Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 26.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………………...… в открито
заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.ОВА
при секретаря Димитрийка
Христова………………..………..………и в присъствието
на прокурора…………………………………………………………………..…………като разгледа докладваното
от съдия И В А
Н О В А т.д.№ 90 по описа за
2020 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/
за сума в размер на 60 000
лева.
ИЩЦАТА
– Н.Е.Ф. твърди, че на 02.11.2018 год. около 22.30 ч. в с.Малък Извор,
Хасковска област е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/, в резултат
на което е била причинена смъртта на брат й – Ф.Е.Ф.. С присъда № 51 от
28.11.2019 год., постановена по НОХД № 542 / 2019 год. на Окръжен съд –
Хасково, Е.Ф. Х. като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК№ **** е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1 и
пр.2, б.“б“,пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на автомобила, управляван от виновния
водач Е. Х.. Твърди, че приживе е поддържала топли и сърдечни отношения с брат
си, като помежду им съществувала дълбока емоционална привързаност. Внезапната
му загуба определя като трудно поносима. С оглед на изложеното моли за решение,
с което съдът осъди ответника да й заплати сума в размер на 60 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат й Ф.Е.Ф.,
ведно със законната лихва, считано от 04.01.2019 год. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД
– гр.София – оспорва иска, заявявайки възражения за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение и като такова, надхвърлящо максимално предвидения в
§ 96, ал.1 от ПЗР на КЗ и за съпричиняване, допуснато от страна на пострадалия Ф.Е.Ф.,
който се е возил в автомобила, управляван от деликвента без предпазен колан – в
нарушение на правилото по чл.137 а от ЗДвП.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представените по делото удостоверение за родствени връзки и препис
извлечение от акт за смърт е, че ищцата е сестра на Ф.Е.Ф., починал на
03.11.2018 год.
С
присъда № 51 от 28.11.2019 год., постановена по НОХД № 542 / 2019 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, Е.Ф. Х. е признат за виновен в това, че на 02.11.2018
год. в с.Малък Извор, Община Стамболово, Хасковска област, при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК№ **** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Ф.Е.Ф. и И. М. Д., като деянието е извършено в пияно
състояние и от него е настъпила смъртта на повече от едно лице, поради което и
на основание чл.343, ал.3, предл.1 – во и 2 – ро, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.1,
вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 от НК му е
определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, като на основание чл.58 а, ал.1 от НК е осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим. Присъдата е влязла в законна сила на 14.12.2019 год.
Като
безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на пътното
произшествие – 02.11.2018 год. е бил в
сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № ВG/03/118002934544 между
собственика на автомобила, управляван от деликвента Ф. Х. и ответника – „ЗАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – гр.София, със срок на валидност от
10.10.2018 год. до 09.10.2019 год.,
както и това, че с писмо изх. № П 00121 от 05.02.2020 год., ищцата е уведомена
от ответника за постановения от него отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, претендирано в резултат на смъртта на брат й.
По
искане на ищцата по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от нея свидетели А.М. и Ш.А.. От показанията на свидетелката М. се
установява, че от 2012 год. синът й и ищцата живеят заедно в дома й в с. Странджево. В деня на пътния инцидент,
пострадалият Ф. – брат на снаха й бил в същото село – на гости на майка си.
Твърди, че след като се омъжила за сина й, ищцата продължавала да се среща
редовно с по-малкия си брат. Преживяла много зле смъртта на брат си. Нямала
други братя и сестри. Узнавайки за нелепия инцидент, поискала веднага да отиде
на местопроизшествието, където била откарана от съпруга си. От видяното на
място, изпаднала в депресия. И в момента продължавала да се чувства зле.
Променила се – станала затворена, мълчалива и скърбяла. Грижите за собственото
й дете, което в момента било на шест години, определя като непълноценни. Не била в
състояние да върши и други, ежедневни задължения. Ходела често на гроба на брат
си. Били много близки и много се обичали. Често си гостували, включително и по
празниците, като брат й оставал по три - четири дни. Преди да се омъжи за сина
й, ищцата живеела със семейството си, като ползвала една стая с по-малкия си
брат. От показанията на свидетелката А. – баба на ищцата по бащина линия се
установява, че внуците й били
неразделни. Ищцата се грижела за по-малкия си брат. Заедно ходили на училище и
му помагала за уроците. Ищцата живяла в дома на свидетелката до 2012 год.,
когато се омъжила. След това внуците й продължавали да се виждат – през
почивните дни и през празниците. В деня на пътния инцидент, по-малкия й внук – Ф.
бил на гости на майка си, която живеела в с.Страднжево, в селото, в което
живеела и ищцата след като се омъжила. Катастрофата станала с автомобил,
управляван от сина й. Веднага, след като узнала за пътния инцидент, ищцата
отишла на мястото на катастрофата, където видяла мъртвия си по-малък брат. Изпаднала в депресия и още
живеела с мъката от загубата на брат си. Всяка седмица ходила на гроба му.
Преди инцидента, свидетелката описва внучката си като спокоен човек. След катастрофата
станала много нервна – не можело да се говори с нея. Споделяла, че се чувства
самотна.
От
заключението на вещото лице Х., представено по допуснатата автотехническа експертиза
се установява, че ПТП е станало при следния механизъм: На 02.11.2018 год. около
22.30 часа, лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № **** управляват от Е.Ф. Х.
се е движел по път III.505 в посока от с. Голям Извор към с.Малък Извор,
Община Стамболово. В автомобила, отпред вдясно от водача е пътувал И. М. Д., а
на задната седалка зад него е пътувал 14 – годишния Ф.Е.Ф. – син на водача. При
тръгването си от село Странджево, водачът и пътникът на предната седалка
поставили предпазните си колани, а детето – на задната седалка е било без
предпазен колан. Непосредствено преди произшествието и навлизайки в ляв завой,
автомобилът се е движел със скорост 74.30 км./ч., която не била съобразена с
максимално разрешената скорост за движение в населено място – 50 км./ч., както
и с критичната скорост за занасяне в завоя – 67.75 км./ч. Така автомобилът
занесъл надясно, навлязъл в затревения източен тротоар и излязъл от Т-образното
кръстовище. Водачът рязко завил волана
надясно, автомобилът занесъл наляво, завъртял се около вертикалната си
ос по посока на часовниковата стрелка и се наклонил с лявата си страна към
пътното платно. Едновременно с въртенето последвало пързаляне на автомобила по
лявата страна и удар с тавана му в западната страна на железобетонен стълб.
Ударът бил със задната част на автомобила, завъртайки се около стълба по
задната, южната и източната му страна обратно на часовниковата стрелка и паднал
по таван с предната си част в посока север. Като технически причини за
възникване на произшествието, вещото лице посочва – употребата на алкохол от
страна на водача, с установена концентрация от 1.14 промила; управление на
автомобила с неразрешена и несъобразена скорост и загуба на контрол върху
движението на автомобила. Автомобилът бил оборудват с колани, както на
предните, така и на задните седалки. Според заключението на вещото лице Х.,
возещото се на задната седалка дете не е било с поставен предпазен колан. При
отговор на въпроса какви биха били нараняванията на пострадалия Ф. в случай, че
е бил с поставен предпазен колан, експертът посочва, че същите не биха могли да
бъдат предвидени – можело да бъдат различни от получените, но отчитайки
сложните движения на автомобила в пространството и посочената деформация на
тавана над задната седалка, изходът също би бил фатален. Като пример в тази
насока вещото лице посочва, че стоящият на предната дясна седалка – И. Д.,
който е бил с правилно поставен предпазен колан, също е починал от
нараняванията, причинени му от пътния инцидент. Проведени краш тестове показвали, че
предпазните колани са ефективни при по-леки произшествия със сравнително
ниски скорости – до около 60 – 70 км./ч. Коланите намалявали вероятността от
летален изход с 45 % за пасажерите, возещи се на предните седалки. За пътниците
на задните седалки поставените колани намалявали вероятността от фатален изход
с около 30 %.
От заключението,
представено по допусната медицинска експертиза се установява, че при огледа и
аутопсията върху трупа на Ф.Е.Ф. са установени съчетана автомобилна травма – черепно
мозъчна травма – охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето, кръвонасядане
и хематоми на меките обвивки на черепа, травматичен кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка и в стомахчетата на мозъка; гръдна трамва – счупване на ребра
вляво, счупване на гръдната кост, контузия на средностението, контузия и
разкъсване на белите дробове, кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма –
разкъсване на слезката и черния дроб, контузия на капсулите на бъбреците,
кръвоизлив в коремната кухина; счупване на дясна раменна кост; охлузване на
дясна подбедрица. Като причина за смъртта на пострадалия Ф., експерта посочва
причинената съчетана травма, която се явявала несъвместима с живота и е
причинила смъртта за минути. Не била установена травма или група от травми, които
категорично да сочат дали по време на ПТП, пострадалият е бил с предпазен
колан.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, иск за допустими по следните съображения: Безспорно
по делото се установиха предпоставките от фактическия състав на основанието по
чл.498, ал.3 от КЗ, съгласно която
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение. По отношение на това обстоятелство страните по делото не спорят, а
в подкрепа на същото са и събраните писмени доказателства – писмо с изх.№ П
00121 от 05.02.2020 год., адресирано до пълномощника на ищцата и обективиращо
отказа на застрахователя да определи и изплати поисканото застрахователно
обезщетение. Като неоснователно съдът намира и заявеното от ответника
възражение за недопустимост на иска, обоснован с липса на процесуално правна
легитимация на ищцата да предяви иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат си, предвид обстоятелството, че
възражението не касае процесуалната допустимост на иска, а е въпрос по същество
на спора, отговор на който е даден с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2016 год., ОСНГТК, според което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 год. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 год. на ПВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Ценейки събраните по делото
гласни доказателства, съдът намира за установени предпоставките, визирани в
цитираното ТР, обуславящи основателността на иска, предявен от ищцата, която
макар и да не попада в кръга от лицата, посочени в цитираните две ППВС, е
претърпяла болки и страдания от смъртта на брат си, които следва да бъдат
обезщетени. Безспорно по делото е установено, че на 02.11.2018 год. в резултат
на нарушение на правилата за движение от страна
на Е.Ф. Х. и по непредпазливост е била причинена смъртта на сина му - Ф.Е.Ф.,
за което е била ангажирана наказателната
отговорност на водача Х. с влязла в сила
присъда № 51 от 28.11.2019 год., постановена по НОХД № 542 / 2019 год. по описа
на Окръжен съд – Хасково, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това
дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на извършване
на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен
между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата и ответника. С настъпване на
застрахователното събитие с моторно превозно средство – предмет на застрахователен
договор „Гражданска отговорност“, за ищцата се е породило правото на иск срещу
ответника, който дължи застрахователно
обезщетение на увредените лица, което съдът намира, че на основание чл.52 от ЗЗД следва да бъде
определено в размер на 40 000 лева,
ценейки събраните по делото гласни доказателства, от които се установява,
че между ищцата и брат й – Ф.Е.Ф. са
съществували отношения на силна привързаност. Като деца са отраснали заедно в бащиния си дом, като
между пострадалия и ищцата е била
изградена топла емоционална връзка. Установи се още, че ищцата се е грижела за по-малкия
си брат и му е помагала за уроците.
Разпитаните по делото свидетели твърдят, че двете деца – брат и сестра са били
неразделни. Продължили са да поддържат топли и сърдечни отношения и след 2012 год.,
когато ищцата се е преместила в дома на родителите на мъжа, с който сключила
граждански брак през 2014 год. Освен по
време на празници, ищцата се виждала с по-малкия си брат и в делничните дни. Към
момента на пътния инцидент, братът на ищцата е бил едва на четиринадесет
годишна възраст. Съкрушена от смъртта на невръстния си брат, поведението и
начинът на живот на ищцата рязко са се променили – от спокоен и уравновесен
човек, ищцата е станала неспокойна, затворила се в себе си, пренебрегвайки задълженията си в домакинството и дори към
собственото си дете. Стресът и ужасът от смъртта на по-малкия й брат са били
подсилени и от факта, че по настояване на ищцата, съпругът й я е отвел на
местопроизшествието, където е видяла безжизненото тяло на детето. Всяка седмица
ходила на гроба му. Обзело я чувство на самота. Загубата на едно дете безспорно
е събитие, което оставя трайни и неизличими следи.
Като
необосновано съдът намира направеното от ответника при условията на
алтернативност искане за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер до 5 000 лева, съгласно § 96 от ЗИД на КЗ,
която норма съдът намира за неприложима в настоящия казус, поради това, че се
явява в несъответствие с общностното право – чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год., траспонирана в КЗ.
Като
основателно съдът намира заявеното от ответника възражение за съпричиняване,
допуснато от страна на пострадалия Ф.Е.Ф., ценейки заключенията по допуснатите
по делото автотехническа и
медицинска експертизи, от които се
установява, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, явяващо се
нарушение на правилата за движение, уредени в нормата на чл.137 а от ЗДвП. Действително,
в заключението си вещото лице Х. посочва, че нараняванията на пострадалото дете
не могат да бъдат предвидени с оглед сложните движения на автомобила в
пространството до момента, в който превозното средство е паднало по таван, като
било възможно уврежданията да са
различни от получените, но с оглед установената при огледа деформация на
тавата над задната седалка, изходът
според експерта би бил фатален и при поставен колан. Наред с това обаче вещото
лице – автоексперт посочва, че множеството краш тестове показвали, че за пътниците
на задните седалки, поставените колани
намалявали вероятността от фатален изход с около 30 %. Ценейки
заключението в посочената му част, съдът приема 25 % съпричиняване, допуснато
от страна на пострадалия, поради което размерът на обезщетението от 40 000
лева, следва да бъде редуцирано на 30 000 лева, до който искът следва да
бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 60 000 лева, се
отхвърли като недоказан и неоснователен.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 04.01.2019 год.,
на която дата твърди, че ответното застрахователно дружество е отправило искане
до РП – Хасково за получаване на преписи от материали по образуваното ДП, следва да се отбележи следното:
Процесното
ПТП е станало на 02.11.2018 год. Ищцата е заявила писмена претенция пред
застрахователя на 20.12.2019 год., видно от приетата като писмено
доказателство застрахователна претенция с вх. № 6004 от 20.12.2019 год. и писмо
изх. № П 00121 от 05.02.2020 год., изходящо от ответника и адресирано до ищцата,
съдържащо отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. За периода от
датата на деликта до предявяване на претенцията пред застрахователя,
обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор. При това положение прекият иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода
от 04.01.2019 год. до 20.12.2019 год.,
се явява неоснователен. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице, т.е от 20.12.2019 год. до изплащане на обезщетението. В този смисъл съдът
намира за правно ирелевантно обстоятелството, че към 04.01.2019 год. застрахователят
е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, в каквато насока са
изложените в исковата молба твърдения, предвид липсата на доказателства, че
това уведомяване е извършено от ищцата и, че съдържанието на същото е включвало
и искане за парична обезщета, явяващо се основание за изпадане на длъжника в
забава.
В полза на пълномощника на ищцата
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 830 лева за
осъществено процесуално представителство на ищцата, определено съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – съразмерно на
уважената част от иска.
От
общо направените от ответника разноски в размер на 2 830 лева, включващи 400
лева – възнаграждения за вещи лица по допуснатите медицинска и автотехническа
експертизи – от по 200 лева и 2 430 лева
– възнаграждения за адвокат – от 2 330 лева и от 100 лева, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 415 лева – съразмерно на отхвърлената част от
иска.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд – Хасково държавна
такса в размер на 1 200 лева и сумата от 150 лева – възнаграждения за вещи
лица, заплатени от бюджетните средства на съда, определени съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
Триадица, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на Н. Е. Ф.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Пловдив, бул.“Шести септември“
№ 144 А, ет.5, офис 5 – адвокат А.Б.Б. сумата в
размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от смъртта на брат й Ф.Е.Ф., настъпила в резултат на пътно –
транспортно произшествие, станало на 02.11.2018 год. по вина на Е.Ф. Х. като водач
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК№ **** дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност”, сключен
с полица ВG/03/118002934544 от 10.10.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в
останалата част – за разликата до предявения размер от 60 000 лева и за
присъждане на законна лихва за периода от 04.01.2019 год. до 20.12.2019 год. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
Триадица, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на адвокат А.Б.Б., ЕГН **********,
вписан в Адвокатска колегия - Пловдив с № **********, с адрес на упражняване на
дейността - гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 144 А, ет.5, офис 5, сумата в
размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева – възнаграждение за
адвокат, определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказана пред
първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително
на Н.Е.Ф., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
Н.Е.Ф., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ № 144 А, ет.5, офис 5 – адвокат А.Б.Б. да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр.София, район Триадица, пл.“Позитано“ №
5, сумата в размер на 1 415 /хиляда четиристотин и петнадесет/ лева -
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление – гр.София, район Триадица, пл.“Позитано“ № 5 да заплати сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста/
лева – държавна такса и сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска, които суми
да се внесат по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: