МОТИВИ по НОХД № 199/2013 година по описа на РС-М.:
Против
подсъдимия Н.Н.Н. *** е внесено обвинение от Мездренска районна прокуратура за
извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, за това, че след като е бил осъден с влязло в сила на 03.12.2011 г.
решение, постановено по гр. дело № 912/2010 г. по описа на РС-М. да издържа свой
низходящ, а именно Н. Н.Н. от с. Г.К., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законна представителка М.М.П. ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
гр. М. в размер на повече от две вноски, а именно пет вноски по 60 лева за
времето от м.09.2012 г. до м.01.2013 г. включително, или общо 300 лева.
В с.з. подсъдимият не е признал
вината си и е дал обяснения, в които практически признава, че не е заплащал
определената му издръжка, но посочва като причина за това обстоятелството, че с
майката на малолетното му дете М.П. са имали договорка детето Н. Н. да бъде
осиновено от мъжа, с когото П. живее на съпружески начала, след като двамата
сключат граждански брак.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в
обвинителният акт, мотивирайки се с обстоятелството, че събраните по делото
доказателства напълно подкрепят изложената в акта фактическа обстановка. По
отношение вида и размера на наказанието, същият е изразил становище, че предвид
добрите характеристични данни и чистото съдебно минало, на Н. следва да бъде
наложено наказание пробация, чийто размер бъде определен между предвиденият в
закона минимален и среден такъв.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.Н. и свидетелката М.П. живеели на съпружески начала. От съжителството им на
13.08.2005 г. било родено дете – Н. Н.. След около четири години подсъдимият и П.
се разделили. През 2010 г. свидетелката подала иск пред РС-М. против Н. с
претенция да заплаща издръжка на малолетното си дете. Въз основа на исковата
молба в РС-М. било образувано гр.д. № 912/2010 г. по описа на същият съд. С
Решение № 262/19.07.2011 г., постановено по гражданското дело, състав на РС-М.
е осъдил Н.Н. да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете чрез неговата
майка и законен представител М.П. сумата от 60 лева, начиная от 13.10.2010 г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото решение подсъдимият
бил осъден и да заплати сумата от 480 лева, представляваща месечна издръжка на
малолетното дете Н. Н. в размер по 40 лева, платима на неговата майка и законна
представителка М.П. за времето от 16.10.2009 г. до 12.10.2010 г., начиная от
12.10.2010 г. до окончателното изплащане. Съдебният акт е влязъл в сила на
03.12.2011 г. Подсъдимият не заплащал редовно определените му издръжки. За събиране
на присъдената издръжка свидетелката П. подала молба до Държавен съдебен
изпълнител при РС-М., въз основа на която било образувано ИД № 274/2011 г. по
описа на СИС при РС-М.. На подсъдимият Н. била изпратена призовка за доброволно
изпълнение през м. май 2011 г. По силата на протокол от 04.01.2012 г., изготвен
от ДСИ, Н. се издължавал редовно до м.август 20102 г. След тази дата обаче,
подсъдимият спрял да заплаща издръжка. Последният работел по трудово
правоотношение с Община М. и по тази причина разполагал с доходи. Независимо от
това, за времето от м.09.2012 г. до м.01.2013 г., включително Н. е изплатил
общо пет месечни вноски от по 60 лева всяка, или общо сумата от 300 лева.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелката М.М.П.,
частично от обясненията на подсъдимия, в които същият признава, че не е
заплащал месечна издръжка за посоченият по-горе времеви период, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на производството: Решение по гр.д. №
912/2010 г. по описа на РС-М. /л.11-л.12 и л.33-л.36/; Решение № 499/27.10.2011
г. по в.гр.д. № 721/2011 г. по описа на ВрОС /л.37-л.42/; Удостоверение за
раждане /л.14/; протокол за предупреждение /л.16/; изпълнителен лист /л.18/; разпореждане
по гр.д. № 912/2010 г. на РС-М. за издаване на изпълнителен лист /л.19/;
разписка /л.20/; покана за доброволно изпълнение, изд. От ДСИ при РС-М. по ИД №
274/2011 г. по описа на СИС при РС-М. /л.21/; преводни нареждания /л.22, л.24,
л.25, л.26, л.27 и л.28/; протокол от 04.01.2012 г., изготвен от Държавен
съдебен изпълнител при РС-М. /л.23/; съобщение от СИС при РС-М. /л.44 и л.48/;
справка от НАП – Велико Търново офис гр. Враца относно действащи сключени
трудови договори, по които страна е Н.Н. ***, съдържащо информация относно
длъжността, заемана от подсъдимия по силата на трудов договор № 252/23.10.2012
г. за времето от 25.10.2012 г. до 01.09.2013 г., ведно с приложен към него
трудов договор /л.50-л.51/; свидетелство за съдимост /л.57/; характеристика
/л.59/; данни за имотно състояние /л.60/; писмо № 1343/26.03.2013 г. от ДСИ при
РС-М., съдържащо информация за платените до момента суми по ИД № 274/2011 г. по
описа на СИС при РС-М. /л.17 от съдебното дело/; Писмо № 1101-103/29.03.2013 г.
