№ 18464
гр. София, 21.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110127624 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана от „П. срещу „В. искова молба с вх. №
106576/27.05.2022г.
Ищецът претендира осъждане на ответника „В. да му заплати следните суми във
връзка със сключен между дружествата Договор от 09.07.2018г., а именно:
-сумата от сума от 22 981,23 лв. с ДДС дължима по фактура № ********** от
05.03.2020г. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба и до окончателното заплащане;
-сумата от 23 172,20 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД (задържани гаранционни суми),
представляваща сбор от следните суми: 4 508,44 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
18.04.2019г.; 5 885,78 лв. с ДДС - по фактура N ********** от
01.06.2019г.; 5 714,77 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
25.07.2019г.; 4 067,77 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
07.11.2019г.; 1 565,51 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
28.01.2020Г.; 1 429,93 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
05.03.2020г., дължима на основание чл. 3 ал. 4 от договора от 09.07.2018г.,
ведно със законната лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба и до
окончателното заплащане;
-общата сума от 16672,43 лева – представляваща сбор от дължими неустойки по
раздел VII точка 7.8 от Общите условия на договора, относно забава за плащане на главница
по издадени фактури, включваща следните суми:
-сумата от 2298,12 лв., представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
условия на договора, относно забава за плащане на главница от 22 981,23 лв. с ДДС за
периода от 26.04.2020г. и до 03.05.2022г. на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното заплащане;
-сумата от 2317,20 лв. , представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
1
условия на договора, относно забава за плащане на главница от 23 172,20 лв. с ДДС за
периода от 26. 04.2020г. и до 03.05.2022г. , на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното заплащане.
-сумата от 2 091,61 лв., представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
условия на договора относно забава за плащане на главница от 697 20,20 лв.с ДДС за
периода от 05.09.2019г. и до 11.09.2019г. на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното
заплащане(-
-сумата от 4 479,02 лв., представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
условия на договора относно забава за плащане на главница от 597 20,21 лв. с ДДС за
периода от 12.09.2019г.и до 27.09.2019г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
и до окончателното заплащане;
-сумата от 1 962,67 лв., представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
условия на договора относно забава за плащане на главница от 19 626,77 лв. за периода от
26.01.2020г. и до 22.06.2020г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
и до окончателното заплащане;
-сумата от 3 523,81 лв. , представляваща неустойка по раздел VII точка 7.8 от Общите
условия на договора относно забава за плащане на главница от 19 099,24 лв. за
периода 26.02.2020г. и до 01.03.2021г. на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба и до окончателното заплащане.
-сумата от 2413,41 лв., представляваща част от мораторна лихва, която се явява
горница над размера на уговорената неустойка 2 298,23 лв. до пълния размер на
мораторната лихва - 4 711,53 лв. за периода от 26.04.2020г. и до 03.05.2022г.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лева. Съгласно чл. 104, т.
6 ГПК на окръжния съд са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени с
искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на
същото производство.
В конкретния случай от значение при преценка родовата подсъдност на делото е
обстоятелството, че на едно и също основание се претендират следните суми, като
неплатени по издадени фактури: сумата от 22 981,23 лв. с ДДС, дължима по фактура
№ ********** от 05.03.2020г. и общата сума от 23 172,20 лв. (задържани като
гаранция от ответника при заплащане на дължимите суми по посочените по-долу фактури),
представляваща сбор от следните суми: 4 508,44 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
18.04.2019г.; 5 885,78 лв. с ДДС - по фактура N ********** от 01.0
6.2019г.; 5 714,77 лв. с ДДС - по фактура № ********** от
25.07.2019г.; 4 067,77 лв. с ДДС - по фактура W ********** от
2
07.11.2019г.; 1 565,51 лв. с ДДС - по фактура № **********
от 28.01.2020Г.; 1 429,93 лв. с ДДС - по фактура № **********
от 05.03.2020г., дължима на основание чл. 3 ал. 4 от договора от 09.07.2018г.
Посочените претенции, визирани по-горе, представляват незаплатени суми по фактури,
независимо, че се твърди неплащане на една фактура в цялост /на стойност 22981,23 лева/ и
неплащане на задържани като гаранция от ответника суми при заплащане на посочените
фактури, която претенция възлиза на обща стойност 23 172,20 лв.Т.е., все се касае за
дължими суми по фактури, които не са заплатени и чиято обща стойност на претенцията
възлиза на 46 153,43 лева.
От значение на родовата подсъдност е и обстоятелството, че според твърдението на
ищеца, задължението за заплащане на тези суми по издадените фактури, произтича от
сключен между страните Договор за услуга от 09.07.2018г., като претендираната сума от 46
153,43 лева, касае незаплатени и дължими суми по издадени фактури по повод извършени
СМР от ищеца именно във връзка с този договор за услуга.
В трайно установената си практика Върховният касационен съд, Търговска колегия
приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за изработка,
респ. от трайно установени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение,
претенцията на вземания по отделни фактури за стойността на предадените в изпълнение на
договора стоки или извършена работа представлява един иск (вж. Определение № 744 от
09.08.2012 г. по ч. т. д. № 511/2012 г., ІІ Т.О., ВКС ). В настоящия случай от твърденията на
ищеца е видно, че не се касае за отделни договори за изработка, инкорпорирани в
издадените в рамките на трайните търговски отношения между страните фактури, а за
сключен един договор за изработка /услуга/, във връзка с чието изпълнение са били
издавани отделните фактури, включително визираните по-горе, по които общата сума, която
се претендира на едно и също основание е в размер от 46 153,43 лева.
При тези данни претенцията на ищеца за вземанията по всички фактури, визирани по-
горе като неплатени или невърнати гаранции, доколкото същите са издадени за
изпълнението на един договор за изработка, представлява един иск, чиято цена надхвърля
25000 лева.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че родово компетентен да
разгледа предявените искове е Софийски градски съд.
Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27624 по описа за 2022г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 61-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по подсъдност.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4