Решение по дело №1570/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1105
Дата: 31 май 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20225330201570
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1105
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330201570 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0329-000056 от 09.02.2022
г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Раковски, с което на
Г. П. К. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
С жалбата не се оспорва приетата за установена от актосъставителя и
административно наказващия орган фактическа обстановка, като се моли
обжалваното постановление да бъде отменено поради наличие на
предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка, която както вече беше посочено не се оспорва от страна на
жалбоподателя.
На 26.01.2022 г., около 10,25 часа, в град Раковски на ул. „Георги С.
Раковски“ до № 183 жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес
Вито, с рег. № ***, лична собственост, без поставен обезопасителен колан, с
който е оборудвано МПС .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не се оспорват от
жалбоподателя, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна
инициатива на съда доказателства - разпит на актосъставителя Д. и свидетеля
по акта - Л., които с категоричност потвърдиха отразеното в акта.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта, доколкото посочените лица са полицейски служители,
които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни
задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната
истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали
показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. Отделно от
това от вниманието на съда е невъзможно да убягнат последователността и
категоричността в показанията на двамата полицейски служители, които с
положителност потвърдиха, че лично са възприели извършеното
нарушение,като от мястото където са били застанали са имали чудесна
видимост към местоположението на жалбоподателя и факта, че същият е
управлявал описания по – горе колан без колан. Впечатление правят
показанията на двамата свидетели относно поведението на жалбоподателя
към момента на съставянето на процесния АУАН, като свид. Л. с
категоричност заяви, че К. не си е сложил колана дори и в момента в който е
бил спрян. Освен това, жалбоподателят е помолил да не му се съставя акт,
като е посочил като причина за непоставянето на обезопасителен колан, а
именно обстоятелството, че преди малко бил тръгнал от дома си, поради
което не било важно да постави колана си.
2
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на извършване и установяване на
нарушението – 26.01.2022 г., а НП - на 09.02.2022 г., тоест преди погасяване
отговорността на дееца по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и
нарушената правна норма.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП. Съставът
на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие (поставяне на колан, с който автомобилът е оборудван)
обективният състав на нарушението е осъществен.
В случая не са изложени твърдения, а не са и ангажирани доказателства за
наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла
на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е
допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по
н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив. Все в тази връзка
впечатление правят и усилията на полицейските служители да установят
причината поради която жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен
колан, като същите са проявили инициативност да установят дали в
действителност е налице извинителна обективна причина поради която
жалбоподателят да не е изпълнил задължението си.
Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В
обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобилът е лек.
3
Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на пътници,
в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.
Следователно МПС управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи
изискването за управление с поставен колан, доколкото такова изискване
изрично е посочено в чл. 137а ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП.
Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло
кореспондира на определения от административно наказващия орган.
Относно възражението свързано с приложението на чл. 28 ЗАНН в
настоящия случай, съдът намира същото за изцяло неоснователно предвид
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), съгласно чийто регламент - за нарушенията по този закон не се
прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнително съдът държи да отбележи, че процесният случай не би могъл
да се третира за маловажен не само паради забраната на чл. 189з ЗДвП, но и
поради това, че обстоятелствата по извършване на процесното нарушение,
данните за поведението на жалбоподателя и причините, които същият е
изтъкнал за неспазване на вмененото му от закона задължение, разкриват
дори завишена степен на обществена опасност на деянието. Освен това от
справката за нарушител водач е видно, че степента на лична обществена
опасност на дееца е повишена, доколкото може да се направи извод, че
същият е системен нарушител на правилата на ЗДвП, като очевидно оказаната
до момента административно наказателна репресия спрямо него не е изиграла
очаквания възпиращ и превъзпитателен ефект.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на
разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са
поискани и не са представени доказателства реално да са сторени, то такива
не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0329-000056 от
09.02.2022 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ
Раковски, с което на Г. П. К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5