 20208830400081 по описа на ЧСИ П.И.с рег. № 883.
Със запорно съобщение от
07.02.2020г. до „Диагностично консултативен център 3“ – гр. Варна, ЧСИ П.И.с рег. № 883 е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, в качеството й на длъжник по изпълнително
дело № 20208830400081.
Със запорно съобщение от
12.02.2020г. до Медицински център „М.П.“
ООД, ЧСИ П.И.с рег. № 883 е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, в качеството й на длъжник по
изпълнително дело № 20208830400081.
Със запорни съобщения от
10.02.2020г. до „ЮБ Б.“ АД, „Р.Ф.Б. Б.“ ЕАД и „П.И.Б.“ АД са наложени запори на
вземанията по сметки на длъжника в посочените банки.
На 12.02.2020г. на длъжника
по изпълнителното производство, чрез работодателя „М.П.“ ООД е връчена ПДИ по
изпълнително дело № 20208830400081 по описа на ЧСИ П.И.с рег. № 883.
Въз основа на обезпечителна
заповед от 18.03.2020г., издадена въз основа на определение №3976/12.03.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 3412/2020г. на ВРС, е допуснато обезпечение на
бъдещият иск на настоящия ищец срещу ответника, като е наложена обезпечителна
мярка „Спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20208830400081, по описа
на ЧСИ П.И., рег. №883, с район на действие ВОС.
При тази установеност на фактите, съдът възприе
следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
С ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен
отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в
изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа/да иска нови издпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/.
С ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие също така, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Псочи се, че давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, и пр.
Не в такава насока е даденото задължително тълкуване по въпроса за
давността в изпълнителното производство в ППВС №3/18.11.1980г., съобразно което
се посочваше, че образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на самото изпълнително производство давност не тече. Това
задължително тълкуване дадено с ППВС №3/1980г., с т.10 на приетото на
26.06.2015г. Тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС бе обявено за изгубило действие. По въпроса от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС №3/1980г., извършена с ТР №2/2015г., и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му, е образувано тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по
отношение на което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение.
От анализа на събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че първоначално въз
основа на издаденият изпълнителен лист по ч.гр. дело №15128/2014г. на ВРС, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК в полза на настоящият ответник, съответно по искане
на последния от 11.12.2014г. е образувано изпълнително производство
№20147180401019 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № 718, с район на действие ВОС. По
това изпълнително производство е наложена запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, сега ищец в производството по делото, като запорното съобщение е
получено от работодателя на длъжника на 16.01.2015г., което се установява от
приобщеното към настоящото дело изпълнително производство №20147180401019, по
описа на ЧСИ С.К.Д.. Друго действие за принудително изпълнение, с изключение на
посоченият запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в това изпълнително
производство не е извършено. Това изпълнително производство е било прекратено с
постановление на съдебният изпълнител през 2019г., като последният се е позовал
на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно оригиналът на изпълнителният
лист е предаден на ответника, който от своя страна е сезирал с нова молба от
03.02.2020г. ЧСИ П.И., рег. № 883, с район на действие ВОС, която въз основа на
молбата, към която е приложен изпълнителен лист издаден по ч.гр. дело №
15128/2014г. на ВРС е образувала явяващото се второ изпълнително производство
№20208830400081. По това изпълнително производство на 07.02.2020г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на ищеца, като е наложен запор върху трудово
възнаграждение на последната.
От изложените в
исковата молба твърдения, съответно наведените в отговора на исковата молба от
ответника възражения, следва да бъде изведено, че съществото на спора се
концентрира по отношение въпроса за началото и продължителността на давностните срокове за
вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, в частност
приложимостта на разрешенията, дадени с т. 10 от ТР № 2/
В съдебната практика няма спор,
че и преди постановяване на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, по време на действие
на ППВС/1980г., бездействието на взискателя в изпълнителното производство,
тогава когато той не е поискал извършване на изпълнителни действия,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК, поради настъпване на т.нар. „перемпция“, независимо от това дали
съдебният изпълнител е издал или не постановление в този смисъл, което от своя
страна има чисто декларативно, но не и конститутивно действие. С ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че срокът
е преклузивен и започва да тече от момента на извършване на последното
процесуално действие. Прекратяването на изпълнителното
производство, поради т.нар.”перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящата хипотеза последното
валидно извършено изпълнително действие по изпълнително производство
№20147180401019 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № 718 е налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата при нейният работодател, който е уведомен за
това запорно съобщение от съдебният изпълнител на 16.01.2015г.Доколкото по
делото няма данни за осъществени след това изпълнителни действия, то следва да
бъде прието, че първоначално образуваното изпълнително производство е
прекратено две години след осъщественото връчване на запорно съобщение, а т.е.
на 16.01.2017г. Като тук съдът посочва, че не е обвързан с постановлението на
съдебният изпълнител от 2019г., с което той прекратява производството по
изпълнителното дело, позовавайки се на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Следва изводът, че за периода 11.12.2014г.
– 16.01.2017г., изпълнително
дело №20147180401019, по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № 718 следва да се счита за
висящо.
Вземането предмет на спора, за
който съдът е сезиран се основава на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която е издадена по
ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС.Настоящия съдебен състав приема разбирането,
че хипотезата на чл. 117, ал.2 ЗЗД следва да се приложи за всички актове, на
които законът придава правоустановяващо действие и изпълнителна сила. Такива са
влезлите в сила решение, заповедите за изпълнение, съдебно – спогодителните
протоколи, решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред
тях спогодби по арбитражни дела. В случая на издадена заповед за изпълнение за
парично задължение, от момента на нейното връчване на длъжника на последния му
става известна претенцията на кредитора, като от този момент той може да се
защити с предоставените от закона средства. Ако не се възползва от това си
право в определеният от закона срок след връчване на заповедта, последната
влиза в сила и придобива сила и значение на подлежащо на изпълнение съдебно
решение, поради което и на осн. чл. 117, ал.2 ЗЗД, давността за установените по
този ред вземания винаги е пет години.
Тук следва да бъде поставен и
въпроса, от кой момент следва да тече новата петгодишна давност, дали от
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, от последно
извършеното валидно изпълнително действие в изпълнителното производство, или от
момента (26.06.2015г.) на постановяване на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Разликата, която ППВС №3/18.11.1980г. и Тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013г.
на ОСГТК уреждат по отношение на давността, е във връзка и с момента, от който
започва да тече новата погасителна давност, като съобразно в ТР №2/2013г. се
приема, че това е датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие, а от ППВС №3/1980г. може да се приема, че това е дата на
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, т.е. с
настъпване фактическият състав на чл. 433, л.1, т.8 ГПК.
Настоящият първоинстанционен
съдебен състав приема, че ако фактическият състав на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е
настъпил до постановяване на ТР №2/2013г., а именно до 26.06.2015г., то
приложените по отношение вземанията предмет на тези изпълнителни производства
ще намери тълкуването дадено в ППВС/1980г., като нова давност за тези вземания
ще започне да тече от прекратяването eх lege на последните. В хипотезата, в която фактическият състав на чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК е настъпил след постановяване на тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приложените ще намери уреденото
в последно цитираното тълкувателно решение, като новата петгодишна давност ще
започне да тече от последно извършеното валидно изпълнително действие по
изпълнителното производство. Аргументи в смисъл, че отмененото ППВС/1980г. ще
намери единствено приложение тогава, когато фактическия състав на чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК е осъществен преди постановяване на ТР №2/2013г. (26.06.2015г.),
може да бъде извлечен от решение №252/17.02.2020г.., постановено по гр.дело
№1609/2019г. ВКС, ІІІ г.о., решение по т.дело №743/2018г. на ВОС, решение по
в.т.дело № 167/2020г. на ВОС, решение по в.т.дело № 1148/2019г. на ВОС и
решение по в.т.дело № 174/2020г. на ВОС.
В решение
№170/17.08.2018г., постановено по гр.дело №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о. се
застъпва разбирането, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.
Към момента на постановяване /26.06.2015г./ на Тълкувателно
решение по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнително производство №20147180401019, по описа на ЧСИ С.К.Д. е
все още е висящо, доколкото както вече съдът посочи, същото се счита за
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 16.01.2017г., поради което
дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, които са
постановени с новото тълкувателно решение са приложими за него. Тук не може се
поставя въпроса за обратно действие на тълкувателното решение доколкото преди
постановяване на същото не са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, за да бъдат преценявани тези последици от задължителното тълкуване
на действащото към момента на настъпването им задължително тълкуване.
Последното валидно извършено изпълнително действие по това производство
преди да бъде прекратено по силата на закона е осъществено на 16.01.2015г.,
поради което следва да бъде прието, че 5-годишната погасителна давност започва
да тече от този момент. Вземането за което в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист по ч.гр. дело №15128/2014г. на ВРС се явява погасено по давност на
16.01.2020г., поради което и сумите предмет на принудителното изпълнение не се
дължат. Към момента на образуване на изпълнително дело № 20208830400081 по
описа на ЧСИ П.И.– 03.02.2020г., респ. извършеното в това производство
изпълнително действие, вземането по издаденият на 10.12.2014г. изпълнителен
лист по ч.гр. дело № 15128/2014г. е погасено по давност. При изложените
съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1644,38 лева, от които
40 лева заплатена държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.дело № 3412/2020г.
на ВРС, сумата от 623,34 лева заплатена по делото държавна такса, като и 981,04
лева възнаграждение за процесуално представителство, определено от съда
съобразно възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК от ответника, което
възнаграждение се определя на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне
на възнаграждението съдът посочва, че производството по делото приключи в
рамките на едно съдебно заседание, в което бяха осъществени процесуалните
действия по събиране на допуснати писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията
между страните, че Д.С.С., ЕГН ********** *** не дължи на „Р.Ф.Б.
Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Експо 2000 сумата предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20208830400081 по описа на частен съдебен изпълнител П.И.,
район на действие Варненски окръжен съд в размер на 15034,70 лева, от
която 5715,98 лева главница, 3035,55 лева
законна лихва за периода 28.11.2014г.-21.02.2020г.,4326,27 лева неолихвяеми
вземания, 628,02 лева съдебно –деловодни разноски за които суми е издаден
изпълнителен лист на 10.12.2014г. по ч.гр. дело № 15128/2014г. на ВРС,сумата
50 лева разноски по изпълнителното производство, както и 1256,05 лева такса по Тарифа към ЗЧСИ, на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда „Р.Ф.Б.
Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Експо 2000 да заплати на Д.С.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 1644,38 (хиляда
шестстотин четиридесет и четири лева и 38 ст.) лева, от които 40 лева
заплатена държавна такса по обезпечителното производство по ч.гр.дело № 3412/2020г.
на ВРС, сумата от 623,34 лева заплатена по делото държавна такса, като и 981,04
лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: