Мотиви по НОХД № 362 по описа
за 2018г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият Т.Х.П. *** е предаден на съд с обвинение за
това, че: през месец февруари 2017г. в с.Д., обл.Р.,
се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст - А.И.Я., родена на ***г., като извършеното не съставлява престъпление
по чл.152 от НК. Престъплението е по чл.151, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.54 НК –
Лишаване от свобода за минимален срок,
което да бъде ефективно изтърпяно.
Пострадалата от престъплението непълнолетната А.И.Я.
и нейната майка и законен представител Н.Я.С. – надлежно запознати с
призоваването с правото да предявят граждански иск за причинените неимуществени
вреди и да участват в производството като граждански ищец и частен обвинител, в
разпоредително с.з. не се явяват. Пострадалата, чрез нейния законен
представител не е представила пред съда
молба, с която да заяви, че желае да
предявява граждански иск, да участва в процеса и да реализира правата си по НПК
на пострадало лице, поради което по делото не е конституиран граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият
– редовно призован, се явява в разпоредително с.з., заедно с упълномощен от
него защитник – адв.Кр.С. от
АК В.Търново. Тъй като неявяването на упълномощения защитник няколкократно е
било причина за отлагане на делото, съдът с определение, на основание чл.94, ал.4
от НПК назначи в хода на производството на подсъдимия резервен защитник – адв.Д.К. ***. Подсъдимият не дава подробни обяснения. Чрез
изявленията си признава, че е автор на деянието, за което е обвинен. Твърди, че
държи на пострадалата, която възприема като своя съпруга, с която към момента
на постановяване на присъдата е сключил граждански брак, живеят като семейство
и отглеждат роденото си дете. Поддържа пледираното от неговия защитник за несъставомерност на деянието. Молят за оправдателна
присъда.
Защитата
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Развива съображения за несъставомерност на деянието и за липса на престъпен умисъл
у подсъдимия при извършване на деянието. Посочва, че подобно поведение е
типично за етноса, към който принадлежат подсъдимия и пострадалата, както и че
цялостния начин на живот и семейна среда
на пострадалата са подтикнали подсъдимия да я приеме като своя фактическа
съпруга и да се грижи за нея.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Т.Х.П. е роден на ***г***, български гражданин , без образование – неграмотен,
с постоянен адрес ***, женен , осъждан ,
не работи , ЕГН **********.
С
определение №64/22.12.2016г.по НОХД № 338/2016г.по описа на PC Бяла, влязло в
сила на 22.12.2016г., за престъпление по
чл.191 ал.3 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият
живеел с родителите си в с.Д., обл.Р. През 2015г. бил
ученик в Професионалната гимназия в гр.Бяла. Тогава през учебната година се
запознал с малолетната пострадала А.Я., която била ученичка в друго училище в
гр.Бяла. А.И.Я. била родена на ***г., в семейството на Н.Я.С. и И.Я.И.. Майка и
се разделила с биологичния й баща и заживяла на семейни начала с друг мъж, от
когото имала родени две деца. А. не била приета добре от фактическия съпруг на
майка й, но въпреки това живеела в дома им в с.Б., обл.Русе.
Семейството живеело при много лоши битови условия, родителите не разполагали с
необходимите средства за издръжка на децата.
Малко
след като се запознали и станали близки малолетната А. и подсъдимият решили да
живеят заедно. Според традициите на тяхната ромска общност семействата им организирали
по случая тържество – годеж, след което А. заживяла в дома на подсъдимия в с.Дц. Била приета от неговото семейство. За учебната 2015 /
2016г. малолетната А. била записана като ученичка в училището в с.К. След
подаден сигнал от училището до Дирекция социално подпомагане в гр.Бяла, Отдел
закрила на детето, по случая била
сезирана РП Бяла. От извършената
проверка по случая било установено фактическото съжителство на семейни
начала на малолетната А. и пълнолетния подсъдим, за което той бил подведен под
наказателна отговорност с определение
№64/22.12.2016г.по НОХД № 338/2016г.по описа на PC Бяла, влязло в сила на
22.12.2016г. За престъпление по чл.191
ал.3 от НК му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
След
осъждането на подсъдимия А., с намесата на социалните служби, се прибрала в
семейството на майка си в с.Б. През това време подсъдимият и семейството му
решили да заминат да живеят и работят в РГермания. През
това време А. ***, като отсядала при сестрата на подсъдимия. Посещавала и баба
си по майчина линия, която също живеела в с.Д.. Лошите битови условия в
семейството на майка й, липсата на средства за нейната издръжка, лошата семейна атмосфера и негативното
отношение на втория мъж на майка й били
причина А. да предпочита и да живее в с.Д. при роднините на подсъдимия – сестра
му, която я приемала в дома си. През м.февруари 2017г. подсъдимият се върнал в
с.Д. Тогава се срещнали с малолетната А. ***. С нейно съгласие между тях бил
осъществен сексуален контакт. След полово съвъкупление
с нея тя забременяла от подсъдимия.
На
26.07.2017г. при посещение в дома на А. *** социалният работник-св.Р.Н.
установила, че малолетната е бременна. По повод бременността от ненавършилата
пълнолетие А.Я. ***. В първоначалната беседа с нея тя посочила на св.Р.Н. като
биологичен баща на заченатото дете неизвестен мъж. После си признала пред
служителите на ДСП Бяла, че баща на детето е подсъдимият. Това обяснила на майка си, на подсъдимия и на неговите
роднини. При проследяване на случая св.Р.Н. установила, че през м. септември
2017г. А. живее в дома на подсъдимия, неговата майка се грижи за малолетната
като и осигурява необходимата храна и условия за нормално протичане на
бременността, тъй като в дома им в с.Б. не можели да бъдат осигурени нормални условия.
На
14.11.2017г. в МБАЛ гр.Бяла непълнолетната А. родила момиченце, което било записано с името М.. В последствие
подсъдимият припознал детето и то било записано с неговите имена – М. Т. П.. По
случая отново била сезирана РП Бяла, където било образувано ДП 2268/2017г. по
описа на ОДМВР Русе срещу подсъдимия за извършено от него престъпление по
чл.151, ал.1 от НК.
След
раждането непълнолетната А. и детето М. живеели в дома на подсъдимия в с.Д.,
където битовите условия и среда били значително по-добри и подходящи за
отглеждане на малко дете, от условията в дома на А. ***. Родителите на
подсъдимия помагали при отглеждане на
детето, подсъдимият работел и с реализираните доходи се грижил за издръжката на
семейството и детето.
На
16.08.2019г. подсъдимият и навършилата 16г. А. сключили граждански брак в
гр.Бяла.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства:
събраните по ДП 2268/2017г. по описа на ОДМВР Русе писмени доказателства: социален
доклад, Удстоверение за раждане на А..И.Я.,
Удостоверение за раждане на М. Т. П., Удостоверение № 1520/04.08.2017г.,
Справка за съдимост и доказателствените средства: протоколи
за разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняем, прочетени и приобщени
по делото по реда на чл.283 от НПК. В с.з. се приеха изисканите и представени
писмени доказателства – Удостоверение за сключен граждански брак и Протоколи от
ДСП Бяла от извършени посещения по случай на дете. Съдът приема и кредитира
представените писмени доказателства, голяма част от които са официални
документи, поради което не поставя под съмнение достоверността на съдържанието
им. От изготвения в ДП социален доклад се установяват основните моменти от описаната
фактическа обстановка.
Съдът
в хода на съдебното следствие събра
гласни доказателства, чрез изслушване на посочените от обвинението свидетели – А.А., Р.С., Н.С., Хр.А..Пострадалата А.Я., в качеството на
фактическа съпруга на подсъдимия на основание чл.119 от НПК отказа да дава
показания по случая.
Съдът
изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, които са еднопосочни и
взаимно допълващи се по основните факти, относими, към предмета на доказване –
връзката между подсъдимия и пострадалата, тяхното фактическо съжителство,
бременността и раждането на детето от пострадалата, нейните обяснения кой е
бащата на детето и при какви обстоятелства е заченото,
фактическите грижи, които подсъдимият полага за тях, както и бащинското му
отношение към роденото дете от пострадалата. Съдът изцяло възприема за
отговарящи на обективната истина показанията на посочените свидетели, тъй като
всички те /без св.Р.Н./ са хора от най близкото семейно обкръжение на
подсъдимия и пострадалата и са изцяло в течение на всичко, случващо се между
тях. Въпреки вероятността тези свидетели да са пристрастни, съдът кредитира
техните показания, защото данните, които
свидетелите обективно изнасят пред съда не са в полза на подсъдимия. Тези показания
не са насочени към опровергаване на
обвинителната теза, напротив, потвърждават я. Целта на разпитаните
свидетели е пред съда ясно да обяснят по какви причини е извършено деянието,
каква е била цялостната фактическа обстановки, подробностите около начина на живот на подсъдимия и
пострадалата, които са мотивирали подсъдимия да осъществи изпълнителното деяние
на престъплението. Показанията на независимия и безпристрастен свидетел Р.Н.,
за която този случай е част от служебните и задължения, също са изцяло
еднопосочни с показанията на свидетелите роднини. Както пред тях, така и пред
нея пострадалата А., която е под периодичното наблюдение на социалните служби,
е признала, че подсъдимият е баща на детето й. Вярно е, че показанията на
разпитаните свидетели са косвени доказателства, както и всички останали други
събрани по делото такива. Както в ДП, така и в съдебна фаза на процеса не се
представиха преки доказателства, които пряко и непосредствено да доказват акта
на съвъкупление на подсъдимия и малолетната към него
момент пострадала. Въпреки липсата на обичайните преки доказателства при този
вид престъпления – медицински експертизи, показания на свидетели очевидци,
показания на пострадалата и др. за съда няма съмнение, че през инкриминираното
време – м. февруари 2017г. между подсъдимия и св.А.Я. е осъществен полов акт, подсъдимият се е съвъкупил с нея, вероятно не само един път, в резултат на
което тя е забременяла и родила дете. Няма съмнение, че този акт е бил доброволен,
че т.нар. пострадала го е приела и осъществила с подсъдимия като част от
близките им фактически отношения, които макар и ниската им възраст изцяло
покриват съдържанието на фактически съпружески живот. Този извод се налага след
обсъждане на всички събрани доказателства, всяко едно по отделно и всички в
тяхната съвкупност. Следва да се отбележи и факта, че никое от представените
доказателства не е свързано с опровергаването на този факт -осъщественото съвъкупление. Нито някой от разпитаните свидетели, близки
на подсъдимия, нито самият подсъдим
отричат обвинението. По делото подсъдимият не дава подробни обяснения,
поради което за съда остана нереализирана възможността чрез този правен способ да
събере конкретни и пряко относими към предмета на доказване доказателства. Същевременно,
говорейки за роденото от св.А. дете като за свое, той косвено потвърждава, че е
извършил вмененото му деяние. Това потвърждение той е декларирал и с акта на
припознаването на детето и записването му в акта за раждане с неговите имена, а
в последствие и със сключване на граждански брак с майката. По изложените
съображения за съда обвинението е изцяло доказано, макар и само от събраните
косвени доказателства. В съдебната практика трайно е възприето становището, че едно
престъпно деяние може да бъде доказано и само чрез косвени доказателства,
тогава, когато от съвкупната им преценка може да се достигне и направи
единствения възможен извод, че деянието е осъществено от подсъдимия. Съдът
намира, че процесният случай е точно такъв, поради
което въпреки възможността служебно да събира и проверява доказателства, съдът
с оглед процесуална бързина и икономия/ненатоварване на делото с излишни
разноски/, не назначи съд.експертиза, с която да провери достоверността на
твърдението, че подсъдимият е баща на роденото от св.А.Я. дете. Приемайки този
факт за доказан чрез другите събрани доказателства, съдът намира, за безспорно
доказано че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление, независимо от
мотивите и обстоятелствата, при които е извършено.
При правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните
доказателства по нея съдът установи, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.151, ал.1 от НК против половия морал е безспорно
и категорично доказано. Фактът на извършване на престъплението, авторството на
деянието и вината на извършителя се установяват от признанието на подсъдимия и
събраните други косвени доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство.
От
обективна страна подсъдимият е извършил съвкупление с ненавършилата 14г. А.Я.. Доказан
е определящият елемент от обективната страна на престъплението - особеното
качество на пострадалото лице – същата е малолетна, родена на ***г., предвид
представения акт за раждане. Няма
съмнение, че подсъдимият е бил наясно и категорично е знаел възрастта на св.А.Я..
Същият с Определение №64/22.12.2016г.по НОХД № 338/2016г.по описа на PC Бяла,
влязло в сила на 22.12.2016г. е бил
осъден за престъпление по чл.191 ал.3 от НК, в чийто състав основен елемент е именно възрастта на пострадалата, която е
същото лице – А.Я., родена на ***г., спрямо което е извършено и настоящото
престъпление. В този смисъл подсъдимият безспорно е знаел, че същата е
малолетна/ не е навършила 14години/ и
към момента на деянието – м.февруари 2017г. Въпреки оскъдните доказателства
около подробностите на самото изпълнително деяние, няма спор и съмнение, че
е налице съвъкупление, в резултат на което са
настъпили категорично доказаните последици – забременяване на пострадалата и
раждане на дете. Цялостното поведение на пострадалата и подсъдимия сочат, че тя
не е била принудена към извършване на съвкуплението чрез използване на сила или
заплашване, не е била лишена от възможност за самоотбрана по смисъла на закона
и е била съгласна с извършване на съвкуплението. Всички доказателства сочат за
това, че връзката на А. с подсъдимия, пребиваването в неговия дом и живота и с
него на семейни начала, включително и пълноценно сексуално общуване чрез съвъкупление са били изцяло с нейно желание и съгласие,
както и с пълното одобрение и съгласие на семейния и роднински техен кръг.
Поради това извършеното от подсъдимия деяние не съставлява изнасилване по чл.152
от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно – с пряк умисъл.
Съзнавал е, че извършва съвкупление с лице, което не е навършило 14 години, и е
искал осъществяване на съвкуплението, което очевидно и двамата с пострадалата
възприемат като нормално общуване на хора, които имат намерение да живеят
заедно, въпреки ниската и незряла възраст на св.А.Я..
Причините
за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на подсъдимия, на
пострадалата и на нейните родители, които с действията си са допуснали
извършването на деянието. Всички те,
самата пострадала и родителите на
подсъдимия с показанията си в съдебно заседание и с цялостното си поведение по
време на процеса ясно показват, че
въпреки воденото наказателно производство категорично отказват да се разделят с
традиционното мислене и обичаи в тяхната ромска общност. Дори в последните си
думи пред съда подсъдимият не проява критичност и твърди, че извършеното от
него е в съответствие с разбирането му за отговорно бащинско и съпружеско
поведение, че действията му не са престъпни и са изцяло съобразени с критериите
му за нравственост и морал, според традиционните разбирания на общността му.
Въпреки
доводите на защитата за несъставомерност на деянието,
съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност,
противоправността и наказуемостта на деянието, нито
основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което прецени, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказанието, предвидено в НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното: Степента на
обществената опасност на дееца е ниска, въпреки предходното му осъждане. Същият
е трудово ангажиран, води принципно правомерен начин на живот и няма други
противообществени прояви, освен тези, свързани с връзката му с малолетната св.А.Я..
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления. Засегнати
са обществени отношения, свързани с половата неприкосновеност и половия морал в
обществото. Извършено е престъпление срещу половата неприкосновеност на
малолетно момиче, което е морално укоримо. Деянието е
имало за последици забременяване и
раждане на дете от майка, която също е на детска и незряла във физиологично и
психологическо отношение възраст. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия косвено
самопризнание, предразполагащото поведение на пострадалата, липсата на контрол
и съгласие на нейния семеен кръг, полаганите от подсъдимия грижи за
пострадалата и общото им дете, сключването на граждански брак с пострадалата,
както и събраните за него добри характеристични
данни – трудовата му ангажираност, макар и не с постоянен трудов договор,
доброто му поведение в обществото, извън настоящото деяние.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете само предходното осъждане
на подсъдимия .
Смекчаващите
отговорността обстоятелства са многобройни, при което и най-лекото наказание,
предвидено в закона за извършеното от подсъдимия деяние – две години лишаване
от свобода – би се оказало несъразмерно тежко. При така изложеното съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което наказанието на подсъдимия следва да се
определи в размер под минималния предвиден от закона. Съдът прие, че за
реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- за осъществяване на
индивидуалната и генерална превенция и възпиране подсъдимия да извършва нови
престъпления, следва да му бъде наложено
предвиденото наказание Лишаване от свобода, в размер на три месеца. При
конкретизиране на наказанието съдът се съобрази с обстоятелствата, установени
относно подсъдимия и неговото семейство – същият е баща на малко дете и съпруг
на непълнолетна съпруга. Родителите му, в дома на които живеят, са безработни и
с установени заболявания. Като глава на това семейство подсъдимият трябва да
полага грижи за неговите членове и да
осигурява доходите за издръжката му, тъй като той е единственият работещ в
него. Съобразявайки се с посоченото
съдът намира, че макар и с минимален размер наложеното наказание
Лишаване от свобода ще изпълни своите цели, предвидени в чл.36 от НК. Тъй като процесното деяние е извършено след предходно осъждане, по
което е наложено наказание ЛОС и в изпитателния срок на същото, налице са
предпоставки на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС , наказанието да се изтърпи
ефективно при общ режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК следва да се приведе за ефективно изтърпяване
отложеното наказание по НОХД № 338/2016г. по описа на РС гр.Бяла – Лишаване от
свобода за срок от 6м./шест месеца/, в изпитателния 3годишен срок на които е извършено деянието по
настоящото НОХД № 362/2018г. по описа на РС гр.Бяла. На основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, наказанието следва да се изтърпи ефективно при общ режим.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/