от Кмета на община М., съдържащо информация за получаваното трудово
възнаграждение от Н.Н. въз основа на трудов договор № 252/23.10.2012 г. /л.18
от съдебното дело/; справка за съдимост /л.19 от съдебното дело/.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че Н.Н. е извършил
престъпление против брака и семейството. От обективна и субективна страни е
осъществил състава на чл.183 ал.1 НК. На досъдебното производство са приложени
съдебни актове, постановени от състав на РС-М., от които е видно, че Н. е бил
осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете Н. Н. чрез неговата майка и
законен представител М.П. в размер на 60 лева, за времето от 12.10.2010 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението на
първоинстанционният съд е в сила от 03.12.2011 г. Данните по делото сочат, че
след тази дата подсъдимият е заплащал определената му месечна издръжка до м.
август 2012 г., след което е преустановил плащането до м. януари 2013 г. Основания
за този извод се съдържат в показанията на свидетелката М.П., която в с.з.
заявява, че е получила от подсъдимия сумата от 300 лева, представляваща
издръжката, дължима за месеците юни 2012 г. и юли 2012 г. Това обстоятелство се
подкрепя от приложената на ДП разписка, от чието съдържание е видно, че
въпросното плащане е извършено на 10.08.2012 г., като свидетелката е получила
въпросната сума на ръка от Н.. Обстоятелството, че след тази дата подсъдимият е
преустановил заплащане на дължимата издръжка, се признава и от същия в дадените
от него обяснения. Като причина за това обаче, Н. изтъква постигната между него
и П. договорка общото им малолетно дете да бъде осиновено от лицето, с което
свидетелката живее на съпружески начала, след като двамата сключат граждански
брак. Това обстоятелство е мотивирало подсъдимия да преустанови плащането на
издръжката, а не липсата на желание да изпълнява задълженията си към
малолетното дето. Преценявайки гласните и писмени доказателства по делото,
съдът не споделя така изразеното становище
от страна на подсъдимия. Действително, в показанията си свидетелката П.
признава, че между нея и подсъдимият е имало постигната договореност за
евентуално осиновяване на общото им дете от страна на лицето, с което
свидетелката живее на семейни начала, но по делото към настоящият момент не са
представени каквито и да било писмени доказателства, от които да е видно, че
такова осиновяване съществува в правният мир. Независимо от това, настоящият
състав, счита, че въпросната договорка не освобождава подсъдимия от
задължението да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното си
дете. Такова задължение е предвидено изрично в чл.143 ал.1 и ал.2 СК, по силата
на които всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално
състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето,
като родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето
имущество. От разпита на свидетелката П. е видно, че подсъдимият не само, че не
е заплащал издръжка за малолетното си дете през инкриминираният период, но също
така не е полагал каквито и да било грижи по отглеждането му, например
закупуване на дрехи, храна и др., с цел осигуряване на условия за живот,
необходими за неговото развитие. Същевременно, според писмените доказателства
по делото, подсъдимият е разполагал с доходи от трудово правоотношение,
получавани на базата на трудов договор между него и Община М.. В тази връзка по
делото са постъпили писма от община М., от които е видно, че същата чрез кмета
Иван Аспарухов е сключила с Н.Н. трудов договор № 252/23.10.2012 г., по силата
на който подсъдимият от 25.10.2012 г.
заема длъжността “Спасител при бедствия, аварии и катастрофи” с месечно трудово
възнаграждение от 380 лева. Според Писмо № 66/26.03.2013 г. от Агенция по
вписвания Служба по вписвания гр. М., Н. не притежава имоти и не е извършвал с
тях прехвърлителни сделки. Независимо от този факт, подсъдимият е получавал
трудово възнаграждение, което му е позволявало да заплаща определената му от
съда месечна издръжка в размер на 60 лева за малолетното му дете Н. Н.. Въпреки
наличието на трудово правоотношение, подсъдимият е извършил плащания едва в
началото на 2013 г., след като в РП-М. е
образувана преписка въз основа на подадената от М.П. тъжба и подписан на
17.02.2012 г. протокол за предупреждение.
Преценявайки
в цялост наличната доказателствена маса, настоящият състав приема, че през
инкриминираният период Н. е разполагал с парични средства, с които е имал
възможност да заплати задълженията си към свидетелката П. под формата на
неплатени месечни вноски за издръжката на общото им малолетно дете. Въпреки
това същият съзнателно не е изпълнил това си задължение.
Причина
за извършване на деянието от страна на подсъдимия е ниското му правно съзнание.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства добрите характеристични данни, чистото съдебно
минало, лошото материално и имотно положение на подсъдимия – лице,
непритежаващо движимо и недвижимо имущество, а като отегчаващи такива –
характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, и при
превес на първите,след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, на
основание чл.183 ал.1 вр. чл.54 НК, наложи на подсъдимия Н.Н. наказание ПРОБАЦИЯ
с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА, съгласно чл.42а ал.3 вр. ал.2 т.2 НК, с явяване и подписване пред
пробационен служител с периодичност три пъти седмично, и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, съгласно
чл.42а ал.3 вр. ал.2 т.2 НК.
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: